Книгата Урантия - Документ 96. Яхве – Бог на евреите

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 96. Яхве – Бог на евреите



Документ 96. Яхве – Бог на евреите

96:0.1 (1052.1) ПОСТИГАЙКИ Божеството, човек в началото включва в своята представа за него всички богове, след това започва да подчинява всички чужди богове на племенното божество и накрая изключва всички освен единия Бог, притежаващ крайна и висша ценност. Евреите съединиха всички богове в своята по-възвишена концепция за Господ Бога на Израил. Индусите също обединиха своите разнообразни божества в “единна духовност на боговете”, представена в Риг-Веда, докато месопотамците в това време сведоха своите богове до по-централизираната представа за Бел-Мардук. Тези монотеистични идеи съзряха в целия свят, скоро след като Макивента Мелхиседек се появи в палестинския Салим. Но концепцията на Мелхиседек се отличаваше от еволюционната философия включване, подчиняване и изключване; тя се основаваше само на съзидателната сила и много скоро оказа въздействие върху висшата представа за божеството на Месопотамия, Индия и Египет.

96:0.2 (1052.2) Кенеите и някои други ханаански племена традиционно почитаха салимската религия. В това се заключаваше една от целите на инкарнацията на Мелхиседек – да се укрепи религията на единия Бог дотолкова, че да се подготви пътят за посвещение на Земята на Сина на единия Бог. Михаил едва ли можеше да пристигне на Урантия преди тук да се е формирал вярващ във Всеобщия Баща народ, сред който той да може да се появи.

96:0.3 (1052.3) Палестинските кенеи продължаваха да изповядват салимската религия като своя вяра. Тази религия – във вида, в който тя беше впоследствие приета от древните евреи – отначало изпита въздействието на нравствените учения на Египет, по-късно – теологията на Вавилон, и накрая – представите за добро и зло, съществуващи в Иран. Фактически древноеврейската религия е основана на завета на Авраам с Макивента Мелхиседек. В еволюционен аспект тя е продукт на много уникални ситуативни обстоятелства, но от гледна точка на културата съдържа многобройни заимствания от религията, морала и философията на целия Левант. Именно чрез юдейската религия значителна част от нравственото наследство и религиозна мисъл на Египет, Месопотамия и Иран беше предадена на народите на Запада.

1. Представата за божеството при семитите

96:1.1 (1052.4) Ранните семити смятаха, че всяко нещо има свой дух. Това бяха духове от животинския и растителния свят; годишни духове, владетели на потомството; духове на огъня, водата и въздуха. Това беше истински пантеон на духове, от които се бояха и на които се покланяха. И учението на Мелхиседек за Всеобщия Създател не можа напълно да унищожи вярата в подчинените духове или природнити богове.

96:1.2 (1052.5) Прогресът на древните евреи – от политеизма, през хенотеизма, към монотеизма, не беше непрестанно и непрекъснато концептуално развитие. В еволюцията на своите представи за Божеството те неведнъж се връщаха назад, докато във всяка епоха сред различните групи вярващи семити съществуваха различни понятия за Бога. В техните концепции за Бога периодически се използваха многобройни термини и за предотвратяване на объркването тези различни наименования на Божеството ще бъдат определени съгласно тяхното място в еволюцията на еврейската теология:

96:1.3 (1053.1) 1. Яхве беше бог на южните палестински племена, които свързваха тази представа за божеството с планината Хорив, синайския вулкан. Яхве беше само един от стотиците и хиляди природни богове, които завладяха вниманието и изискваха поклонение от семитските племена и народи.

96:1.4 (1053.2) 2. Ел-Елион. В продължение на много векове след пристигането на Мелхиседек в Салим неговото учение за Божеството съществуваше в различни варианти, но обикновено се означаваше с думите Ел-Елион – Всевишният Бог на небесата. Много семити, в това число и непосредствените потомци на Авраам, в различни периоди се покланяха и на Яхве, и на Ел-Елион.

96:1.5 (1053.3) 3. Ел-Шаддай. Трудно е да се обясни какво именно означава Ел-Шаддай. Тази представа за Бога беше сложен резултат на заимстване от ученията, изложени от Аменемоп в Книгата на Мъдростта, изменени от Ехнатон в доктрината за Атон и претърпели по-нататъшно изменение под влиянието на ученията на Мелхиседек, въплътени в представите за Ел-Елион. Но с проникването на образа на Ел-Шаддай в съзнанието на древните евреи в него започнаха да се появяват много черти, свойствени на вярата в Яхве, която изповядваха обитателите на пустинята.

96:1.6 (1053.4) Една от господстващите религиозни идеи на това време беше египетската концепция за божественото Провидение – учението за това, че материалният разцвет е награда за служенето на Ел-Шаддай.

96:1.7 (1053.5) 4. Ел. Сред целия този хаос от термини и неопределени понятия много благочестиви вярващи искрено се стремяха към поклонение пред всички тези формиращи се представи за божественост; така, имайки предвид съставното Божество, започнаха да използват името Ел. Този термин включваше и други природни богове на бедуините.

96:1.8 (1053.6) 5. Елохим. Дълго време в Киш и Ур съществуваха шумеро-халдейски групи, които проповядваха триединната концепция за Бога, основана на преданията за времената на Адам и Мелхиседек. Това учение премина в Египет, където на Троицата се покланяха под името Елохим, или в единствено число Елоах. Египетските, а по-късно александрийските философи с юдейски произход учеха на това единство на множеството Богове и във времената на Изхода [бягството от Египет – б.р.] много съветници на Мойсей вярваха в тази Троица. Но концепцията за тринитарния Елохим стана действителна част от древноеврейската теология, едва след като евреите се оказаха под политическото влияние на Вавилон.

96:1.9 (1053.7) 6. Иносказателни имена. Семитите не обичаха да наричат своето Божество по име. Затова понякога прибягваха към многобройни иносказания като Божия Дух, Господ, Ангел Господен, Всемогъщия, Святия, Всевишния, Адонай, Извечно Древния, Господ Бог на Израил, Създателя на Небето и Земята, Кириос, Ях, Господ Саваот и Отец Небесен.

96:1.10 (1053.8) Йехова е термин, използван от неотдавна за обозначаване на завършеността на представата за Яхве, която окончателно се установи в процеса на дългата история на евреите. Но името Йехова влезе в употреба едва хиляда и петстотин години след времената на Иисус.

96:1.11 (1054.1) Приблизително до 2000 година до н. е. планината Синай периодически се превръщаше в действащ вулкан и редки изригвания ставаха още в периода на пребиваването на израилтяните в този регион. Огънят и димът, заедно с оглушителните взривове, които съпровождаха изригванията на тази вулканчна планина, поразяваха обитаващите наблизо бедуини и ги довеждаха в състояние на благоговеен ужас и огромен страх пред Яхве. Впоследствие духът на планината Хорив стана бог на древноеврейските семитски племена, които започнаха да вярват в неговата върховност по отношение на всички останали богове.

96:1.12 (1054.2) Хананеите отдавна се покланяха на Яхве и макар че много кенеи в голяма или малка степен вярваха в Ел-Елион – свръхбога на салимската религия, повечето хананеи не се разделиха със своите племенни божества. Те не бързаха да се отказват от своите национални божества заради междунационалния, а още по-малко – заради междупланетен Бог. Те не бяха склонни да вярват във всеобщото божество и затова тези племена продължаваха да се покланят на своите племенни божества, включително на Яхве, както и на сребърния и на златния телци, които символизираха представата на пастирите-бедуини за духа на синайския вулкан.

96:1.13 (1054.3) Макар че сирийците се покланяха на своите богове, те също така вярваха в древноеврейския бог Яхве, тъй като пророците казаха на сирийския цар: “Техните богове са богове на планината; затова надделяха над нас. Хайде да се сражаваме с тях в равнината и тогава ние със сигурност ще победим.”

96:1.14 (1054.4) С развитието на човешката култура второстепенните богове се подчиняват на върховното божество; великият Юпитер остава само във възклицанията. За монотеистите подчинените богове се превръщат в духове, демони, орисници, нереиди, феи, духчета, гноми, предсмъртни привидения и лоши очи. Древните евреи преминаха през хенотеизма и в течение на дълго време вярваха в съществуването на духовете на боговете, различни от Яхве, но все повече клоняха към вяра в това, че тези чуждородни божества са подчинени на Яхве. Те се съгласяваха с реалността на бога на амореите Хамос, но твърдяха, че той е подвластен на Яхве.

96:1.15 (1054.5) От всички представи за Бога, които възникваха сред смъртните, идеята за Яхве претърпя най-големи изменения. Нейната постепенна еволюция може да се сравни само с метаморфозите на концепцията за Буда в Азия, които съответно доведоха до представата за Всеобщия Абсолют, тъй както концепцията за Яхве доведе до идеята за Всеобщия Баща. Но исторически факт си остава обстоятелството, че макар че евреите да измениха своите представи за Божеството, превърнало се от племенен бог на планината Хорив в любвеобилния и милосърден Бог-Създател от по-късните времена, те не промениха неговото име; в продължение на цялата история на развитието на своята представа за Божеството те го наричаха с едно и също име – Яхве.

2. Семитските народи

96:2.1 (1054.6) Семитите на Изтока бяха добре организирани и добре управляеми ездачи, които нахлуваха в източните региони на плодородния полумесец, където се обединиха с вавилонците. Халдеите, живеещи в близост до Ур, се отнасяха към най-развитите племена на източните семити. Финикийците бяха високоразвита и добре организирана група от смесени семити, владеещи западната част на Палестина покрай средиземноморското крайбрежие. В расово отношение семитите принадлежаха към най-смесените народи на Урантия и притежаваха наследствени фактори, получени почти от всичките девет световни раси.

96:2.2 (1054.7) Отново и отново аравийските семити със сила си проправяха път в северната Обетована земя – земята, в която течеше “мляко и мед”, но всеки път ги изтласкваха по-организираните и цивилизовани северни семити и хети. По-късно, по време на необичайно жестокия глад, много от тези чергарски бедуини пристигнаха в Египет като наемни работници за участие в строителните работи, но само за да изпитат горчивата участ на робите, тежкия ежедневен труд на прости и унизени работници по долината на Нил.

96:2.3 (1055.1) Едва след епохата на Макивента и Авраам някои семитски племена, поради своите своеобразни вярвания, започнаха да се наричат деца на Израил, а по-късно – юдеи, евреи и “избран народ”. Авраам не беше бащата на цялата еврейска нация. Той не беше даже прародител на всички тези семитски бедуини, които бяха държани в плен в Египет. Наистина, неговите потомци, пришълци от Египет, действително образуваха ядрото на бъдещия еврейски народ, но абсолютното мнозинство мъже и жени, влизащи в колената на Израил, никога не са били в Египет. Те бяха само чергари, които бяха решили да приемат Мойсей като свой вожд, когато децата на Авраам и техните семитски съратници от Египет пресякоха Северна Арабия.

96:2.4 (1055.2) Учението на Мелхиседек за Ел-Елион, Всевишния, и обещанието за божествено благоволение чрез вярата бяха в голяма степен забравени към времената на поробване от египтяните на семитските племена, на които скоро предстоеше да образуват еврейската нация. Но в течение на целия свой плен тези аравийски чергари, следващи древните традиции, пазеха вярата в Яхве като за свое национално божество.

96:2.5 (1055.3) Повече от сто различни аравийски племена се покланяха на Яхве и ако не се смятат отгласите от изложената от Мелхиседек концепция за Ел-Елион, получила разпространение сред повече образовани египетски прослойки, включително смесените египетски и древноеврейски кланове, то религията на простите роби – пленените евреи, беше видоизменен вариант на стария ритуал на поклонение пред Яхве, основан на магии и жертвоприношения.

3. Несравнимият Мойсей

96:3.1 (1055.4) Началото на еволюцията на древните представи и идеали за Висшия Създател е свързано с изхода на семитите от Египет под ръководството на великия вожд, учител и организатор – Мойсей. Неговата майка произхождаше от царско египетско семейство; баща му-семит служеше като посредник между властите и пленените бедуини. Затова Мойсей притежаваше качества, наследени от най-добрите расови източници; неговите предци бяха дотолкова смесени, че е невъзможно да го причислим към някаква определена расова група. Ако той принадлежеше към този смесен тип, то никога нямаше да може да прояви необикновената разностранност и способност към адаптация, които му позволиха да се справи с тази разнообразна орда, присъединила се към семитските бедуини, избягали под негово предводителство от Египет в Арабската пустиня.

96:3.2 (1055.5) Независимо от съблазнителността на културата на нилското царство Мойсей реши да сподели съдбата с народа, на когото принадлежеше неговият баща. Докато този велик организатор разработваше планове за освобождението на народа на неговия баща, бедуинските пленници имаха жалко подобие на религия. Всъщност те нямаха истинска представа за Бога, нито надежда в този свят.

96:3.3 (1055.6) Нито един вожд не се е залавял с превъзпитанието и възвисяването на по-жалка, подтисната, угнетена и невежа група хора. Но в кръвта на тези роби се таяха скрити възможности за развитие и в тяхната среда имаше достатъчен брой създадени предводители, обучени от Мойсей при подготовката на бунта и порива към свобода, за да образуват група от способни организатори. Тези по-развити хора служеха като местни надзорници над своите съплеменници. Те получиха известно образование благодарение на авторитета на Мойсей сред управителите на Египет.

96:3.4 (1056.1) Мойсей се опита да се договори за свободата на своите събратя-семити по дипломатически път. Заедно със своя брат той сключи с египетския цар договор, който им даваше правото мирно да напуснат долината на Нил и да отидат в Аравийската пустиня. За своята дълга служба в Египет те трябваше да получат неголямо заплащане в пари и имущество. От своя страна евреите се задължаваха да поддържат дружески отношения с фараоните и да не влизат в каквито и да било антиегипетски съюзи. Но по-късно царят сметна за възможно да се откаже от този договор под предлог, че шпиони са му донесли за вероломството на бедуинските роби. Той твърдеше, че те се стремят към свобода с цел да вдигнат чергарите от пустинята на борба с Египет.

96:3.5 (1056.2) Но Мойсей не униваше. Той чакаше своя час и след по-малко от година, когато цялата египетска армия беше заета едновременно с отразяването на ливийското настъпление на юг и с нахлуването на гърците по море на север, този безстрашен организатор, чрез дръзко нощно бягство, изведе своите съотечественици от Египет. Този порив към свободата беше внимателно планиран и умело изпълнен. И те се сдобиха с успех независимо от това, че по петите ги преследваше фараонът с неголям отряд. Всички египтяни паднаха от ръцете на отбраняващите се бегълци, оставяйки множество трофеи. Тази плячка беше умножена с ограбваното от напредващата армия от избягали роби по пътя към пустинната родина на предците им.

4. Провъзгласяването на Яхве

96:4.1 (1056.3) Еволюцията и възвишените учения на Мойсей оказаха влияние върху почти половината от целия свят. Това влияние се запазва и през двадесети век. Макар че Мойсей разбираше по-прогресивната египетска религиозна философия, бедуинските роби почти нищо не знаеха за тези учения, но все още помнеха бога на планината Хорив, когото техните предци наричаха Яхве.

96:4.2 (1056.4) Мойсей беше слушал за ученията на Макивента Мелхиседек както от баща си, така и от майка си и именно с общността на религиозните възгледи се обяснява необичайният съюз на жените от царското семейство и мъжете от рода на пленниците. Тъстът на Мойсей беше кеней, вярващ в Ел-Елион, но родителите на освободителя вярваха в Ел-Шаддай. Затова Мойсей беше възпитан в шаддаизма; под влиянието на своя тъст той стана ел елионист; а към времето на създаването на еврейския лагер в планината Синай след бягството от Египет формулира нова и разгърната концепция за Божеството (с използване на всички предшестващи вероучения), която той благоразумно реши да провъзгласи на своя народ като разширена представа за техния древен племенен бог – Яхве.

96:4.3 (1056.5) Мойсей се опита да запознае тези бедуини с идеите за Ел-Елион, но още преди да напуснат Египет той се убеди, че те никога няма да успеят истински да разберат това учение. Затова той съзнателно реши да направи компромис – да превърне племенния бог на пустинята в единен и единствен бог на своите последователи. В ученията на Мойсей нямаше определени твърдения, че сред другите народи и нации няма други богове, но той решително настояваше на това, че Яхве е над всички и е по-висш от всички – особено за евреите. Но той винаги се чувстваше неловко, когато се опитваше да изложи на тези невежи роби новата и по-висша идея за Божеството под древното име Яхве, извечен символ на което беше златният телец на бедуинските племена.

96:4.4 (1056.6) Обстоятелството, че Яхве беше бог на спасилите се с бягство древни евреи, обяснява защо те така дълго оставаха в района на планината Синай и защо получиха именно тук Десетте Заповеди, провъзгласени от Мойсей от името на Яхве – бога на Хорив. В течение на това дълго пребиваване на Синай стана по-нататъшното усъвършенстване на религиозните обреди на новоразвилата се юдейска религия.

96:4.5 (1057.1) Едва ли Мойсей щеше някога да се сдобие с успех при създаването на този в известен смисъл прогресивен ритуален култ и да съхрани своите последователи цели и невредими в продължение на четвърт век, ако не беше мощното изригване на планината Хорив на третата седмица от тяхното почтително пребиваване в нейното подножие. “Планината на Яхве беше в огън и се издигаше дим като дим от пещ и цялата планина потрепери.” Вземайки под внимание този катаклизъм, не е странно, че на Мойсей се отдаде да внуши на своите събратя учението за това, че техният Бог е “голям, ужасен унищожителен огън, страшен и всемогъщ”.

96:4.6 (1057.2) Мойсей провъзгласи Яхве за Господ Бог на Израел, избрал евреите за свой народ; Мойсей създаваше нова нация и постъпваше мъдро, придавайки на своето религиозно учение национален характер и говорейки на своите последователи, че Яхве е суров надзирател, “ревнив Бог”. При все това той се стремеше да разшири тяхната представа за божествеността, внушавайки им, че Яхве е “Бог на духовете на всяка плът”, че “вечният Бог е твое убежище, неговата власт е непреходна”. Мойсей учеше, че Яхве е верен на Завета, че той „няма да ви остави, няма да ви погуби и няма да забрави Завета с вашите бащи, защото Господ ви обича и ще удържи своето обещание, дадено на вашите предци”.

96:4.7 (1057.3) Мойсей предприе героичен опит да издигне образа на Яхве до положението на висше Божество, представяйки го като “Бога на истината, непорочен, справедлив и праведен във всичките свои пътища”. Но независимо от това възвишено учение ограничеността на разбиране на неговите последователи принуди Мойсей да говори за подобие на Бога на човека, за неговата склонност към пристъпи на ярост, гняв и жестокост и даже за неговата отмъстителност и чувствителност към поведението на хората.

96:4.8 (1057.4) В ученията на Мойсей този племенен природен бог Яхве стана Господ Бог на Израел, който беше заедно с евреите в пустинята и даже в изгнанието, където скоро се появи представата за него като за Бог на всички народи. Последващият плен, който направи евреите роби във Вавилон, окончателно освободи формиращата се представа за Яхве като за монотеистичната роля на Бог на всички нации.

96:4.9 (1057.5) Най-уникалната и поразителна черта на религиозната история на древните евреи е тази постоянна еволюция на концепцията за Божеството; започвайки с примитивния бог на планината Хорив и еволюирайки в ученията на цял ред духовни лидери, тя достигна високо ниво на развити,е отразено в доктрините за Божеството на двамата Исая, които провъзгласиха величествената концепция за любвеобилния и милосърден Бог-Създател.

5. Ученията на Мойсей

96:5.1 (1057.6) В Мойсей по необикновен начин се съчетаваха качествата на военен лидер, обществен деятел и религиозен учител. Той беше най-важният от всички световни учители и лидери в периода между Макивента и Иисус. Мойсей се опитваше да проведе в Израел много реформи, за които няма писмени свидетелства. За времето на един човешки живот той избави многоезичната орда от така наричаните древни евреи от робство и нецивилизовано скитничество, едновременно полагайки основата за последващото раждане на нацията и запазване на расите.

96:5.2 (1057.7) За огромната дейност на Мойсей са се запазили толкова малко свидетелства защото във времената на Изхода древните евреи нямаха писменост. Повествуванието за епохата и дейността на Мойсей беше съставено въз основа на преданията, съществуващи след изминаването на над хиляда години от смъртта на великия вожд.

96:5.3 (1058.1) Освен това много от усъвършенстванията, внесени от Мойсей в религията на египтяните и окръжаващите ги левантийски племена, се обясняваха с кенейските традиции, възхождащи до епохата на Мелхиседек. Без учението на Макивента, предадено на Авраам и неговите съвременници, древните евреи биха излезли от Египет лишени от всякаква надежда. Мойсей и неговият тъст Йотор събраха останките от традициите на Мелхиседек; от тези учения, съединени с образоваността на египтяните, се ръководеше Мойсей при създаването на усъвършенстваната религия и обреди на израилтяните. Мойсей беше организатор; той избра най-доброто от религиите и нравите на Египет и Палестина и свързвайки тези обичаи с традициите на ученията на Мелхиседек, създаде системата от религиозни обреди на древните евреи.

96:5.4 (1058.2) Мойсей вярваше в Провидението; увличаха го египетските учения, отнасящи се до свръхестественото управление на Нил и други природни стихии. Той притежаваше възвишена представа за Бога, но беше пределно искрен, когато учеше евреите, че ако се покоряват на Бога, то “Той ще ви възлюби и благослови, ще направи многоброен вашия народ. Той ще размножи плода от вашата утроба и плода на вашата земя – хляба, виното, маслото и вашите стада. Благословенията ваши ще надминат благословенията на всички други народи и Господ, вашият Бог, ще отведе от вас всички болести и няма да допусне до вас нито една от ужасните болести на Египет”. Той даже каза: “Помнете Господа, вашия Бог, защото това ще ви даде сила да придобиете богатство.” “И вие ще давате назаем на много народи, а самите вие назаем няма да вземате.” Вие ще господствате над много народи, но те няма да господстват над вас.”

96:5.5 (1058.3) Но беше наистина тъжно да се гледа как великият разум на Мойсей се стараеше да приспособи възвишената представа за Ел-Елион към разбиранията на неграмотните и невежи евреи. На събранието на своите вождове той гръмогласно завеща: “Има само един Господ, вашият Бог, и няма друг Бог освен Него”, докато на разноликата тълпа той заявяваше: “Кой ще се сравни с вашия Бог сред всички богове?” Мойсей мъжествено и отчасти успешно се обяви против фетишите и идолопоклонството, заявявайки: “В този ден, когато вашият Бог говореше с вас на планината Хорив от огъня, Бог нямаше образ.” Освен това той забрани да се правят каквито и да било идоли.

96:5.6 (1058.4) Мойсей се боеше да провъзгласи милосърдието на Яхве и предпочиташе да внуши благоговеен страх пред Божието правосъдие, говорейки: “Господ, вашият Бог, е Бог на боговете, Владетел на владетелите, великият Бог, могъщият и страшен Бог, в очите на Когото всички са равни.” Опитвайки се да обуздае буйните кланове, той заявяваше: “Вашият Бог умъртвява, когато Го напуснете; той изцелява и оживява, когато Му се покорявате.” Но Мойсей учеше тези племена, че те ще станат избран народ Божий, само при условие че “изпълняват всичките Му заповеди и съблюдават всичките Му закони”.

96:5.7 (1058.5) В онези древни времена евреите почти не ги учеха за милосърдието на Бога. Те познаваха Бога като “Всемогъщия; Господ – великият Войн, Бог на сраженията, славен в Своето могъщество, разбиващ Своите врагове”. “Господ, твоят Бог, е с теб в твоя стан, за да те спаси.” Израилтяните вярваха, че техният Бог ги обича, но че Той също така е и този, който е „ожесточил сърцето на фараона” и “проклел техните врагове”.

96:5.8 (1058.6) Макар че Мойсей даде на децата на Израил някаква представа за всеобщото и благотворно Божество, като цяло, в тяхното ежедневно възприятие, Яхве слабо се отличаваше от племенните богове на съседните народи. Тяхната представа за Бога беше примитивна, груба и антропоморфична. След кончината на Мойсей тези бедуински племена бързо се върнаха към своите полуварварски идеи – предишните богове на Хорив и пустинята. Разширеното и по-възвишено виждане на Бога, периодически излагано от Мойсей пред своите предводители, скоро бе забравено, докато мнозинството хора се обърнаха към поклонението пред своите фетиши – златните телци, символизиращи Яхве в очите на палестинските пастири.

96:5.9 (1059.1) Когато Мойсей предаде евреите под командването на Иисус Навин, от него вече бяха събрани хиляди непреки потомци на Авраам, Нахор, Лот и други представители на родствени племена, превърнати в самостоятелна и отчасти самоуправляваща се нация от войни-чергари.

6. Представата за Бога след смъртта на Мойсей

96:6.1 (1059.2) След смъртта на Мойсей неговата възвишена представа за Яхве започна бързо да се изражда. Иисус Навин и вождовете на Израил почитаха Мойсеевите традиции за премъдрия, благотворен и всемогъщ Бог, но простият народ скоро се върна към по-древния образ на Яхве, който се установи някога в пустинята. И тази постепенна деградация на концепцията за Божеството се задълбочаваше при сменящите се управления на различните племенни шейхове, така наричаните Съдии.

96:6.2 (1059.3) Обаянието на необикновената личност на Мойсей поддържаше в сърцата на неговите последователи увлечение към все по-разширяващата се представа за Бога; но достигайки плодородната земя на Палестина, те бързо се превърнаха от пастири-чергари в уседнали и, в известна степен, улегнали земеделци. Тази еволюция на начина на живот и изменението на религиозните възгледи изискваха повече или по-малко пълна промяна в тяхната представа за същността на техния Бог Яхве. На първия етап от превръщането на суровия, груб, взискателен и гневен пустинен Бог на планината Синай в по-късната представа за Бога на любовта, правосъдието и милосърдието евреите почти напълно забравиха възвишените учения на Мойсей. Те едва не изгубиха всяка представа за монотеизма, едва не пропуснаха възможността да станат жизнено важно свързващо звено в духовната еволюция на Урантия на тази общност от хора, която запази ученията на Мелхиседек за единия Бог чак до инкарнацията на посвещенческия Син на този Баща на всички същества.

96:6.3 (1059.4) Отчаяните опити на Иисус Навин да запази представата за върховния Яхве в съзнанието на съплеменниците си станаха причина за оповестяването: “Аз ще бъда с теб, както бях с Мойсей, и няма да отстъпя от теб, и няма да те изоставя.” Иисус Навин смяташе, че на този маловерен народ, твърде разположен към своята древна национална религия, но неразположен да върви напред по пътя на религията на вярата и праведността, е необходимо сурово евангелие. Основната мисъл на учението на Иисус Навин станаха думите: “Яхве е Бог свети, Бог ревнив; той няма да търпи беззаконието ваше и греховете ваши.” Най-висшата представа на това време изобразяваше Яхве като “Бог на силата, правосъдието и справедливостта”.

96:6.4 (1059.5) Но даже в този мрачен период от време на време се появяваха учители- самотници, провъзгласяващи идващото от Мойсей видение за божествеността: “Вие, деца на порока, не можете да служите на Господа, тъй като Той е Бог свети.” “Може ли смъртният човек да бъде по-справедлив от Бога? Можеш ли, човече, да бъдеш по-чист от твоя Творец?” “Можеш ли да откриеш Бога? Можеш ли в съвършенство да постигнеш Вседържителя? Да, Бог е велик и ние не Го познаваме. Докосвайки се до Вседържителя, ние не Го постигаме.”

7. Псалмите и книгата на Йов

96:7.1 (1060.1) Под ръководството на шейхове и свещеници древните евреи донякъде укрепиха своите позиции в Палестина. Но скоро се оттеглиха назад към изостаналите вярвания на пустинята и приеха от хананеите техните по-малко прогресивни религиозни обреди. За тях станаха свойствени идолопоклонството и всезадоволеността, а тяхната представа за Божеството падна значително под египетската и месопотамската концепция за Бога, които се поддържаха от няколко оцелели салимски групи и са описани в някои псалми от така наричаната „Книга на Йов”.

96:7.2 (1060.2) Псалмите са произведения на десетки или повече автори; много от тях бяха написани от египетски и месопотамски учители. Във времената, когато Левант се покланяше на природните богове, съществуваха достатъчно много хора, вярващи във върховността на Ел-Елион, Всевишния.

96:7.3 (1060.3) Нито един друг религиозен труд не изразява такава дълбока набожност и такова изобилие на вдъхновените идеи за Бога, както Псалтирът. И читателят би могъл да получи голяма полза, ако, четейки внимателно тази прекрасна сбирка на религиозни съчинения, обръща внимание на източника и хронологията на всеки отделен химн, изпълнен с възхвали и поклонения, и помни, че нито един друг сборник от текстове не обхваща толкова огромен промеждутък от време. Псалтирът е изложение на различните представи за Бога, към които се придържаха привържениците на салимската религия на цялата територия на Левант, и обхваща целия период от Аменемоп до Исая. В псалмите Бог е представен във всички фази на разбиране – от примитивната идея за племенно божество до изключително разширения идеал на по-късните евреи, в който Яхве бива изобразен като любвеобилен Управител и милосърден Баща.

96:7.4 (1060.4) При такъв подход Псалтирът представлява най-ценният и полезен набор от религиозни възгледи, събирани някога от човек, чак до двадесети век. Боготворящият дух на този сборник от химни превъзхожда всички останали свещени книги на света.

96:7.5 (1060.5) В продължение на почти триста години множество религиозни учители на Месопотамия създаваха многоликия образ на Божеството, представен в Книгата на Йов. Запознавайки се с възвишената представа за божествеността, от която е проникнат този сборник от месопотамски вероучения, ще видите, че в периода на духовен упадък на Палестина истинската представа за Бога най-добре се запази именно в околностите на Ур в Халдея.

96:7.6 (1060.6) Обитателите на Палестина често постигаха мъдростта и вездесъщността на Бога, но рядко – Неговата любов и милосърдие. Яхве от това време “изпраща зли духове за покоряване на душите на Неговите врагове”; Той благоприятства Своите собствени послушни деца, проклинайки и сурово осъждайки всички останали. “Той спира замислите на лукавите и хваща мъдрите в собствените им капани.”

96:7.7 (1060.7) Само в Ур се появи човек, заявил на всеослушание за милосърдието на Бога: “Той ще се моли на Бога и ще придобие Неговото благоволение, и с радост ще се взира в Неговото лице, тъй като Бог ще възвърне на човека божествената праведност.” Така се проповядва от Ур спасението, божественото благоволение чрез вяра: “Той ще прояви милосърдие над каещите се и ще каже: “Спаси го от смърт, защото Аз открих как да платя неговите грехове.” Ако някой каже: “Аз греших и изменях на правдата и това не ми донесе полза”, Бог ще спаси неговата душа от преизподнята и той ще види светлината”. Нито веднъж от времената на Мелхиседек Левант не е чувал толкова гръмки и въодушевляващи проповеди за спасение на човека, както това необикновено учение на Елиуй – пророк от Ур и свещеник на салимските вярващи, представляващи това, което е останало от колонията на Мелхиседек в Месопотамия.

96:7.8 (1061.1) Така останките от салимските мисионери на Месопотамия пазеха светлината на истината в периода на разединение на древноеврейските народи чак до появата на първия от дългата поредица учители на Израил. Без да скръстват ръце, тези учители създаваха една представа след друга, докато не достигнаха до идеала за Всеобщия Баща-Създател на всички същества – най-висшата представа за Яхве.

96:7.9 (1061.2) [Представено от Мелхиседек на Небадон.]





Back to Top