Книгата Урантия - Документ 93. Макивента Мелхиседек

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 93. Макивента Мелхиседек



Документ 93. Макивента Мелхиседек

93:0.1 (1014.1) МЕЛХИСЕДЕК са широко известни като изключителни Синове предвид поразителния спектър от задачи изпълнявани от тях в световете на локалната вселена. При възникването на всяка извънредна ситуация, или при необходимост да се предприеме нещо необичайно, с изпълнението на задачата често се залавя един от Мелхиседек. Отличителното свойство на синовете от тази категория е способността да действат в изключителни обстоятелства и на най-различни нива на вселената чак до физическото ниво на проява на личността. Такава широка способност за функционално изменение на личността притежават в известна степен само Носителите на Живота.

93:0.2 (1014.2) Вселенските Синове от категорията Мелхиседек бяха необичайно активни на Урантия. Корпус от дванадесет синове Мелхиседек служеше тук заедно с Носителите на Живота. Следващият корпус от дванадесет Синове започна да изпълнява задълженията на планетарни попечители скоро след бунта на Калигастия и остана на власт чак до пристигането на Адам и Ева. След падението на Адам и Ева тези дванадесет Мелхиседек се върнаха на Урантия и продължиха да служат като планетарни попечители дотогава, докато Иисус Назарянин, като Син Човешки, стана фактическият Планетарен Принц на Урантия.

1. Инкарнацията на Макивента

93:1.1 (1014.3) В течение на хилядолетията, последвали провала на мисията на Адам на Урантия, съществуваше опасност от пълна загуба на богооткровената истина. Независимо от своя интелектуален прогрес човешките раси постепенно регресираха в духовно отношение. Около 3 000 години до н.е. представата за Бога стана крайно разтеглива в съзнанието на човека.

93:1.2 (1014.4) Дванадесетте попечителски Мелхиседек знаеха за предстоящото посвещаване на Михаил на тяхната планета, но не знаеха колко скоро ще стане това; затова, след сериозно съвещание, те изпратиха до Всевишните на Едемия молба за вземане на мерки за запазването на Урантия на светлината на истината. Тяхната молба беше отхвърлена със заповед, гласяща, че “воденето на всички дела на 606-тата планета на Сатания се намира в ръцете на попечителските Мелхиседек”. След това попечителите се обърнаха за помощ към Бащата-Мелхиседек, но им се наложи да се задоволят със съвета да действат по свое усмотрение, подкрепяйки истината по най-приемливия начин чак “до пристигането на посвещенческия Син”, който “ще възстанови планетарните права и приключи с безправието и неопределеността”.

93:1.3 (1014.5) Именно поради това, че на Мелхиседек им се наложи изцяло да разчитат на собствените си сили, един от планетарните попечители – Макивента Мелхиседек, доброволно се зае да извърши това, което беше извършвано само шест пъти за цялата история на Небадон: да се въплъти на Земята като смъртен обитател на дадения свят, да се посвети на оказването на планетарна помощ в ролята на извънреден Син. Салвингтонските власти дадоха своето съгласие и в Палестина, недалеч от това място, където предстоеше да се появи град Салим, стана физическата инкарнация на Макивента Мелхиседек. Цялата процедура по материализацията на този Син-Мелхиседек беше изпълнена от планетарните попечители при участието на Носителите на Живота, някои Главни Физически Регулатори и други небесни личности намиращи се на Урантия.

2. Салимският мъдрец

93:2.1 (1015.1) Макивента беше посветен на човешките раси на Урантия 1 973 години преди раждането на Иисус. Неговата поява беше незабележителна; неговата материализация премина незабелязано за човешките очи. За пръв път смъртен човек го видя в този паметен ден, когато той влезе в палатката на Амдон – халдейски пастир с шумерски произход. Той обяви за своята мисия с простите думи, отправени към този пастир: “Аз съм Мелхиседек, свещеник на Ел-Елион, Всевишния и единствен Бог”.

93:2.2 (1015.2) Когато пастирът дойде на себе си от изумление, той засипа непознатия с въпроси, след което помоли Мелхиседек да сподели с него трапезата му. И за пръв път за целия си дълъг път във вселената Макивента вкуси материалната храна, която предстоеше да го поддържа в продължение на деветдесет и четири годишния му живот като материално същество.

93:2.3 (1015.3) В тази нощ, докато си говореха под звездите, Мелхиседек пристъпи към своята мисия по разкриването на истината за реалността на Бога, когато, махвайки широко с ръка, той се обърна към Амдон и каза: “Ел-Елион, Всевишният – е създател на звездите и небосвода, точно както и на тази земя, на която живеем и той е също така висшия Бог на небесата”.

93:2.4 (1015.4) За няколко години Мелхиседек събра около себе си група ученици последователи и вярващи, които образуваха ядрото на бъдещата салимска община. Скоро по цяла Палестина той вече беше известен като свещеника Ел-Елион, Всевишният и салимският мъдрец. В обкръжаващите племена често го наричаха салимски шейх, или цар. Салим беше това място, което след изчезването на Мелхиседек се превърна в град Йевус, впоследствие наречен Йерусалим.

93:2.5 (1015.5) По своята външност Мелхиседек напомняше представител на смесените нодитски и шумерски народи на това време; той достигаше около сто и осемдесет сантиметра на височина и имаше внушителен вид. Той говореше на халдейски и владееше половин дузина други езици. По своя маниер да се облича той приличаше на ханаанските свещеници с изключение на това, че на гърдите си носеше емблема с три концентрични кръга – приетият в Сатания символ на Райската Троица. В течение на неговото служене тази емблема стана за неговите последователи дотолкова свещена, че те не смееха да я използват и след няколко поколения тя беше забравена.

93:2.6 (1015.6) Макар че по своя начин на живот Макивента приличаше на мъж от дадения свят, той не се ожени, но и не можеше да остави на Земята потомство. Независимо от това, че неговото тяло напомняше на тялото на човек от мъжки пол, то в действителност се отнасяше към този тип специално създадени тела, от които се ползваха стоте материализирани члена на персонала на Принц Калигастия с изключение на това, че то не съдържаше в себе си жизнената плазма на някоя от човешките раси. Нямаше го на Урантия и дървото на живота. Ако Макивента беше останал на Земята дълго време, неговият физически механизъм щеше да започне постепенно да се разрушава. Но той завърши своята посвещенческа мисия на възраст деветдесет и четири години – дълго преди да започне дезинтеграцията на неговото материализирано тяло.

93:2.7 (1016.1) Инкарнираният Мелхиседек получи Настройчик на Съзнанието, който пребиваваше в тази свръхчовешка личност като временен наблюдател и възпитател на плътта, набирайки опит и практически запознавайки се с урантийските проблеми и методиката на пребиваване в инкарниран Син. Именно този опит позволи на този дух на Отеца доблестно да функционира в човешкия разум на последващия Син Божий, Михаил, когато той се появи на Земята в плът. Това е единственият Настройчик на Съзнанието, който е действал в разума на две същества на Урантия, но и двата разума бяха както божествени, така и човешки.

93:2.8 (1016.2) По време на своята инкарнация в плът Макивента поддържаше пълноценна връзка с единадесетте члена на корпуса на планетарните попечители, но той не можеше да общува с другите категории небесни личности. С изключение на контактите с попечителските Мелхиседек, възможностите на Макивента да установява връзка със свръхчовешките разумни същества не се отличаваха от възможностите на човека.

3. Ученията на Мелхиседек

93:3.1 (1016.3) След изминаването на десет години Мелхиседек създаде свои училища в Салим, вземайки за образец древната система изработена от сифитските свещеници на втория Едем. Даже понятието десетина, въведено по-късно от новообърнатия във вярата Авраам, беше също така почерпено от оцелелите предания, разказващи за методите на древните сифити.

93:3.2 (1016.4) Мелхиседек учеше на концепцията за единния Бог, всеобщото Божество, но позволяваше на хората да свържат това учение с Бащата на Съзвездие Норлатиадек, когото той нарече Ел-Елион – Всевишния. Мелхиседек пазеше почти пълно мълчание по отношение на статута на Луцифер и положението на делата в Йерусем. Едва след като завърши посвещението на Михаил, Ланафорг - Властелинът на Системата, започна активно да се занимава с проблемите на Урантия. За повечето ученици на Салим Едемия беше небесата, а Всевишният - Бога.

93:3.3 (1016.5) Трите концентрични кръга, взети от Мелхиседек като символ на своето посвещение, от повечето ученици бяха изтълкувани като символ на трите царства: на хората, ангелите и Бога. На тях им беше позволено да си останат с това убеждение; за цялото пребиваване на Мелхиседек на Земята само няколко от неговите последователи узнаха, че тези три кръга символизират безкрайността, вечността и всеобщността на Райската Троица - източникът на божествена поддръжка и ръководство; даже Авраам беше склонен да смята, че тази емблема обозначава тримата Всевишни на Едемия и на него му беше казано, че Тримата Всевишни действат като един. Обучавайки на концепцията за Троицата, символично изразена в тази емблема, Мелхиседек обикновено я съотнасяше с тримата представители на категорията Ворондадек от съзвездие Норлатиадек.

93:3.4 (1016.6) Общувайки със своите неизкушени последователи Мелхиседек ограничаваше своето учение до факта на управлението на Всевишните на Едемия - Боговете на Урантия. Но някои хора той учеше на по-сложната истина, разказвайки им за ръководството и организацията на локалната вселена, а на своя блестящ последовател Нордан, който беше кенеанин и на неговата увлечена група, той разкриваше истината за свръхвселената и даже за Хавона.

93:3.5 (1016.7) Членовете на семейството Катро, в което Мелхиседек преживя повече от тридесет години, знаеха много от по-висшите истини и ги пазеха в своя род чак до раждането на техния прославен потомък Мойсей, който наследи от тях увлекателното предание за времената на Мелхиседек. Това предание се предаваше от поколение на поколение от страна на бащата, а също така и от други източници – от страна на майката.

93:3.6 (1016.8) Мелхиседек учеше своите последователи на всичко това, което можеха да възприемат и усвоят. Даже много съвременни идеи за небесата и земята, за човека, за Бога и ангелите, не са се отдалечили много от тези учения на Мелхиседек. Но този велик учител подчини всички на доктрината за единния Бог – вселенското Божество, небесния Създател, божествения Баща. Поставяйки акцент именно на това учение, Мелхиседек апелира към човешката потребност от поклонение, а също така готвеше пътя и за последващата поява на Михаил като Син на същия този Всеобщ Баща.

93:3.7 (1017.1) Мелхиседек учеше, че в определения час друг Син Божий ще дойде, както него, в плът, но че той ще бъде роден от жена. Именно затова многобройните последващи учители смятаха, че Исус е свещеник или свещенослужител “навеки подобен на Мелхиседек”.

93:3.8 (1017.2) Така Мелхиседек прокара пътя и подготви полето за дейност за световното разпространение на монотеизма, необходими за посвещаване на истинския Райски Син на Единния Бог, толкова ярко описан им като Отецът на всичко съществуващо и представен на Авраам като Бог, готов да приеме човека с единственото условие за лична вяра. И когато Михаил се появи на Земята, той потвърди всичко, на което учеше Мелхиседек по отношение на Райския Баща.

4. Религията на Салим

93:4.1 (1017.3) Обредите на салимското вероизповедание бяха много прости. Всеки човек, поставил своя подпис или личен знак на глинените таблички – списъците на паството на Мелхиседек, заучаваше и приемаше следното вероучение:

93:4.2 (1017.4) 1. Вярвам в Ел-Елион, Всевишния Бог, единствения Всеобщ Баща и Създател на всичко съществуващо.

93:4.3 (1017.5) 2. Приемам завета на Мелхиседек от Всевишния, който ме дарява с Божието благоволение заради моята вяра, а не заради жертвоприношенията или изгорените приношения.

93:4.4 (1017.6) 3. Обещавам да изпълнявам седемте заповеди на Мелхиседек и да разказвам на всички хора благата вест за този завет с Всевишния.

93:4.5 (1017.7) В това се заключаваше символа на вярата на салимската община. Но даже такава кратка и проста декларация за вяра беше прекалено сложна и прогресивна за хората от онова време. Те просто не можеха да разберат как може да се получи божествено благоволение за нищо – с помощта на вярата. Те бяха напълно уверени в това, че човек се ражда длъжник пред боговете. Прекалено дълго и твърде убедено те бяха принасяли своите жертви и дарове на жреците, за да са способни да разберат благата вест: спасението - божественото благоволение, е безплатен дар за всички онези, които вярват в завета на Мелхиседек. Даже това, което Авраам, макар и не до край, вярваше, “му вмениха в праведност”.

93:4.6 (1017.8) Седемте заповеди, провъзгласени от Мелхиседек, бяха съставени в духа на древния висш закон на Далматия и много напомняха седемте наставления, които се изучаваха в училищата на втория Едем. Ето как звучаха заповедите на религията на Салим:

93:4.7 (1017.9) 1. Не се покланяй на никакъв Бог освен на Висшия Създател на небесата и земята.

93:4.8 (1017.10) 2. Не се съмнявай в това, че вярата е единственото условие за вечно спасение.

93:4.9 (1017.11) 3. Не произнасяй лъжливо свидетелство.

93:4.10 (1017.12) 4. Не убивай.

93:4.11 (1017.13) 5. Не кради.

93:4.12 (1018.1) 6. Не прелюбодействай.

93:4.13 (1018.2) 7. Почитай своите родители и по-възрастните.

93:4.14 (1018.3) Макар че в общината жертвоприношението се забраняваше, Мелхиседек добре разбираше колко трудно се изкореняват старите обичаи и благоразумно предложи на тези хора хляб и вино вместо предишното жертвоприношение от плът и кръв. Написано е: “Мелхиседек, царят Саламски, изнесе хляб и вино.” Но даже това предпазливо нововъведение не се увенча с пълен успех; в покрайнините на Салим всяко от различните племена имаше свои допълнителни центрове, където те извършваха жертвоприношения и изгаряха дарения. Даже Авраам прибягна към тази варварска практика след победата на Кедорлаомер: той просто не можеше а се успокои, докато не принесе традиционната жертва. И Мелхиседек така и не успя напълно да изкорени тази склонност към жертвоприношенията от религиозните обреди на своите последователи, даже и на Авраам.

93:4.15 (1018.4) Както и Иисус, Мелхиседек строго се придържаше към своята посвещенческа мисия. Той не се опита да измени нравите и обичаите на света, да усъвършенства хигиеничните норми или научните истини. Той дойде, за да изпълни две задачи: да запази истината за единния Бог и да подготви пътя за последващото смъртно посвещение на Райския Син на този Всеобщ Баща.

93:4.16 (1018.5) В продължение на деветдесет и четири години Мелхиседек учеше в Салим на основите на богооткровената истина и в течение на това време Авраам три пъти посети занятията в неговото училище. Накрая той се обърна във вероучението на Салим, ставайки един от най-блестящите ученици и последователи на Мелхиседек.

5. Избирането на Авраам

93:5.1 (1018.6) Макар че да се говори за “избран народ” може да е заблуждение, няма да е грешка да наречем Авраам избран човек. Мелхиседек действително възложи на Авраам отговорността за запазването на истината за единния Бог в противоположност на господстващата вяра в множество божества.

93:5.2 (1018.7) Изборът на Палестина като място на дейност на Мелхиседек отчасти се обяснява с желанието му да влезе в контакт със семействата, в които може да се роди бъдещият вожд. По времето на инкарнацията на Мелхиседек на Земята имаше много семейства така добре подготвени за възприемането на салимското учение, както и семейството на Авраам. Не по-малко надарени семейства съществуваха сред червените и жълти хора, а също така и сред потомците на андитите на запад и север. От друга страна, обаче, нито един от тези райони не беше толкова благоприятно разположен за бъдещата поява на Мелхиседек на земята, както източното крайбрежие на Средиземно море. Мисията на Мелхиседек в Палестина и последващата поява на Михаил сред евреите в огромна степен се определяха от географията – от разположението на Палестина в центъра на търговията, пътешествията и цивилизацията на тази епоха.

93:5.3 (1018.8) Известно време попечителските Мелхиседек изучаваха предшествениците на Авраам и бяха уверени в това, че в едно от поколенията ще се появят потомци, отличаващи се с ум, инициативност, прозорливост и прямота. Децата на Фарра – бащата на Адам, отговаряха на всички тези очаквания. Именно възможността да се установи връзка с тези разностранни деца имаше голямо значение за появата на Макивента в Салим, а не в Египет, Китай, Индия, или сред северните племена.

93:5.4 (1019.1) Фарра и неговото семейство бяха колебливи сторонници на религията на Салим, която се проповядваше в Халдея. Те разбраха за Мелхиседек от проповедта на Овид – финикийски учител, възвестяващ салимските вероучения в Ур. Те излязоха от Ур с намерението да стигнат до Салим, но братът на Авраам, Нахор, който не беше виждал Мелхиседек, не прояви особен ентусиазъм и ги уговори да останат в Харан. Измина много време от тяхното пристигане в Палестина преди те да се съгласят да унищожат всички донесени със себе си домашни богове; бавно и постепенно те замениха множеството месопотамски богове с единния Бог от Салим.

93:5.5 (1019.2) Няколко седмици след смъртта на бащата на Авраам, Фарра, Мелхиседек изпрати един от своите ученици, Ярам Хетенянин, за да може той да предаде на Авраам и Нахор следната покана: “Заповядайте в Салим, за да чуете нашите учения – истината за вечния Творец; и във вашето, братя, благословено потомство ще бъде благословен целия свят”. Нахор, не приел изцяло евангелието на Мелхиседек, остана; той построи силен град-държава, наречен на негово име. Но племенникът на Авраам, Лот, реши да отиде заедно със своя чичо в Салим.

93:5.6 (1019.3) След пристигането в Салим, Авраам и Лот се установиха в крепостта, намираща се във възвишенията недалеч от града. Тук те можеха да се защитят от многобройните неочаквани набези на северните племена. В тези времена хеттеите, асирийците, филистимляните и други групи постоянно нападаха племената в централна и южна Палестина. От своето укрепление Авраам и Лот извършваха чести странствания в Салим.

93:5.7 (1019.4) Скоро след като Авраам и Лот се установиха недалеч от Салим, те тръгнаха към долината на река Нил, за да се запасят с храна, тъй като в това време в Палестина имаше суша. По време на тяхното кратко посещение в Египет Авраам откри, че на египетския трон седи негов далечен роднина и възглави два триумфални похода на този цар. Последният период на пребиваване в Египет Авраам и неговата жена Сара живееха с двора, а преди да напуснат Египет той получи полагащата му се част от трофеите, взети във военните походи.

93:5.8 (1019.5) От Авраам се изискваше огромна решителност, за да се откаже от почестите в египетския двор и да се върне към по-духовния труд започнат от Макивента. Но Мелхиседек го почитаха и в Египет и когато фараонът чу подробния разказ на Авраам, той се обърна към него с настоятелния съвет да се върне, за да изпълни своята клетва – да служи на делото на Салим.

93:5.9 (1019.6) Авраам имаше величествени и честолюбиви планове и връщайки се от Египет, запозна Лот със своя замисъл: да подчини целия Ханаан и да доведе неговите народи под властта на Салим. Лот беше по-склонен към делови живот; затова, след едно от поредните разногласия, той се върна в Содом, за да се заеме с търговия и животновъдство. На Лот не му харесваха нито военния, нито пастирския живот.

93:5.10 (1019.7) Връщайки се със своето семейство в Салим, Авраам пристъпи към внимателна подготовка на военните планове. Скоро той беше признат за граждански управител на територията на Салим - под неговото ръководство се намираше конфедерация от седем съседни племена. С голям труд на Мелхиседек се отдаде да удържи Авраам, който гореше от желание да върви напред и с помощта на меча да обедини съседните племена, за да могат те по-бързо да узнаят истината на Салим.

93:5.11 (1019.8) Мелхиседек поддържаше мирни отношения със всички съседни племена; той не беше привърженик на военните мерки и нито веднъж не беше атакуван от армиите, които се движеха в различни направления. Той напълно се съгласяваше с това, че Авраам следва да измисли отбранителна политика за Салим подобна на тази, която беше приета по-късно, но не споделяше стигащите далеч завоевателски планове на своя ученик; затова техните отношения се прекъснаха, макар че те се разделиха като приятели и Авраам отиде в Хеврон, който той смяташе да превърне в своя военна столица.

93:5.12 (1020.1) Благодарение на близките отношения с Мелхиседек Авраам се ползваше с огромно предимство пред обкръжаващите незначителни царе; всички те почитаха Мелхиседек и изключително много се бояха от Авраам. Авраам знаеше за техния страх и само чакаше удобен случай, за да атакува своите съседи; такъв повод стана нападението на някои от тези управители над владенията на племенника на Авраам, Лот, който живееше в Содом. Чувайки за това, Авраам, начело на седемте съюзни племена, настъпи срещу врага. Дойде реда на неговата армия, която наброяваше над 4 000 човека; командните постове заемаха 318 от неговите лични гвардейци.

93:5.13 (1020.2) Когато Мелхиседек узна за обявената от Авраам война, той тръгна на път, за да го разубеди, но срещна своя бивш ученик едва тогава, когато той се връщаше с победа от бойното поле. Авраам твърдеше, че Бога на Салим му е донесъл победата над враговете и настоя за отделянето на една десета част от трофеите в салимската хазна. Останалите деветдесет процента той премести в своята столица Хеврон.

93:5.14 (1020.3) След това сражение в Сидимската долина Авраам стана вожд на втората конфедерация от единадесет племена и не само плати една десета на Мелхиседек, но и следеше за това така да постъпят и всички околни племена. Неговите дипломатически отношения с царя на Содом, както и този страх, който той навсякъде предизвикваше доведоха до това, че содомските и други царе се присъединиха към военната хевронска конфедерация; Авраам беше действително близо до своята цел – създаването на могъща държава в Палестина.

6. Заветът на Мелхиседек с Авраам

93:6.1 (1020.4) Целта на Авраам беше покоряването на Ханаан. Неговата решимост беше разколебавана само от това, че Мелхиседек не одобряваше този замисъл. Но, когато Авраам вече съвсем твърдо беше решил да пристъпи към осъществяването на своето начинание, той започна да се терзае от мисълта за това, че няма син, който би могъл да стане наследник на бъдещото царство. Той се договори за нова среща с Мелхиседек; и именно в хода на тази среща салимският свещеник, зримият Син Божий, убеди Авраам да се откаже от своите стремежи към материални завоевания и от тленната власт и да се обърне към духовна представа за небесното царство.

93:6.2 (1020.5) Мелхиседек обясни на Авраам цялата безсмисленост на борбата с конфедерацията на амореите, но недвусмислено даде да се разбере, че безразсъдните обичаи на тези изостанали племена ги водят към самоунищожение, в резултат на което след няколко поколения те ще бъдат толкова отслабени, че към това време те, нараствайки по брой, ще могат лесно да ги победят.

93:6.3 (1020.6) Тук, в Салим, Мелхиседек официално сключи завет с Авраам. Той каза на Авраам: “Погледни в небето и преброй звездите, ако можеш да ги преброиш; толкова потомци ще имаш”. И Авраам повярва на Мелхиседек и “това му беше вменено в праведност”. И тогава Мелхиседек разказа на Авраам за бъдещото покоряване на Ханаан от неговите потомци след тяхното временно пребиваване в Египет.

93:6.4 (1020.7) Заветът, който Мелхиседек сключи с Авраам, представлява велик урантийски договор между божествеността и човешкия род, в което Бог се съгласява да изпълни всичко ; човекът се съгласява само да вярва в обещанията на Бога и да следва неговите повели. Досега се е смятало, че спасение може да се постигне само с дела – жертви и дарове; и ето, Мелхиседек отново възвести на Урантия благата вест за това, че спасението - благоволение на Бога, се постига с вяра. Но това евангелие на простата вяра в Бога беше твърде напредничаво; последващите семитски племена предпочетоха да се върнат към по-древната практика на жертвоприношенията и изкуплението на греховете чрез проливане на кръв.

93:6.5 (1021.1) Скоро след сключването на този завет, в съответствие с обещанието на Мелхиседек, на Авраам му се роди син Исаак. С раждането на Исак, Авраам започна да се отнася към своя договор с Мелхиседек изключително сериозно и отиде в Салим, за да формулира завета в писмен вид. Именно във връзка с това публично и официално приемане на завета Аврам измени своето име на Авраам.

93:6.6 (1021.2) Повечето салимски вярващи практикуваха обрязването на крайната плът, макар че Мелхиседек никога не вменяваха това в задължение. И макар че Авраам винаги беше яростен противник на обрязването, той реши да придаде на своя договор с Мелхиседек особена тържественост, официално одобрявайки ритуала на обрязването като знак за потвърждаване на салимския завет.

93:6.7 (1021.3) Именно след този искрен публичен отказ на Авраам от личните си амбиции в името на по-значителните планове на Мелхиседек, три небесни същества се явиха пред него в долината на Мамр. Това събитие е факт, независимо от неговата връзка с по-късните измислици, имащи отношение към естественото унищожение на Содом и Гомор. Легендите за събитието от тези дни показват колко изостанали бяха морала и етиката даже в толкова неотдавнашни времена.

93:6.8 (1021.4) След тържественото сключване на завета Авраам и Мелхиседек напълно възстановиха своите отношения. Авраам отново стана граждански и военен представител на салимската колония, броят на която достигна сто хиляди члена от братството на Мелхиседек, редовно плащащи десятък. Авраам значително подобри салимския храм и осигури цялото училище с нови палатки. Той не само разшири системата на десятъка, но и усъвършенства много методи на организация на занятията в училището, в добавка към своя огромен принос в подобряване на ръководството на мисионерската служба. Освен това той направи много за повишаване на главите добитък и реорганизация на млечното производство в Салим. Авраам беше трезв и умел бизнесмен, богат човек за своето време; той не се отличаваше с особена набожност, но беше абсолютно искрен и вярваше в Макивента Мелхиседек.

7. Мисионерите на Мелхиседек

93:7.1 (1021.5) В продължение на няколко години Мелхиседек продължаваше за възпитава своите ученици и да готви онези салимски мисионери, които проникнаха във всички съседни племена, особено в Египет, Месопотамия и Мала Азия. С течение на времето тези проповедници се отделяха все повече от Салим, носейки със себе си евангелието на Макивента – вярата в Бога и доверието към него.

93:7.2 (1021.6) Потомците на Адамсон, чиито селища се разполагаха около езерото Ван, охотно слушаха хетейските проповедници на салимския култ. От тези места, където някога се намираше центъра на андитска култура, проповедниците отиваха в отдалечени райони на Европа и Азия. Салимските мисионери проникнаха във всички региони на Европа и достигнаха даже Британските острови. Една група се добра до андитите на Исландия през Фарерските острови, докато друга пресече Китай и достигна източните острови, обитавани от японците. Животът и опита на изтъкнатите мъже и жени, отправили се на път от Салим, Месопотамия и от бреговете на езерото Ван за просвещаване на племената от източното полукълбо, представляват героична страница в историята на човешкия род.

93:7.3 (1022.1) Но задачата беше толкова огромна, а племената - толкова изостанали, че резултатите бяха неясни и неопределени. От поколение на поколение на различни места евангелието на Салим попадаше на благодатна почва, но с изключение на Палестина, идеята за единен Бог така и не можа да завоюва устойчиво признание в цяло племе или народ. Дълго преди идването на Иисус ученията на ранните салимски мисионери се оказаха като цяло разтворени в древните и по-широко разпространени суеверия и поверия. Изначалното евангелие на Мелхиседек беше почти изцяло погълнато от вярванията във Великата Майка, Слънцето, а също и в други древни култове.

93:7.4 (1022.2) Вие, които се ползвате днес от предимствата на книгопечатането, зле разбирате колко нелеко беше поддържането на истината в тези древни времена, с каква лекота едно поколение забравяше новите учения на своите предшественици. Съществуваше неизменна тенденция новите доктрини да се подчиняват на по-древните учения и магии. Новото откровение винаги се осквернява от предишните еволюционни вярвания.

8. Заминаването на Мелхиседек

93:8.1 (1022.3) Скоро след разрушаването на Содом и Гомор Мелхиседек реши да завърши своето изключително посвещение на Урантия. Решението за завършването на пребиваването му в плът беше взето под въздействието на цяла поредица обстоятелства, главното от които беше нарастващата тенденция на обкръжаващите племена и даже на най-близките му съратници да се отнасят към него като към полубог, като към свръхестествено същество, каквото той беше; но в тяхното отношение се появи прекомерно благоговение и огромен суеверен страх. В допълнение към тези причини Мелхиседек искаше своевременно да напусне мястото на своя земен труд, за да може до смъртта на Авраам истината за единния и единствен Бог да успее да се укрепи в умовете на неговите последователи. Затова една вечер Мелхиседек се оттегли за почивка в своята шатра, пожелавайки на своите спътници лека нощ и когато дойдоха при него на следващата сутрин, той вече не беше там, тъй като неговите приятели го бяха взели.

9. След заминаването на Мелхиседек

93:9.1 (1022.4) Внезапното изчезване на Мелхиседек стана огромно изпитание за Авраам. Независимо от това, че Макивента недвусмислено предупреждаваше своите последователи за това, че един ден на него ще му се наложи да изчезне така, както някога се е появил, те не можеха да се появят със загубата на своя изумителен вожд. Огромната организация, създадена в Салим, почти напълно изчезна, макар че именно на преданията за тези времена се опираше Моисей извеждайки евреите-роби от Египет.

93:9.2 (1022.5) Загубата на Мелхиседек опечали сърцето на Авраам и тази печал не го остави до самата му смърт. Той напусна Хеврон, отказвайки се от своите планове за създаване на материално царство, а сега, загубвайки своя съратник по създаването на царството на духа, той напусна Салим отправяйки се на юг, за да живее по-близо до своите предприятия в Херара.

93:9.3 (1022.6) Веднага след изчезването на Мелхиседек Авраам беше обхванат от страх и боязън. Пристигайки в Херара, той скри своето име, в резултат на което Авимелех си присвои неговата жена. (Веднъж през нощта, скоро след своята женитба за Сара, Авраам подслуша заговорници, канещи се да го убият, за да вземат неговата великолепна жена. Този страх постоянно преследваше Авраам – вожда, отличил се с неизменна храброст и безстрашие; през целия си живот той се боеше, че ще го убият тайно, за да завладеят Сара. Това обяснява защо в три отделни случая този мъжествен човек прояви истинска страхливост.)

93:9.4 (1023.1) Но нищо не можеше да спре Авраам от изпълнението на неговата мисия като приемник на Мелхиседек. Скоро при него се появиха новообърнати във вярата сред филистимляните и поданиците на Авимелех и сключвайки с тях договор, той на свой ред прие от тях много суеверия, в частност - порочната практика за принасяне в жертва на първородния син. Така Авраам отново стана велик палестински лидер. Пред него се прекланяха всички групи, почитаха го всички царе. Той беше духовен вожд на всички обкръжаващи племена и продължаваше да оказва влияние в течение на известно време даже след своята смърт. В последните години на живота си се върна в Хеврон – в местата на своята пожизнена дейност, където се труди заедно с Мелхиседек. Последната постъпка на Авраам беше изпращането на доверени слуги в намиращия се на границата с Месопотамия град на неговия брат, Нахор, за да потърсят сред роднините невеста за сина на Авраам – Исаак. В течение на дълго време членовете на този клан се придържаха към обичая да сключват брак със своите брато чеди. Авраам умря с твърдата вяра в Бога – тази вяра, на която го научи Мелхиседек в изчезналите училища на Салим.

93:9.5 (1023.2) На новото поколение не му беше лесно да разбере разказа за Мелхиседек; не минаха и петстотин години и мнозина започнаха да смятат цялото това повествувание за измислица. Исаак достатъчно точно се придържаше към учението на своя баща и запазваше вярност към евангелието на салимската община, но на Яков му беше по-трудно да постигне смисъла на тези предания. Йосиф твърдо вярваше в Мелхиседек и основно поради тази причина се ползваше сред своите братя с репутацията на мечтател. Почестите, оказани на Йосиф в Египет, в голяма степен се обясняваха с паметта за неговия прадядо Авраам. Йосиф получи предложение да оглави египетските армии, но предвид своята дълбока привързаност към традициите на Мелхиседек и последващите учения на Авраам и Исаак, той реши да служи като граждански управител бидейки уверен в това, че така ще може да донесе повече полза за приближаването на небесното царство.

93:9.6 (1023.3) Учението на Мелхиседек беше пълно и изчерпващо, но писмените свидетелства за тези времена впоследствие се струваха на древноеврейските свещеници невероятни и фантастични, макар че мнозина от тях в някаква степен разбираха тези записи, поне до времето, когато във Вавилон бяха внесени многобройни изменения в текста на Стария Завет.

93:9.7 (1023.4) Това, което в Стария Завет е представено като беседи на Авраам с Бога, в действителност бяха разговорите на Авраам с Мелхиседек. Последващите преписвачи смятаха, че “Мелхиседек е синоним на Бога”. Споменаването на многобройните срещи на Авраам с “ангела Господен” се отнасяше до честите му посещения при Мелхиседек.

93:9.8 (1023.5) Древноеврейските разкази за Исаак, Яков и Йосиф са много по-достоверни от разказите за Авраам, макар че и тук има много изкривени факти – умишлени и неумишлени изменения, внесени при съставянето на тези повествувания от еврейските свещеници по време на вавилнския плен. Кеттура не беше жена на Авраам; както и Агар, тя беше само наложница. Цялата собственост на Авраам премина на Исаак, сина на Сара - неговата законна жена. Авраам не беше в толкова преклонна възраст, както се говори в писмените свидетелства, а неговата жена беше значително по-млада. Тяхната възраст беше преднамерено изменена, за да може впоследствие да се представи раждането на Исаак като чудо.

93:9.9 (1023.6) Националната гордост на евреите беше изключително подтисната от вавилонския плен. Не желаейки да се помири с чувството за национална непълноценност, те отидоха в другата крайност – национален и расов егоизъм, изкривявайки и извращавайки своите традиции с намерението да възнесат себе си като богоизбран народ над другите. Във връзка с това те внимателно поправиха всички свои свидетелства, за да поставят Авраам и другите национални герои значително над всички останали лица, включително над самия Мелхиседек. Затова древноеврейските преписвачи унищожиха всички намиращи се в тяхно разпореждане напомняния за този важен период, запазвайки само разказа за срещата на Авраам с Мелхиседек след сиддимското сражение, което - както смятаха, обви Авраам със слава.

93:9.10 (1024.1) Така, забравяйки Мелхиседек, те забравиха и учението на този извънреден Син за духовната мисия на обещания посвещенчески Син; забвението на характера на тази мисия беше толкова пълно и окончателно, че едва немного от техните потомци можаха или пожелаха да узнаят и приемат Михаил, когато той се появи на Земята в плът, както и беше предсказано от Мелхиседек.

93:9.11 (1024.2) Но един от авторите на “Послания до Евреите” разбра мисията на Мелхиседек, защото е казано: “Този Мелхиседек, свещеник на Всевишния, беше и цар на света; без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дните, нито край на живота, но подобен на Божия Син, той си остава свещеник во веки веков.” Този автор нарече мисията на Мелхиседек разновидност на последващото посвещение на Михаил потвърждавайки, че Иисус е бил “свещени, навеки подобен на Мелхиседек”. Макар че това сравнение не е съвсем удачно, реален факт е това, че Христос получи временни права над Урантия “по разпореждане на дванадесетте попечителски Мелхиседек”, изпълняващи своите задължения по време на неговото посвещение в този свят.

10. Сегашният статут на Макивента Мелхиседек

93:10.1 (1024.3) В течение на инкарнацията на Макивента съветът на попечителските Мелхиседек на Урантия функционираше в състав единадесет члена. Когато Макивента стигна до заключението, че неговата мисия като извънреден Син е наближила своя край, той съобщи за това на своите единадесет партньори, които веднага се приготвиха да използват метода, с помощта на който му предстоеше да се освободи от плът и благополучно да възстанови изначалното си, присъщо на Мелхиседек, състояние. И на третия ден след изчезването от Салим той се появи сред своите единадесет приятели по служене на Урантия и възобнови прекъснатата си дейност като един от планетарните попечители на 606-тата планета от системата на Сатания.

93:10.2 (1024.4) Макивента завърши своето посвещение като създание от плът и кръв така внезапно и просто, както я започна. Нито появата, нито заминаването на Мелхиседек се съпровождаха с някакви необичайни оповестявания или знамения; неговата поява на Урантия не беше отбелязана, нито огласена от възкръснали, нито от извършване на планетарен съден период, тъй като това посвещение беше извънредно. Но Макивента завърши своето пребиваване в плът едва тогава, когато беше надлежно освободен от изпълнението на своите задължения от Бащата-Мелхиседек и информиран за това, че неговото извънредно посвещение е одобрено от главата на изпълнителната власт на Небадон, Гавраил Салвингтонски.

93:10.3 (1024.5) Макивента Мелхиседек продължаваше да проявява огромен интерес към делата на потомците на тези хора, които приеха неговото учение в течение на живота му в плът. Но сродилите се с кенеяни, наследници на Авраам и Исак, бяха единствената линия, в която в продължение на дълго време се запазваше повече или по-малко ясна представа за салимските учения.

93:10.4 (1024.6) Все същият Мелхиседек в продължение на деветнадесет последващи века продължаваше да сътрудничи с много пророци и гадатели, стремейки се да запази салимските истини, докато не удари часа за поява на земята на Михаил.

93:10.5 (1025.1) Макивента остана на длъжността планетарен попечител чак до триумфалното посвещение на Михаил на Урантия. Впоследствие, той беше прикрепен към урантийската служба в Йерусем като един от двадесет и четирите управляващи и едва неотдавна беше повишен до положението на личен посланик на Сина-Създател в Йерусем с длъжност Заместник на Планетарния Принц на Урантия. Ние предполагаме, че пълното завръщане на Макивента Мелхиседек към задълженията, присъщи за дадената категория синовство, няма да стане дотогава, докато Урантия остава обитаема планета и че той ще продължава да се проявява, изразявайки се с категорията време, като вечен планетарен попечител, представлявайки Христос Михаил.

93:10.6 (1025.2) Предвид това, че посвещението на Макивента носеше извънреден характер, в архивите няма указания за неговата бъдеща съдба. Може би корпусът на Мелхиседек на Небадон е изгубил завинаги един от своите членове. Неотдавнашните решения на Всевишните на Едемия, потвърдени впоследствие от Извечно Древните на Уверса, дават всички основания да се предполага, че на този посвещенчески Мелхиседек е съдено да заеме мястото на падналия Планетарен Принц Калигастия. Ако нашите предположения в това отношение са верни, то напълно е възможно Макивента Мелхиседек отново да се яви лично на Урантия в някакъв друг вид и да поеме върху себе си задълженията на детронирания Планетарен Принц, представлявайки Христос Михаил, който понастоящем фактически притежава правата на Планетарен Принц на Урантия. Макар че на нас все още съвсем не ни е ясно каква може да бъде съдбата на Макивента, станалите съвсем неотдавна събития убедително свидетелстват в полза на това, че подобни предположения вероятно не са далеч от истината.

93:10.7 (1025.3) Ние добре разбираме как Михаил, благодарение на своя триумф на Урантия, стана приемник и на Калигастия и на Адам – как той стана Планетарен Принц на Мира и втория Адам. И сега ние виждаме как на този Мелхиседек се присъжда званието Заместник на Планетарния Принц на Урантия. Ще бъде ли назначен той и за заместник на Материалния Син на Урантия? Възможно ли е да стане безпрецедентно и неочаквано събитие – връщане на планетата на Адам и Ева или на част от тяхното потомство като представители на Михаил, с права на заместници на втория Адам на Урантия?

93:10.8 (1025.4) Всички тези предположения свързани с увереността в бъдещото появяване както на Син-Арбитър, така и на Троичен Син-Учител, а също така и предвид недвусмисленото обещание на Сина-Създател да се върне, превръща Урантия в планета с неопределено бъдеще и в една от най-интересните и загадъчни сфери в цялата вселена Небадон. Напълно е възможно в една от бъдещите епохи, с приближаването на Урантия към ерата на светлината и живота и завършването на разглеждането на обстоятелствата около бунта на Луцифер и предателството на Калигастия от съдебните инстанции, да станем свидетели едновременно на присъствието на Урантия на Макивента, Адам, Ева и Христос Михаил, както и на Син-Арбитър или на Троични Синове-Учители.

93:10.9 (1025.5) Съществата от нашата категория отдавна смятат, че присъствието на Макивента в състава на йерусемския корпус на управляващите на Урантия - съвета на двадесет и четирите, е достатъчно свидетелство за потвърждаване на нашата увереност в това, че на него му е съдено и по нататък да съпровожда смъртните на Урантия, съгласно вселенския план за развитие и възход чак до Райския Корпус за Завършилите. Ние знаем, че този път е подготвен за Адам и Ева, които ще се присъединят към своите земни другари в техния подвиг за възход към Рая след като Урантия се утвърди в светлината и живота.

93:10.10 (1025.6) Преди по-малко от хиляда години все същият Мекивента Мелхиседек, бил някога салимския мъдрец, в течение на сто години незримо присъстваше на Урантия на длъжността управляващ тази планета; и ако днешната система на ръководство на планетарните дела се запази, на него му предстои да се върне тук със същия статут след малко повече от хиляда години.

93:10.11 (1026.1) Такъв е разказът за Макивента Мелхиседек – една от най-уникалните фигури в историята на Урантия, на личността на когото вероятно предстои да изиграе важна роля в бъдещите събития на вашия необичаен и удивителен свят.

93:10.12 (1026.1) [Представено от Мелхиседек на Небадон.]





Back to Top