Книгата Урантия - Документ 50. Планетарните Принцове

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част II: Локалната вселена

Документ 50. Планетарните Принцове



Документ 50. Планетарните Принцове

50:0.1 (572.1) МАКАР че Планетарните Принцове принадлежат към категорията на Синовете-Ланонандек, тяхната дейност е толкова специализирана, че обикновено се обособяват в отделна група. След преминаването на атестация от Мелхиседек като вторични Ланонандек тези Синове на локалната вселена се приемат в резерв на своята категория, намираща се в столицата на съзвездието. Оттук Властелинът на Системата ги изпраща за изпълнението на различни задачи и евентуално ги насочва в обитаемите светове като Планетарни Принцове за управление на еволюиращите обитатели на световете.

50:0.2 (572.2) За Властелина на Системата като сигнал за назначаването на управител на конкретната планета служи приемането на молбата на Носителите на Живот да изпратят глава на администрацията, който би действал на тази планета – в света, където те са основали живот и са се сдобили с появата на разумни волеви създания. На всички планети, населени с еволюционни смъртни създания, има планетарни управители от тази категория синовство.

1. Мисията на Принцовете

50:1.1 (572.3) Планетарният Принц и помагащите му събратя представляват максимално личностно сближаване с примитивните създания на времето и пространството (с изключение на инкарнацията), на което е способен Вечният Син на Рая. Разбира се, Синът-Създател е свързан със създанията на сферата чрез своя Дух, но Планетарният Принц е последният от категорията на личностните Синове, свързващи Рая с хората. Безкрайният Дух се сближава с човека в лицето на хранителя на съдбата и другите ангелски същества; Всеобщият Баща живее в човека чрез доличностното присъствие на Тайнствения Наставник; но Планетарният Принц представлява последният опит на Вечния Син и неговите Синове да се приближат до вас. В новия обитаем свят Планетарният Принц е единственият представител на пълната божественост, тъй като произхожда от Сина-Създател (потомък на Всеобщия Баща и Вечния Син) и Божествената Попечителка (вселенската Дъщеря на Безкрайния Дух).

50:1.2 (572.4) Принцът на новия обитаем свят е обкръжен от корпуса на преданите помощници и сътрудници и голям брой попечителски духове. Но управляващият корпус на такива нови светове трябва да се състои от по-ниски категории системни управляващи, притежаващи вродена способност към съчувствие и разбиране на планетарните трудности и проблеми. И всички тези усилия по предоставянето на еволюционния свят на отзивчивите ръководители са съпроводени с растящата опасност, че тези близки до човека личности могат да се отклонят от истинския път чрез възвисяване на собствения разум над волята на Висшите Управители.

50:1.3 (572.5) Бидейки единствени представители на божествеността на индивидуалните планети, тези Синове се подлагат на сурови изпитания и за нещастие Небадон вече преживя няколко въстания. При създаването на Властелините на Системи и Планетарните Принцове се извършва персонализация на концепцията, която вече значително се отличава от Всеобщия Баща и Вечния Син, и съществува растяща опасност от загуба на чувство за мярка по отношение на собствената значимост и голяма вероятност от погрешно разбиране на ценностите и взаимовръзките между различните категории божествени същества и йерархията на тяхната власт. Това, че Отецът не присъства лично в локалната вселена, също се явява определено изпитание на вярата и предаността на всички тези Синове.

50:1.4 (573.1) Но принцовете на световете рядко претърпяват неуспех в своите мисии по организацията на обитаемите сфери и тяхното управление. Техният успех съществено облекчава последващите мисии на Материалните Синове, които пристигат, за да управляват първобитните хора в световете на по-висока форма на живот. Тяхното управление внася и огромен принос в подготовката на планетата за пристигането на Райските Божии Синове, явяващи се впоследствие, за да съдят световете и да откриват успешно нови съдни периоди.

2. Планетарната администрация

50:2.1 (573.2) На ниво вселена всички Планетарни Принцове са подвластни на главния управляващ на Михаил – Гавраил, докато по отношение на непосредствените пълномощия те се подчиняват на административните разпореждания на Властелините на Системи.

50:2.2 (573.3) Във всеки момент Планетарните Принцове могат да се обърнат за съвет към Мелхиседек, техните бивши възпитатели и вдъхновители. Но те не са задължени да молят за поддръжка и ако Принцовете сами не се обръщат за такава помощ, Мелхиседек не се намесват в планетарното управление. Освен това тези управители на световете могат да използват мненията на съвета на двадесет и четиримата, състоящ се от същества, населяващи посвещенческите светове на системата. В Сатания всички членове на този съвет понастоящем са местни жители на Урантия. Аналогичният му съвет на седемдесетте, намиращ се в столицата на съзвездието, също се състои от бивши обитатели на еволюционните светове.

50:2.3 (573.4) На ранните и неустойчиви етапи на развитие управлението на еволюционните планети е в значителна степен автократично. Планетарните Принцове набират специализирани групи помощници измежду съществата, влизащи в корпуса на планетарните помощници. Обикновено непосредственото обкръжение на Принцовете е висшият съвет на дванадесетте, но в различните светове както съставът на такъв съвет, така и подборът на влизащите в него същества могат да варират. Освен това сред помощниците на Планетарния Принц може да има едно или няколко същества от трета категория на тази група синовство и понякога – в определени светове, член на неговата собствена, вторична категория Ланонандек.

50:2.4 (573.5) Целият персонал на управителя на света се състои от личности на Безкрайния Дух, а също и от някои типове висши еволюционни същества и възходящи смъртни от другите светове. Такъв персонал обединява средно хиляда същества. С развитието на планетата числеността на този корпус планетарни помощници може да нарасне до сто хиляди и повече. Когато възникне нужда от нови помощници, на Планетарните Принцове е достатъчно само да се обърнат към своите братя – Властелините на Системи, които незабавно удовлетворяват такива молби.

50:2.5 (573.6) Планетите се отличават съществено една от друга по своя характер, организация и управление, но за всички се предвиждат съдилища. Съдебната система на локалната вселена води началото си от съдилищата на Планетарния Принц, които се оглавяват от един от членовете на неговия персонал; решенията на такива съдилища отразяват във висша степен бащинско и отзивчиво отношение. Всички проблеми, излизащи извън рамките за управление на обитателите на планетата, трябва да се изнасят на обсъждане в съдилищата от по-висока инстанция, но планетарните дела основно се решават по лично усмотрение на принца.

50:2.6 (574.1) Миротворческите комисии по особени поръчения обслужват и допълват съдилищата, а заключенията на тези миротворци могат да се отнасят както до духовни, така и до физически управляващи. Но нито едно произволно решение не се привежда в изпълнение без одобрението на Бащата на Съзвездието, тъй като „Всевишните управляват над царствата на хората“.

50:2.7 (574.2) Служещите на планетата регулатори и преобразуватели също са способни да сътрудничат с ангелите и другите категории небесни създания, правейки тези същества видими за смъртните. В особени случаи серафическите помощници и даже Мелхиседек са способни да стават и действително стават зрими за обитателите на еволюционните светове. Основната цел за привличане на възходящи смъртни от столицата на системата в персонала на Планетарния Принц е да бъде уредено общуването с обитателите на сферата.

3. Телесният персонал на Принца

50:3.1 (574.3) Отивайки в млад свят, Планетарният Принц обикновено взема със себе си група доброволци от числото на възходящите същества от столицата на локалната вселена. Тези възходящи същества съпровождат принца като съветници и помощници в ранните етапи на усъвършенстване на расите. Корпусът на материалните помощници представлява свързващо звено между принца и народите на неговия свят. В разпореждане на урантийския принц Калигастия беше корпус от сто такива помощника.

50:3.2 (574.4) Такива помощници-доброволци са жители на столицата на системата и нито един не се е слял с вътрешния си Настройчик. За Настройчиците на такива доброволци се съхранява статутът на постоянно обитание в столицата на системата, докато моронтийните прогресори временно се връщат в бившето си материално състояние.

50:3.3 (574.5) Носителите на Живота – творци на формите, осигуряват на такива доброволци нови физически тела, които те използват по време на своето пребиваване на планетата. Макар че тези личностни форми са неподвластни на обичайните заболявания на сферата, с тях – както и с ранните моронтийни тела – могат да стават определени нещастни случаи от механичен характер.

50:3.4 (574.6) Обикновено членовете на телесния персонал на принца напускат планетата във връзка с поредния планетарен съд при появяването на сферата на втория Син. Дотогава те по установената традиция предават своите различни задължения на собственото си потомство и някои високоразвити доброволци от числото на местните жители. В тези светове, където на помощниците на принца се е разрешавало да встъпват в брак с най-развитите групи от местните раси, обикновено ги сменява тяхното потомство, появило се от подобни бракове.

50:3.5 (574.7) При помощниците на Планетарния Принц рядко възникват съпружески връзки с представителите на световните раси, но те винаги встъпват в брачни отношения един с друг. От такъв съюз се появяват два класа същества: първичен тип промеждутъчни създания и някои висши типове материални създания, които остават прикрепени към персонала на принца, след като техните родители напуснат планетата след пристигането на Адам и Ева. Тези деца встъпват в полови отношения със смъртните раси освен в изключителни ситуации, но и в такива случаи това става по указание на Планетарния Принц; техните деца – внуците на телесния персонал, по своя статут се отнасят към високоразвитите раси на своето време и поколение. Във всички потомци на тези полуматериални помощници на Планетарния Принц се появяват Настройчици.

50:3.6 (575.1) След завършването на съдния период, когато такъв „възвърнат в предишното си състояние персонал“ е длъжен да се върне в столицата на системата и да продължи движението си по Райския път, тези възходящи създания застават пред Носителите на Живот, за да напуснат своите материални тела. Те се потопяват в съня на прехода и се пробуждат вече свободни от своето материално одеяние и облечени в моронтийни форми, готови за серафически пренос назад, в столицата на системата, където ги очакват отделилите се от тях Настройчици. Те изостават от своя йерусемски клас за цял един съден период, но вече притежават уникален и необичаен опит, с който може да се похвали далеч не всеки възходящ смъртен.

4. Планетарната столица и училищата

50:4.1 (575.2) Още в ранния стадий на своята дейност телесният персонал на принца създава планетарни училища за възпитание и култура за обучаване на най-добрите представители на еволюционните раси, които впоследствие се изпращат при своите народи, за да им предадат своите прогресивни навици. Тези училища на принца са разположени в материалната столица на планетата.

50:4.2 (575.3) Значителна част от физическата работа, свързана с устройството на столичния град, се изпълнява от телесния персонал. Такива столични градове или селища от ранната епоха на Планетарния Принц съвсем не приличат на това, което биха могли да си представят смъртните на Урантия. В сравнение с по-късните векове те са примитивни и се характеризират с природни украшения и относително прогресивно материално строителство. Всичко това се отличава от системата на управление на Адам, която се съсредоточава около резиденцията на градината, откъдето персоналът на Материалния Син провежда своята дейност за благото на расите във втория съден период на вселенските Синове.

50:4.3 (575.4) В столичното селище на вашия свят всяко човешко жилище е било осигурено с обширен участък земя. Макар че отдалечените племена са продължавали да се занимават със събиране на храна и лов, всички учащи се и учители от училищата на принца са били земеделци и скотовъдци. Времето се разпределяло практически поравно между следните занятия:

50:4.4 (575.5) 1. Физически труд. Обработка на земята в съчетание със строителство и украсяване на жилищата.

50:4.5 (575.6) 2. Социални дейности. Игрови представления и културни занятия в групи.

50:4.6 (575.7) 3. Приложно образование. Индивидуално обучение в съчетание с подготовка в семейни групи, съпровождано от специализирана подготовка в класове.

50:4.7 (575.8) 4. Професионално обучение. Школи по подготовка за семеен живот и водене на домашното стопанство, школи по изкуства и занаяти, както и класове по подготовка на учители в областта на светското образование, култура и религия.

50:4.8 (575.9) 5. Духовна култура. Братството на учителите, просвещаването на детски и юношески групи и подготовката на приемни деца – местни от дадения свят, като мисионери за своите народи.

50:4.9 (575.10) Смъртните същества са неспособни да видят Планетарния Принц; утвърждаването на влизащите в неговия персонал полуматериални същества трябва да се приеме на доверие. Но тези училища за култура и обучение са добре приспособени за удовлетворяването на потребностите на всяка планета и скоро между човешките раси възниква остро и похвално съперничество в стремежа им да попаднат в тези различни образователни учреждения.

50:4.10 (575.11) Постепенно такъв всемирен център за култура и прогрес разпространява своето възвисяващо и цивилизоващо влияние на всички народи, бавно, но сигурно преобразувайки еволюционните раси. Междувременно образованите и одухотворени деца на окръжаващите народи – приемните деца, получили подготовка в училищата на Принца, се връщат в своите племена, където по силата на своите възможности организират нови перспективни центрове за образование и култура, които те водят по програмата на училищата на принца.

50:4.11 (576.1) На Урантия такива планове за планетарен прогрес и културна революция вече се развивали по най-успешен начин, когато всички те били внезапно и безславно прекратени от участието на Калигастия в бунта на Луцифер.

50:4.12 (576.2) За мен един от най-дълбоко шокиращите епизоди, свързани с това въстание, стана дълбокото вероломство на Калигастия – Син от моята категория, който съзнателно и със зла умисъл системно е извращавал възпитанието и изкривявал обучението във всички планетарни училища на Урантия, действащи в това време. Гибелта на тези училища беше бърза и окончателна.

50:4.13 (576.3) Много от потомците на възходящите създания, влизащи в материализирания персонал на Принца, запазили своята лоялност и напуснали редовете на Калигастия. Тези верни създания са получили поддръжката на попечителските Мелхиседек на Урантия и по-късно техните потомци направили много за съхраняването на планетата на представата за истина и праведност. Усилията на преданите проповедници помагали да се предотврати пълното изчезване на духовната истина и справедливост на Урантия. Тези безстрашни души и техните потомци пазели знанието за властта на Отеца и запазили за световните раси представата за последователните съдни периоди, които са се откривали на планетата от различните категории божествени Синове.

5. Прогресиращата Цивилизация

50:5.1 (576.4) Преданите принцове в обитаемите светове постоянно служат на планетите на своето първоначално назначение. Райските Синове и съдните периоди се сменят един друг, но успешно действащият Планетарен Принц продължава да остава управител на своята сфера. Неговият труд не зависи от мисията на висшите Синове, защото неговата цел е да спомага за развитието на планетарна цивилизация.

50:5.2 (576.5) Едва ли ще се намерят две планети с еднакво развити цивилизации. Особеностите в еволюцията на смъртните съществено се отличават в различните светове. Независимо от тези многобройни варианти на физическо, интелектуално и социално развитие на планетите всички сфери прогресират в някои напълно определени направления.

50:5.3 (576.6) Под милосърдното управление на Планетарния Принц, което се разширява от Материалните Синове и се маркира от периодическите мисии на Райските Синове, смъртните раси на обичайния пространствено-временен свят преминават през седемте последователни епохи:

50:5.4 (576.7) 1. Епоха на препитание. Дочовешките създания и ранните раси на първобитния човек са най-вече загрижени за прехраната. Развиващите се същества прекарват всичките си будни часове или в търсене на храна, или в сражения – настъпателни или отбранителни. Търсенето на храна е главна грижа на тези далечни предшественици на последващата цивилизация.

50:5.5 (576.8) 2. Ера на безопасност. Щом на първобитния ловец му остане време след търсенето на храна, той посвещава отдиха си на осигуряването на своята безопасност. Все повече внимание се отделя на военното дело. Укрепват се жилищата и клановете се обединяват поради общия страх и насаждането на ненавист към чуждите групи. Самосъхранението е стремеж, който винаги следва самоосигуряването.

50:5.6 (577.1) 3. Ерата на материалния комфорт. След частичното решаване на проблемите, свързани с препитанието, и осигуряването на определена степен на безопасност, се появява отдих, който се използва за повишаване на личния комфорт. Разкошът и необходимостта се състезават помежду си в борбата за централното място в човешката дейност. Такава епоха твърде често се характеризира с тирания, нетърпимост, лакомия и пиянство. По-слабите елементи от расите са склонни към излишества и жестокост. Постепенно по-силните и правдолюбиви елементи на развиващата се цивилизация покоряват тези търсещи удоволствия слабоволни същества.

50:5.7 (577.2) 4. Търсене на знания и мъдрост. Храната, безопасността, удоволствията и отдихът създават основата за развитието на културата и разпространяването на знания. Използването на знанията води към мъдрост, а когато културата става способна да се усъвършенства и извлича полза от натрупания опит, се появява истинската цивилизация. Обществото като преди се владее от грижите по препитанието, безопасността и материалния комфорт, но много далновидни индивиди изпитват жажда за знания и мъдрост. Всяко дете получава възможност да се учи на практика; образованието става девиз на такива епохи.

50:5.8 (577.3) 5. Епоха на философия и братство. Когато смъртните се научат да мислят и започват да извличат полза от опита, в тях се появява склонност към философията – те започват да разсъждават и да демонстрират проницателността на своите съждения. Обществото на тази епоха става етично, а смъртните на такава ера – истински нравствени същества. Мъдрите и нравствени същества са способни да създадат в такъв прогресивен свят човешко братство. Етичните и нравствени същества са способни да се научат да живеят, следвайки златното правило [“Постъпвай спрямо другите така, както искаш да постъпват с теб!” – б.р.].

50:5.9 (577.4) 6. Епоха на духовни стремежи. Когато са преминати физическият и интелектуалният етапи на развитие, еволюиращите смъртни рано или късно достигат такава дълбочина на разбиране, която ги заставя да се стремят към духовно удовлетворение и космическо постижение. Религията завършва своя възход от емоционалните области на страха и предразсъдъците към високите нива на космическата мъдрост и личния духовен опит. Образованието се издига до постигането на знания, а културата прониква в космическите взаимовръзки и истинските ценности. Такива еволюиращи смъртни са истински културни, истински образовани и във възвишения смисъл познали Бога.

50:5.10 (577.5) 7. Ерата на светлината и живота. Тази ера е върхът на сменящите се една с друга епохи на физическа безопасност, интелектуално развитие, социална култура и духовни придобивки. Сега човешките постижения се сливат, те са взаимосвързани и проникнати от космическо единство и безкористно служене. Като се изключат ограниченията, поставяни от крайната същност и материалните възможности, няма предел за еволюционните постижения на прогресиращите поколения, следващи едно след друго в тези възвишени и устойчиви светове на времето и пространството.

50:5.11 (577.6) Прослужилите на своите сфери в течение на последователните съдни периоди за света, провеждани при сменящите се една с друга епохи на планетарен прогрес, Планетарни Принцове се възвисяват до положението на Планетарни Владетели при поставяне началото на ерата на светлината и живота.

6. Планетарната култура

50:6.1 (578.1) Изолираността на Урантия не ни позволява да се заемем с представянето на много подробности от живота и условията на съществуване на вашите съседи от Сатания. В настоящите повествувания ние сме ограничени от условията на планетарната карантина и изолацията на системата. Във всеки опит да просветим смъртните на Урантия ние трябва да следваме тези ограничения, макар че в пределите на позволеното вие сте информирани за прогреса на обичайния еволюционен свят и сте способни да сравните пътя на такъв свят със съвременното състояние на Урантия.

50:6.2 (578.2) Развитието на цивилизацията на Урантия не се отличава толкова съществено от другите светове, изпитващи нещастието на духовната изолация. Но в сравнение с лоялните светове на вселената вашата планета представлява изключително объркала се и изоставаща във всички аспекти на интелектуалния прогрес и духовните постижения.

50:6.3 (578.3) Поради нещастията, постигнали вашата планета, урантийците са лишени от възможността да разберат много от това, което е свързано с културата на нормалните светове. Но вие не трябва да си представяте еволюционните светове – даже най-идеалните от тях, като сфери, на които цари лек, безметежен живот. Ранните периоди на съществуване на смъртните раси винаги са свързани с борба. Съвършените усилия и вземането на решения са важно условие за придобиването на ценностите, необходими за продължаването на живота.

50:6.4 (578.4) Културата предполага определено качество разум; невъзможно е да повишиш културата, без да възвисиш разума. Високоразвитият интелект ще се стреми към възвишена култура и ще намери пътя за постигането на своята цел. Изостаналите умове ще отхвърлят висшата култура, даже ако тя им бъде предоставена в готов вид. Освен това много зависи от последователните мисии на божествените Синове и степента на просветеност при настъпването на съответните съдни периоди.

50:6.5 (578.5) Не бива да забравяте, че поради бунта на Луцифер всички светове на Сатания в течение на вече две хиляди години се намират под духовната възбрана на Норлатиадек. И ще са необходими много епохи за отстраняването на възникналите в резултат от бунта прегради – греха и разкола. Вашият свят все още продължава да следва необичайния и изменчив път, който е следствие от двойната трагедия: въстаналия Планетарен Принц и падналия Материален Син. Даже посвещаването на Христос Михаил на Урантия не е довело до незабавно отстраняване на преходните последствия от тези дълбоки грешки на ранните стадии от управлението на света.

7. Наградата за изолацията

50:7.1 (578.6) На пръв поглед може да изглежда, че Урантия и другите изолирани светове са крайно нещастни, тъй като са лишени от благотворното присъствие и влияние на такива свръхчовешки личности като Планетарния Принц, Материалния Син и Материалната Дъщеря. Но изолацията на тези сфери предоставя на техните раси уникалната възможност за проявяване на вяра и развиване на изключителното качество – увереност в космическата надеждност, която не зависи от зрението или от някакво материално основание. В крайна сметка смъртните създания, пристигнали от планети, намиращи се вследствие на бунта под карантина, могат да се окажат изключително щастливи същества. Ние открихме, че на такива създания още на ранния етап от техния възходящ път се доверяват многобройни специални задачи, свързани с участието в космически проекти, за успешното изпълнение на които първостепенно значение имат безграничната вяра и пълното доверие.

50:7.2 (579.1) В Йерусем възходящите създания от тези изолирани светове заемат отделен жилищен сектор и са известни като агондонтери, което означава еволюционни волеви създания, способни да вярват, без да виждат, запазвайки устойчивост в изолация, и даже в самота да удържат победа над непреодолимите трудности. Това функционално групиране на агондонтерите се съхранява в продължение на целия възход в локалната вселена и пресичането на свръхвселената. То изчезва по време на пристигането в Хавона, но веднага отново се възобновява при достигането на Рая и е ясно изразено в Корпуса на Смъртните Завършили. Табамантия е агондонтер със статут на завършил – съхранило се създание от една от попадналите под карантина сфери, участващи в най-първия бунт във вселените на времето и пространството.

50:7.3 (579.1) В продължение на целия възход към Рая след усилието следва награда, както след причината – следствието. Такива награди отделят индивида от масата, осигуряват неповторимостта на опита му и повишават разностранността на пределните възможности на колективния корпус на завършилите.

50:7.4 (579.1) [Представено от вторичен Син-Ланонандек, член на резервния корпус.]





Back to Top