Книгата Урантия - Документ 67. Планетарният бунт

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 67. Планетарният бунт



Документ 67. Планетарният бунт

67:0.1 (754.1) НЕВЪЗМОЖНО е да се разберат проблемите свързани със съществуването на човека на Урантия, без да се получи представа за някои важни епохи на миналото, особено за историята и последствията от планетарното въстание. Макар че този преврат не оказа сериозно въздействие върху хода на биологичната еволюция, той съществено измени течението на социалната еволюция и духовното развитие. Това ужасяващо бедствие в огромна степен повлия върху цялата свръхфизическа история на планетата.

1. Предателството на Калигастия

67:1.1 (754.2) С изминаването на триста хиляди години от момента на встъпването на Калигастия в длъжността управител на Урантия, Сатана – помощника на Луцифер – пристигна на една от своите регулярни инспекции. В облика на явилия се на планетата Сатана нямаше ни най-малко сходство с вашите карикатурни изображения на негово величество дявола. Той беше – и досега си остава – блестящ Син-Ланонандек. “И не е чудно, защото самия Сатана е великолепно създание от светлина”.

67:1.2 (754.3) В хода на своята инспекция Сатана съобщи на Калигастия за “Декларацията на свободата”, предложена в това време от Луцифер и както сега ни е известно, Принцът се е съгласил да предаде своята планета след обявяването на бунта. Лоялните личности на локалната вселена особено дълбоко презират Принц Калигастия поради това, че той преднамерено е предал оказаното му доверие. Синът-Създател е изразил своето презрение, казвайки: “Ти приличаш на своя ръководител Луцифер, ти греховно увековечи неговото беззаконие. Предавайки се на самовъзвеличаване, той веднага стана лъжец, тъй като не устоя в истината”.

67:1.3 (754.4) В сферата на управлението на локалната вселена нито една висока длъжност не се смята за по-свещена, отколкото тази, която заема Планетарния Принц, отговорен за благополучието и опеката на еволюиращите смъртни на новия обитаем свят. От всички видове зло, нито един не е по-разрушителен за личността, отколкото предателството и вероломството по отношение на оказалите ти доверие приятели. Извършвайки това преднамерено зло Калигастия дотолкова изкриви своята личност, че оттогава на неговия разум не се отдаде да възстанови пълното си равновесие.

67:1.4 (754.5) Съществуват различни възгледи за греха, но от гледна точка на философията на вселената грехът е отношение на личност, която съзнателно се съпротивлява на космическата реалност. Заблуждението може да се разглежда като неправилно разбиране, или изкривяване на реалността. Злото е частично въплъщение или погрешна адаптация на божествената реалност. Грехът е умишлена съпротива на божествената реалност – съзнателно избрана съпротива на духовния прогрес, докато порокът се заключава в открито и упорито пренебрегване на признатата реалност и означава толкова дълбока дезинтеграция на личността, че граничи с космическо безумие.

67:1.5 (755.1) Ако заблуждението свидетелства за недълбок интелект, злото – за недостатъчна мъдрост, и грехът – за крайна бездуховност, то порокът е признак за постепенна загуба на личностен контрол.

67:1.6 (755.2) И когато греха се избира и повтаря често, той може да стане навик. Закоравелите грешници лесно се отдават на порока, изцяло въставайки против вселената и нейните божествени реалности. Макар че всеки грях може да се прости, ние се съмняваме, че отявленият злодей би бил способен да изпита искрени страдания заради своите злодеяния или да приеме опрощение за своите грехове.

2. Началото на бунта

67:2.1 (755.3) Веднъж, скоро след окончателната инспекция на Сатана (в северните ширини беше средата на зимата), в навечерието на реализирането на важни неща на планетарните управители на Урантия, Калигастия проведе продължително съвещание със своя помощник Далигастия, след което последният свика извънредно заседание на десетте урантийски съвета. Съвещанието се откри със съобщението на това, че Принц Калигастия възнамерява да се обяви за абсолютен владетел на Урантия и изисква всички административни групи да се откажат от своите права и да предадат своите пълномощия в ръцете на Далигастия, който ще стане довереното лице по време на реорганизацията на планетарното управление и последващото преустройство на тези служби за административна власт.

67:2.2 (755.4) След огласяването на поразителното изискване прекрасно обръщение отправи Ван – председател на висшия координационен съвет. Този блестящ управляващ и прекрасен юрист заклейми позорно предложения от Калигастия път, характеризирайки го като граничещ с планетарен бунт и призова присъстващите да се въздържат от всякаква поддръжка на Калигастия дотогава, докато не бъде предадено възванието към Луцифер, Властелина на Системата Сатания, с което завоюва поддръжката на целия персонал. Съответно на това, възванието беше предадено в Йерусем, откъдето незабавно постъпи заповед, издигаща Калигастия в ранг владетел на Урантия и задължаваща изцяло и безпрекословно да се следват неговите разпореждания. Именно в отговор на това удиивително послание благородният Ван се обърна със своята паметна седемчасова реч, в която отправи официално обвинение на Далигастия, Калигастия и Луцифер в оскърбление на пълновластния управител на вселената Небадон; той също така се обърна и към Всевишните на Едемия с призив за предоставяне и потвърждение на тяхната поддръжка.

67:2.3 (755.5) Междувременно контурите на системата бяха изключени. Урантия се оказа в изолация. Всяка група от намиращите се на планетата небесни същества внезапно и без предупреждение се оказа изолирана напълно от външната помощ и съвета.

67:2.4 (755.6) Далигастия официално провъзгласи Калигастия за “Бог на Урантия и върховен Управител”. Тази прокламация проясни създалото се положение и всяка група се уедини за обсъждане и дискусии, в резултат на които предстоеше да се определи съдбата на всяка свръхчовешка личност на планетата.

67:2.5 (755.7) Серафимите, херувимите и другите небесни същества участваха във вземането на решенията, взети в хода на тази ожесточена борба, това продължително греховно противопоставяне. Много свръхчовешки групи, оказали се на Урантия по време на нейната изолация, бяха задържани тук и – подобно на серафимите и техните партньори, бяха принудени да избират между греха и праведността, между волята на Луцифер и великия невидим Отец.

67:2.6 (756.1) Над седем години продължаваше тази борба. Едва след като всички въвлечени в нея личности направиха окончателен избор, се намесиха властите на Едемия. И едва тогава Ван и неговите съратници получиха поддръжката и избавлението от дългата тревога и непоносимата неопределеност.

3. Седемте решаващи години

67:3.1 (756.2) Съобщението за началото на бунта в столицата Сатания, Йерусем, беше предадено по каналите за далечна връзка от съветите на Мелхиседек. Кризисната група на Мелхиседек веднага беше изпратена в Йерусем и Гавраил прие да представя Сина-Създател, към чиято власт беше отправено предизвикателство. След предаването на съобщението за факта на бунта в Сатания, системата беше изолирана и поставена под карантина от другите системи. “Войната в небесата” – в столицата Сатания, се разпространи по всички планети на локалната система.

67:3.2 (756.3) Четиридесет члена от телесния персонал на стотицата на Калигастия (включително Ван), се отказаха да се присъединят към бунта. Сред храбрите и благородни защитници на Михаил и неговото вселенско управление имаше също така и много от човешките помощници от персонала (модифицирани и други). Огромни загуби имаше сред серафимите и херувимите. Почти половината от управляващите серафими и преходни попечители, служещи на планетата, се присъедини към своя ръководител Далигастия в подкрепа на каузата на Луцифер. Четиридесет хиляди сто и деветнадесет първични промеждутъчни създания се обединиха с Калигастия, но останалите същества от тази категория запазиха верността си към своя дълг.

67:3.3 (756.4) Вероломният Принц събра неверните промеждутъчни създания и други групи метежни личности и ги организира за изпълнение на своите разпореждания, докато Ван свика верните промеждутъчни създания и останалите предани групи и започна голяма битка за спасение на планетарния персонал и другите небесни личности, отрязани от външния свят.

67:3.4 (756.5) В продължение на тази борба запазилите верността си същества обитаваха в неоградено и лошо защитено селище на няколко километра на изток от Далматия, но техните жилища ден и нощ се охраняваха от верните, внимателни и никога не губещи бдителност промеждутъчни създания; при това, в тяхно разпореждане се намираше безценното дърво на живота.

67:3.5 (756.6) От началото на бунта верните херувими и серафими, с помощта на три предани промеждутъчни създания, поеха охраната на дървото на живота, разрешавайки само на четиридесет верни члена от персонала и помагащи им да модифицират смъртните да се ползват от плодовете и листата на това енергийно растение. Такива модифицирани андонити – помощници на персонала – наброяваха петдесет и шест, тъй като шестнадесет андонитни помощника не поддържаха бунта и се отказаха да следват своите стопани.

67:3.6 (756.7) В продължение на седем решаващи години от бунта на Калигастия Ван отдаваше всичките си сили на преданата армия от хора, промеждутъчни създания и ангели. Духовната проницателност и морална устойчивост, позволили на Ван да демонстрира толкова непоколебима вярност към вселенското правителство, бяха резултат от ясното мислене, мъдрите разсъждения, логическите умозаключения, искрената мотивация, безкористната цел, разумната лоялност, емпиричната памет, дисциплинирания характер и безусловната лична преданост към изпълнението на волята на Райския Баща.

67:3.7 (756.8) Тези седем години на очакване бяха време за самоанализ и самодисциплина. В делата на вселената такива кризи демонстрират колосалната сила на разума като фактор за духовен избор. Повечето жизненоважни решения на всяко нравствено еволюционно създание се определят от образованието, възпитанието и опита. Но вътрешният дух притежава всички възможности за установяването на пряк контакт с такива способности на човешката личност, които обуславят твърдост на характера, позволявайки на всецяло посветената воля на създанието да извършва поразителни актове на преданост на волята и пътя на Райския Баща. Именно такава е историята на Амадон – модифицираният човек, помощник на Ван.

67:3.8 (757.1) Амадон е изтъкнатият човек, героят от бунта на Луцифер. Този потомък на Андон и Фонта беше едно от тези сто създания, които пожертваха своята плазма за персонала на Калигастия и оттогава той беше прикрепен към Ван като негов партньор и човешки помощник. Амадон реши да застане на страната на своя ръководител, заедно с който той измина целия дълъг и тежък път на борбата. С въодушевление гледахме ние как това дете на еволюционните раси оставаше непреклонно пред софистиката на Далигастия, как в течение на цялата седемгодишна борба той и неговите верни другари с неизменна устойчивост отразяваха всички лъжливи учения на блестящия Калигастия.

67:3.9 (757.2) Калигастия, притежавайки висш интелект и огромен опит във вселенските дела, се отклони от пътя, падна в обятията на злото. Амадон, притежаващ низш интелект и изцяло лишен от вселенски опит, остана непоколебим в служенето на вселената и верността на своите другари. Ван използваше и разума и духа във величествено и действено обединение на интелектуалната решимост и духовната проницателност, благодарение на което достигна висшето възможно ниво на емпирична реализация на личността. Пълното единение на разума и духа е потенциал за създаването на свръхчовешки ценности – моронтийни реалности.

67:3.10 (757.3) Може безкрайно дълго да се разказва за поразителните събития на тези трагични дни. Накрая настана време, когато и последната личност взе окончателно решение; и тогава – но едва тогава, един от Всевишните на Едемия пристигна с кризисната група на Мелхиседек, за да поеме властта на Урантия в свои ръце. В Йерусем беше унищожена панорамната експозиция за управлението на Калигастия и беше положено началото на изпитателната ера по възстановяването на планетата.

4. Стотицата на Калигастия след бунта

67:4.1 (757.4) Последното огласяване разкри следната разстановка на силите сред членовете на телесния персонал на Принца. Ван и неговият координационен съвет запазиха верността си. Спасиха се Анг и трима членове на съвета по въпросите на храната. Цялата комисия по въпросите на животновъдството, както и целият съвет по въпросите на покоряването на животните бяха обхванати от бунта. Фед се спаси заедно с пет члена на образователната група. Нод, заедно с цялата комисия по въпросите на занаятите и търговията, се присъединиха към Калигастия. Хеп и цялата колегия по богооткровена религия останаха верни на Ван и неговите благородни другари. Лут, заедно с цялата комисия по въпросите на здравеопазването, се оказаха сред заблудилите се. Всички членове на съвета по въпросите на изкуството и науката запазиха своята преданост, но Тут и цялата комисия по въпросите на племенното управление се отклониха от пътя. Така от стоте члена на персонала се спасиха четиридесет, а впоследствие те бяха прехвърлени в Йерусем, където продължиха своето пътешествие към Рая.

67:4.2 (757.5) Шестдесетте присъединили се към бунта члена на планетарния персонал избраха за свой лидер Нод. Те служеха на метежния Принц с вяра и истина, но скоро откриха, че са се оказали лишени от поддръжка от системните контури на живота. Те осъзнаха, че са били понижени до положението на смъртни същества. Оставайки си свръхчовешки създания, те в същото време бяха материални и смъртни. В опит да увеличи техния брой, Далигастия заповяда незабавно да се прибегне към полова репродукция прекрасно знаейки, че рано или късно шестдесетте члена на изначалната стотица и техните четиридесет и четири модифицирани помощника-андонити трябваше да умрат. След падането на Далматия неверните членове на персонала мигрираха на север и изток. Техните потомци още дълго бяха известни като нодити, а района на тяхното обитание – като “земята на Нод”.

67:4.3 (758.1) Присъствието на тези необичайни мъже и жени, поставени от бунта в безизходно положение и скоро започнали да встъпват в брачни отношения със земляните, не можеше да не породи преданията, разказващи за боговете, спускащи се при хората, за да се съединят със смъртните. Така се появиха множество легенди, които - явявайки се в основата си митове, се основаваха все пак на фактическите събития, станали след завършването на бунта. Впоследствие тези легенди влязоха в преданията и традициите на различни народи, чиито прародители встъпваха в контакт с нодитите и техните потомци.

67:4.4 (758.2) Лишените от духовна поддръжка метежни членове на персонала съответно умряха от естествена смърт. И последващото идолопоклонство се появи в хората до голяма степен от желанието да се увековечи паметта за тези дълбоко почитани същества от епохата на Калигастия.

67:4.5 (758.3) Когато членовете на стотицата на Калигастия се появиха на Урантия, те бяха временно разделени от своите Настройчици на Съзнанието. Веднага след пристигането на попечителските Мелхиседек всички верни личности (освен Ван) бяха върнати в Йерусем, където се присъединиха към очакващите ги Настройчици. Ние не знаем съдбата на шестдесетте метежни членове на персонала; техните Настройчици и досега се намират в Йжерусем. Положението на нещата безусловно ще остане неизменно дотогава, докато не завърши съда над всички участници в бунта на Луцифер и не бъде определена участта на всеки от тях.

67:4.6 (758.4) На такива същества като ангелите и промеждутъчните създания им беше много трудно да разберат как толкова блестящи и ползващи се с такова доверие управители като Калигастия и Далигастия, са могли да се отклонят от пътя – да извършат предателско злодеяние. За разлика от тези, които умишлено и преднамерено вдигнаха бунта, съществата попаднали в обятията на порока бяха въведени в заблуждение от своите началници предани на своите лидери, на които се доверяваха. Също така лесно беше да се завоюва поддръжката на примитивно мислещите еволюционни смъртни.

67:4.7 (758.5) Огромното мнозинство от всички човешки и свръхчовешки същества, паднали жертва в бунта на Луцифер в Йерусем, както и въстанията, избухнали на различните въведени в заблуждение планети, вече отдавна искрено се разкаяха за своите грехове. И ние дълбоко вярваме в това, че всички чистосърдечно разкаяли се грешници ще бъдат в една или друга форма възстановени в права и ще могат да се върнат към един от етапите на вселенско служене, когато Извечно Древните завършат наскоро започнатото съдебно гледане на обстоятелствата свързани с бунта в Сатания.

5. Преките последици от бунта

67:5.1 (758.6) В течение на почти петдесет дни след началото на бунта, в Далматия и нейните покрайнини цареше дух на огромно объркване. Беше предприет опит за пълна и радикална реорганизация на целия свят; революцията дойде да смени еволюцията като метод за развитие на културата и подобряването на расите. Сред превъзхождащите и частично подготвените обитатели в Далматия се наблюдаваше внезапно повишаване на културното ниво, но когато новите и радикални методи се пренасяха на съседните народи, това веднага довеждаше до неописуемо объркване и расов ад. В съзнанието на полуразвитите примитивни хора от това време свободата бързо се превърна във всепозволеност.

67:5.2 (758.7) Скоро след бунта целият метежен персонал беше принуден активно да се отбранява от полудивашките орди, атакуващи градските стени в резултат от преждевременното внушение в тях на доктрината за свободата. И още много години преди прекрасната столица да изчезне в южните води, въведените в заблуждение и заблудени полуварварски племена от отдалечените от Далматия територии се нахвърлиха на великолепния град, заставяйки метежния персонал и неговите помощници да бягат на север.

67:5.3 (759.1) Планът на Калигастия по незабавното преустройство на човешкото общество в духа на неговите идеи за лична свобода и групови привилегии бързо доведе до повече или по-малко пълен провал. Скоро обществото се върна към предишния си биологически статус и еволюционната борба започна отново, тъй като по своето развитие то беше отхвърлено почти на това ниво, на което се намираше при създаването на режима на Калигастия – толкова ужасяващ беше хаоса, в който се оказа въвлечен света в резултат от този преврат.

67:5.4 (759.2) След изминаването на сто и шестдесет и две години след бунта върху Далматия се стовари приливна вълна и световната столица се скри под морските води; земята се повдигна едва след като почти всички следи от благородната култура на тези забележителни векове бяха унищожени.

67:5.5 (759.3) Към това време, когато първата планетарна столица отиде под водата, нея я населяваха само низшите типове сангикски раси на Урантия, вероотстъпници, превърнали храма на Отеца в място за поклонение на Ног – лъжливия бог на светлината и огъня.

6. Ван — непоколебимият

67:6.1 (759.4) Последователите на Ван своевременно отидоха в планинските райони на запад от Индия, където не ги заплашваше опасността от нападение от страна на обърканите раси – жителите на низините, и откъдето те замислиха да започнат възраждане на света, подобно на своите древни предшественици бадонитите, които без да държат сметка се трудеха за благото на човечеството малко преди появата на сангикските племена.

67:6.2 (759.5) Преди пристигането на попечителските Мелхиседек, Ван предаде управлението на човешките дела на десет комисии, във всяка от които влизаха по четири човека; тези комисии съответстваха на групите, съществуващи при режима на Принца. Старшите Носители на Живота, постоянно обитаващи на планетата, временно оглавиха този съвет от четиридесет члена, който действаше в течение на седемте години очакване. След като тридесет и деветте верни члена на персонала се върнаха в Йерусем, тези функции преминаха към аналогичните групи амадонити.

67:6.3 (759.6) Тези Амадонити произлязоха от групата от 144 предани андонити, към които принадлежеше Амадон, с чието име те започнаха да се наричат. Тази група включваше тридесет и девет мъже и сто и пет жени. Петдесет и шест от тях бяха безсмъртни и всички (с изключение на Амадон) бяха преобразувани заедно с верните членове на персонала. Останалите членове на този изумителен отряд до края на своите дни в плът оставаха на земята под ръководството на Ван и Амадон. Те бяха биологичната закваска, давайки потомство и издигайки от своите редове световни лидери през цялата продължителност на тази дълга и мрачна ера, настъпила след завършването на бунта.

67:6.4 (759.7) Ван беше оставен на Урантия до идването на Адам като фактически глава на всички свръхчовешки личности, действащи на планетата. В течение на над сто и петдесет хиляди години Ван и Амадон поддържаха своите сили благодарение на дървото на живота и специалната жизнена опека на Мелхиседек.

67:6.5 (759.8) Дълго време урантийските дела се намираха във владение на дванадесетте Мелхиседек – съвета на планетарните попечители, утвърден с разпореждането на старшия управител на съзвездието, Всевишният Баща на Норлатиадек. В тясна връзка с попечителските Мелхиседек действаше консултативния съвет, в който влизаха: един от преданите помощници на падналия Принц, двама постоянно намиращи се на планетата Носители на Живота, преминалия стаж Тринитизиран Син, доброволен Син-Учител, Ярка Вечерна Звезда от Авалон (периодически), глава на серафимите и херувимите, съветници в две съседни планети, главен ръководител на подчинените ангели, а също така и Ван – главнокомандващ промеждутъчните създания. Така се осъществяваше ръководството и управлението на Урантия до пристигането на Адам. Не е чудно, че храбрият и предан Ван влезе в съвета на планетарните попечители, така дълго управляващи делата на Урантия.

67:6.6 (760.1) Дванадесетте попечителски Мелхиседек извършиха истински подвиг. Те запазиха остатъците от цивилизацията и тяхната планетарна политика добросъвестно се провеждаше в живота от Ван. Хиляда години след бунта по целия свят имаше вече над триста и петдесет напреднали групи. Тези предни постове на цивилизацията се състояха основно от потомци на лоялните андонити с известни примеси на сангикска кръв – на първо място, кръвта на синия човек, както и на нодитите.

67:6.7 (760.2) Независимо от страшната деградация, до която доведе бунта, на земята съществуваха немалко многообещаващи в биологично отношение линии. Под наблюдението на попечителските Мелхиседек, Ван и Амадон продължаваха да помагат на естествената еволюция на човешката раса, спомагайки за физическото развитие на човека, докато то не достигна това кулминационно състояние, което позволи да се изпратят на Урантия Материален Син и Материална Дъщеря.

67:6.8 (760.3) Ван и Амадон напуснаха земята скоро след пристигането на Адам и Ева. След няколко години те бяха приведени в Йерусем, където Ван се присъедини към очакващия го Настройчик. Понастоящем Ван служи на интересите на Урантия и едновременно очаква заповед за продължаване на своя дълъг, дълъг път към съвършенството на Рая и към неразкрития бъдещ формиращ се Корпус на Смъртните Завършили.

67:6.9 (760.4) Следва да се отбележи, че когато Ван се обърна към Всевишните на Едемия след поддръжката, която Луцифер получи на Урантия от страна на Калигастия, Бащите на Съзвездието веднага изпратиха решение, в което напълно поддържаха Ван. Това решение не достигна до него поради това, че планетарните комуникационни контури бяха разединени в процеса на предаването на това съобщение. Едва наскоро беше установено, че самото постановление се е задържало в линейния предавател на енергия, където е останало по време на изолацията на Урантия. Без това откритие, направено в резултат от разследването, предприето от промеждутъчните създания на Урантия, публикуването на това решение щеше да може да се възстанови едва след възстановяването на Урантия в контурите на съзвездието. И това очевидно недоразумение в системата за междупланетна връзка стана възможно поради това, че предавателите на енергията са способни да приемат и предават информация, но самите те са неспособни да изпращат съобщения.

67:6.10 (760.5) Формалният статут на Ван в съдебните архиви на Сатания беше фактически и окончателно утвърден едва след регистрацията в Йерусем на това решение на Отците на Едемия.

7. Далечните последици от греха

67:7.1 (760.6) Когато създанието преднамерено и упорито отхвърля светлината, субективните (центростремителни) последствия на такова поведение са едновременно неизбежни и индивидуални и се отнасят само за Божеството и конкретното създание. Порочното волево създание само жъне такива разрушителни за душата плодове на порока.

67:7.2 (761.1) Но по друг начин стоят нещата по отношение на външните последствия от греха. Обективните (центробежни) последствия от греха са едновременно неизбежни и колективни и се отнасят до всяко създание, действащо в пределите на сферата на влияние на такива събития.

67:7.3 (761.2) Петдесет хиляди години след падането на планетарната администрация земните дела се намираха в запуснато и изоставено състояние; човешката раса почти нищо не прибави към общото еволюционно ниво, съществуващо до пристигането на Калигастия, което стана триста и петдесет хиляди години преди това. В някои отношения беше постигнат прогрес; в останалите области много беше изгубено.

67:7.4 (761.3) Последствията от греха никога не биват чисто локални. Административните сектори на вселените напомнят организъм; бедата на една личност в някаква степен става обща беда. Грехът – явявайки се отношение на съществата към реалността, неизбежно носи своите отрицателни плодове на всички взаимосвързани нива на вселенски значения. Но последствията от погрешните разсъждения, злодейските постъпки или греховните намерения в пълна степен се усещат само на нивото на самите простъпки. Нарушаването на вселенския закон може да бъде съдбовно на физическо ниво без особено сериозни последствия за разума и без нанасяне на ущърб на духовния опит. Грехът е изпълнен с възможни съдбовни за запазването на личността последствия едва тогава, когато се явява отношение на цялото същество, когато става избор на разума и желание на душата.

67:7.5 (761.4) Последствията от злото и греха се проявяват в материалната и социална сфери и понякога могат да доведат даже до забавяне духовния прогрес на някои нива на вселенската реалност, но грехът на едно същество никога не лишава друго от реализацията на божественото право: запазването на личността. Единствено самият индивид може да постави под заплаха вечния живот с решенията, които взема неговия разум и с избора, който прави неговата душа.

67:7.6 (761.5) На Урантия грехът почти не се отрази на биологичната еволюция, но неговото влияние се прояви в това, че смъртните раси не успяха да извлекат всички блага от адамическото наследство. Грехът много забавя интелектуалното развитие, нравствения ръст, социалния прогрес и масовите духовни придобивки. Но той не препятства най-високите духовни постижения на всеки индивид, който взема решение да познае Бога и искрено да изпълнява неговата божествена воля.

67:7.7 (761.6) Калигастия вдигна въстание, Адам и Ева извършиха простъпка, но нито едно смъртно създание, родило се впоследствие на Урантия, не понесе лични духовни загуби поради тези груби грешки. Всеки урантиец, появил се на света след бунта на Калигастия, беше в една или друга степен наказан във времето, но това никога в ни най-малка степен не заплаши бъдещото благополучие на такива същества във вечността. Никой и никога не бива обричан на съдбовни духовни лишения заради чужди грехове. Независимо от широките последствия в административната, интелектуална и социална сфери, грехът е изцяло личен – както по отношение на моралната отговорност, така и по своите духовни последствия.

67:7.8 (761.7) Макар че ние сме неспособни да постигнем мъдрост, допускаща такива катастрофи, ние винаги забелязваме това благотворно въздействие, които тези локални отклонения оказват в мащабите на цялата вселена.

8. Човешкият герой от бунта

67:8.1 (761.8) Много храбри същества са противостояли на бунта на Луцифер в различните светове на Сатания, но документите на Салвингтон описват Амадон като най-изтъкнатата фигура в цялата система. Триумфът на този човек се заключаваше в това, че той отхвърли многобройните подстрекателства към метеж и запази непоколебима вярност към Ван. Те стояха рамо до рамо, непоклатими в своята преданост на върховната власт на Невидимия Баща и неговия Син Михаил.

67:8.2 (762.1) По време на тези знаметнателни събития аз се намирах в Едемия и досега помня въодушевлението, което изпитвах вслушвайки се в пространствените съобщения на Салвингтон, ежедневно съобщаващи за невероятната устойчивост, трансцендентално самоотдаване и безпределна преданост на това някога полудиво същество, произлязло от изначалния експериментален род на андоническата раса.

67:8.3 (762.2) От Едемия до Салвингтон и Уверса, в течение седем дълги години, първият и неизменен въпрос на всяко подчинено небесно същество за събитията свързани с метежа в Сатания беше: “Какво се чува за урантийския Амадон – запазва ли своята устойчивост?”

67:8.4 (762.3) Макар че бунтът на Луцифер ограничи възможностите на локалната система и нейните паднали светове, макар че загубата на този Син заедно с въвеждането в заблуждение на партньорите затрудни прогреса на съзвездието Норлатиадек, помислете за значението, което имаше широката демонстрация на въодушевяващото поведение на едно единствено дете на природата и неговия решителен отряд от 143 единомишленици, устойчиво защитаващи висшите принципи на ръководство и управление на вселената пред лицето на колосалния и враждебен натиск от страна на своето вероломно началство. И повярвайте ми - сега ползата, извлечена от вселената Небадон и свръхвселената Орвонтон, значително превишава цялото сумарно зло и страдания, принесени от бунта на Луцифер.

67:8.5 (762.4) Всичко това е възхитително трогателно и във висша степен забележително потвърждение на мъдростта на плана на Всеобщия Баща по мобилизацията в Рая на Корпуса на Смъртните Завършили по създаването на тази огромна група тайнствени служители на бъдещето на първо място от обикновените възходящи смъртни – такива, като непоклатимия Амадон.

67:8.6 (762.5) [Представено от Мелхиседек от Небадон.]





Back to Top