Книгата Урантия - Документ 65. Свръхуправление на еволюцията

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 65. Свръхуправление на еволюцията



Документ 65. Свръхуправление на еволюцията

65:0.1 (730.1) ОСНОВНИЯТ еволюционен материален живот – животът до появата на разума, се определя от формулировките на Главните Физически Регулатори и животворящото служене на Седемте Главни Духа в съвкупност с активното участие на упълномощените Носители на Живота. В резултат от съгласуваната дейност на това тройствено съзидателно начало в организма се развиват физическите условия, необходими за функционирането на разум – материалните механизми, позволяващи разумно да се реагира на въздействието на външната среда и по-късно – на вътрешните въздействия, възникващи в самия разум.

65:0.2 (730.2) Следователно съществуват три явно изразени нива на създаване и развитие на живота:

65:0.3 (730.3) 1. Област на физическата енергия – създаване на условията за поява на разум.

65:0.4 (730.4) 2. Служене на разума, осъществявано от спомагателните духове – създаване на условията за появата на духовни способности.

65:0.5 (730.5) 3. Снабдяването на смъртния разум с дух, връх на който става посвещаването му на Настройчика на Съзнанието.

65:0.6 (730.6) Механичните, необучаеми нива на реагиране на организма спрямо въздействието на средата се отнасят към областта на физическите регулатори. Спомагателните духове на разума активират и регулират адаптационните – или немеханични, обучаеми типове разум, тоест тези механизми на ответни реакции, които позволяват на организма да се учи от опита. И както помощниците на духа по подобен начин манипулират потенциалите на разума, така Носителите на Живота в значителна степен и по собствено усмотрение управляват екзогенните аспекти на еволюционните процеси чак до появата на човешката воля – способността да познаеш Бога и възможността доброволно да Му се покланяш.

65:0.7 (730.7) Именно интегрираното действие на Носителите на Живота, физическите регулатори и спомагателните духове определят направлението на органическата еволюция в обитаемите светове. И именно затова еволюцията – на Урантия или отвъд нейните предели, винаги е целенасочена и никога не е случайна.

1. Функции на Носителите на живота

65:1.1 (730.5) Носителите на Живота са снабдени със способността за личностна трансформация – качество, което притежават само някои категории създания. Тези Синове на локалната вселена са способни да действат в три разнообразни фази на битието. Обикновено те изпълняват своите задължения като Синове в средната фаза, като каквито се появяват на света. Но в подобно състояние те биха били напълно лишени от възможността да функционират в електрохимическа среда като изготвящи съставните елементи на живото битие от физически енергии и материални частици.

65:1.2 (730.6) Носителите на Живота са способни да действат и действат на три нива:

65:1.3 (730.7) 1. Материалното електрохимическо ниво.

65:1.4 (730.8) 2. Обикновената средна фаза на квазиморонтийно съществуване.

65:1.5 (730.9) 3. По-високото, полудуховно ниво.

65:1.6 (731.1) Готвейки се за нова имплантация на живот и подбирайки за това съответни региони, Носителите на Живота свикват комисия от архангели Тази група по преобразуването на Носителите на Живота се състои от десет категории разнообразни личности, включително физическите регулатори и техните партньори. Оглавява я главата на архангелите, действащ в това качество по поръчение на Гавраил и с одобрението на Извечно Древния. След включване в съответстващите контури тези същества са способни по такъв начин да модифицират Носителите на Живота, че веднага да им позволят да действат на физическите електрохимични нива.

65:1.7 (731.2) След като са формулирани прототипите на живота и е завършена необходимата материална подготовка, веднага се активират свръхматериалните сили, имащи отношение към възпроизводството на живота и възниква живот. След това Носителите на Живота незабавно се връщат в своето нормално, среднофазово състояние на личността, в което са способни да манипулират живите елементи и да въздействат на еволюиращите организми, макар че те напълно се лишават от възможността да организират – създават, нови модели живо вещество.

65:1.8 (731.3) При завършването на определен етап от органичната еволюция и след като във висшите еволюиращи организми се появи свободната воля от човешки тип, Носителите на Живота са длъжни или да напуснат планетата, или да положат клетва за отречение; това означава, че те са длъжни да дадат тържествено обещание да се въздържат от по-нататъшни опити за въздействие върху хода на органичната еволюция. След доброволния обет на Носителите на Живота, пожелали да останат на планетата като бъдещи съветници на тези личности, на които ще бъде доверено да съдействат за развитието на нови волеви създания, под ръководството на главата на Вечерните Звезди се свиква състоящата се от дванадесет същества комисия, упълномощена от Властелина на Системата и действаща със съгласието на Гавраил. И тези Носители на Живота веднага се превеждат на третата фаза на съществуване на личността – полудуховното ниво на битието. Аз действам на Урантия в тази трета фаза на битието от времената на Андон и Фонта.

65:1.9 (731.4) Ние с нетърпение чакаме този час, когато вселената ще може да се утвърди в светлината и живота и ще настъпи възможният четвърти стадий на съществуване, на който ще станем напълно духовни, но на нас никога не са ни откривали с помощта на какъв метод можем да получим това желано и високо състояние.

2. Еволюционната панорама

65:2.1 (731.5) Историята за възхода на човека от морските водорасли до нивото на властелина на земното творение представлява завладяващо повествувание за биологичната борба и оцеляването на разума. Изначалните предци на човека в буквален смисъл бяха тинята и калта на океанското дъно в бавно течащите и топли води на заливите и лагуните, разположени покрай обширните крайбрежия на древните вътрешни морета; това бяха същите тези води, в които Носителите на Живота осъществиха три разделни имплантации на живота на Урантия.

65:2.2 (731.6) До ден днешен са се съхранили само няколко представители на древните типове морски растения, участващи в тези епохални изменения, които доведоха до появата на пограничните, приличащи на животни организми, посредством които ставаше постепенният преход от растителен към животински живот. Тези ранни преходни форми много напомняха съвременните водорасли, макар че не бяха идентични с тях; те бяха много истински погранични организми: не явявайки се нито растения, нито животни, те съответно доведоха до появата на истински животински форми на живот.

65:2.3 (732.1) Бактериите – простите растителни организми от много примитивен тип, почти не се измениха от времето на поява на живота. В тях даже се наблюдава известна регресия, проявяваща се в паразитни свойства. Много гъбички също са пример за обратно движение в еволюцията и представляват растения, загубили способността за синтез на хлорофил и в голяма или малка степен превърнали се в паразити. И действително, повечето болестотворни бактерии и техните помощници-вируси принадлежат към тази група видоизменили се гъбички-паразити. В течение на изминалите епохи цялото огромно царство на растенията измина пътя на еволюционното развитие от предците, от който произлизат и бактериите.

65:2.4 (732.2) Скоро – при това внезапно, се появи по-висш тип протозоен животински живот. От онези далечни времена, почти без изменения, се запази амебата – типичен едноклетъчен животински организъм Тя и днес се развива така, както в тази епоха, когато беше най-великото постижение на еволюцията. Това микроскопично създание и неговите протозойни роднини имат за животинското царство такова значение, каквото бактериите – за царството на растенията; те са пример за организми, запазили се на първата еволюционна степен от диференциацията на живота, точно както и пример за несъстоялото се по-нататъшно развитие.

65:2.5 (732.3) Скоро ранните едноклетъчни типове животински организми се съединиха в колонии – отначало по типа Volvox, а след това по линията на превръщането в хидри и медузи. Още по-късно се появиха морските звезди, морските лилии, морските таралежи, морските краставици, стоножките, насекомите, паяците, ракообразните и родствените групи земни червеи и пиявици, след които възникнаха молюските – стриди, октоподи и охлюви. Появяваха се и изчезваха много стотици промеждутъчни видове; ние напомняме само тези, които оцеляха след продължителна борба. Заедно с появилите се впоследствие риби такива нееволюиращи видове представляват днес неизменните типове ранни и примитивни животни – клонки на дървото на живота, спрели своето развитие.

65:2.6 (732.4) И така, всичко беше готово за появата на първите гръбначни животни – рибите. От тях се отделиха две уникални модификации: жабата и саламандърът. Именно жабата сложи началото на сериите на постепенна диференциация на животински живот, които съответно доведоха до появата на самия човек.

65:2.7 (732.5) Жабата е един от най-древните оцелели предци на човешката раса, но и тя прекрати своето развитие, оставайки си днес почти такава, каквато бе в онези далечни времена. Жабата е единственият запазил се предшественик на древните раси. Не се запази нито един промеждутъчен предшественик на човешката раса между жабата и ескимоса.

65:2.8 (732.6) От жабите произлязоха рептилиите – огромният и практически изчезнал тип животни, който преди да прекрати своето съществуване породи цяло семейство птици и многобройни класове млекопитаещи.

65:2.9 (732.7) Вероятно най-големият еволюционен скок за цялата история до появата на човека стана превръщането на влечугоподобни в птица. Съвременните типове птици – орли, патици, гълъби и щрауси – произлязоха от огромните влечугоподобни, обитаващи в далечното минало.

65:2.10 (732.8) Царството на влечугоподобните, произлезли от семейство жаби, е представено днес от четири оцелели групи – крокодилите и костенурките. Двете са непрогресиращи, змиите и гущерите, заедно със своите братовчеди, алигаторите и костенурките; едната група е частично прогресираща – това е семейството на птиците; четвъртата група представлява предшествениците на млекопитаещите и образува линията, водеща непосредствено до човешките видове. Но независимо от отдавнашното им изчезване мащабността на измиращите рептилии намери своето отражение в слона и мастодонта, а техните своеобразни форми се увековечиха в скачащото кенгуру.

65:2.11 (733.1) На Урантия се появиха само четиринадесет типа, последните от които станаха рибите, и нови класове не възникнаха от времето на появата на птиците и млекопитаещите.

65:2.12 (733.2) Именно от подвижния рептилен динозавър – малкото плътоядно същество, притежаващо, обаче, сравнително голям мозък, внезапно произлязоха плацентните млекопитаещи. Тези млекопитаещи се развиваха бързо и разнообразно, не само пораждайки общите съвременни разновидности, но и превърнали се в морски типове – такива като китовете и тюлените, а също и в летящи създания – като летящите мишки.

65:2.13 (733.3) По такъв начин човекът произлезе от висшите млекопитаещи, водещи своя произход основно от западната имплантация на живота в древните защитени морета, разположени в източно-западна посока. На ранните етапи източната и централната групи живи организми успешно се развиваше в направление постигането на предчовешките нива на животинско съществуване. Но времето показа, че източният център за внедряване на живота не постигна удовлетворително ниво на развитие на разума, предшестващо появата на човека, тъй като повтарящите се невъзстановими загуби на висши типове зародишна плазма, които този център претърпя, завинаги го лишиха от възможността за възстановяване на човешките потенциали.

65:2.14 (733.4) Тъй като по своята способност и развитие на разума тази източна група толкова явно отстъпваше на двете останали, Носителите на Живота – със съгласието на висшестоящите същества – по такъв начин въздействаха на средата, че да ограничат още повече тези примитивни линии на еволюиращ живот. По всички външни признаци това унищожаване на низшите групи създания беше случайно – в действителност то беше целенасочено.

65:2.15 (733.5) Според еволюционното развитие на разума лемуровите предшественици на човека се оказаха значително по-развити в Северна Америка, отколкото в другите региони. Затова насочената миграция от зоната на активност на западната имплантация на живота – през Беринговия мост от суша и покрай крайбрежието, ги заведе в Югозападна Азия, където те продължаваха да се развиват, успешно използвайки някои наследствени фактори, привнесени от централната група живот. По такъв начин човекът произлезе от някои западни и централни разновидности живот, но в централните до близкоизточните региони.

65:2.16 (733.6) Така имплантираният на Урантия живот се развиваше чак до ледниковия период, когато се появи самият човек и започна своя богат на събития планетарен път. И тази поява на Земята на първобитния човек през ледниковия период не беше чиста случайност; тя беше преднамерена. Трудностите и суровостта на климата в ледниковата ера във всички отношения съответстваха на поставената цел: да съдействат за създаването на закален тип човек с колосална способност за оцеляване.

3. Съдействието на еволюцията

65:3.1 (733.7) Едва ли съвременният човешки разум е способен да си представи многото необичайни и изглеждащи гротескни особености на ранното еволюционно развитие. Зад всички тези външно странни процеси на еволюцията на живите същества стои план, предвиден за постигането на определена цел, но след активацията на жизнените прототипи ние нямаме правото произволно да се намесваме в тяхното по-нататъшно развитие.

65:3.2 (733.8) Носителите на Живота могат само да използват всяко естествено средство, което и да е, и всички благоприятни обстоятелства за съдействие на еволюционния прогрес на експерименталния живот, но на нас не ни позволяват механично да се намесваме в еволюцията на растителния или животински живот и произволно да манипулираме неговото течение и направление.

65:3.3 (733.9) Вие вече знаете, че смъртните на Урантия произхождат от първобитната жаба и че наследственият материал, който доведе на по-високото ниво развитие и потенциално се заключаваше в една особа, в един случай беше близък до гибел. Но от това не следва да се прави изводът, че такъв нещастен случай би сложил край на еволюцията на човечеството. В този момент ние наблюдавахме съществуването и способността за развитие на не по-малко от хиляда различни и разположени далеч един от друг мутиращи генотипа, които биха могли да бъдат интегрирани в различни прототипи на предчовешко развитие. Въпросната прародителка-жаба представляваше третата избрана от нас кандидатура. Двата предшестващи генотипа загинаха независимо от всичките ни опити да ги запазим.

65:3.4 (734.1) Даже гибелта на Андон и Фонта до появата в тях на потомство не би могла да предотврати еволюцията на човека, макар че щеше да я забави. След появата на Андон и Фонта и до изтощаване на мутационния потенциал за животински живот се появиха не по-малко от седем хиляди благоприятни разновидности, които биха могли да се излеят в един от човешките типове на развитие. И много от тези по-добри линии впоследствие бяха асимилирани от различни клонове на разпространилите се човешки видове.

65:3.5 (734.2) Дълго преди пристигането на планетата на биологическите усъвършенствуватели – Адам и Ева, човешките потенциали в развиващите се животински видове бяха изчерпани. Този биологически статут на животински живот се разкрива на Носителите на Живот чрез феномена мобилизация на третата фаза спомагателни духове, която автоматически настъпва с изтощаването на способността на целия животински живот да поражда мутационни потенциали предчовешки индивиди.

65:3.6 (734.3) Човечеството на Урантия трябва да решава проблемите на смъртното развитие с този етнически материал, който е в негово разпореждане, защото в продължение на цялото бъдещо време нови раси, развиващи се от предчовешки източници, няма да се появяват. Но този факт не пречи на възможността за постигане на несравнимо по-високи нива на човешко развитие за сметка на разумното поощряване на еволюционните потенциали, все още присъстващи в смъртните раси. Това, което ние, Носителите на Живота, правим за поощряване и запазване на жизнените форми до появата на човешката воля, човекът трябва да направи сам след нашето оттегляне от активно участие в еволюцията. В общ смисъл еволюционната съдба на човека се намира в негови ръце и научната мисъл трябва рано или късно да замени безпорядъчното действие на неконтролируемия естествен отбор и случайното оцеляване.

65:3.7 (734.4) Говорейки за поощряване на еволюцията, би било удачно да отбележим, че в далечно бъдеще, когато вие вероятно ще бъдете прикрепени към корпуса на Носителите на Живота, във ваше разпореждане ще се окажат всички условия за внасяне на предложения и изпълняване на всякакви необходими усъвършенствания, засягащи плановете и методите за управляване на живота и неговата имплантация. Въоръжете се с търпение! Ако имате добри идеи, ако във вашия разум са съзрели предложения относно по-съвършени методи за ръководство на всяка част на вселената, то вие непременно ще имате възможност да запознаете с тях вашите партньори и колеги в бъдещите епохи.

4. Урантийската епопея

65:4.1 (734.5) Не изпускайте от внимание този факт, че ние бяхме изпратени на Урантия като на планета за експериментален живот. Тук ние предприехме своя шестдесети опит да модифицираме и по възможност да усъвършенстваме сатанийския вариант на небадонските модели живот. И това, че постигнахме многобройни благоприятни модификации на стандартните прототипи живот, е общопризнат факт. В частност, на Урантия ние разработихме и успешно демонстрирахме не по-малко от двадесет и осем модифицирани свойства, които ще бъдат полезни на цялата Небадон в течение на бъдещето.

65:4.2 (735.1) Но в нито един свят внедряването на живота не е експериментално в смисъл на опит да се изпробва нещо неизпитано и неизвестно. Еволюцията на живота представлява метод, който постоянно се развива, специализира и изменя, но никога не е непремислен, неконтролируем или изцяло експериментален – тоест случаен.

65:4.3 (735.2) Много особености на човешкия живот служат като убедително свидетелство за това, че феноменът на смъртното съществуване е бил разумно планиран, че органичната еволюция не е само космическа случайност. Наранената жива клетка показва способност за изработване на някои химически съединения, които стимулират и активират нормалните съседни клетки така, че те веднага започват да секретират определени вещества, подпомагащи заздравяването на раната. Едновременно с това нормалните и непоразени клетки започват да се размножават, за да заменят своите колеги, които биха могли да загинат в резултат на нещастен случай.

65:4.4 (735.3) Именно това съчетание на химически въздействия и ответни реакции, свързани със заздравяването на раните и възпроизводството на клетките, представлява избрана от Носителите на Живота формула, която включва повече от сто хиляди стадия и елементи на възможни химически реакции и биологични последствия. Над половин милион специални експерименти бяха проведени от Носителите на Живота в техните лаборатории, преди да се спрат на дадената формула за провеждане на урантийския експеримент по създаването на живота.

65:4.5 (735.4) Когато учените на Урантия се запознаят по-добре с тези изцелителни химически вещества, те ще могат по-ефективно да лекуват уврежданията и по косвен път ще придобият нови знания, необходими за контрола на някои сериозни заболявания.

65:4.6 (735.5) От времето на имплантацията на живота на Урантия Носителите на Живота се занимаваха с подобряването на този метод за заздравяване. В усъвършенствания вид, внедрен на един от световете на Сатания, той притежава още по-болкоуспокояващо действие и още по-добре контролира пролиферацията на окръжаващите го нормални клетки.

65:4.7 (735.6) Урантийският експеримент се отличаваше с много уникални особености. Но двата най-важни епизода станаха появата на андонитите до възникването на шестте цветни раси и последващата едновременна поява на сангикските мутанти в едно семейство. Урантия е първият свят в Сатания, където шестте цветни раси произлязоха от едно и също човешко семейство. Обикновено те представляват разнообразни клонове, възхождащи към независимите мутации в предчовешките животински популации, и като правило се появяват на земята по една в течение на дълги периоди от време, започвайки с червения човек и достигайки – през останалите цветове, до индиговия.

65:4.8 (735.7) Друго значимо отклонение от нормата стана късното пристигане на Планетарния Принц. Като правило пристигането на Принца приблизително съвпада с развитието на волята. И ако това беше така, то Калигастия би могъл да пристигне на Урантия още по време на живота на Андон и Фонта, а не почти петстотин хиляди години по-късно – едновременно с възникването на шестте сангикски раси.

65:4.9 (735.8) Ако Урантия беше обичаен обитаем свят, Планетарният Принц би бил изпратен по молба на Носителите на Живот с появата на Андон и Фонта или скоро след това. Но предвид това, че тя се отнася към планетите за видоизменение на живота, в съответствие с предварителния договор дванадесетте наблюдаващи Мелхиседек бяха насочени като съветници на Носителите на Живот, а също така и за осъществяване на общия надзор за планетата чак до последващото пристигане на Планетарния Принц. Мелхиседек пристигнаха тогава, когато Андон и Фонта взеха решенията, позволили на Настройчиците на Съзнанието да се заселят в техния смъртен разум.

65:4.10 (736.1) Действията на Носителите на Живота на Урантия по усъвършенстването на прототипите на живота в Сатания неизбежно доведоха до създаването на много – външно безполезни, промеждутъчни форми на живот, но вече извлечената благодарение на тях полза е достатъчна за това, за да оправдаят урантийските модификации на стандартните модели на живот.

65:4.11 (736.2) Ние се стремяхме да се сдобием с появата на воля още на ранния етап от еволюционния живот на Урантия и нашите усилия се увенчаха с успех. Обикновено волята се проявява едва след продължително съществуване на цветните раси и най-често – сред превъзхождащите типове на червения човек. Вашият свят е единствената планета в Сатания, където човешкият тип воля се появи в предцветна раса.

65:4.12 (736.3) Но в нашия стремеж да се сдобием с тази комбинация и това съчетание от наследствени фактори, които съответно доведоха до възникването на млекопитаещите предшественици на човешката раса, ние се сблъскахме с необходимостта от появата на стотици и хиляди други, сравнително безполезни комбинации и съчетания на наследствени фактори. Много от тези привидно странни странични продукти на нашите усилия навярно ще привлекат вашето внимание, когато се задълбочите в миналото на вашата планета, и мога да си представя колко загадъчни ще се сторят някои от тях за ограничения възглед на човека.

5. Превратностите в еволюцията на живите същества

65:5.1 (736.4) Носителите на Живота бяха опечалени от предателството на Калигастия и простъпката на Адам – тези неподвластни ни трагични изкривявания, които толкова затрудниха нашите специални усилия, насочени към видоизменението на разумния живот на Урантия.

65:5.2 (736.5) Но причината за най-дълбокото разочарование в продължение на цялата биологична епопея беше обширната и неочаквана реверсия на някои примитивни форми растителен живот до нивото на дохлорофилните паразитни бактерии. Това непредвидено обстоятелство в еволюцията на растителния живот доведе до много мъчителни заболявания на висшите млекопитаещи, особено на по-уязвимите човешки видове. Сблъсквайки се с тази сложна ситуация ние, в определена степен, не придадохме значение на възможните усложнения, защото знаехме, че последващото привнасяне на адамическа жизнена плазма ще може дотолкова да повиши съпротивляемостта на новата смесена раса, че тя да стане практически невъзприемчива към всички заболявания, предизвиквани от организмите от растителен тип. Но нашите надежди бяха обречени на провал поради нещастието, свързано с простъпката на Адам.

65:5.3 (736.6) Вселената на Вселените, включително този неголям свят, наречен Урантия, се управлява съвсем не за това, за да получи нашето одобрение или да осигури удобно за нас съществуване, и още по-малко – за удовлетворяване на нашите хрумвания или любопитство. Ние не се съмняваме в това, че мъдрите и всемогъщи същества, отговорни за управлението на вселената, знаят с точност своите намерения; и затова Носителите на Живота и смъртният разум следва да се запасят с търпение и чистосърдечно да сътрудничат с мъдрото управление, господството на могъществото и движението на прогреса.

65:5.4 (736.7) Разбира се, съществуват и някои компенсации за претърпените изпитания, такива като посвещаването на Михаил на Урантия. Но независимо от всички подобни съображения новите небесни наблюдатели на тази планета са напълно уверени в окончателния и еволюционен триумф на човешката раса и съответното оправдаване на нашите изначални планове и модели на живот.

6. Еволюционните методи на живот

65:6.1 (737.1) Невъзможно е едновременно да се определи точното местонахождение и скорост на движещ се обект; всеки опит да се измери един от тези параметри неизбежно води до изменение на другите. С такъв парадокс се сблъсква смъртният човек, когато се захваща с химическия анализ и на протоплазмата. Химикът е способен да хвърли светлина върху химията на мъртвата протоплазма, но той не е способен да постигне нито физическата организация, нито динамичните процеси на живата протоплазма. Все по-близо ще се приближава науката до тайните на живота, но така и никога няма да ги разкрие, при това поради една единствена причина: за да изследва протоплазмата, е необходимо да я убие. Мъртвата протоплазма тежи толкова, колкото и живата, но не е едно и също нещо.

65:6.2 (737.2) Във всичко живо, във всяко живо същество е заключена изначалната способност за приспособяване. Във всяка жива клетка на растение или животно, във всеки жив организъм – материален или духовен, съществува неутолим стремеж към постигането на по-съвършено приспособяване към средата, към адаптацията, към все по-пълна реализация на живота. Тези несекващи усилия на всяко живо същество свидетелстват за вродения стремеж към съвършенство.

65:6.3 (737.3) Най-важната крачка в тази еволюция на растенията беше появата на способността за синтез на хлорофил, а вторият най-голям успех стана превръщането на спорите в сложно семейство. Спората е по-ефективна като средство за размножаване, но неин недостатък е потенциалното разнообразие и универсалността, присъща на семената.

65:6.4 (737.4) Един от най-полезните и сложни епизоди в еволюцията на висшите типове животни се заключаваше в появата на способността на желязото, влизащо в състава на клетките на кръвта, да изпълнява двойна функция: да доставя кислорода и да отделя въглеродния двуокис. Такава функция на червените кръвни клетки илюстрира способността на еволюиращите организми да се приспособяват към вариращата или изменящата се среда. Висшите животни – включително човекът, окисляват своите тъкани с помощта на съдържащото се в червените клетки на кръвта желязо, което пренася кислорода в живите клетки и толкова ефектно отделя въглеродния двуокис. Но на тази цел могат да служат и други метали. Сепиите използват за това медта, а асцидиите – ванадия.

65:6.5 (737.5) Като пример за продължаването на такива биологични адаптации служи еволюцията на зъбите при висшите млекопитаещи на Урантия. Далечните предци на човека имаха тридесет и шест зъба, но в резултат на приспособяването тяхното количество се намали до тридесет и два при ранните предшественици на човека и неговите най-близки роднини. Понастоящем броят на зъбите в човека постепенно намалява до двадесет и осем. Процесът на еволюция на тази планета все още се характеризира с активност и стремеж към адаптация.

65:6.6 (737.6) При все това много изглеждащи загадъчни приспособления на живите организми имат чисто химически, изцяло физически характер. Във всеки момент в кръвообращението на всеки човек може да протичат над 15 000 000 химически реакции между хормоните, отделяни от дузина жлези с вътрешна секреция.

65:6.7 (737.7) Низшите форми на растителен живот напълно се подчиняват на въздействието на физическата, химическата и електрическата среда. Но според възхода по стъпалата на живота седемте спомагателни духа един след друг започват да оказват помощ на разума, който придобива все по-адаптационен, съзидателен, координиращ и господстващ характер. Способността на животните да се приспособяват към въздушната, водна и наземна среда не е свръхестествена, но тя представлява свръхфизическа адаптация.

65:6.8 (738.1) Само химията и физиката не са достатъчни, за да обяснят как е станало развитието на човека от първобитната протоплазма на древните морета. Способността за обучение, паметта и разнообразните реакции на въздействие на средата са свойства на разума. Законите на физиката са нечувствителни към обучение; те са неприложими и неизменни. Химическите реакции не се изменят под въздействието на образованието, те са еднообразни и детерминирани. С изключение на присъствието на Безусловния Абсолют, електрическите и химически реакции са предсказуеми. Но разумът е способен да извлича полза от опита и да се учи на поведенческите реакции, които се появяват в отговор на повтарящо се стимулиране.

65:6.9 (738.2) Лишените от разум организми реагират на стимулите на средата, но тези организми, които реагират на служенето на разума, са способни да приспособяват самата среда и да я манипулират.

65:6.10 (738.3) Физическият мозък и свързаната с него нервна система притежават вродената способност да реагират на служенето на разума точно така, както развиващият се разум на личността притежава известна вродена способност за духовна възприемчивост и затова съдържа в себе си потенциалните възможности за духовен прогрес и духовни постижения. Интелектуалната, социална, нравствена и духовна еволюция зависи от служенето на разума, осъществявано от семейството на спомагателните духове и техните свръхфизически партньори.

7. Еволюционните нива на разума

65:7.1 (738.4) Седемте спомагателни духа на разума са разностранни попечители на разума на низшите разумни същества в локалните вселени. Помощта, оказвана на дадената категория на разума, се предоставя от столицата на локалната вселена или от един от свързаните с нея светове, но направляващо въздействие спрямо функционирането на разума на низше ниво се осъществява от столиците на системата.

65:7.2 (738.5) Много, твърде много от това, което става в еволюционния свят, зависи от тези седем помощника. Но те са опекуни на разума; те нямат отношение към физическата еволюция – областите на Носителите на Живот. При все това безупречната интеграция на тези духовни дарове с предопределения и естествен процес на еволюционния и специфичен режим на Носителите на Живота се явява причина за неспособността на смъртните да видят в явленията на разума нещо друго освен оръдие на природата и естествения процес, макар че вие донякъде се терзаете, опитвайки се да обясните всичко това, което има отношение към естествените реакции на разума, като материална субстанция. И ако развитието на Урантия в голяма степен съответстваше на изначалните планове, в явленията на разума щеше да има още по-малко от това, което да привлече вашето внимание.

65:7.3 (738.6) Седемте спомагателни духа напомнят повече контури, отколкото организми, и в обичайните светове те са включени в един контур с други спомагателни процеси в локалната вселена. Но на планетите с експериментален живот те са относително изолирани. А на Урантия – предвид уникалния характер на жизнените прототипи, спомагателните духове на долните степени изпитваха значително повече трудности в установяването на контакт с еволюционните организми, отколкото в случаите с по-стандартизиран тип живот.

65:7.4 (738.7) Освен това в обичайния еволюционен свят седемте спомагателни духа са много по-добре синхронизирани с последователните стадии на развитие на животните, отколкото бяха на Урантия. С едно единствено изключение, опитите на тези помощници да установят контакт с еволюиращите интелекти на урантийските организми бяха свързани с най-големите трудности за цялата история на тяхното служене в световете на вселената Небадон. В организмите на този свят се появиха много форми на гранични явления: от една страна, забърканите съчетания на механични и необучаеми, от друга страна – на не механични и обучаеми реакции.

65:7.5 (739.1) Седемте спомагателни духа не влизат в контакт с чисто механични типове реакции на организма към средата. Такива предразумни реакции на живите организми се отнасят изключително към енергийната област на силовите центрове, физическите регулатори и техните партньори.

65:7.6 (739.2) Придобиването на потенциалната способност да се учат от опита ознаменува началото на функционирането на спомагателните духове – от низшия разум на примитивните и невидими същества до висшите типове от еволюционния спектър на човешките създания. Тези духове са източник и модел за поведение в останалите повече или по-малко тайнствени и не докрай разбирани бързи реакции на разума към материалното обкръжение. Дълго това предано и неизменно надеждно влияние трябва да продължава своята предварителна опека, преди животинският разум да достигне човешките нива на духовна възприемчивост.

65:7.7 (739.3) Тези помощници функционират изключително в сферата на еволюцията на емпиричния разум чак до нивото на шеста степен – духа на поклонението. На това ниво се извършва неизбежното съвместяване на служенето – явлението, когато висшето се съединява с низшето за съгласувана дейност, в очакване на последващо постигане на по-високи нива на развитие. Освен това действието на седмия и последен помощник – духа на истината, се съпровожда от допълнително духовно служене. В течение на цялата опека, осъществявана от духовния свят, индивидът никога не изпитва внезапни промени в духовното сътрудничество. Такива изменения винаги са постепенни и съразмерни.

65:7.8 (739.4) Необходимо е винаги да различаваме физическите (електрохимични) и интелектуални реакции спрямо стимулите на средата. На свой ред всички те са длъжни да се възприемат като явления, отделни от духовната дейност. Областите на физическата, интелектуална и духовна гравитация са отделни сфери на космическата реалност независимо от техните тесни взаимовръзки.

8. Еволюцията във времето и пространството

65:8.1 (739.5) Времето и пространството са неразделими; те са свързани с вътрешна връзка. Нарушенията (измененията) в хода на времето са неизбежни в присъствието на някои пространствени условия.

65:8.2 (739.6) Ако във вас възниква недоумение, че за постигането на еволюционните промени в живота се губи толкова много време, то аз бих искал да отбележа следното: ние сме неспособни да ускорим жизнения процес, да го заставим да протича по-бързо, отколкото позволява да се направи това физическата трансформация на планетата. Трябва да следваме естественото физическо развитие на света. Ние нямаме абсолютно никакви средства за въздействие върху геоложката еволюция. Ако позволяваха физическите условия, ние щяхме да завършим целия цикъл на еволюция значително по-бързо, отколкото за един милион години. Но всички сме във владение на Висшите Управители на Рая, а в Рая време не съществува.

65:8.3 (739.7) За индивида мерило за времето е продължителността на неговия живот. По такъв начин всички създания са обусловени от времето и затова за тях еволюцията е разтегнат във времето процес. За тези от нас, чиято продължителност на живота не е ограничена от времето, еволюцията не изглежда толкова продължителен процес. В Рая, където време не съществува, всичко присъства в разума на Безкрайността и деянията на Вечността.

65:8.4 (739.8) Както еволюцията на разума се определя и забавя от бавното развитие на физическите условия, така и духовният прогрес е обусловен от развитието на разума и неизбежно се забавя от неговата деградация. Но това не означава, че духовната еволюция се определя от образованието, културата или мъдростта. Душата е способна да се формира независимо от интелектуалната култура, но не в отсъствието на умствени способности и желания – да избираш продължаване на живота и решението да се сдобиваш с все по-голямо съвършенство – стремеж да изпълниш волята на небесния Отец. Макар че продължаването на живота може да не се обуславя от знанията и мъдростта, прогресът със сигурност зависи от тях.

65:8.5 (740.1) В космическите лаборатории на еволюцията разумът винаги доминира над материята, а духът е извечно взаимосвързан с разума. Неспособността на тези различни дарове за синхронизация и взаимодействие може да доведе до временни забавяния, но ако индивидът действително е познал Бога, жадува да Го намери и да стане такъв, какъвто е Той, то продължаването на живота е осигурено и не зависи от ограниченията, налагани от времето. Физическото състояние може да ограничи разума, а умствената развала може да забави духовните придобивки, но нито едно от тези препятствия не е способно да сломи волята на създанието, направило чистосърдечен избор.

65:8.6 (740.2) Когато съзряват физическите условия, може да се извърши внезапен умствен прогрес; когато състоянието на разума става благоприятно, могат да се осъществят внезапни духовни трансформации; когато се извършва дължимото признаване на духовните ценности, се откриват космическите значения и личността започва все повече да се освобождава от препятствията на времето и ограниченията на пространството.

65:8.7 (740.3) [Подготвено от Носител на Живота, постоянно пребиваващ на Урантия.]





Back to Top