Книгата Урантия - Документ 51. Планетарните Адамовци

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част II: Локалната вселена

Документ 51. Планетарните Адамовци



Документ 51. Планетарните Адамовци

51:0.1 (580.1) В ТЕЧЕНИЕ на съдния период на Планетарния Принц първобитният човек достига предела на естественото еволюционно развитие и това биологично постижение е критерий, позволяващ на Властелина на Системата да изпрати в такъв свят представители на втората категория синовство: биологичните усъвършенствуватели. Тези Синове, които обикновено са двама – Материален Син и Материална Дъщеря, обикновено са известни на планетата като Адам и Ева. Първосъздаденият Материален Син на Сатания е Адам и тези, които се изпращат в системата като биологични усъвършенствуватели, винаги носят името на този първи, изначален Син от своята категория.

51:0.2 (580.2) Тези Синове са материалният дар на Сина-Създател за обитателите на световете. Заедно с Планетарния Принц те остават на планетата на своето назначение в течение на цялото еволюционно развитие на сферата. На планета, имаща Планетарен Принц, такова начинание не е свързано с особен риск, но на отстъпническа планета – на сфера, която няма духовен вожд и е лишена от междупланетна връзка, подобна мисия е съпроводена с огромна опасност.

51:0.3 (580.3) Макар че не можете да очаквате придобиването на изчерпателни знания за труда на тези Синове във всички светове на Сатания и други системи, някои повествувания са посветени на по-подробното описание на живота и опита на интересуващите ни Адам и Ева, пристигнали от корпуса за биологични усъвършенствуватели на Йерусем, за да издигнат урантийските раси на нова степен на развитие. Независимо от това, че идеалният план за подобряване на вашите изконни раси не успя, мисията на Адам не беше напразна: дарът, получен от Урантия в лицето на Адам и Ева, ú донесе огромна полза и както сред техните събратя, така и в небесните съвети, техният труд не се смята за пълен провал.

1. Произход и природа на Материалните Божии Синове

51:1.1 (580.4) Материалните, или разнополови, Синове и Дъщери са потомци на Сина-Създател; Вселенският Майчински Дух не участва в създаването на такива същества, предназначени за функционирането в еволюционните светове като физически усъвършенствуватели.

51:1.2 (580.5) Материалната категория синовство не е еднородна по цялата локална вселена. Във всяка локална система Синът-Създател създава само една двойка такива същества. Изначалните двойки са различни по своята природа, защото се създават в съответствие с жизнените прототипи на съответните системи. Това е необходимо условие, тъй като в противен случай потенциалът за възпроизводство на Адам би бил несъвместим със съответстващия потенциал на развиващите се смъртни същества. Пристигналите на Урантия Адам и Ева са произлезли от първосъздадената двойка Материални Синове на Сатания.

51:1.3 (580.6) Ръстът на Материалните Синове е от два и половина до три метра, а техните тела светят с лъчезарна светлина с виолетов оттенък. Макар че по тяхното материално тяло циркулира материална кръв, в допълнение към това те се хранят с божествена енергия и се насищат с небесна светлина. Тези Материални Синове (Адамовците) и Материални Дъщери (Евите) са равни един на друг, различават се само по пола и някои химически компоненти. Те са равни, но различни – бидейки мъж и жена, те се допълват един друг и са предназначени за съвместно изпълнение на почти всички свои задачи.

51:1.4 (581.1) Материалните Синове използват двойна система за хранене; те наистина са двойнствени по своята природа и строеж; подобно на физическите същества на сферите, употребяват материална енергия, а тяхното безсмъртно съществуване изцяло се поддържа от прякото и автоматично усвояване на някои укрепващи космически енергии. Ако Синовете от тази категория не се справят със своята мисия или се вдигнат на съзнателен и преднамерен бунт, те се изолират, лишават от връзка с вселенския източник на светлина и живот. След това те практически стават материални същества, на които е съдено да застанат на пътя на материалния живот в света на своето назначение и дочакват решението на вселенските съдии. Накрая планетарният път на нещастния или неблагоразумен Материален Син или Материална Дъщеря ще бъде прекъснат с физическа смърт.

51:1.5 (581.2) Изначалните или непосредствено създадени Адам и Ева са били безсмъртни по силата на вродени качества точно така, както и всички останали категории синовство на локалната вселена, но на техните синове и дъщери е свойствено намаляване потенциала на безсмъртие. Изначалната двойка е неспособна да предаде по наследство абсолютно безсмъртие на своите синове и дъщери. Продължаването на живота на тяхното потомство зависи от целостността на интелектуалната синхронност с контура на гравитацията на разума; този контур се подчинява на Духа. За цялата история на Сатания бунтовете и простъпките са довели до загубата на тринадесет Планетарни Адамовци и 681 204 Материални Синове, изпълняващи по-малко отговорни поръчения. Повечето случаи на такова отстъпничество са станали при бунта на Луцифер.

51:1.6 (581.3) Макар че Материалните Синове се смятат за постоянни жители на столиците на системите, даже тогава, когато се отправят с низходящи мисии в еволюционните светове, те не притежават Настройчици на Съзнанието, но именно в такава дейност те придобиват емпиричните качества, необходими за снабдяването им с Настройчик и възход към Рая. Тези уникални и поразително полезни същества са съединителните звена между физическите и духовни светове. Те са концентрирани в столицата на системата, където създават потомство и продължават да живеят като материални обитатели на сферата, откъдето ги изпращат в еволюционните светове.

51:1.7 (581.4) За разлика от другите създадени Синове за планетарно служене, Синовете от материалната категория по своята природа не са невидими за такива материални създания, каквито са обитателите на Урантия. Тези Божии Синове могат да бъдат виждани и разбирани, а те на свой ред могат действително да общуват със създанията на времето и даже да създават с тях общо потомство, макар че такава роля за биологично усъвършенстване обикновено се изпълнява от потомците на Планетарните Адамовци.

51:1.8 (581.5) В Йерусем лоялните деца на които и да са Адам и Ева са безсмъртни, но потомството на Материалния Син и Материалната Дъщеря, създадено след пристигането им на еволюционната планета, не притежава такава гаранция срещу естествена смърт. След повторната материализация на тези Синове в еволюционния свят за изпълнение на функциите по възпроизводството механизмът за предаване на живот се изменя. Носителите на Живот преднамерено лишават Планетарните Адам и Ева от способността да пораждат безсмъртни синове и дъщери. Адам и Ева, пристигнали с планетарна мисия и недопускащи простъпки, могат да живеят безкрайно, но в определени предели продължителността на живота на техните деца постепенно се съкращава с всяко ново поколение.

2. Пренос на Планетарните Адамовци

51:2.1 (582.1) Получавайки съобщение за това, че поредният обитаем свят е постигнал физическа еволюция, Властелинът на Системата провежда в столицата на системата съвещание с корпуса на Материалните Синове и Дъщери; след обсъждане на потребностите на такъв обитаем свят се избират двама доброволци – Адам и Ева от старшия корпус на Материалните Синове, готови да тръгнат на неизвестно пътешествие, да се потопят в дълбокия сън, предхождащ серафимирането и преноса от родната сфера за съвместното им служене в новия свят – сферата на нови възможности и нови опасности.

51:2.2 (582.2) Адамовците и Евите са полуматериални създания и като такива не могат да бъдат пренасяни от серафими. Преди да бъдат серафимирани за преноса в света на назначението им, те трябва да преминат през дематериализация в столицата на системата. Транспортните серафими са способни да провеждат такива изменения в Материалните Синове и други полуматериални същества, които им позволяват да преминат серафимиране и да бъдат доставени от един свят в друг свят или система. За подготовката за такъв пренос са необходими около три дни стандартно време и се изисква участието на Носителите на Живот – за възвръщане на дематериализираното същество в нормално състояние след завършването на серафическия пренос.

51:2.3 (582.3) Макар че съществува метод за дематериализация, подготвящ Адамовците за пренос от Йерусем в еволюционните светове, няма еквивалентен метод, който би позволил да бъдат взети от такива светове, с изключение на ситуацията, когато се налага да се евакуира цяла планета. В такъв случай се осъществява дематериализация за всички тези, които могат да бъдат спасени. Ако се случи така, че някаква космическа катастрофа обрича на гибел планетарното съществуване на развиващата се раса, Мелхиседек и Носителите на Живот внедряват метод на дематериализация на всички спасили се създания и с помощта на серафически пренос тези същества се преместват в новия свят, подготвен за продължаването на тяхното съществуване. Еволюцията на човешката раса, зародена някога в света на пространството, трябва да продължава независимо от физическото спасяване на планетата, но се предполага, че в течение на еволюционните епохи Планетарните Адамовци и Еви не напускат своя избран свят.

51:2.4 (582.4) След пристигането на планетата на своето назначение Материалните Син и Дъщеря възстановяват материалния си облик под ръководството на Носителите на Живот. Целият процес заема от десет до двадесет и осем урантийски дни. В течение на цялото възстановяване се запазва безсъзнателното състояние на серафическия пренос. След възсъздаването на физическия организъм тези Материални Синове и Дъщери – в станалите тяхна родина нови светове – се появяват всъщност точно такива, каквито са били преди да преминат през дематериализацията в Йерусем.

3. Адамическите мисии

51:3.1 (582.5) В обитаемите светове Материалните Синове и Дъщери създават свои градини-резиденции, при което скоро започват да им помагат техните собствени деца. Обикновено мястото за градината се избира от Планетарния Принц, а неговият телесен персонал изпълнява голяма част от подготвителната работа, като оборудва резиденцията с помощта на много представители на по-развитите местни раси.

51:3.2 (583.1) Тези Едемски градини се наричат така в чест на Едемия, столицата на съзвездието, а също така и затова, защото са създени по образец на ботаническото великолепие на столичния свят на Всевишните Отци. Обикновено такава градина-резиденция се намира в уединен район близо до тропическата зона. В обичайния свят те представляват възхитителни творения. Съвършено невъзможно ви е да съдите за тези великолепни центрове на културата по откъслечните описания на несполучилата урантийска градина.

51:3.3 (583.2) Потенциално Планетарните Адам и Ева са изчерпващ дар на физическа благодат за смъртните раси. Главната задача на такава привнесена двойка е да се размножава и да усъвършенства децата на времето. Но пряко смесване на кръвта на жителите на градината с останалите обитатели не се извършва; в продължение на много поколения Адам и Ева създават многобройна раса от своята категория и в течение на това време са биологически изолирани от еволюционните смъртни. Така в обитаемия свят се появява виолетовата раса.

51:3.4 (583.3) Плановете за биологично усъвършенстване на расите се съставят от Планетарния Принц и неговия персонал и се претворяват в живота на Адам и Ева. В това отношение вашият Материален Син и неговата спътница, пристигайки на Урантия, са били поставени в изключително неблагоприятни условия. Калигастия коварно и успешно е противодействал на адамическата мисия; и независимо от това, че попечителските Мелхиседек за Урантия навреме са предупредили както Адам, така и Ева за заплашващата ги планетарна опасност, свързана с присъствието на въстаналия Планетарен Принц, този главен метежник, прибягвайки към коварна интрига, излъгал едемската двойка и – хващайки ги в капан – ги заставил да нарушат попечителските задължения, възложени им като на зрими управители на света. На предателския Планетарен Принц наистина се отдало да компрометира вашите Адам и Ева, но той не успял да ги въвлече в бунта на Луцифер.

51:3.5 (583.4) Ангелите от пети чин, планетарните помощници, се прикрепват към адамическата мисия и неизменно съпровождат Планетарните Адамовци в техните непознати планетарни пътешествия. Изначалният корпус обикновено наброява около сто хиляди помощника. Когато делото на урантийските Адам и Ева било започнато преждевременно – когато те се отклонили от предопределения план, именно един от серафическите Гласове в Градината е изразил протест по повод тяхното осъдително поведение. И изложението на този епизод във вашите източници е добра илюстрация за това, как вашите предания са се опитвали да припишат всичко свръхестествено на Господа Бога. Поради това урантийците често са се обърквали относно същността на Всеобщия Баща, тъй като на него повсеместно са му били приписвани думи и дела на негови партньори и подчинени. В случая с Адам и Ева ангелът на градината бил не някой друг, а главата на планетарните помощници, изпълняващ по това време своите задължения. Този серафим, Солония, възвестил за провала на божествения план и поискал да се върнат на Урантия попечителите Мелхиседек.

51:3.6 (583.5) Вторичните и промеждутъчните създания са неотменими от адамическите мисии. Както и телесният персонал на Планетарния Принц, потомците на Материалния Син и Материалната Дъщеря съществуват в две категории: техните физически деца и вторичната категория на промеждутъчните създания. Тези материални, макар обикновено невидими, планетарни попечители имат голям принос в развитието на цивилизацията и даже в подчиняването на непокорните малцинства, които могат да се опитат да подронят общественото развитие и духовния прогрес.

51:3.7 (583.6) Вторичните промеждутъчни създания не бива да се бъркат с първичните, които са се появили скоро след пристигането на Планетарния Принц. На Урантия повечето от тези промеждутъчни създания са се присъединили към бунта заедно с Калигастия и от времето на Петдесетница са изолирани. Изолирани са също така и много създания от адамическата група, незапазили верността си към планетарната администрация.

51:3.8 (584.1) В деня Петдесетница преданите промеждутъчни създания от първичната и вторичната категория създали доброволен съюз и оттогава, изпълнявайки своите функции в света, съществуват като единен орган. Те служат под ръководството на верните промеждутъчни създания, поред избирани от тези две групи.

51:3.9 (584.2) Вашият свят е бил посетен от четири категории Синове: Калигастия – Планетарния Принц; Адам и Ева – Материалните Божии Синове; Макивента Мелхиседек – „салимския мъдрец“ по времето на Авраам; и Христос Михаил, който се е явил като посвещенчески Райски Син. Колко по-ефективно и прекрасно можеше да стане неговото идване, ако Михаил, върховният управител на вселената Небадон, беше посрещнат във вашия свят от лоялен и действен Планетарен Принц заедно с предан и умел Материален Син, всеки от които можеше да направи толкова много за усилване значението както на делото на живота, така и на мисията на посвещенческия Син! Но не всички светове са били толкова нещастни като Урантия, а мисията на Планетарните Адамовци не винаги е била свързана с такива трудности или опасности. В случай на успех те участват в създаването на велик народ, продължавайки да действат в качеството на зрими управляващи на планетарните дела още много години, след като такъв свят се утвърди в светлината и живота.

4. Шестте еволюционни раси

51:4.1 (584.3) На ранния етап от съществуването на обитаемия свят господства червената раса, която обикновено първа достига до човешкото ниво на развитие. Но макар че червеният човек представлява най-древната планетарна раса, следващите след него цветни народи възникват на много ранен стадий от появата на човека.

51:4.2 (584.4) Ранните раси донякъде превъзхождат следващите. Червеният човек стои малко над индигово-черната раса. Носителите на Живота изцяло предават живите енергии на изначалната или червена раса и всяка последваща еволюционна поява на нова група смъртни става за сметка на изначалния дар. Даже телосложението на смъртните има тенденция към влошаване от червената раса към индиговата, макар че сред зелените и оранжеви народи на Урантия са се проявявали неочаквани наследствени признаци на гигантизъм.

51:4.3 (584.5) В тези светове, където ги има и шестте еволюционни раси, по-развити са първата, третата и петата – червена, жълта и синя. Така еволюционните раси се редуват по отношение на способностите към интелектуален растеж и духовно развитие, макар че втората, четвъртата и шестата раси са относително по-малко надарени. В някои светове народите, представляващи вторичните раси, отсъстват; в много други те са били унищожени. Нещастие за Урантия е била загубата на голяма част от високоразвитата синя раса, ако не се смятат тези признаци, които продължават да съществуват във вашата смесена „бяла раса“. Загубата на оранжевата и зелената раса не са толкова сериозен проблем.

51:4.4 (584.6) Еволюцията на шестте, или трите, цветни раси, при очевидно влошаване на първоначалната надареност на червения човек, осигурява някои крайно желателни изменения в типовете на смъртните и позволява да се появят разнообразни, в противен случай непостижими човешки възможности. Тези модификации оказват благотворно въздействие върху прогреса на човечеството като цяло, при условие че впоследствие те се усъвършенстват от привнесената адамическа или виолетова раса. На Урантия планът за расово смесване не е бил въплътен в живота в широк мащаб и поради този провал на плана за расова еволюция вие, наблюдаващите само останките от тези ранни раси на Урантия, не можете да разберете много от това, което се отнася до статута на такива народи на някоя обикновена обитаема планета.

51:4.5 (585.1) На началния етап на расово развитие съществува известна тенденция към смесване на червения, жълтия и синия човек; аналогична тенденция се наблюдава сред оранжевата, зелената и индиговата раси.

51:4.6 (585.2) По-изостаналите хора обикновено се използват от по-прогресивните раси като работници. С това се обяснява възникването на робство на планетите в течение на ранните епохи. Оранжевият човек обикновено се подчинява на червения и изпада до положението на слуга, а понякога бива унищожаван. Жълтите и червените раси често се отнасят приятелски едни към други, но не винаги. Жълтата раса обикновено поробва зелената, докато синият човек подчинява индиговия. Първобитните раси смятат използването на принудителен труд на своите изостанали събратя за такова нормално явление, за каквото урантийците смятат купуването и продаването на коне и добитък.

51:4.7 (585.3) В повечето нормални светове недоброволният труд се прекратява след съдния период на Планетарния Принц, макар че умствено изостаналите и правонарушителите нерядко продължават да се занимават с принудителен труд. Но на всички нормални сфери такъв тип примитивно робство се отменя скоро след появата на привнесената виолетова, или адамическа, раса.

51:4.8 (585.4) На тези шест еволюционни раси престои да се смесят и възвисят за сметка на привнасянето на кръвта на потомците на адамическите усъвършенствуватели. Но докато става смесването на тези народи, най-примитивните и неприспособени в значителна степен се унищожават. Планетарният Принц и Материалният Син, заедно с други, съответстващи на тези функция планетарни власти, определят приспособеността на възпроизводимите наследствени признаци. Сложността на претворяването в живота на такава расова програма на Урантия се заключава в отсъствието на компетентни съдии, които биха могли да направят заключение за биологичната приспособимост или неприспособимост на индивидите, съставляващи расите на вашия свят. Независимо от това препятствие изглежда, че сте длъжни да се съгласите с необходимостта от биологична изолация на вашите най-неприспособени, дефектни, дегенеративни и антисоциални родове.

5. Расово смесване – Посвещаване на Адамическата кръв : ПОСВЕЩАВАНЕ НА АДАМИЧЕСКАТА КРЪВ

51:5.1 (585.5) До пристигането си в обитаемия свят Планетарните Адам и Ева получават от своите ръководители подробна инструкция по отношение на най-добрия път за усъвършенстването на съществуващите раси от разумни същества. Не съществува единен план за действие. Много бива оставяно на усмотрението на попечителската двойка и грешки се случват не толкова рядко, особено в такива дезорганизирани и метежни светове като Урантия.

51:5.2 (585.6) Обикновено виолетовите народи се смесват с местните планетарни обитатели само тогава, когато техният брой започва да превишава един милион същества. През това време персоналът на Планетарния Принц провъзгласява пристигането на земята на Божиите деца, на които предстои да живеят заедно с човешките раси; и хората с нетърпение очакват деня, когато ще им обявят, че притежателите на превъзхождащи расови признаци могат да встъпят в Едемската Градина, където синовете и дъщерите на Адам ще ги изберат като еволюционни бащи и майки на новите смесени раси.

51:5.3 (585.7) В нормалните светове Планетарните Адам и Ева никога не встъпват в брачни отношения с еволюционните раси. Работата по биологичното усъвършенстване е прерогатив на адамическото потомство. Но тези адамити не се разселват сред на родите; персоналът на Принца доставя в Едемската Градина високоразвити мъже и жени за доброволен брачен съюз с потомците на Адам. И в повечето светове се смята за висша чест да бъдеш избран като кандидат за брачни отношения със синовете и дъщерите на Градината.

51:5.4 (586.1) От това време нататък междурасовите войни и другите междуродови конфликти започват да спадат и световните раси все по-активно се стремят да удовлетворят изискванията, необходими за признаване и допускане в Градината. В най-добрия случай може да имате само смътна представа за това как такова състояние става център на всяка дейност на нормалната планета. Цялата програма за усъвършенстване на расите рухна още на ранния стадий от нейното претворяване на Урантия.

51:5.5 (586.2) Хората от виолетовата раса живеят в моногамия и всеки еволюционен мъж или жена, съединяващ се със син или дъщеря на Адам, дава клетва да няма други партньори и да възпитава своите деца в еднобрачие. Децата на всеки от тези съюзи получават образование и възпитание в училищата на Планетарния Принц, след което им се разрешава да се присъединят отново към своите изконни раси за встъпване в брак с избрани групи високоразвити смъртни.

51:5.6 (586.3) Когато наследствените фактори на Материалните Синове стават достояние на развиващите се планетарни раси, настъпва нова и велика ера на еволюционен прогрес. В резултат от предаваните по наследство привнесени способности и свръх еволюционни черти следват редица бързи и значителни успехи в установяването на цивилизацията и расовото развитие; за сто хиляди години се извършва по-голям прогрес, отколкото за милион години предшестваща борба. Във вашия свят даже с оглед на неуспешното изпълнение на предопределените планове огромен прогрес е бил постигнат от времето на получаването от народите на Урантия на дара на адамическата жизнена плазма.

51:5.7 (586.4) Но макар чистокръвните деца на планетарната Едемска Градина да са способни да се съединяват с високоразвити членове на еволюционните раси и така да повишават биологичното ниво на човечеството, смесването с низшите раси би било неблагоприятно за превъзхождащите генотипове урантийски смъртни; такава неразумна практика би поставила под заплаха цялата цивилизация на вашия свят. Не постигнали успех в расовата хармонизация по адамическия метод, вие трябва да решавате сега своите планетарни проблеми по подобряване на расата с помощта на други, основно човешки, начини за адаптация и контрол.

6. Едемическият режим

51:6.1 (586.5) В повечето обитаеми светове Едемските Градини остават величествени културни центрове и в продължение на много векове продължават да функционират като социални модели на планетарно ръководство и практическо водене на делата. Даже на ранните етапи, в периодите на относителна изолация на виолетовите народи, техните училища приемат подходящи кандидати от световните раси, докато промишлените постижения на Градината откриват нови пътища за търговски връзки. Така Адамовците и Евите, а също и тяхното потомство, спомагат за стремителното разпространение на културата и за бързо повишаване от еволюционните раси на техните светове. И всички тези взаимоотношения се укрепяват и затвърждават чрез смесването на еволюционните раси със синовете на Адам, в резултат на което се получава незабавно повишаване на биологичния статут, стимулиране на интелектуалния потенциал и подобряване на духовната възприемчивост.

51:6.2 (586.6) В нормалните светове градината-резиденция на виолетовата раса става втори център на световната култура и – съвместно със столичния град на Планетарния Принц – дава тон на цивилизацията. Векове продължава едновременното съществуване на столичните училища на Планетарния Принц и градинските училища на Адам и Ева. Обикновено те се намират не много далеч един от друг и действат във взаимно съгласие.

51:6.3 (587.1) Помислете какво значение би имал за вашия свят намиращият се някъде в Левант всемирен център на цивилизацията, великият планетарен университет на културата, който би действал непрекъснато в течение на 37 000 години. Представете си след това колко висок щеше да бъде само моралният авторитет на такъв старинен център, ако недалеч се намираше друго, по-древно огнище за небесно служене, чиито традиции се опираха на здрава основа от 500 000 години всеобхватно еволюционно въздействие. В крайна сметка именно обичаите разпространяват идеалите на Едем по целия свят.

51:6.4 (587.2) Училищата на Планетарния Принц се занимават основно с философия, религия, морал и висши интелектуални и художествени постижения. Училищата в Градината на Адам и Ева обикновено са посветени на приложното изкуство, основите на умственото възпитание, социалната култура, икономическото развитие, търговските отношения, физическата подготовка и гражданското управление. С течение на времето тези всемирни центрове се сливат, но понякога такова съединение се осъществява на практика едва с идването на първия Син-Арбитър.

51:6.5 (587.3) Продължаващото съществуване на Планетарните Адам и Ева, заедно с чистокръвното ядро на виолетовата раса, придава на Едемската култура тази устойчивост на растежа, благодарение на която тя започва да въздейства на световната цивилизация с несъкрушимата сила на традицията. В тези безсмъртни Материални Синове и Дъщери ние се сблъскваме с последното и незаменимо звено, съединяващо Бога с човека, прехвърлено през почти безкрайната пропаст между вечния Създател и низшите крайни личности на времето. Пред нас е същество с висок произход, същество физическо, материално и нещо повече – такова като смъртните на Урантия полово създание, способно да вижда и разбира невидимия Планетарен Принц и да го тълкува на смъртните сфери, тъй като Материалните Синове и Дъщери са способни да виждат всички низши категории същества; те виждат Планетарния Принц и целия му персонал – видим и невидим.

51:6.6 (587.4) С течение на вековете, чрез смесване на тяхното потомство с човешките раси, същите тези Материален Син и Материална Дъщеря започват да бъдат признавани като общи родоначалници на човечеството, общите прародители на сега вече смесените потомци на еволюционните раси. Предполага се, че смъртните, започващи своето съществуване в обитаемия свят, придобиват опит от признаването на седем бащи:

51:6.7 (587.5) 1. Билогичния баща – бащата от плът.

51:6.8 (587.6) 2. Бащата на света – Планетарния Адам.

51:6.9 (587.7) 3. Бащата на сферите – Властелина на Системата.

51:6.10 (587.8) 4. Всевишния Баща – Бащата на Съзвездието.

51:6.11 (587.9) 5. Вселенския Баща – Сина-Създател и висшия управител на локалните творения.

51:6.12 (587.10) 6. Свръх-Бащите – Извечно Древните, управляващи свръхвселената.

51:6.13 (587.11) 7. Духа, или Бащата на Хавона – Всеобщия Баща, пребиваващ в Рая и изпращащ долу своя Дух за живот и труд в умовете на низшите създания, населяващи вселената на вселените.

7. Обединено управление

51:7.1 (587.12) От време на време Райските Синове-Авоналовци се явяват в обитаемите светове за изпълнение на съдебните функции. Но първият Авонал, пристигащ с арбитражна мисия, поставя началото на четвъртия съден период в еволюционния свят на времето и пространството. На някои планети, където такъв Син-Арбитър се ползва с всеобщо признание, той остава за една епоха; и такъв свят процъфтява под обединеното управление на тримата Синове: Планетарния Принц, Материалния Син и Сина-Арбитър, при което последните двама са видими за всички обитатели на сферата.

51:7.2 (588.1) Преди завършването на мисията на Сина-Арбитър в нормалния еволюционен свят тук се осъществява съюз на образователнатата и административната дейност на Планетарния Принц и Материалния Син. Това сливане на двойното ръководство на планетата поражда нов ефективен тип управление на света. След заминаването на Сина-арбитър Планетарният Адам поема върху себе си планетарното управление на сферата. Така Материалният Син и Дъщеря действат като съвместни управляващи планетата чак до встъпването на света в епохата на светлината и живота. След това Планетарният Принц се възвисява до положението на Планетарен Владетел. В течение на тази епоха, за която е характерно високо ниво на развитие, Адам и Ева могат да бъдат наречени съпредседатели на правителството на прославения свят.

51:7.3 (588.2) Веднага след основаването на нова единна столица на развиващия се свят, а също и според съответната подготовка на компетентните спомагателни управляващи, в отдалечените части на света и в различни народи се появяват местни столици. До пристигането на Сина, откриващ поредния съден период, се създават от петдесет до сто такива регионални подцентъра.

51:7.4 (588.3) Планетарният Принц и неговият персонал продължават да съдействат за развитието на духовната сфера и философия. Адам и Ева отделят особено внимание на физическия, научния и икономическия статут на света. Двете групи в еднаква степен покровителстват изкуствата, обществените отношения и интелектуалните постижения.

51:7.5 (588.4) Към началото на петия съден период в света се установява изумителна система на планетарно управление. Животът на добре управлявана сфера действително въодушевява смъртните обитатели и им носи полза. И само ако урантийците можеха да посетят такава планета, те веднага биха разбрали ценността на тези неща, от които се е лишил вашият свят, заставайки на пътя на бунта и злото.

51:7.6 (588.5) [Представено от Вторичен Син-Ланонандек, член на резервния корпус.]





Back to Top