Книгата Урантия - Документ 52. Планетарните епохи на смъртните

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част II: Локалната вселена

Документ 52. Планетарните епохи на смъртните



Документ 52. Планетарните епохи на смъртните

52:0.1 (589.1) ОТ момента на зараждането на живота на една еволюционната планета до нейния окончателен разцвет в ерата на светлината и живота върху сцената на световното действие се сменят поне седем епохи на човешки живот. Тези последователни епохи се определят от планетарните мисии на божествените Синове и в обикновения обитаем свят те настъпват в следния ред:

52:0.2 (589.2) 1. Човекът в епохата до идването на Планетарен Принц.

52:0.3 (589.3) 2. Човекът в епохата след идването на Планетарен Принц.

52:0.4 (589.4) 3. Човекът в епохата след идването на Адам.

52:0.5 (589.5) 4. Човекът в епохата след идването на Син-Арбитър.

52:0.6 (589.6) 5. Човекът в епохата след идването на посвещенчески Син.

52:0.7 (589.7) 6. Човекът в епохата след идването на Син-Учител.

52:0.8 (589.8) 7. Ерата на светлината и живота.

52:0.9 (589.9) Щом пространствените светове станат физически приспособени за живота, те биват нанасяни в регистъра на Носителите на Живота и в определения срок тези Синове се изпращат на такива планети за инициация на живот. Целият период от зараждането на живота до появата на човека се нарича дочовешка ера, предшестваща разглежданите в това повествувание последователни епохи на смъртните.

1. Първобитният човек

52:1.1 (589.3) От времето, когато животното се превръща в човек, който е способен да избира поклонението пред Създателя, и до пристигането на Планетарен Принц смъртните волеви създания се наричат първобитни хора. Съществуват шест основни типа или раси първобитни хора и тези раси последователно се появяват по реда на цветовете на спектъра, започвайки от червения човек. Продължителността на времето, което се изразходва за тази еволюция на първобитния живот, се колебае в широки предели в различните светове – от сто и петдесет хиляди години до повече от един милион урантийски години.

52:1.2 (589.4) Еволюционните раси – червена, оранжева, жълта, зелена, синя и индигова – възникват приблизително по това време, когато при първобитния човек се появява прост език и той започва да използва творческо въображение. Към това време човекът вече е привикнал към изправено ходене.

52:1.3 (589.5) Първобитните хора са издръжливи ловци и свирепи бойци. Законът на тази епоха е физическото оцеляване на най-силните; управлението в този период е изцяло племенно. В много светове, в това число и на Урантия, някои от еволюционните цветни раси се изтриват от лицето на земята в продължение на ранните расови битки. По-късно оцеляващите обикновено се смесват с привнесената виолетова раса – адамическия народ.

52:1.4 (589.6) В сравнение с последващата цивилизация ерата на първобитния човек представлява положителна, мрачна и кървава страница от историята. Етиката на джунглата и моралът на първобитните гори не съответстват на нормите на по-късните съдни периоди, белязани от богооткровената религия и повишеното духовно развитие. В обикновените и неекспериментални светове тази епоха съществено се отличава от аналогичния период на Урантия, за който са били характерни продължителни и изключително жестоки битки. Завършвайки своето пребиваване в първия свят, вие ще започнете да разбирате причините за тази дълга и мъчителна борба в еволюционните светове и с възхода по Райския път все по-добре ще постигате мъдростта на такъв очевидно странен опит. Но независимо от всички тези превратности на ранните епохи от съществуването на човека дейността на първобитните хора вписва в аналите на еволюционния пространствено-времеви свят великолепна и даже героична страница.

52:1.5 (590.1) Ранният еволюционен човек не е интересно създание. Обикновено тези първобитни смъртни обитават в пещери или на скалите. Те също така си правят примитивни хижи от големи дървета. Понякога до придобиването от човека на по-висок тип интелект планетите се наводняват от големи животни. Но още на началния етап на тази ера смъртните се научават да запалват и поддържат огън и с развитието на творческото въображение и усъвършенстване на своите оръдия еволюиращият човек скоро покорява по-големите и непохватни животни. Първобитните раси също така широко използват и големи летящи животни. Тези огромни птици са способни без почивка да пренасят един или двама души със среден размер на разстояние над над 800 километра. На някои планети тези птици носят огромна полза, защото притежават висок интелект и често пъти са способни да произнасят много думи на планетарните езици. Тези птици са във висша степен разумни, крайно послушни и необикновено предани. Такива пасажерски птици вече отдавна са изчезнали на Урантия, но вашите далечни предци са използвали техните услуги.

52:1.6 (590.2) Появата в човека на етически съждения и на нравствен избор обикновено съвпада с възникването на ранния език. Когато тези същества достигнат човешко ниво и в тях се появява присъщата смъртна воля, те стават възприемчиви към временното вселяване на божествените Настройчици и след смъртта много от тях в нужното време се избират като съхранили се създания и се утвърждават от арахангелите за последващото възкресение и сливане с Духа. Ангелите винаги съпровождат Планетарния Принц и раздаването на правосъдие при завършването на съдния период съвпада с неговото пристигане на планетата.

52:1.7 (590.3) Всички смъртни, в които се заселва Настройчик на Съзнанието, са потенциално способни на поклонение; те са „озарени от истинска светлина“ и могат да се стремят към взаимовръзка с божествеността. При все това за ранната или биологична религия на първобитния човек е характерен животински страх в съчетание с невежо благоговение и племенни суеверия. Оцеляването на суеверията сред урантийските раси едва ли прави чест на вашето еволюционно развитие и не се съгласува с вашите като цяло прекрасни постижения в материалния прогрес. Но тази ранна религия на страха има важно предназначение, укротявайки бурния темперамент на първобитните създания. Тя е предвестник на цивилизацията и тази почва, на която Планетарният Принц и неговите помощници впоследствие хвърлят семената на богооткровената религия.

52:1.8 (590.4) Обикновено не по-късно от сто хиляди години след появата в човека на изправено ходене пристига Планетарен Принц, който бива изпращан от Властелина на Системата след получаване от Носителите на Живот на съобщение за функционирането на воля, даже ако тя е възникнала в сравнително малко индивиди. Като правило първобитните хора радушно приемат Планетарния Принц и неговия зрим персонал; нещо повече – ако не бъдат сдържани, те започват да се взират в тези посланици с трепет и благоговение, което граничи с поклонението.

2. Човекът в епохата след пристигането на Планетарен Принц

52:2.1 (591.1) С пристигането на Планетарния Принц започва нов съден период. На земята се появява правителство и светът встъпва в епохата на развитието на племенно съществуване. За няколко хилядолетия човекът преминава огромен път в своето социално развитие. В нормални условия в течение на тази епоха смъртните достигат високо ниво на цивилизация. Периодът на варварството не продължава така дълго, както при урантийските раси. Но бунтът довежда до такива изменения в живота на обитаемия свят, че вие сте практически неспособни да си представите подобен режим на нормална планета.

52:2.2 (591.2) Този съден период продължава средно около петстотин хиляди години – понякога повече, понякога по-малко. В течение на тази ера планетата се включва към кръговете на системата и за нейното управление се назначава пълна квота серафически и други небесни помощници. Настройчиците на Съзнанието се появяват във все по-голям брой и серафическите хранители усилват своя режим на наблюдение над смъртните.

52:2.3 (591.3) Когато Планетарният Принц пристига в първобитния свят, тук преобладава формиралата се религия, основана на страха и невежеството. Принцът и неговият персонал за пръв път разкриват висшата истина и устройство на вселената. Тези първи изложения на богооткровената религия са много прости и обикновено се отнасят до локалната система. До пристигането на Планетарния Принц религията е изцяло еволюционен процес. Впоследствие религията се усъвършенства както за сметка на постепенните откровения, така и на еволюционното развитие. Всеки съден период, всяка епоха на съществуване смъртните получават разширена представа за духовната истина и религиозната етика. Еволюцията на религиозната възприемчивост в обитателите на света в значителна степен определя темповете на тяхното духовно развитие и мащабите на религиозното откровение.

52:2.4 (591.4) Този съден период става свидетел на духовния разцвет и различните раси и техните разнообразни племена са склонни към създаване на свои собствени системи на религиозна и философска мисъл. В тази епоха във всички расови религии съществуват две тенденции: предишните страхове на първобитния човек и новите откровения на Планетарния Принц. В известен смисъл урантийците още не са завършили този стадий на планетарна еволюция. Внимателно запознавайки се с настоящия труд, вие с още по-голяма яснота ще видите доколко вашият свят се е отклонил от обичайното протичане на еволюционния прогрес и развитие.

52:2.5 (591.5) Но Планетарният Принц не е „Принцът на Мира“. През този съден период продължават расовите битки и племенни войни, макар и по-рядко и с по-малко ожесточение. Настъпва велика ера на разпространение на расите, достигаща своя апогей в периода на ярко изразения национализъм. Цветът става основен за обединяването в племена и народи и различните раси често създават свои собствени езици. Всяка растяща група смъртни се стреми към изолация. За такова разделение спомага съществуването на много езици. Преди да настъпи обединението на няколко раси безпощадните войни понякога довеждат до изчезването на цели народи; особено изложени на такова унищожение са оранжевата и зелената раса.

52:2.6 (591.6) В обичайните светове в последния период от управлението на Принца националната организация на живота постепенно заменя племенната или по-скоро започва да се налага на съществуващите племенни обединения. Но най-значително постижение на епохата на Принца е възникването на семейството. Дотогава човешките отношения са били основно племенни; сега се появява домашно огнище.

52:2.7 (591.7) В този съден период се стига до равенство на половете. На едни планети мъжете управляват жените, а на други – обратно. В течение на тази епоха в нормалните светове се осъществява пълно равенство на половете, което предшества по-пълната реализация на идеалите на семейството. Започва златният век на семейството. Идеята за племенно управление постепенно отстъпва място на двойнствената представа за живота на нацията и живота на семейството.

52:2.8 (592.1) По време на тази епоха се появява селско стопанство. Развитието на семейството е несъвместимо със скитническия и неустроен живот на ловеца. Постепенно се изработва навик към заседнал живот и обработка на земята. С бързи темпове върви приучването на животните към домашен живот и развитието на приложните искуства. В апогея на биологичната еволюция се достига високо ниво на цивилизацията, но техническо развитие почти не се наблюдава; изобретателството е характерно за следващата епоха.

52:2.9 (592.2) Към края на тази ера расите се пречистват, достигайки високо физическо съвършенство и интелектуална сила. В ранните стадии на развитие на нормалния свят изключително помага програмата за разпространение на високоразвити типове смъртни, пропорционално на съкращаването на останалите. Именно неспособността на вашите древни народи да се отделят един от друг е причината за това сред днешните урантийски раси да присъства такова количество дефектни и дегеративни индивиди.

52:2.10 (592.3) Едно от най-големите постижения на епохата на Принца е ограничаването на размножаването на умствено изостаналите и социално неприспособими хора. Дълго до пристигането на вторите Синове, Адамовците, повечето светове сериозно се занимават с проблема по расовото очистване, на което народите на Урантия досега не са обръщали сериозно внимание.

52:2.11 (592.4) Проблемът за расовото очистване не е толкова сложен, когато се решава на ранните стадии на човешката еволюция. Предшестващият период на племенни сражения и жестока борба на расите за съществуване изкоренява голяма част от нормалната и дефектна наследственост. Идиотът почти няма надежда за оживяване в социалната организация на воюващото първобитно племе. Именно лъжливата сантименталност на вашите отчасти усъвършенствани цивилизации поощрява, защитава и увековечава безнадеждно дефектните наследствени признаци в еволюционните човешки раси.

52:2.12 (592.5) Проявата на безполезно съчувствие към дегенеративните човешки същества, към неспасяемите, ненормални и непълноценни смъртни няма никакво отношение нито към добротата, нито към алтруизма. Даже в най-нормалните еволюционни светове съществуват достатъчни различия между индивидите и многобройните социални групи, за да могат смъртните в пълна степен да се възползват от цялото благородство на алтруистичното чувство и безкористната помощ, без да увековечават социално неприспособените и морално дегенеративни наследствени фактори на еволюиращото човечество. Съществуват безгранични възможности за проявя на търпимост и алтруизъм по отношение на тези нуждаещи се индивиди, които не са изгубили окончателно своя нравствен облик и не са разрушили безвъзвратно своето духовно наследство.

3. Човекът в епохата след пристигането на Адам

52:3.1 (592.6) Когато движещата сила на еволюционния живот е изчерпила биологичните възможности на човека и са достигнати върховете на животинското развитие, пристига втората категория синовство и започва втори съден период на милосърдието и опеката. Това важи за всички еволюционни светове. След достигането на най-високото възможно ниво на еволюционен живот, когато първобитният човек се издига на най-високото достъпно му стъпало на биологичната стълбица, на планетата винаги се появяват изпратените от Властелина на Системата Материален Син и Материална Дъщеря.

52:3.2 (593.1) Все повече Настройчици на Съзнанието се посвещават на човека от постадамическата епоха и все повече такива смъртни придобиват способността за последващо сливане с Настройчиците. Независимо от това, че Адамовците функционират като низходящи Синове, те не притежават Настройчици, но техните планетарни потомци, преки и смесени, в нужното време стават пълноправни кандидати за придобиване на Тайнствени Наставници. Към времето на завършване на постадамическата епоха в разпореждане на планетата се намира пълна квота от небесни попечители; не получават всеобщо разпространение само Настройчиците, сливащи се със смъртните.

52:3.3 (593.2) Основната задача на адамическия режим е да помогне на развиващия се човек да премине от стадия на ловец и пастир към стадия на земеделец и градинар с последващото появяване на присъщите на градовете и промишлеността цивилизации. Десет хиляди години от този съден период на биологическите усъвършенствуватели са достатъчни за постигането на удивителни промени. След двадесет и пет хиляди години управлението на обединяващата мъдрост на Планетарния Принц и Материалните Синове, сферата – като правило, е готова за пристигането на Син-Арбитър.

52:3.4 (593.3) В тази епоха обикновено завършва отстраняването на неприспособените индивиди и се извършва по-нататъшно очистване на расовите признаци; в нормалните светове става почти пълно прекратяване на възпроизводството на дефектните животински наклонности.

52:3.5 (593.4) Потомците на Адам никога не се смесват с малкоразвити представители на еволюционните раси. Божественият план не предполага и лични брачни връзки на Планетарния Адам и Ева с еволюционните народи. Програмата за расово усъвършенстване е дело на техните потомци. Но нарастването на потомството на Материалния Син и Материалната Дъщеря продължава в продължение на много поколения, преди да започне оказването на помощ под формата на смесване на расите.

52:3.6 (593.5) Дарът на адамическата плазма веднага довежда до подобряване на интелектуалните способности и ускоряване на духовното развитие на смъртните раси. Като правило се наблюдава и известно подобряване на физическите данни. В обичайния свят постадамическият съден период е век на велики изобретения, управление на енергията и технически прогрес. В тази ера се появяват разнообразни производства и биват подчинявани стихиите; настъпва златният век на изследването и окончателното завоюване на планетата. Това е времето, когато с развитието на естествознанието се извършва голяма част от материалния прогрес; именно тази епоха преживява сега Урантия. Вашият свят с повече от един цял съден период изостава от обичайната планетарна програма.

52:3.7 (593.6) Към края на адамическия период на една нормална планета процесът на расовото смесване практически завършва и сега може действително да се провъзгласи, че „от една кръв Бог е направил целия човешки род“ и че неговият Син е „направил всички народи един цвят“. Цветът на такава смесена раса е близък до виолетовия с маслинен отенък – „белият“ цвят на планетарните раси.

52:3.8 (593.7) Първобитният човек е предимно плътояден; Материалният Син и Материалната Дъщеря не ядат месо, но техните потомци в течение на няколко поколения стават всеядни, макар че понякога отделни групи остават вегетарианци. Този двояк произход на постадамическите народи обяснява защо в такива смесени раси се откриват анатомични рудименти, отнасящи се както към тревоядните, така и към плътоядните групи животни.

52:3.9 (593.8) Приблизително след десет хиляди години смесване се появяват раси с различни варианти на съчетания на анатомичните черти, при което някои типове в голяма степен притежават наследствени признаци на предците-вегетарианци, а други имат физически характеристики, повече напомнящи техните плътоядни предци. Повечето от тези планетарни раси скоро стават всеядни, хранейки се с разнообразна храна както от животинското, така и от растителното царство.

52:3.10 (594.1) Постадамическата ера е период на интернационализъм. В условията на почти пълно изпълнение на задачата за расово смесване национализмът намалява и братството на хората действително започва да се претворява в живота. Да смени монархическата или патерналистичната форма на управление постепенно идва представителната власт. Системата за образование става всеобща и планетарните езици постепенно се изместват от езика на виолетовата раса. Всеобщ мир и сътрудничество обикновено настъпват, след като расите станат достатъчно смесени и започнат да използват общ език.

52:3.11 (594.2) В течение на последните векове на постадамическата епоха се появява нов интерес към изкуствата, музиката, литературата и подобно всемирно пробуждане служи като знак за идването на Син-Арбитър. Най-важното постижение на тази ера е всеобщият интерес към интелектуалните реалности, истинската философия. Националистическите черти на религията постепенно изчезват, тя приема все по-планетарен характер. Тези векове се характеризират с развитието на нови истини и Всевишните съзвездия започват да управляват делата на хората. Разкриването на истината достига нивото на управление на съзвездията.

52:3.12 (594.3) Тази ера се характеризира с огромен етически прогрес; братството на хората е целта на съществуващото в тази епоха общество. Всеобщият мир – прекратяването на расовите конфликти и националните вражди – свидетелства за това, че планетата е готова за идването на представителя на третата категория синовство – Сина-Арбитър.

4. Човекът в епохата след пристигането на Син-Арбитър

52:4.1 (594.4) На нормалните и лоялни планети тази ера започва в условията на смесени и физически развити смъртни раси. Не съществуват проблеми, свързани с расата или цвета на кожата; всички нации и раси са буквално една кръв. Процъфтява братството на хората и нациите се учат да живеят в мир и покой. Такъв свят се намира в навечерието на кулминационното интелектуално развитие.

52:4.2 (594.5) Когато по такъв начин еволюционният свят става готов за епохата на Сина-Арбитър, един от Синовете-Авоналовци от висшата категория се появява с арбитражна мисия. Планетарният Принц и Материалните Синове са местни от локалната вселена; Синът-Арбитър е родом от Рая.

52:4.3 (594.6) Когато Райските Авоналовци посещават светове на смъртните за раздаване на правосъдие във връзка с края на съдния период, те не се инкарнират. Но когато идват с арбитражни мисии – поне при първата от тях, те винаги претърпяват инкарнация, макар че никога не се раждат на планетата и не умират от планетарна смърт. Те могат да живеят в течение на много поколения в случаите, когато остават като управители в определени светове. Когато техните мисии завършат, те прекратяват своя планетарен живот и се връщат към предишния си статут на божествено синовство.

52:4.4 (594.7) Всеки нов съден период разширява хоризонтите на богооткровената религия и Синовете-Арбитри разширяват разкриването на истината, описвайки делата в локалната вселена и всичко, което се отнася към нея.

52:4.5 (594.8) Скоро след първото идване на Сина-Арбитър расите придобиват икономическа свобода. Ежедневният труд, необходим за поддържането на независимостта на индивида, би се равнявал на два и половина часа от вашето време. Освобождаването на етичните и разумни смъртни не е свързано с риск. Такива високоразвити хора прекрасно знаят как да използват свободното си време за самоусъвършенстване и планетарен прогрес. В тази епоха се извършва по-нататъшно очистване на расите за сметка на ограничаване размножаването сред по-слабо приспособените и слабонадарени индивиди.

52:4.6 (595.1) Продължава да се усъвършенства политическото и социално управление на расите и към края на епохата достатъчно разпространение получава самоуправлението. Под самоуправление разбираме висш тип представително управление. Такива светове издигат и почитат само тези лидери, които по-добре от другите са способни да носят социална и политическа отговорност.

52:4.7 (595.2) В тази епоха мнозинството планетарни смъртни биват снабдявани с Настройчици. Но и сега посвещаването на божествените Наставници не винаги е всеобщо. Наставниците, сливащи се впоследствие със своите подопечни, още не се посвещават на всички смъртни; волевите създания както преди трябва да правят избор в полза на Тайнствените Наставници.

52:4.8 (595.3) В течение на последните векове на този съден период обществото започва да се възвръща към по-опростени форми на живот. Сложният характер на прогресиращата цивилизация изчерпва себе си и смъртните се учат да живеят по-естествено и ефективно. Тази тенденция се усилва с всяка последваща епоха. Настъпва ера на разцвет на изкуството, музиката и висшите знания. Естествените науки вече са достигнали предела на своето развитие. В идеалния свят при завършването на тази епоха се извършва огромно и всеобхватно религиозно пробуждане, всемирно духовно просвещение. И това мощно пробуждане на духовната природа на расите служи като сигнал за пристигането на посвещенчески Син и за началото на петата епоха в света на смъртните.

52:4.9 (595.4) В много светове се получава така, че за подготовката на планетата за посвещенческия Син не е достатъчна една арбитражна мисия; в този случай следва второ или даже няколко появявания на Синове-Арбитри, всяко от които, от един съден период до друг, повдига расите на нова степен на развитие, докато планетата не стане готова за дара на посвещенческия Син. По времето на втората и следващите мисии Синовете-Арбитри могат или да се инкарнират, или да не се инкарнират. Но независимо от това какъв брой Синове-Арбитри пристигат на планетата, а те могат да се появяват и след посвещенческия Син, идването на всеки от тях означава завършването на един съден период и начало на следващ.

52:4.10 (595.5) Тези съдни периоди на Синовете-Арбитри обхващат от двадесет и пет до петдесет хиляди години в урантийско времеизчисление. Понякога такава епоха бива значително по-кратка, а в редки случаи може да бъде и още по-дълга. Но когато удари часът, един от тези същите Синове-Арбитри ще се роди като Райски посвещенчески Син.

5. Човекът в епохата след пристигането на Посвещенчески Син

52:5.1 (595.6) След като обитаемият свят достигне определено ниво на интелектуално и духовно развитие, тук непременно пристига Райски посвещенчески Син. В нормалния свят той се появява в плът, едва след като расите достигнат висши нива на интелектуално и етическо развитие. Но на Урантия посвещенческият Син – който е също така и вашият Син-Създател – се е появил при завършването на адамическия период, което не съответства на обичайната последователност на събитията в пространствените светове.

52:5.2 (595.7) Когато светът е готов за одухотворяване, посвещенческият Син пристига. Такъв Син винаги принадлежи към категорията на Арбитрите или Авоналовците, с изключение на единствения във всяка локална вселена случай, в който Синът-Създател се подготвя за завършващо посвещение в един от еволюционните светове; именно така се е случило във вашия свят, когато Михаил Небадонски се е появил на Урантия, за да посвети себе си на вашите смъртни раси. Само един от почти десет милиона светове се удостоява с такъв дар; всички останали светове се издигат на нова духовна степен благодарение на посвещението на един от Райските Синове-Авоналовци.

52:5.3 (595.8) Посвещенческият Син пристига в света, отличаващ се с висока култура на образованието, и среща духовно подготвена раса, способна да възприеме висшата мъдрост и да оцени мисията на посвещението. Тази ера се характеризира с всеобщо влечение към нравствената култура и духовната истина. Патосът на смъртните от този съден период е постигане на космическата реалност и общуване с духовната реалност. Разкриването на истината се разширява и обхваща свръхвселената. Появяват се изцяло нови системи за образование и управление и сменят несъвършените режими от предишните епохи. Радостта на битието придобива нови оттенъци и във възвишените жизнени реакции се появяват небесни тонове и тембри.

52:5.4 (596.1) Посвещенческият Син живее и умира за духовното възвисяване на смъртните раси на света. Той определя „новия и живия път“; неговият живот е инкарнация на Райската истина в плът, същата тази истина – и даже на Духа на Истината, познавайки която, хората придобиват свобода.

52:5.5 (596.2) На Урантия определението на този „нов и жив път“ се е отнасяло както към факта, така и към истината. Изолацията на Урантия по време на бунта на Луцифер е преустановила действието на процедурата, с помощта на която смъртните, след прекратяването на физическия им живот, са можели да отиват направо в обителските светове. До настъпването на Урантия на ерата на Христос Михаил всички души са оставали потопени в сън чак до периодическото или специалното хилядолетно възкресение. Даже на Мойсей не е било позволено да премине в друг свят до специалното възкресение поради това, че падналият Планетарен Принц Калигастия е противодействал на такова освобождаване. Но от деня Петдесетница смъртните на Урантия отново могат да преминават непосредствено в моронтийните сфери.

52:5.6 (596.3) След възкръсването на посвещенческия Син на третия ден от момента на прекратяването на живота му в плът той се възнася отдясно на Всеобщия Баща, получава уверение за одобрение на посвещенческата си мисия и се връща при Сина-Създател в столицата на локалната вселена. След това посвещенческият Авонал и Създателят Михаил изпращат в света на посвещението своя общ Дух, Духа на Истината; това е този ден, когато „Духът на победоносния Син се излива над всяка плът“. Вселенският Майчински Дух също участва в това посвещаване на Духа на Истината и едновременно с това се издава посвещенчески едикт за Настройчиците на Съзнанието. От този момент всички притежаващи нормален интелект създания от дадения свят получават Настройчици, още щом достигнат възрастта на моралната отговорност – на духовния избор.

52:5.7 (596.4) Ако такъв посвещенчески Авонал се връща в света след мисията на посвещението, той не се инкарнира, а идва „в слава заедно със серафическите войнства“.

52:5.8 (596.5) Епохата след идването на посвещенчески Син може да продължи от десет хиляди до сто хиляди години. Не съществува произволно ограничение на продължителността на която и да било от съдните епохи. Това е време на огромен нравствен и духовен прогрес. Под духовното влияние на тези векове човешкият характер претърпява колосална трансформация и феноменално развитие. Появява се възможност за претворяване на златното правило в практиката. Ученията на Иисус са истински приложими към такъв смъртен свят, който е бил подготвен от допосвещенчески Синове, чиито мисии са насочени към облагодоряване на характера и развитието на културата.

52:5.9 (596.6) По време на тази ера практически напълно се изкореняват болестите и правонарушенията. Дегенеративността вече в основни линии е ликвидирана с помощта на селективното продължаване на рода. Практически пълна победа над болестите се постига за сметка на високата съпротивляемост на адамическата кръв, а също благодарение на разумното и всемирно използване на откритията на естествознанието, направени в предшестващите епохи. Средната продължителност на живота в това време с много превишава триста урантийски години.

52:5.10 (597.1) През тази епоха се извършва постепенно отслабване на правителствения контрол. Започва да действа истинското самоуправление; все по-малко са необходими ограничителни закони. Военните форми на националната съпротива остават в миналото; настъпва ерата на интернационалната хармония. Съществуват множество страни, което се определя от основното географско положение, но има само една раса и една религия. Смъртният свят придобива близък до съвършенството характер. Това са наистина велики и славни времена!

6. Урантия в епохата след идването на Посвещенчески Син

52:6.1 (597.2) Посвещенческият Син е Принцът на Мира. Той пристига, за да възвести „мир на земята и добра воля сред хората“. В нормалните светове започва периодът на общопланетния свят; хората вече не се учат да воюват. Но идването на вашия посвещенчески Син, Христос Михаил, не се е съпровождало с толкова благотворни въздействия. Урантия не следва обичайния път на развитие. Вашият свят не върви в крак с другите планети. Пребивавайки на земята, вашият Учител е казвал на своите ученици, че неговото идване на Урантия няма да доведе до обичайното възцаряване на мир. Той недвусмислено е предупредил, че „един народ ще се вдигне срещу друг”. В друг случай е казал: „Не мислете, че съм дошъл, за да донеса мир на земята.“

52:6.2 (597.3) Даже в нормалните еволюционни светове осъществяването на човешкото братство не се отдава лесно. На объркала се и на планета, на която цари безпорядък, както на Урантия, за такова постижение са необходими много повече време и усилия. Без странична помощ социалната революция едва ли е способна да доведе до толкова благоприятни резултати на планета, намираща се в духовна изолация. Религиозното откровение е съществено условие за осъществяването на братство на Урантия. Макар че Иисус е показал пътя за непосредствено постигане на духовно братство, претворяването в живота на социалното братство във вашия свят много зависи от цял ред личностни трансформации и планетарни адаптации:

52:6.3 (597.4) 1. Социална общност. Умножаване на международните и междурасови социални контакти и обществени връзки чрез пътешествия, търговия и спортни състезания. Създаване на общ език и умножаване броя на полиглотите. Обмен на студенти, учители, индустриалци и религиозни философи между различните страни и народи.

52:6.4 (597.5) 2. Интелектуално взаимообогатяване. Братството е невъзможно в свят, чиито обитатели са толкова примитивни, че не разбират безразсъдството на крайния егоизъм. Необходим е обмен на национална и расова литература. Всяка раса трябва да се запознае с начина на мислене на другите раси; всяка нация трябва да знае чувствата на другите нации. Невежеството поражда подозрителност, а подозрителността е несъвместима с такива крайно важни отношения като взаиморазбирането и любовта.

52:6.5 (597.6) 3. Нравствено пробуждане. Само етичното съзнание е способно да демаскира безнравствеността на човешката нетърпимост и греховността на братоубийството. Само нравственото съзнание е способно да осъди злото на националната з авист и расова подозрителност. Само нравствените същества неуморно ще се стремят към това духовно проникновение, без което е невъзможно да се живее в съгласие със златното правило.

52:6.6 (598.1) 4. Политическа мъдрост. Без емоционална зрелост няма самообладание. Само емоционалната зрелост ще стане гаранция за замяна на варварския произвол на войната с цивилизованите методи на международното право. Мъдрите държавнически деятели действат за благото на човечеството даже тогава, когато преследват интересите на своите национални или расови групи. Ако политическата прозорливост служи на егоистични цели, то в крайна сметка тя води до самоубийство – до разрушаване на всички устойчиви качества, които осигуряват колективното оцеляване на планетата.

52:6.7 (598.2) 5. Духовна проницателност. В крайна сметка братството на хората се основава на признаване бащинството на Бога. Най-бързият път към претворяването на братството на хората от Урантия е духовната трансформация на днешното човечество. Единственият начин за ускоряване на естествения ход на социалната революция е използването на духовно въздействие свише, което подобрява постигането на нравственост с едновременно повишаване на способността на всеки смъртен да разбира и обича всеки друг смъртен. Взаиморазбирането и братската любов са могъщи и трансцендентални цивилизоващи фактори, претворяващи в живота всемирното братство на хората.

52:6.8 (598.3) Ако можехме да ви преселим от вашия изостанал и объркан свят на една от нормалните планети в епохата след пристигането на посвещенчески Син, на вас щеше да ви се стори, че сте попаднали на описаните във вашите предания небеса. Едва ли щяхте да повярвате, че наблюдавате нормален еволюционен процес на сфера, населена със смъртни хора. Такива светове влизат в локалните духовни кръгове и се ползват от всички предимства на пространствените съобщения на локалната вселена и на службата за отразяване на свръхвселената.

7. Човекът в епохата след пристигането на Син-Учител

52:7.1 (598.4) Следващата категория Синове, пристигащи в обикновения еволюционен свят, са Троичните Синове-Учители, божествените Синове на Райската Троица. И отново виждаме, че Урантия се отличава от подобни сфери, тъй като вашият Иисус е обещал да се върне. Той непременно ще изпълни своето обещание, но никой не знае дали неговото връщане ще предшества или ще следва идването на Синовете-Арбитри или Синовете-Учители на Урантия.

52:7.2 (598.5) Синовете-Учители пристигат в световете с нарастваща духовност на групи. На Планетарния Син-Учител му помагат седемдесет първични Синове, дванадесет вторични Синове и три члена на висшата и най-опитна категория Дайналовци. Този корпус остава в света в течение на известно време, достатъчно за осъществяване прехода от еволюционната ера до ерата на светлината и живота. Този период продължава не по-малко от хиляда планетарни години, а често пъти и значително по-дълго. Тази мисия е принос на Троицата към предшестващите усилия на всички божествени личности, опекунстващи обитаемия свят.

52:7.3 (598.6) Разкриването на истината обхваща сега централната вселена и Рая. Расите стават високодуховни. Появил се е велик народ и се приближава велико време. Образователните, икономически и административни системи претърпяват радикална трансформация. Утвърждават се нови ценности и отношения. Царството небесно се появява на земята и славата Божия се разпространява по целия свят.

52:7.4 (598.7) По време на този съден период много смъртни се преобразуват от числото на живите. С развитието на ерата на Троичните Синове-Учители все повече всеобщ характер придобива духовната преданост на смъртните на времето. Естествената смърт става все по-голяма рядкост, защото Настройчиците все по-често се сливат със своите подопечни в течение на живота им в плът. Евентуално планетата се причислява към първичния модифициран тип възход на смъртните.

52:7.5 (599.1) Животът в течение на тази ера е приятен и полезен. Практически напълно са изчезнали дегенерацията и антисоциалните продукти от дългата еволюционна борба. Продължителността на живота достига петстотин урантийски години, а темповете на прираст на населението са подчинени на разумен контрол. Появил се е изцяло нов тип общество. Между смъртните все още се запазват огромни различия, но обществото плътно се приближава към идеалите за социално братство и духовно равенство. Представителната форма на управление изчезва и в света тържествуват принципите на индивидуален самоконтрол. Функциите на правителството основно се определят от колективните задачи на социалното управление и икономическата координация. Стремително се приближава златният век; вече се вижда временната цел на продължителната и напрегната планетарна еволюционна борба. Близка е дългоочакваната награда; светът стои пред прага на демонстрацията на мъдростта на Боговете.

52:7.6 (599.2) Физическото управление на света в течение на тази епоха изисква около един час всеки ден за всеки възрастен индивид (имаме предвид еквивалента на един урантийски час). Планетата поддържа тяснна връзка с вселената, а нейните народи следят последните пространстевни съобщения с такъв неотслабващ интерес, който проявявате днес вие към последните броеве на вашите ежедневни вестници. Тези раси се занимават с множество увлекателни дела, непознати във вашия свят.

52:7.7 (599.3) Все по-дълбока става истинската преданост на планетите на Върховното Същество. С всяко ново поколение все повече хора живеят в дух на справедливост и милосърдие. Радостното служене на Божиите Синове бавно, но сигурно покорява света. Физическите трудности и материални проблеми в основна степен са решени; планетата съзрява за по-съвършен живот и по-устойчиво съществуване.

52:7.8 (599.4) В течение на своя съден период Синовете-Учители продължават периодически да посещават тези мирни планети. Те не напускат планетата, докато не се убедят в благополучното протворяване на плана за планетарната еволюция. Изпълняващият съдебните функции Син-Арбитър обикновено съпровожда Синовете-Учители в техните последващи мисии, докато още един Син от тази категория действа в тяхно отсъствие, и тази съдебна дейност продължава от век на век в течение на цялото пространствено-времево съществуване на смъртните.

52:7.9 (599.5) Всяка възобновяема мисия на Троичните Синове-Учители издига този небесен свят на нова степен на мъдрост, духовност и космическо озарение. Но благородните обитатели на такава сфера остават крайни и смъртни създания. Нищо не е съвършено; при все това в действията на несъвършения свят и живота на неговите човешки обитатели се появява качество, близко до съвършенството.

52:7.10 (599.6) Троичните Синове-Учители могат нееднократно да се завръщат в един и същи свят. Но рано или късно, във връзка със завършването на една от техните мисии, Планетарният Принц се възвисява до положението на Планетарен Владетел и Властелинът на Системата се появява, за да провъзгласи встъпването на такъв свят в ерата на светлината и живота.

52:7.11 (599.7) Именно за завършването на последната мисия на Синовете-Учители (поне такава би била хронологията в един обичаен свят) Йоан е написал: „Видях ново небе и нова земя и нов Йерусалим, спускащ се от Бога от небесата, украсен като невеста, нагиздена за принца.“

52:7.12 (600.1) Това е същата тази обновена земя, висока степен на планетарно развитие, която е видял древният пророк, който написал: „Защото както новото небе и новата земя, които аз ще сътворя, ще останат пред мен, така ще се съхраните вие и вашите деца; и ще бъде така, че във всеки първи ден на месеца и всяка събота всички хора ще идват, за да ми се покланят“ - казва Господ.“

52:7.13 (600.2) Именно смъртните от тази ера са описани като „род избран, свещенослужители царски, свята нация, възвисен народ; и ще възвестите съвършенството, призоваващо ви от тъмнината в тази чудна светлина“.

52:7.14 (600.3) Независимо от особеностите на естествената история на отделната планета, от това, била ли е сферата напълно лоялна, опетнила ли се е със зло и поразена ли е от греха, независимо от нейното минало, рано или късно милостта Божия и служенето на ангелите ще възвестят пристигането на Троичните Синове-Учители; а тяхното заминаване при приключването на завършващата мисия ще сложи началото на величествената ера на светлината и живота.

52:7.15 (600.4) Всички светове на Сатания могат да се присъединят към надеждата на този, който е писал: „При все това ние, по Неговото обещание, очакваме нови небеса и нова земя, където обитава праведност.“ И така, скъпи приятели, очаквайки това, бъдете усърдни, за да застанете пред Него умиротворени, безупречни и неопетнени.“

52:7.16 (600.5) Заминаването на корпуса на Синовете-Учители в края на първото или едно от последващите царувания възвестява за зората на ерата на светлината и живота – преддверието на прехода от времето към прага на вечността. Планетарното претворяване на тази ера на светлината и живота значително превъзхожда и най-смелите очаквания на смъртните на Урантия, представите на които за бъдещия живот са се ограничавали с религиозните вярвания, описващи небесата като най-близкото бъдеще и като окончателно място на обитаване на съхранилите се смъртни.

52:7.17 (600.6) [Подготвено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към персонала на Гавраил.]





Back to Top