Книгата Урантия - Документ 95. Ученията на Мелхиседек : в Левант

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 95. Ученията на Мелхиседек : в Левант



Документ 95. Ученията на Мелхиседек : в Левант

95:0.1 (1042.1) КАКТО Индия породи много религии и философии в Източна Азия, така и Левант стана родина на вероученията на Запада. Салимските мисионери се разпространиха по цяла Югозападна Азия – Палестина, Месопотамия, Египет, Иран и Арабия, навсякъде провъзгласявайки благата вест за евангелието на Макивента Мелхиседек. В някои от тези страни техните учения донесоха плодове; в други мисионерската дейност протичаше с временен успех. В едни случаи неуспехите се обясняваха с недостатъчно мъдрост, а в други – с независещи от тях обстоятелства.

1. Салимската религия в Месопотамия

95:1.1 (1042.2) Към началото на второто хилядолетие до н.е. ученията на сифитите практически изчезнаха от религиите на Месопотамия, които в значителна степен попаднаха под влиянието на примитивните вярвания на две нахлули тук групи: семитските бедуини, проникнали от западната пустиня, и конните варвари, дошли от север.

95:1.2 (1042.3) Но обичаят на ранните адамически народи – съблюдаване на седмия ден от седмицата, в една или друга форма се запази в Месопотамия. Само че в епохата на Мелхиседек седмият ден се смяташе за най-проклетия. В злополучния седми ден действаха множество табу: беше противозаконно да тръгваш на път, да готвиш храна или да разпалваш огън. Връщайки се в Палестина, евреите донесоха със себе си много месопотамски табу, свързани със съблюдаването във Вавилон на седмия ден – събота.

95:1.3 (1042.4) Макар че салимските проповедници съществено подобриха и усъвършенстваха религията на Месопотамия, на тях не им се отдаде да се сдобият с признание на различните народи на единия Бог. Тяхното учение господстваше в течение на повече от сто и петдесет години, след което то постепенно отстъпи място на по-древната вяра в множествеността на божествата.

95:1.4 (1042.5) Салимските проповедници значително съкратиха месопотамския пантеон; имаше време, когато останаха седем главни божества: Бел, Шамаш, Набу, Ану, Ейя, Мардук и Син. В периода на разцвет на новото учение те възнесоха трима богове над останалите. Така се появи вавилонската триада: Бел, Ейя и Ану – боговете на земята, морето и небето. На другите места се появиха свои триади, всяка от които напомняше троичните учения на андитите и шумерите и се основаваше на вярата в посланиците на Салим в трите кръга – емблемата на Мелхиседек.

95:1.5 (1042.6) На Салимските проповедници така и не им се отдаде да преодолеят популярността на Иштар – майката на боговете и духа на сексуалната плодовитост. Те направиха много за това, да облагородят поклонението пред тази богиня, но вавилоняните и техните съседи не можаха напълно да се откажат от замаскираните форми на сексуално поклонение. По цялата Месопотамия жените се придържаха към разпространения обичай поне един път в младостта си да се отдадат на непознат. Те предполагаха, че именно това изисква от тях Иштар, и вярваха, че тяхната плодовитост зависи основно от тази сексуална жертва.

95:1.6 (1043.1) Разпространението на ученията на Мелхиседек даваше прекрасни резултати, докато Набодад – главата на училището в Киш, не реши да организира широко настъпление над господстващата практика на храмовата проституция. Но на салимските мисионери не се отдаде да проведат своя социална реформа и под отломките от това начинание бяха погребани и всички техни други по-важни духовни и философски учения.

95:1.7 (1043.2) Веднага след поражението на салимското учение се извърши широко разпространение на култа към Иштар – ритуала, който към това време вече завоюва Левант. В Палестина това беше Ашторет, в Египет – Изида, в Гърция – Афродита, при северните племена – Астарта. Именно във връзка с възраждането на поклонението към Иштар вавилонските жреци отново станаха звездобройци; астрологията преживяваше своя последен разцвет в Месопотамия, излезе на мода предсказването на съдбата и започна многовековно израждане на свещенослужителите.

95:1.8 (1043.3) Мелхиседек призоваваше своите последователи да разказват за единия Бог, Баща и Творец на всяка същност, и да не се проповядва нищо освен евангелието за божественото благоволение, за спечелването на което е достатъчна само вяра. Но обичайната грешка на учителите на новата истина се състоеше в това, че те се опитваха да постигнат невъзможното, стремейки се да заменят постепенната еволюция с внезапна революция. Мисионерите на Мелхиседек издигнаха моралните изисквания в Месопотамия на твърде голяма за хората висота; те искаха твърде много и техните благородни стремежи завършиха с поражение. Те бяха насочени като проповедници на конкретното евангелие, провъзгласяващо истината за реалността на Всеобщия Баща, но прекомерно се увлякоха от несъмнено благородното дело за поправяне на нравите и тяхната велика мисия, лишена от своя главен ориентир, завърши практически с пълно поражение и забвение.

95:1.9 (1043.4) След едно поколение салимският център в Киш престана да съществува и пропагандата на вярата в Единия Бог по същество се прекрати в цяла Месопотамия. Но остатъците от салимските училища оцеляха. Неголеми отделни групи хора продължаваха да вярват в единия Създател и се бореха против идолопоклонството и аморалността на месопотамските жреци.

95:1.10 (1043.5) Именно салимските мисионери написаха много от псалмите на Стария Завет в периода, настъпил след отказа от тяхното учение. Псалмите, изсечени върху камъни, впоследствие бяха открити от пленени древноеврейски свещеници и включени от тях в сборник църковни химни, авторството на които се приписваше на евреите. Тези прекрасни псалми от Вавилон не бяха написани в храмовете на Бел-Мардук; те бяха творение на потомците на по-ранните салимски мисионери и поразително се отличават от магическите конгломерации на вавилонските жреци. Книгата на Йов достатъчно добре отразява ученията на салимската школа в Киш и в цяла Месопотамия.

95:1.11 (1043.6) Значителна част от религиозната култура на Месопотамия попадна в древноеврейската литература и обредите на богослужението чрез Египет благодарение на Аменемоп и Ехнатон. Египтяните удивително точно запазиха ученията за обществения дълг, които бяха заимствани от ранните месопотамски андити и впоследствие в много отношения забравени от вавилонците, заемащи долината на р. Ефрат.

2. Религията на древен Египет

95:2.1 (1043.7) По същество най-дълбоки корени изначалните учения на Мелхиседек пуснаха в Египет, откъдето впоследствие се разпространиха в Европа. Еволюционната религия по долината на Нил периодически се усъвършенстваше благодарение на пристигането тук на най-добрите групи нодити, адамити и по-късно андити от долината на Ефрат. От време на време сред гражданските управители на Египет се появяваха много шумери. Ако Индия от това време се отличаваше с най-голямото взаимопроникване на световните раси, то Египет спомагаше за развитието на най-смесения тип религиозна философия на Урантия, разпространена от долината на Нил в много части на света. Евреите получиха своите представи за произхода на света в значителна степен от вавилонците, но понятието за божественото Провидение те наследиха от египтяните.

95:2.2 (1044.1) Именно политическите и морални, а не философските или религиозни тенденции правеха Египет по-благоприятно от Месопотамия място за разпространение на салимските учения. Пробивайки си път до трона, всеки египетски племенен вожд се стремеше да увековечи собствената си династия, провъзгласявайки своя бог за изначалното божество и създател на всички други богове. Така египтяните постепенно привикнаха към идеята за свръхбог, за промеждутъчна степен на пътя към последващата доктрина за всеобщото съзидателно Божество. В течение на много векове идеята за монотеизма претърпяваше в Египет възходи и падения, вярата в единия Бог винаги срещаше поддръжка, но никога не господстваше над развиващите се представи за политеизма.

95:2.3 (1044.2) Векове наред египетските народи се покланяха на природни богове. По-точно, всяко от четиридесетте отделни племена имаше свой групов бог: едно племе почиташе бика, друго – лъва, трето – овена, и така нататък. Още по-рано те представляваха тотемни племена, напомнящи америндите.

95:2.4 (1044.3) С времето египтяните забелязаха, че мъртвите тела, поместени в гробове, изкопани направо в земята, се запазват – балсамират, за сметка на действието на пясъка, наситен с натриев карбонат, докато труповете, оставени в тухлени гробници, се разлагаха. Тези наблюдения доведоха до експерименти, в резултат на които се появи практиката на балсамирането на покойниците. Египтяните вярваха, че такова запазване на телата помага за преминаването през бъдещия живот. За да може в далечно бъдеще, след разлагането на тялото, човекът да може да бъде надеждно разпознат, заедно с трупа в гробницата поставяха и статуя на покойника и изрязваха неговото изображение върху ковчега. Изготвянето на такива статуи в огромна степен усъвършенства египетското изкуство.

95:2.5 (1044.4) Векове наред египтяните вярваха в гробниците като гаранция за безопасност на тялото и приятно продължаване на живота след смъртта. Последващата еволюция на магическите обреди – макар и обременяващи живота от люлката до гроба – се оказа ефективно средство, избавящо от религията на гробниците. Жреците нанасяха на гроба магически текст, който трябваше да защитава “човека от вземането на сърцето му в подземния свят”. Скоро се появи сбор от разнообразни магически текстове, запазил се като „Книга на мъртвите”. Но магическият ритуал от долината на Нил още на ранния стадий от своето развитие засягаше съвестта и моралния облик, и то в такава степен, в каквато не често се постигаше от ритуалите в онези дни. И впоследствие тези нравствени и етически идеали станаха по-верен залог за спасение, отколкото изкусно направените гробници.

95:2.6 (1044.5) Добра илюстрация на суеверията от това време е повсеместната вяра в ефективността на слюнката като ефективно целително средство. Тази представа възникна в Египет и се разпространи оттам в Арабия и Месопотамия. В легендарното сражение на Хор със Сет младият бог си загуби окото, но след поражението на Сет мъдрият бог Тот плю на раната и изцели Хор, връщайки му окото.

95:2.7 (1044.6) В течение на дълго време египтяните вярваха, че звездите, проблясващи в нощното небе, означават спасилите се души на достойните покойници. Те предполагаха, че други спасили се души се поглъщат от Слънцето. По едно време слънцепоклонството стана разновидност на поклонението на предците. Наклоненият вход на голямата пирамида сочеше точно Полярната звезда, за да може душата на царя, издигаща се от гробницата, да може да се отправи направо към състоящите се от неподвижни звезди устойчиви и неизменни съзвездия, които се смятаха за обители на царете.

95:2.8 (1045.1) Косите лъчи на Слънцето, пронизващи облачния покров на Земята, се смятаха за признак за спускането на Земята на небесната стълба за възход на небето пред царя и другите праведни души. “Възползвайки се от това сияние като от стълба, цар Пепи се изкачи по него към своята майка.”

95:2.9 (1045.2) Когато Мелхиседек се яви в плът, религията на египтяните превъзхождаше с много религията на окръжаващите народи. Те вярваха, че лишавайки се от тяло, душата, надлежно въоръжена с магически формули, може да се изплъзне от преграждащите пътя ú зли духове и да достигне съдната зала на Озирис, където душата, невиновна в “убийство, грабежи, лъжи, прелюбодеяния, кражба и егоизъм”, биваше допускана в царството на блаженството. Ако измерената на везните душа се окажеше непълноценна, изпращаха я в ада, в Мястото за Изгаряне. В сравнение с вярванията на много съседни народи това беше относително прогресивна представа за бъдещия живот.

95:2.10 (1045.3) Концепцията за следсмъртен съд за греховете, извършени по време на живота на Земята в плът, попадна в юдейската теология от Египет. В целия еврейски Псалтир думата “съд” се употребява само веднъж и именно този псалом беше написан от египтянин.

3. Еволюцията на морала

95:3.1 (1045.4) Макар че културата и религията на Египет бяха главно наследени от месопотамските андити и предадени на последващите цивилизации основно чрез древните евреи и гърци, социалният и етически идеализъм на египтяните се появи в долината на Нил като чисто еволюционно явление. Независимо от това, че много истини и културни ценности бяха заимствани от андитите, в епохата до посвещението на Михаил нравствената култура като чисто човешко явление достигна в Египет по-голямо развитие, отколкото в който и да е друг ограничен регион, където съществуваха аналогични естествени процеси.

95:3.2 (1045.5) Нравствената еволюция не се определя само с откровения. Високите морални критерии се извеждат от собствения опит на човека. Благодарение на присъствието на вътрешния божествен дух човекът е способен да развие в себе си даже духовни качества и космическа проницателност. Такава естествена еволюция на съвестта и моралните качества спомагаха също така и за периодическите идвания на учителите на истината: в древността – от втория Едем, а впоследствие – от салимския център на Мелхиседек.

95:3.3 (1045.6) Хиляди години преди салимското евангелие да проникне в Египет духовните лидери на Египет учеха хората да бъдат справедливи, честни и да избягват алчността. Три хилядолетия преди появата на древноеврейските свещени писания девиз на египтяните бяха думите: “Твърдо стои на краката си само този, чийто образец е праведността и който върви по предначертания от нея път.” Те учеха на мекост, умереност и благоразумие. “Постъпвайте правилно и се отнасяйте справедливо с всички” – гласеше заповедта на един от великите учители на тази епоха. Египетската триада на този век беше Истина – Справедливост – Праведност. От всички чисто човешки религии на Урантия нито една не надмина социалните идеали и нравственото величие на този древен хуманизъм от долината на Нил.

95:3.4 (1045.7) Такива еволюиращи етически идеи и нравствени идеали се оказаха благодатна почва за запазилите се учения на салимската религия. Понятията „добро” и „зло” бързо намериха отклик сред народа, който вярваше, че „животът се дава на умиротворените, смъртта – на виновните”. “Умиротворен е този, чиито постъпки предизвикват любов; виновен е този, чиито постъпки извикват ненавист.” Векове наред обитателите на долината на Нил следваха в своя живот тези развиващи се етически и социални норми, докато не приеха по-късните представи за добро и лошо – представите за доброто и злото.

95:3.5 (1046.1) Египет се отличаваше със своята интелектуалност и нравственост, но не с твърде голяма духовност. За шест хиляди години в средата на египтяните се появиха само четири велики пророка. В течение на известно време те следваха Аменемоп; Охбан убиха; Ехнатон приеха, но не изцяло и само за кратко; Мойсей отхвърлиха. И отново, само по силата на политически, а не на религиозни причини, на Авраам и по-късно на Йосиф се отдаде да окажат огромно влияние върху целия Египет като проповедници на салимските учения за единия Бог. Но когато салимските мисионери за пръв път достигнаха Египет, те откриха, че тази високоетична еволюционна култура беше смесена с по-малко строгите нравствени норми на месопотамските емигранти. Тези древни проповедници от долината на Нил първи провъзгласиха, че съвестта е повеля на Бога, глас на Божеството.

4. Учението на Аменемоп

95:4.1 (1046.2) С течение на времето в Египет се появи учител, когото мнозина наричаха “синът човешки”, а други – Аменемоп. Този пророк издигна съвестта до положението на висш съдия, различаващ доброто и злото; той призоваваше да се наказва за греховете и провъзгласи спасение чрез обръщане към слънчевото божество.

95:4.2 (1046.3) Аменемоп учеше, че богатствата и успехът са Божий дар, и тази идея беше проникната в цялата появила се впоследствие юдейска философия. Този благороден учител вярваше, че богосъзнанието е определящ фактор на всяко поведение, че всеки момент трябва да се преживява в осъзнаване присъствието на Бога и отговорността пред Него. Ученията на този мъдрец бяха впоследствие преведени на иврит и станаха свещена книга за древните евреи дълго преди Старият Завет да се появи в писмен вид. Основната проповед на този благодетелен човек беше свързана с наставленията, дадени на неговия син – да бъде прям и честен на отговорна държавна служба, и тези благородни възгледи от далечното минало биха направили чест на всеки съвременен държавен деятел.

95:4.3 (1046.4) Този нилски мъдрец учеше, че “богатствата се губят, придобиват крила и отлитат.”, че всичко земно е ефимерно. Неговата най-велика молитва беше “да се избавим от страха”. Той призоваваше всички да се отвърнат от “словата хорски” към “делата Божии”. Всъщност той учеше: човек предполага, но Бог разполага. Преведени на иврит, неговите учения определиха философията на книгата с притчи от Стария Завет. Преведени на гръцки, те наложиха отпечатък върху цялата последваща гръцка религиозна философия. Александрийският философ от по-късни времена – Филон, имаше екземпляр от „Книгата на Премъдростите”.

95:4.4 (1046.5) Аменемоп се стремеше да запази етиката на еволюцията и нравствеността на откровенията и в своите съчинения ги предаде както на древните евреи, така и на гърците. Той не беше най-великият от религиозните учители на своето време, но стана най-влиятелният от тях предвид това, че наложи отпечатък на последващите идеи на двете най-важни за растежа на западната цивилизация свързващи звена: древните евреи, достигащи върха на западната религиозна вяра, и гърците, издигнали чисто философската мисъл до висшето европейско ниво.

95:4.5 (1046.6) В еврейската „Книга на притчите” глава петнадесета, седемнадесета и двадесета, както и от седемнадесетия стих на двадесет и втора глава до двадесет и втория стих на двадесет и четвърта глава, са взети почти дословно от „Премъдростите на Аменемоп”. Първият псалом от еврейския Псалтир беше написан от Аменемоп и е самата същност на ученията на Ехнатон.

5. Необикновеният Ехнатон

95:5.1 (1047.1) Въздействието на ученията на Аменемоп върху египтяните постепенно отслабваше, когато благодарение на влиянието на някакъв египетски лекар, привърженик на салимската доктрина, една от представителките на царското семейство се увлече от ученията на Мелхиседек. Тази жена убеди египетския фараон Ехнатон да приеме доктрината за Единия Бог.

95:5.2 (1047.2) За цялото време, преминало оттогава, когато Мелхиседек прекрати своето съществуване в плът, нито един човек нямаше толкова ясна представа за богооткровената религия на Салим, както Ехнатон. В някои отношения този млад египетски цар беше една от най-необикновените личности в историята на човечеството. В това време – времето на все по-голяма духовна депресия в Месопотамия, той запази в Египет учението за Ел-Елион, по този начин съхранявайки философския източник на монотеизма, жизнено необходим като религиозна предпоставка за бъдещото посвещение на Михаил. В признание на този подвиг, както и по силата на други причини, детето Иисус беше отведено в Египет, където някои духовни приемници на Ехнатон го видяха и отчасти разбраха някои аспекти на неговата божествена мисия на Урантия.

95:5.3 (1047.3) Мойсей – най-голямата фигура между Мелхиседек и Иисус – беше съвместен дар на света от древните евреи и египетското царско семейство. И ако Ехнатон притежаваше многостранността и способностите на Мойсей, ако той беше демонстрирал политически гений, равен на неговия талант като религиозен вожд, то Египет можеше да стане великата монотеистична нация на това време; ако се беше случило така, напълно бе възможно Иисус да преживее голяма част от своя смъртен живот в Египет.

95:5.4 (1047.4) Никога, за цялата история, нито един цар не е обръщал цялата нация от политеизъм в монотеизъм с такава методичност, както този необикновен Ехнатон. Наистина поразяваше решимостта, с която този млад управител скъса с миналото, измени своето име, напусна своята столица, построи напълно нов град и създаде ново изкуство и литература за целия народ. Но той действаше твърде бързо; той създаде твърде много – повече, отколкото можеше да се запази след неговата смърт. В допълнение на него не му се отдаде да осигури материалното благополучие и процъфтяване за своя народ, който единодушно въстана против религиозните учения, когато нещастията и тиранията нахлуха впоследствие в Египет.

95:5.5 (1047.5) Ако този човек, надарен с поразителна яснота на вижданията и необикновена целеустременост, притежаваше политическата прозорливост на Мойсей, той можеше да измени цялата история на еволюцията на религията и разкриването на истината в западния свят. В течение на своя живот той съумя да обуздае жреците, на които като правило не се доверяваше, но те тайно запазваха своите култове и преминаха към активни действия, още щом младият цар се лиши от власт. И те не пропуснаха възможността да свържат последващите нещастия на Египет с установяването на монотеизма в периода на неговото управление.

95:5.6 (1047.6) Ехнатон много мъдро се стремеше към установяването на монотеизма чрез образа на бога-слънце. Решението да се премине към поклонение на Всеобщия Баща чрез поглъщане на всички богове от поклонението пред слънцето беше прието след съвет, даден му от лекар-салимит. Ехнатон взе общите положения на съществуващата в това време вяра в Атон, засягаща бащинството и майчинството на Божеството, и създаде религия, която признаваше съкровеното отношение на поклонението между човека и Бога.

95:5.7 (1048.1) Ехнатон беше достатъчно мъдър, за да запази външното поклонение на Атон, бога-слънце, и едновременно да поведе своите другари към тайното поклонение на Единия Бог – Създателя Атон и Висшия Баща на всичко съществуващо. Този млад учител-цар беше плодовит писател, автор на трактата “Единият Бог” – книга, състояща се от тридесет и една глави, напълно унищожена от жреците, след като те се върнаха на власт. Освен това Ехнатон написа сто тридесет и седем химна; деветнадесет от тях са включени в Псалтира на Стария Завет и тяхното авторство се приписва на древните евреи.

95:5.8 (1048.2) В ежедневния живот думата за религията на Ехнатон беше “праведност”, но той бързо разшири понятието за праведните постъпки, включвайки в него както интернационална, така и национална етика. Това беше поколение на поразително лично благочестие, което се характеризираше с истински стремеж на най-разумните мъже и жени да намерят Бога и да Го познаят. В онези дни социалният статут или богатството не даваха на никого от египтяните каквото и да е предимство пред закона. Семейният живот на Египет направи много за запазване и развитие на нравствената култура и стана вдъхновяващ пример за последващия възвишен семеен живот на евреите в Палестина.

95:5.9 (1048.3) Фаталната слабост на евангелието на Ехнатон се заключаваше в неговата най-голяма истина – учението за това, че Атон беше създател не само на Египет, но и на “целия свят, хора и зверове и всички други земи, даже Сирия и Куш, покрай египетската земя. Той на всички намира място, утолява нуждите на всички хора”. Тези представи за Божеството бяха високи и възвишени, но те не бяха националистически. Такава интернационалност на религията не можа да укрепи морала на египетската армия на бойното поле, в същото време оказвайки се ефективно оръдие, обърнато против младия цар и неговата нова религия. Неговата концепция за Божеството значително превъзхождаше последващата представа на евреите, но тя беше твърде прогресивна, за да служи на задачите за формиране на нацията.

95:5.10 (1048.4) Макар че монотеистичният идеал пострада със заминаването на Ехнатон, представата за Единия Бог се запази в съзнанието на много групи. Зетят на Ехнатон се присъедини към жреците, върна се към поклонение на предишните богове и, изменяйки своето име, започна да се нарича Тутанкамон. Тива отново стана столица; жреците заграбваха все нови земи и в края на краищата завладяха една седма част от целия Египет; скоро един от представителите на тази каста жреци реши да завладее короната.

95:5.11 (1048.5) Но жреците не можаха напълно да се справят с монотеизма. Все по-често те бяха принудени да обединяват своите богове и да пишат техните имена с тире; египетският пантеон продължаваше да се топи. Ехнатон свърза горещия небесен диск със Създателя Бог и този образ продължаваше да гори в сърцата на хората, даже на жреците, още дълго след като младият реформатор премина в отвъдния свят. Идеята на монотеизма никога не е умирала в сърцата на хората в Египет и в света. Тя се запазваше чак до пристигането на Сина-Създател на този божествен Баща – единия Бог, да се покланя на когото Ехнатон страстно призоваваше целия Египет.

95:5.12 (1048.6) Слабостта на доктрината на Ехнатон се заключаваше в провъзгласяването на толкова прогресивна религия, че само образованите египтяни можеха напълно да постигнат нейния смисъл. Простите земеделци никога истински не разбираха това евангелие и затова бяха готови да се върнат към жреците – към предишното поклонение пред Изида и нейния съпруг Озирис, който като по чудо възкръсна, след като беше зверски убит от Сет – бога на тъмнината и злото.

95:5.13 (1049.1) Учението за безсмъртието на всички хора беше твърде прогресивно за египтяните. Възкресението беше привилегия само за царете и богатите; затова техните тела биваха така внимателно балсамирани и запазвани в гробниците в очакване на съдния ден. Но в края на краищата демократичността на спасението и възкресението, както учеше Ехнатон, възтържествува; впоследствие египтяните започнаха да вярват даже в продължаването на живота на безсловесните животни.

95:5.14 (1049.2) Макар че опитът на този египетски управител да наложи на своя народ поклонение пред единия Бог се оказа неуспешен, следва да се отбележи, че последствията от неговата работа се чувстваха векове наред както в Палестина, така и в Гърция и че така Египет стана свързващо звено, предаващо както еволюционната култура на Нил, така и богооткровената религия на Ефрат на всички последващи народи на Запада.

95:5.15 (1049.3) Славата на тази велика ера на нравствено развитие и духовен растеж по долината на Нил започна бързо да запада приблизително по това време, когато започна да се заражда националният живот на древните евреи, и след пристигането в Египет тези бедуини отнесоха със себе си много от ученията на Ехнатон и увековечиха неговите доктрини в своята национална религия.

6. Салимските учения в Иран

95:6.1 (1049.4) Напускайки Палестина, някои мисионери на Мелхиседек пресякоха Месопотамия и стигнаха до огромното Иранско плато. Повече от петстотин години салимските проповедници успешно действаха в Иран и вече цялата нация клонеше към религията на Мелхиседек, когато смяната на властващите доведе до жестоки преследвания, фактически слагащи край на монотеизма на салимския култ. Учението за завета на Авраам почти напълно изчезна в Персия, когато във великия век на нравствения ренесанс – шести век до Христа, се появи Заратустра, раздухвайки тлеещите въглени на салимското евангелие.

95:6.2 (1049.5) Основателят на новата религия беше енергичен и смел юноша. По време на своето първо странстване в месопотамския Ур той се запозна с преданията за Калигастия и бунта на Луцифер, които заедно с много други разкази оказаха огромно влияние върху неговата религиозна натура. И, ето, под впечатлението на видян в Ур сън той реши да се върне в своята северна родина и да измени из основи религията на своя народ. Той попи древноеврейската идея за Бога на правосъдието – представата на Мойсей за божествеността. В неговото съзнание съществуваше ясната концепция за върховния Бог; всички останали богове той смяташе за дяволи и ги свали до положението на демоните, за които слушаше в Месопотамия. В Ур той се запозна с древното предание за Седемте Главни Духа и в съответствие с него създаде плеяда от седем върховни богове начело с Ахура-Мазда. Подчинените богове той свърза с идеализацията на Справедливия Закон, Благата Мисъл, Благородното Управление, Светия Характер, Здравето и Безсмъртието.

95:6.3 (1049.6) Тази нова религия беше религия на действието, на труда, а не на молитвите и ритуалите. Нейният Бог беше същество с висша мъдрост и покровител на цивилизацията; това беше активна религиозна философия, която поемаше върху себе си смелостта да се сражава със злото, бездействието и изостаналостта.

95:6.4 (1049.7) Заратустра не проповядваше поклонение пред огъня, но се стремеше да използва пламъка като символ на чистия и мъдър Дух на всеобщото и висшето господство. (Печално, но факт е, че късните му последователи почитаха този символичен огън и се молеха на него.) Накрая, след обръщането в тази религия на иранския принц, тя започна да се разпространява с меч. И Заратустра загина геройски в сраженията за това, което той смяташе за “истина за Господа на светлината”.

95:6.5 (1050.1) Зороастризмът е единствената урантийска религия, в която са увековечени далматийските и едемически учения за Седемте Главни Духа. Макар че това вероучение не създаде концепция за Троицата, то в известна степен се приближи до учението за Бог-Седмократния. Изначалният зороастризъм не беше чист дуализъм; макар че ранните учения изобразяваха злото като съществуващо във времето наравно с доброто, то определено се поглъщаше във вечността от пределната реалност на доброто. Едва в последвалите времена хората започнаха да вярват в това, че доброто и злото си съперничат при равни условия.

95:6.6 (1050.2) Макар че традиционните представи на евреите за небесата и ада, точно както и доктрината за дяволите – в този вид, в който тя съществува в техните свещени книги, се срещаха в древните предания за бунта на Луцифер и Калигастия, основно те бяха заимствани от зороастризма в онези времена, когато евреите се намираха под политическото и културно господство на персите. Подобно на египтяните, Заратустра проповядваше за “Съдния ден”, но той свързваше това събитие с края на света.

95:6.7 (1050.3) Даже религията, която дойде в Персия, за да смени зороастризма, изпита върху себе си забележимото влияние на това учение. Когато иранското духовенство реши да унищожи учението на Заратустра, то възкреси древното поклонение пред Митра. Митраизмът се разпространи в цял Левант и средиземноморския регион и в течение на известно време съществуваше наред с юдаизма и християнството. Така ученията на Заратустра последователно оставиха следа на трите велики религии: юдаизма, християнството и чрез тях – на исляма.

95:6.8 (1050.4) Но огромна пропаст лежи между възвишените учения и благородни псалми на Заратустра и съвременните изкривявания на неговите учения от парсите с техния огромен страх пред покойниците и вярата в небивалици, до които никога не се е принизявал Заратустра.

95:6.9 (1050.5) Този велик човек принадлежеше на уникалната група хора, която се появи в шести век до Христа, за да запази светлината на Салим – да не даде напълно и окончателно да угасне този огън, който със слаба светлина светеше в мрака на света, показвайки на човека пътя към вечния живот.

7. Салимските учения в Арабия

95:7.1 (1050.6) Ученията на Мелхиседек за единия Бог се вкорениха в Арабската пустиня сравнително неотдавна. Така както в Гърция, салимските мисионери претърпяха неуспех и в Арабия затова, защото неправилно изтълкуваха инструкциите на Мелхиседек относно прекомерната организация. Но разбраното по своему предупреждение на Мелхиседек – да се въздържат от всякакви опити да разпространяват евангелието с помощта на военна сила или гражданска принуда, не ги спря.

95:7.2 (1050.7) Даже в Китай или Рим ученията на Мелхиседек не претърпяха такъв пълен провал, както в този пустинен регион в съседство със самия Салим. В продължение на още много години след като повечето народи на Изтока и Запада започнаха да изповядват съответно будизма и християнството, Арабската пустиня оставаше такава, каквато беше в продължение на хилядолетия. Всяко племе се покланяше на своя древен фетиш и в много семейства имаше домашни богове. Дълго време продължи борбата между вавилонската Иштар, древноеврейския Яхве, иранския Ахура и християнския Отец на Господ Иисус Христос. Нито веднъж нито една от техните концепции не можа напълно да измести другите.

95:7.3 (1051.1) В различни места на Арабската пустиня обитаваха семейства и кланове, които се придържаха към смътната представа за единия Бог. Такива групи свято пазеха преданията за Мелхиседек, Авраам, Мойсей и Заратустра. Съществуваха много центрове, които можеха да се отзоват на евангелието на Иисус, но за разлика от отстъпчивите и изобретателни мисионери, действащи в средиземноморските страни, християнските мисионери от Арабската пустиня бяха сурови и непреклонни хора. Ако последователите на Иисус се бяха отнесли по-сериозно към повелята “идете по целия свят и проповядвайте евангелието” и ако бяха по-снизходителни в своите проповеди и по-малко взискателни във второстепенните, измислени от тях социални изисквания, много земи с радост щяха да възприемат простото евангелие на сина на дърводелеца – в това число и Арабия.

95:7.4 (1051.2) Независимо от факта, че на великите монотеистични вероучения на Левант не се отдаде да се закрепят в Арабия, тази пустиня успя да създаде религията, която като по-малко строга в своите социални изисквания беше все пак монотеистична.

95:7.5 (1051.3) Примитивните и неорганизирани вярвания на пустинята се отличаваха само с един фактор, характерен за цялото племе, раса или нация, а именно – със своеобразното и повсеместно уважение, с което почти всички арабски племена се отнасяха към някакъв черен каменен фетиш в един от храмовете на Мека. Тази точка на съприкосновение и общо поклонение впоследствие доведе до появата на исляма. Това, което Яхве – духът на вулкана, беше за еврейските семити, Каабският камък стана за техните арабски роднини.

95:7.6 (1051.4) Силата на исляма е в неговото ясно и отчетливо изображение на Аллах като единственото единно тройнствено Божество, неговата слабост – в използването на военна сила за разпространяване на вярата и във влошаването на положението на жената. Но ислямът последователно се придържаше към своята представа за Едното Всеобщо Божество на всичко съществуващо, “който познава незримото и зримото. Той е милосърден и състрадателен”. “Наистина Бог е изобилен в Своето великодушие към всички хора.” “И когато съм болен, именно Той ще ме изцели.” “Защото всеки път, когато трима водят беседа, Бог присъства като четвърти”, тъй като нима Той не е първият и последният, видимият и потайният?

95:7.7 (1051.5) [Представено от Мелхиседек от Небадон.]





Back to Top