Книгата Урантия - Документ 80. Разпространение на андитите на запад

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 80. Разпространение на андитите на запад



Документ 80. Разпространение на андитите на запад

80:0.1 (889.1) Макар че самият европейски син човек не постигна висока културна цивилизация, той стана тази биологична основа, въз основа на която – при смесването на слелите се с адамитите родове с последващите андитски завоеватели – възникна една от най-способните за създаване на активна цивилизация разновидности, появявали се някога на Урантия от времената на виолетовата раса и нейните андитски приемници.

80:0.2 (889.2) Съвременният бял човек обединява запазилите се черти на адамическата раса, смесена със сангикските племена: в някаква степен – с червени и жълти, но основно – със сини. Във всички бели раси тече много от кръвта на изначалните андонити и още повече – на ранните нодити.

1. Адамитите навлизат в Европа

80:1.1 (889.3) Преди последните андити да бъдат изтласкани от долината на Ефрат, много от техните съплеменници бяха попадали в Европа като пътешественици, проповедници, търговци и воини. В началния период от съществуването на виолетовата раса Средиземноморската падина беше защитена от Гибралтарския проток и Сицилийския мост от сушата. Едни от най-древните морски търговски пътища се появиха на тези вътрешни езера, където синият човек от севера и жителите на Сахара от юга се срещаха с нодитите и адамитите от изток.

80:1.2 (889.4) В източната част на средиземноморската падина нодитите основаха едно от най-развитите огнища на своята култура; от тези центрове някои от тях проникваха в Южна Европа, но на първо място – в Северна Африка. Още в дълбока древност широколиките сирийци, появили се от смесването на нодитите с андонити, се заеха с изготвянето на керамика и земеделие, заселили се в постепенно повдигащата се делта на Нил. Освен това те внасяха тук и овце, кози, едър рогат добитък и други домашни животни и внедряваха значително усъвършенствани методи за металообработка, центърът на която в онези времена беше Сирия.

80:1.3 (889.5) В продължение на повече от тридесет хиляди години обитателите на Месопотамия пристигаха в Египет в нескончаем поток, като донасяха със себе си своето изкуство и култура и обогатяваха културните традиции на долината на Нил. Но проникването на многобройните народи в Сахара изключително много отслаби древната цивилизация на Нил и преди около петнадесет хиляди години културното ниво на Египет се спусна до своето най-ниско ниво.

80:1.4 (889.6) Но в предшестващите времена почти нищо не възпрепятстваше миграцията на адамитите на запад. Сахара представляваше открити пасбища земя, населени със скотовъди и земеделци. Жителите на Сахара никога не се занимаваха с производство, никога не построиха градове. Тази индигово-черна група притежаваше голям дял наследственост от изчезналите зелена и оранжева раси. При все това тя успя да получи малко виолетова кръв преди подемът на сушата и изменението на посоката на влажните ветрове да разпръснат остатъците от тази процъфтяваща и миролюбива цивилизация.

80:1.5 (890.1) Мнозинството човешки раси получиха известен дял кръв от Адам, но едни получиха повече, други – по-малко. Смесените раси на Индия и тъмнокожите народи на Африка не привличаха адамитите. Те биха могли широко да се смесват с червения човек, ако той не живееше в далечна Америка; те се отнасяха добре към жълтия човек, но и той обитаваше в труднодостъпните региони на Азия. Затова, подбуждани от страстта към приключения, алтруизма или изтласквани от долината на Ефрат, те напълно естествено избираха съюз със сините раси на Европа.

80:1.6 (890.2) Синият човек, господстващ в това време в Европа, нямаше религиозни обичаи, които да отблъскват ранни преселници-адамити, и в сексуално отношение виолетовата и синя раси взаимно и силно се привличаха. Най-добрите от сините хора смятаха за чест да установят брачни отношения с адамитите. Всеки син мъж се стремеше да стане толкова умел и артистичен, за да завоюва любовта на адамитска жена, а висшето желание на сините жени беше да се сдобият с разположението на адамитски мъж.

80:1.7 (890.3) Постепенно тези мигриращи синове на Едем се обединиха с висшите типове синя раса, като укрепиха тяхната култура и едновременно с това безжалостно изтребиха останките от неандерталските племена. Този метод на расово смесване, в съчетание с унищожението на низшите генотипове, доведе до появата на над десет силни и прогресивни групи високоразвити сини хора, една от които вие нарекохте кроманьонци.

80:1.8 (890.4) По силата на тези и други причини, сред които не последно значение имат благоприятните направления на миграция, първите вълни месопотамска култура, с редки изключения, си проправяха път само към Европа. Именно тези обстоятелства създадоха предпоставки за появата на съвременната европейска цивилизация.

2. Климатични и геоложки изменения

80:2.1 (890.5) Първото разпространение на виолетовата раса в Европа се прекрати поради някои крайно внезапни климатични и геоложки изменения. С отстъплението на северните ледникови полета влажните западни ветрове се преместиха на север, което постепенно превърна откритите пасбищни региони на Сахара в гола пустиня. Това засушаване стана причина за разсейването на брюнетите с нисък ръст – тъмнооки, но дълголики обитатели на великото плато Сахара.

80:2.2 (890.6) По-чистокръвните индигови племена отидоха на юг, в горите на Централна Африка, където пребивават и досега. По-смесените групи се разпространиха в три направления: най-развитите западни племена мигрираха в Испания и оттам – в прилежащите части на Европа, образувайки ядрото на последващата средиземноморска раса на дълголицевите брюнети; най-малко прогресивната клонка на изток от платото Сахара мигрира в Аравия и оттам – през Северна Месопотамия и Индия – в далечен Цейлон. Централната група се премести на север и изток – в долината на Нил и в Палестина.

80:2.3 (890.7) Именно тази вторична сангикска основа придава известна степен на родство на съвременните народи, разхвърляни на Деканското плато, в Иран и Месопотамия, а също така и на двата бряга на Средиземно море.

80:2.4 (890.8) Приблизително в това време, когато ставаха тези климатични изменения, Англия се отдели от континента и Дания се издигна от водата, докато протокът Гибралтар, защитаващ западния басейн на Средиземноморието, рухна в резултат от земетресения, което доведе до бързо повишаване на водата в това вътрешно езеро до нивото на Атлантическия океан. Скоро сицилийският мост суша потъна, превръщайки Средиземноморския басейн в едно компактно море и съединявайки го с Атлантическия океан. Тази природна катастрофа предизвика потопяване на голям брой селища и доведе до най-големия брой човешки жертви в цялата световна история на наводненията.

80:2.5 (891.1) В резултат от потопяването на Средиземноморския басейн веднага се скъси придвижването на адамитите в западна посока; заедно с това голям наплив обитатели на Сахара ги принудиха да търсят път, по който тяхното растящо население би могло да замине на север и изток от Едем. Докато се придвижваха на север от долините на Тигър и Ефрат, потомците на Адам се натъкнаха на горните прегради и на разширилото се Каспийско море. И в продължение на много поколения адамитите ловуваха, пасяха добитъка и обработваха земята около своите селища, разхвърляни по цял Туркестан. Постепенно този величествен народ разширяваше своята територия, прониквайки в Европа. Но този път адамитите навлязоха в Европа от изток и откриха, че културата на синия човек изостава с хилядолетия от културата на Азия, тъй като този регион нямаше практически никакви връзки с Месопотамия.

3. Кроманьоидният син човек

80:3.1 (891.2) Древните културни центрове на синия човек се разполагаха край всички европейски реки, но само Сона тече днес по това русло, по което течеше и в доледниковия период.

80:3.2 (891.3) Макар че ние говорим за това, че синият човек се разпространи по целия европейски континент, тук съществуваха десетки различни расови типове. Още преди тридесет и пет хиляди години европейските сини раси представляваха крайно смесени хора с наследствени признаци както на червената, така и на жълтата раси, докато по атлантическото крайбрежие и в тези региони, където понастоящем се намира Русия, те асимилираха значително количество андонитска кръв, а на юг се смесиха с обитателите на Сахара. Но би било безполезно да се опитваме да изброим всички многобройни расови групи.

80:3.3 (891.4) Европейската цивилизация от този ранен постадамически период по уникален начин съчетаваше в себе си енергията и майсторството на синия човек с творческото въображение на адамитите. Сините хора бяха необичайно енергична раса, но те доведоха до огромен упадък културното и духовно ниво на адамитите. На пришълците беше изключително трудно да научат на своята религия кроманьонците поради това, че толкова много от адамитите ги теглеше към заблуждаване и обезчестяване на девствениците. В течение на десет хиляди години европейската религия беше в упадък в сравнение с успехите в Индия и Египет.

80:3.4 (891.5) Във всички свои постъпки сините хора бяха изключително честни и изцяло свободни от сексуалните пороци на смесените адамити. Те уважаваха девичеството и прибягваха към многоженство само тогава, когато войната водеше до недостиг на мъже.

80:3.5 (891.6) Кроманьонците бяха смела и прозорлива раса. Те си изработиха ефективна система на възпитание: с децата се занимаваха и двамата родители при активно участие на големите деца. Всяко дете получаваше добра подготовка в грижи за пещерите, изкуството и обработката на кремъка. Още в млада възраст жените прекрасно владееха домашните занаяти и навиците на примитивното земеделие, а мъжете бяха умели ловци и смели войни.

80:3.6 (891.7) Сините хора се занимаваха с лов, риболов и събирателство, а също така строяха и прекрасни лодки. Те изготвяха каменни брадви, сечаха дървета, издигаха укрития от кожи върху сглобени от греди скелети, частично закопани в земята. Съществуват народи, които и досега си строят аналогични жилища в Сибир. Южните кроманьонци обикновено живееха в пещери и гротове.

80:3.7 (892.1) В зимните студове кроманьонските стражи, охраняващи входа на пещерата, нерядко замръзваха до смърт. Те се отличаваха с безстрашие, но на първо място бяха хора на изкуството: адамическата кръв внезапно ускори творческото въображение. Изкуството на синия човек достигна своя връх преди около петнадесет хиляди години, докато по-тъмнокожите раси се придвижиха на север от Африка през Испания.

80:3.8 (892.2) Преди около петнадесет хиляди години имаше мащабно разрастване на алпийските гори. Европейските ловци се изместваха в речните долини и на морските брегове, гонени от климатичните изменения, които превърнаха Райските ловни земи в изсушена и гола пустиня. С преместването на влажните ветрове на север огромните открити пасбища на Европа се покриха с гори.

80:3.9 (892.3) Тези мащабни и относително внезапни климатични изменения принудиха европейските раси, занимаващи се с лов в открити пространства, да преминат към скотовъдство и до известна степен – към риболовство и земеделие. Макар че тези промени доведоха до успехи в културата, те се изразиха в известна биологична деградация. В течение на предишните ловни епохи членовете на високоразвитите племена сключваха смесени бракове с висшите типове пленници, неизменно убивайки тези, които смятаха за низши. Но с появата на селища, земеделието и търговията те започнаха да оставят живи много от посредствените пленници, превръщайки ги в роби. Именно потомството на тези роби впоследствие стана причина за толкова значителен регрес на целия кроманьонски тип. Упадъкът на културата продължаваше, докато тя не получи свежо подкрепление от изток, когато – в резултат на последното и масово нахлуване на месопотамци, премина по цяла Европа, като бързо погълна кроманьонците и положи началото на цивилизациите на белите раси.

4. Нахлуване на андитите в Европа

80:4.1 (892.4) Макар че придвижването на андитите в Европа ставаше като непрекъснат поток, извършени бяха седем основни нахлувания; последните андити пристигаха отгоре, на три големи вълни. Някои от тях достигнаха Европа чрез островите в Егейско море и долината на Дунав, но повечето по-ранни и чистокръвни родове мигрираха в Северозападна Европа по северния път – през пасбищните земи на Волга и Дон.

80:4.2 (892.5) Между третото и четвъртото нашествия една андитска орда, тръгнала от Сибир и преминавайки руските реки и Балтика, нахлу в Европа от север. Тя беше веднага асимилирана от северните андитски племена.

80:4.3 (892.6) Първите разпространения на по-чистокръвната виолетова раса бяха далеч по-мирни, отколкото нахлуванията на техните агресивни и стремящи се към завоевания андитски потомци. Адамитите се отличаваха с миролюбие, нодитите – с войнственост. Съюзът на тези две раси, впоследствие смесили се със сангикските племена, доведе до появата на умелите, напористи андити, които водеха истински завоевателни войни.

80:4.4 (892.7) Но именно конят беше този еволюционен фактор, който доведе до господството на андитите на Запад. Конят даваше на разселващите се андити ново предимство – мобилността, което позволи на последните групи андитски ездачи бързо да заобиколят Каспийско море и да се разпространят по цяла Европа. Всички предишни вълни от андити се придвижваха така бавно, че обикновено се разпадаха на голямо разстояние от Месопотамия. Последните вълни се преместваха с такава скорост, че достигнаха Европа като цялостни групи, запазвайки висока култура.

80:4.5 (893.1) В течение на десет хиляди години обитаемият свят, освен Китай и района на р. Ефрат, се сдоби с крайно ограничен културен прогрес, но през шестото и седмото хилядолетия преди Христа се появиха безжалостните андитски ездачи. Заедно със своето придвижване на запад през руските равнини, поглъщайки най-добрите елементи на синята раса и унищожавайки по-лошите, те се превърнаха в единна нация. Те бяха предци на така наречените нордически раси – праотците на скандинавските, германски и англосаксонски народи.

80:4.6 (893.2) Измина немного време и най-добрите сини родове бяха напълно погълнати от андитите по цялата територия на Северна Европа. Само в Лапландия (и до някаква степен в Бретан) по-древните андонити можаха поне в някаква степен да запазят своята индивидуалност.

5. Покоряването на северна Европа от андитите

80:5.1 (893.3) Северноевропейските племена постоянно укрепваха и се усъвършенстваха за сметка на непрекъснатия приток на преселници от Месопотамия, пристигащи от Туркестан и регионите на Южна Русия, и когато последните вълни андитски ездачи преминаха по Европа, тук вече имаше повече хора с андонитска наследственост, отколкото в целия останал свят.

80:5.2 (893.4) В течение на три хилядолетия военният център на северните андити се намираше в Дания. От този център една след друга идваха вълните на завоевателите, в които оставаше все по-малко андитска кръв и които ставаха все по-светлокожи, тъй като в продължение на векове се извърши окончателно смесване на месопотамските завоеватели с покорените народи.

80:5.3 (893.5) Макар че синият човек беше асимилиран на север и в края на краищата отстъпи пред проникналите на юг бели ездачи, придвижващите се племена на смесената бяла раса срещнаха упорита и продължителна съпротива от страна на кроманьонците. Но превъзхождащият интелект и постоянното попълнение на биологичния резерв им позволиха да изтрият по-древната раса от лицето на Земята.

80:5.4 (893.6) Решаващите сражения между белите и сини хора станаха в долината на Сомма. Тук най-добрите представители на синята раса яростно се сражаваха с придвижващите се на юг андити и в продължение на повече от петстотин години кроманьоидите успешно защитаваха своите територии, преди да отстъпят на превъзхождащата военна стратегия на белите завоеватели. Тор – победоносният командващ северните армии, в решаващата битка на Сомма стана герой на белите северни племена и по-късно беше почитан от някои от тях като бог.

80:5.5 (893.7) Другите цитадели на синия човек се задържаха най-дълго в Южна Франция, но последната значителна военна съпротива беше потушена на Сомма. По-нататъшните завоевания спомогнаха за разпространяването на търговията, за изключителната плътност на населението в долините на реките и за непрекъснати смесени бракове с най-добрите, заедно с безжалостно унищожаване на по-слабите.

80:5.6 (893.8) Когато съветът на старейшините на андитското племе решаваше, че пленник с по-ниско ниво е негоден, те, изпълнявайки сложен обряд, го предаваха на жреците-шамани, които го отвеждаха до реката и извършваха ритуала на посвещаването в „щастлив задгробен живот“ – смъртоносно потапяне във водата. Така завоевателите на Европа унищожаваха всички племена, които срещаха на своя път и които не се поддаваха на бърза асимилация – така дойде бързият край на синята раса.

80:5.7 (893.9) Синият кроманьоид се превърна в биологичен фундамент на съвременните европейски раси, но той оцеля само в състава на последващите по-силни завоеватели, завладели неговите родни земи. Синият човек предаде на белите европейски народи чувството за хумор и творческото въображение, придобити от андитите. Този съюз на сините хора с андитите, в резултат на който се появиха северните бели раси, веднага доведе до снижаване нивото на андитската цивилизация – задръжка, която носеше временен характер. В крайна сметка скритото превъзходство на тези северни варвари се прояви и достигна до своята кулминация в съвременната европейска цивилизация.

80:5.8 (894.1) Към началото на 5-то хилядолетие преди н.е. еволюиращите бели раси господстваха по цялата територия на Северна Европа, включително в Северна Германия, Северна Франция и Британските острови. В течение на известно време в Централна Европа преобладаваха сините хора и кръглоликите андонити. Последните се заселваха основно в долината на Дунав, откъдето така и никога не бяха напълно изгонени от андитите.

6. Андитите край бреговете на Нил

80:6.1 (894.2) От времето на завършващата миграция на андитите се извърши упадък на културата в долината на Ефрат и основният център на цивилизацията се премести в долината на Нил. Египет стана приемник на Месопотамия като център на най-прогресивната група на Земята.

80:6.2 (894.3) Долината на Нил започна да страда от наводнения малко преди на тях да се натъкнат долините на Месопотамия, но със значително по-малки загуби. Тези първоначални трудности с лихва се компенсираха от непрекъснатия приток на андитски преселници, затова изглеждаше, че културата на Египет – в действителност заимствана от ефратския регион, се е откъснала напред. Но в 5-то хилядолетие преди н.е., в периода на наводненията в Месопотамия, в Египет обитаваха седем различни групи. Всички те, освен една, бяха излезли от Месопотамия.

80:6.3 (894.4) Последното масово преселение на андити от долината на Ефрат беше голям успех за Египет, където се появиха много талантливи художници и занаятчии. Тези андитски занаятчии се оказаха в привични за себе си условия, тъй като те добре познаваха речния живот с неговите наводнения, иригационни работи и засушливи периоди. Благодарение на защитеното разположение на долината на Нил те много по-рядко се подлагаха на набези и нападения на врагове, отколкото по бреговете на Ефрат. Те съществено обогатиха изкуството металообработка на египтяните. Тук вместо черноморска руда те използваха желязната руда на планината Синай.

80:6.4 (894.5) В дълбока древност египтяните сведоха своите градски божества в сложен национален пантеон. При тях се появи обширна теология и също толкова обширно, но обременително жречество. Няколко различни вожда се опитваха да възродят древните религиозни учения на сифитите, но тези усилия бързо претърпяха неуспех. Андитите построиха първите каменни строежи в Египет. Първата и най-съвършена от каменните пирамиди беше издигната от Имхотеп, гениалния андитски архитект, по време на неговото пребиваване на поста премиер-министър. Дотогава зданията се строяха от тухли и макар че вече в различни части от света вече се появиха каменни строежи, тази пирамида стана първото подобно съоръжение в Египет. Но от времето на този велик архитект строителното изкуство неотклонно западаше.

80:6.5 (894.6) На тази изтъкната културна епоха беше сложен внезапен край: в резултат от междуособна война по течението на Нил Египет – както това вече стана в Месопотамия – беше наводнен от низшите племена на враждебната Аравия и черните племена от юга и в продължение на повече от петстотин години нивото на неговото обществено развитие непрекъснато се снижаваше.

7. Андитите от островите в средиземноморието

80:7.1 (895.1) В периода на упадък на културата на Месопотамия на островите в източното Средиземноморие в течение на известно време съществуваше високоразвита цивилизация.

80:7.2 (895.2) Около 12 000 години преди н.е. блестящото племе на андитите мигрира на Крит. Това беше единственият остров, където на толкова ранен етап се засели толкова изтъкната група и изминаха почти две хиляди години преди потомците на тези мореплаватели да се разпространят на съседните острови. Това бяха теснолики и ниски на ръст андити, смесили се с ванитската клонка на северните нодити. На ръст всички те бяха под метър и осемдесет сантиметра и техните по-големи и храбри събратя буквално ги изтласкаха от континента. Преселилите се на Крит андонити бяха изкусни текстилци, металурзи, грънчари, каменоделци и строители на водопроводи. Те владееха писмото и се занимаваха със скотовъдство и земеделие.

80:7.3 (895.3) Почти две хиляди години след колонизацията на Крит групата едри потомци на Адамсон достигна северните острови на Гърция, извършвайки почти пряк преход от своята високопланинска родина, намираща се на север от Месопотамия. Тези прародители на гърците ги заведе на запад Сато – пряк потомък на Адамсон и Ратта.

80:7.4 (895.4) Тази група, която окончателно се установи в Гърция, се състоеше от триста и седемдесет и пет отбрани и високоразвити хора, представители на завършващия период на втората цивилизация на адамсонитите. Тези далечни потомци на Адамсон носеха в себе си най-ценните за своето време генотипи на формиращите се бели раси. Те притежаваха висок интелект и във физическо отношение представляваха най-красивите хора от времената на първия Едем.

80:7.5 (895.5) Скоро Гърция и островите в Егейско море станаха приемници на Месопотамия и Египет като западен център на търговия, изкуство и култура, но така, както и в Египет, практически цялото изкуство и наука на егейския свят възникнаха в Месопотамия, с изключение на културата на предшествениците гърци – адамсонитите. Цялото изкуство и геният на гърците са пряко наследство на потомците на Адамсон, първия син на Адам и Ева и неговата необикновена втора жена – пряка потомка на чистокръвните нодити, членове на персонала на Принц Калигастия. Затова не е чудно, че съгласно морфологическите предания на гърците те са произлезли непосредствено от богове и свръхчовешки същества.

80:7.6 (895.6) Егейският регион премина през пет ясно изразени културни периода, всеки от които се отличаваше с по-малка духовност от предишния. И скоро след последната славна ера на изкуството загина под товара на бързо размножаващите се и посредствени потомци на дунавските роби, доставени от по-късни поколения гърци.

80:7.7 (895.7) Именно през тази епоха култът към майката сред потомците на Каин достигна най-голямо разпространение на Крит. Този култ прославяше Ева, на която се покланяха като на „великата майка“. Изображенията на Ева бяха навсякъде. По цял Крит и Мала Азия бяха издигани публични светини. Култът към майката просъществува чак до идването на Христос и по-късно влезе в ранното християнство под формата на прославяне и поклонение пред Мария – земната майка на Иисус.

80:7.8 (895.8) Приблизително към 6 500 г. преди н.е. настъпи огромна деградация на духовното наследство на андитите. Потомците на Адам бяха широко разсеяни и практически погълнати от по-древни и многобройни човешки раси. Този упадък на андитската цивилизация, в съвкупност с изчезването на нейните религиозни устои, остави духовно обеднелите раси на света в плачевно състояние.

80:7.9 (896.1) Към 5-то хилядолетие преди н.е. трите най-чистокръвни разновидности на потомците на Адам обитаваха в Шумер, Северна Европа и Гърция. Цяла Месопотамия бавно се израждаше поради притока на смесени и по-тъмни раси, които проникваха от Аравия. И идването на тези низши племена още повече спомагаше за разсейването на биологичния и културен остатък от андитите. От цялата територия на плодородния полумесец най-деятелните групи се устремяваха на запад, към островите. Тези преселници отглеждаха както зърно, така и зеленчуци и те доведоха със себе си домашни животни.

80:7.10 (896.2) Около 5 000 г. преди н.е. множество прогресивни месопотамци напуснаха долината на Ефрат и се заселиха на остров Кипър; след около две хилядолетия тази цивилизация беше изтрита от лицето на земята от ордите северни варвари.

80:7.11 (896.3) Още една голяма колония възникна в Средиземноморието недалеч от мястото, където по-късно се появи Картаген. От Африка много андити се преместиха в Испания. По-късно те се смесиха в Швейцария със своите братя, които по-рано се преселиха в Италия от островите в Егейско море.

80:7.12 (896.4) Когато след Месопотамия в Египет настъпи упадък на културата, много най-способни и развити семейства избягаха от Крит, което съществено укрепи тази и без това прогресивна цивилизация. А по-късно, когато пристигналите от Египет низши групи се превърнаха в заплаха за критската цивилизация, най-културните семейства се придвижиха на запад към Гърция.

80:7.13 (896.5) Гърците бяха не само велики учители и художници – те бяха и най-големите в света колонизатори. Преди да бъдат сломени от наплива на посредственост, погълнала съответно тяхното изкуство и търговия, те съумяха да основат на запад от Гърция такъв брой от аванпостовете на културата, че много от тези постижения на ранната гръцка цивилизация се запазиха сред по-късните народи на Южна Европа и немалко смесени потомци на адамсонитите се оказаха в състава на племената, прилежащи на континенталните региони.

8. Дунавските андонити

80:8.1 (896.6) От долината на Ефрат андитските племена мигрираха на север от Европа, където се смесиха със синия човек, и на запад, в Средиземноморския регион, където те се сляха с остатъците от смесената раса, появила се от обединяването на жителите на Сахара с южните сини хора. Тези две разклонения на бялата раса бяха и си остават разделени от голямо пространство, населено с широколики планинци – останки от андонитски племена, отдавна обитаващи в тези централни региони.

80:8.2 (896.7) Тези потомци на Андон бяха разсеяни в по-голямата част от планинските региони на Централна и Югоизточна Европа. Често те се попълваха с преселници от Мала Азия, където обитаваха много андонити. Древните хети произхождаха непосредствено от дадената разновидност на андонитите; бледата кожа и широките лица бяха типични признаци за тази раса. Такава кръв течеше и в жилите на предшествениците на Авраам, с което в значителна степен се обяснява характерната външност на неговите по-късни еврейски потомци, които макар че притежаваха култура и религия, наследени от андонитите, говореха на съвсем различен език. Този език определено беше андонитски.

80:8.3 (897.1) Племената, които поставяха своите домове на колове или дървени малки скелета по бреговете на италианските, швейцарски и южноевропейски езера, принадлежаха към разширяващите се граници на своите миграции с африканци, егейци и особено – с дунавци.

80:8.4 (897.2) Дунавците бяха андонити – фермери и скотовъди, проникнали в Европа през Балканския полуостров, и бавно се придвижваха на север, по долината на Дунав. Те изготвяха керамични изделия и обработваха земята, предпочитайки да живеят в долините. Най-северното селище с дунавци се намираше на мястото на белгийския град Лиеж. Тези племена бързо деградираха с отдалечаване от центъра и от източника на своята култура. Най-добрите керамични изделия бяха изготвени в древните селища.

80:8.5 (897.3) Под въздействието на критските мисионери в дунавците се появи култ към майката. По-късно тези племена се смесиха с групите на андонитските мореплаватели, които се добираха по вода на лодки от крайбрежието на Мала Азия и изповядваха същата религия. Така още на ранния етап значителна територия от Централна Европа беше заселена с тези смесени типове широколики бели раси, които се придържаха към култа към майката и изпълняваха религиозен обряд по кремиране на покойниците, тъй като – по своя обичай, последователите на този култ изгаряха телата на умрелите в каменни строежи.

9. Трите бели раси

80:9.1 (897.4) Към завършването на андитските миграции расовите смесвания в Европа доведоха до образуване на трите големи бели раси:

80:9.2 (897.5) 1. Северната бяла раса. Тази така наричана нордическа раса беше образувана основно от сини хора и андити, но покрай това съдържаше значителен процент авдонитска кръв, наред с по-малкия дял на червена и жълта сангикска кръв. Така северната бяла раса обхвана четирите най-желателни разновидности хора. Но най-голям процент наследственост беше получен от синия човек. Типичният ранен нордически тип се отличаваше с тясно лице, висок ръст и светли коси, но тази раса вече отдавна и напълно се смеси със всички разновидности бели хора.

80:9.3 (897.6) Първобитната култура на Европа, с която се сблъскаха нахлулите нордически племена, представляваше културата на регресиращите дунавци, смесени със синия човек. Датско-нордическата и дунавско-андонитската култури се срещнаха и сляха на Рейн, свидетелство за което е наличието на две расови групи в съвременна Германия.

80:9.4 (897.7) Нордическите народи продължаваха да водят търговия с кехлибар от своите селища на Балтийското крайбрежие, организирайки широки търговски връзки с кръглоликите обитатели на долината на Дунав през превала Бреннер. Разширяването на контактите с дунавците доведе тези северняци до култа към майката и в течение на няколко хилядолетия кремирането на покойниците беше практически повсеместно по цяла Скандинавия. Именно затова вместо останките на ранните бели раси в погребениятата, които се срещат по цяла Европа, намирате само пепел в каменни и глинени урни. Освен това тези бели хора строяха жилища: те никога не се заселваха в пещери. С това се обяснява защо съществуват така малко следи от ранната култура на белия човек, макар че свидетелствата на предшестващата кроманьонска култура добре се запазиха на тези места, където те се оказваха погребани в пещери и гроти. Като че ли за час на мястото на съществуващата в Северна Европа първобитна култура на регресиращите дунавци и сини хора дойде значително превъзхождащият ги бял човек.

80:9.5 (897.8) 2. Централната бяла раса. Макар че членовете на тази група носят в себе си чертите на синята и жълта раса, а също и на андитите, те са предимно андонити. Това са широколики, смугли и набити хора. Подобно на клин, широката основа на който остана в Азия, а острието проникна в Източна Франция, те навлязоха между нордическите и средиземноморски раси.

80:9.6 (898.1) В продължение на почти двадесет хиляди години андитите продължаваха да изтласкват андонитите все по-далеч на север от Централна Азия. Към 3 000 година преди н.е. усилването на засушливостта на климата ги принуди да се върнат в Туркестан. Придвижването на андонитите на юг продължаваше повече от хиляда години, в течение на които те заобиколиха от двете страни Каспийско и Черно море и проникнаха в Европа през Балканите и Украйна. В това нахлуване участваха останалите групи от потомците на Адамсон, а също така и по време на неговия втори етап – значителен брой ирански андити и много потомци на сифитски свещеници.

80:9.7 (898.2) Към 2 500 г. преди н.е. настъпващите в западно направление андонити достигнаха Европа. Тези варвари, пристигнали от хълмистите райони на Туркестан, завладяха цяла Месопотамия, Мала Азия и басейна на Дунав, което доведе до най-сериозния и продължителен от случилите се до това време упадъци на културата. Агресорите придобиха характерните андонически черти на централноевропейските раси, които оттогава запазват типично алпийски черти.

80:9.8 (898.3) 3. Южната бяла раса. Тъмнокосата средиземноморска раса беше образувана от андитите и сините хора с по-малък, отколкото на север, примес на андоническа кръв. Тази група също така усвои значителен дял вторична сангикска кръв, привнесена от жителите на Сахара. В по-късни времена южната клонка на бялата раса получи приток на силни андитски елементи от източното Средиземноморие.

80:9.9 (898.4) При все това разселването на андитите покрай средиземноморското крайбрежие стана едва във времената на големите нахлувания на чергари през 2 500 година преди нашата ера. В тези векове след завладяването от чергарите на източното Средиземноморие сухопътните превозвания и търговия почти напълно се прекратиха, в резултат на което настъпи бурно развитие на морските съобщения и търговия; преди четиридесет и пет столетия морската търговия в Средиземноморието процъфтяваше. Развитието на мореплаването доведе до стремително разпространение на потомците на андонитите по цялата крайбрежна територия на Средиземноморския басейн.

80:9.10 (898.5) Тези расови смесвания легнаха в основата на южноевропейската раса – най-смесената от всичките. Оттогава в тази раса се появиха нови черти, привнесени на първо място от синьо-жълто-андитските народи на Аравия. Фактически тази средиземноморска раса е толкова широко смесена с окръжаващите я народи, че е практически неразличима като самостоятелен тип, но като цяло нейните членове са с нисък ръст, тесни лица и тъмни коси.

80:9.11 (898.61) На север андитите – в резултат на войни и смесени бракове, изтриха сините хора от лицето на земята, но на юг те се запазиха в голям брой. Баските и берберите представляват останките на две клонки от тази раса, но и те в значителна степен се смесиха с жителите на Сахара.

80:9.12 (898.7) Така изглеждаха смесените раси в Централна Европа към началото на 3-то хилядолетие преди н.е. Независимо от частичния провал на адамическата мисия действително се извърши смесване на висшите типове.

80:9.13 (898.8) Това беше епохата на неолита, частично съвпадаща с приближаващия се бронзов век. В Скандинавия настъпи бронзовият век, свързан с култа към майката. Във Франция и Испания продължаваше неолитът, свързан с култа към слънцето. В този период се строяха кръгли и открити храмове на слънцето. Европейските бели раси бяха енергични строители, които с наслаждение издигаха огромни каменни блокове. в знак на своето поклонение към слънцето, подобно на техните по-късни потомци, построили Стоунхендж. Широко разпространеното поклонение пред слънцето показва, че това беше периодът на разцвета на земеделието в Южна Европа.

80:9.14 (899.1) Суеверията на тази неотдавнашна ера на поклонение на слънцето и досега живеят в народните обичаи на Бретан. Макар че в течение на вече петнадесет века бретонците са християни, те, както и преди, използват появилите се в епохата на неолита талисмани срещу урочасване. В своите камини те и досега държат фулгурит за защита от мълнии. Бретонците никога не се смесваха с нордическите племена на Скандинавия. Те са остатък от изначалните андонитски обитатели на Западна Европа, смесени със средиземноморската раса.

80:9.15 (899.2) Но би било заблуждение да се класифицират белите раси като нордически, алпийски и средиземноморски. Оттогава станаха твърде много расови смесвания, за да бъде възможна подобна класификация. Някога съществуваше достатъчно определено деление на белите раси на такива класи, но поради широките взаимни смесвания сега вече е невъзможно с някаква яснота да се определят тези различия. Още през 3 000 година преди н.е. древните социални групи бяха от една раса не повече, отколкото днешните обитатели на Северна Америка.

80:9.16 (899.3) В продължение на пет хилядолетия продължаваше растежът и до някаква степен взаимопроникването на различните елементи на европейската култура. Но езиковата бариера пречеше на пълното взаимодействие на различните западни нации. През миналия век тази култура притежаваше по-добра възможност за смесване в средата на космополитното население на Северна Америка и бъдещето на този континент зависи от качествата на тези расови фактори, на които ще бъде позволено да попълват неговото настоящо и бъдещо население, точно както и от нивото на социалната култура.

80:9.17 (899.4) [Представено от архангел от Небадон.]





Back to Top