Книгата Урантия - Документ 64. Еволюционните цветни раси

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 64. Еволюционните цветни раси



Документ 64. Еволюционните цветни раси

64:0.1 (718.1) ТОВА е разказът за еволюционните цветни раси на Урантия, който започва преди почти един милион години във времената на Андон и Фонта и обхваща периода от Планетарния Принц до края на ледниковия период.

64:0.2 (718.2) Човешката раса стана на почти един милион години и първата половина от нейната история приблизително съответства на епохата до появата на Урантия на Планетарния Принц. Втората половина на историята на човечеството започва с пристигането на Планетарния Принц и появата на шестте цветни раси и приблизително съответства на периода, наричан обикновено Палеолит.

1. Коренните Андонити

64:1.1 (718.3) Първобитният човек се появи на земята в резултат на еволюционно развитие преди малко по-малко от един милион години и получи добра закалка. Той инстинктивно се стремеше да избягва опасностите от смесването с по-долу стоящите племена на човекоподобните маймуни. Но пътят на изток преграждаха засушливите тибетски възвишения достигащи височина около 9 000 метра над нивото на морето. На юг или запад той не можеше да се придвижи поради разширението на Средземно море, простиращо се в това време на изток към Индийския океан, а продължавайки да върви на север, той се сблъска с настъпващия ледник и независимо от усилилата се вражда между разпръснатите племена, най-разумните групи никога не помисляха за миграция на юг и живот сред покритите си с козина, обитаващи на дърветата и интелектуално неразвити роднини.

64:1.2 (718.4) Много от най-древните религиозни чувства на човека се появиха от усещането за безпомощност в географски затвореното положение: планини отдясно, вода отляво и лед отпред. Но тези прогресиращи андонити не желаеха да завиват назад към своите изостанали южни роднини, живеещи по дърветата.

64:1.3 (718.5) В противоположност на своите предчовешки родственици, андонитите избягваха горите. В гората хората винаги деградираха; човека успешно се развиваше само на открити пространства и във високите ширини. Студът и гладът в откритата местност подбуждат към действие, изобретателност и находчивост. Докато в условията на трудностите и лишенията на суровия северен климат андонитите проправяха пътя на съвременната човешка раса, техните изостанали роднини блаженстваха в южните тропически гори, тяхната обща древна родина.

64:1.4 (718.6) Тези събития станаха във времената на третия ледник, първият от известните на Геолозите период. В северна Европа придвижването на двата първи ледника беше незначително.

64:1.5 (718.7) През по-голямата част от ледниковия период Англия беше свързана със сушата с Франция, а по-късно Африка се съедини със сицилийския мост от суша с Европа. В периода на миграция на андонитите съществуваше непрекъснат коридор от суша, който започваше на запад в Англия и преминаваше на изток през цяла Европа и Азия към Ява; Австралия отново беше изолирана, което още повече способстваше за развитието на нейната особена, специфична фауна.

64:1.6 (719.1) Преди 950 000 години потомците на Андон и Фонта се преместиха далеч на изток и запад. Придвижвайки се в западна посока, те преминаха през Европа, достигайки Франция и Англия. По-късно на изток те достигнаха до Ява, където съвсем наскоро бяха намерени техните кости, останки от така наречения питекантроп, след което те се добраха до Тасмания.

64:1.7 (719.2) Групите, придвижващи се на запад, бяха по-малко подложени на пагубното влияние на изостаналите племена, имащи общ произход с тях, отколкото тези, които се отправиха на изток и свободно общуваха със своите непълноценни животински роднини. Тези изостанали индивиди постепенно се придвижиха на юг и скоро се смесиха с по-долу стоящите племена. Впоследствие все повече нечистокръвни потомци се връщаха на север, където се смесваха с бързо растящите андонически племена и такива несполучливи съюзи довеждаха неизбежно до деградация на по-развитото племе. Все по-малък брой първобитни селения продължаваха да се покланят на Даващия Дихание. Древната зачатъчна цивилизация беше на ръба на изчезването.

64:1.8 (719.3) На Урантия винаги е било така. Цивилизациите, даващи големи надежди, една след друга деградираха и съответно изчезваха, тъй като допускаха безразсъдно смесване на високоразвитите с малкоразвити.

2. Фоксхолските племена

64:2.1 (719.4) Преди 900 000 години изкуството на Андон и Фонта и културата на Онагар изчезваха от лицето на земята; културата, религията - даже изкуството на обработка на кремъка се намираше на най-ниско ниво.

64:2.2 (719.5) В този период примитивните смесени племена започнаха в големи количества да пристигат в Англия от южните региони на Франция. Тези племена толкова широко се смесиха с горските маймуноподобни създания, че почти напълно загубиха човешки облик. В тях нямаше религии, но те владееха примитивни навици за обработка на кремъка и притежаваха достатъчно ниво на интелект за добиване на огън.

64:2.3 (719.6) След тях в Европа се появи народ с донякъде по-високо развитие, чиито потомци скоро се разпространиха по целия континент – от границата на ледника на север до Алпите и Средиземно море на юг. Тези племена се отнасят към така наричаната Хейделбергска раса.

64:2.4 (719.7) По време на този продължителен период културният упадък на фоксхолските племена в Англия и бадонанските племена, обитаващи към северо-запад от Индия, продължаваха да запазват някои традиции на Андон и остатъци от културата на Онагар.

64:2.5 (719.8) Фоксхолските племена се придвижиха по-далеч от другите на запад и успяха да запазят много от културата на Андон. Оцеля също така и изкуството за обработка на кремък, което те предадоха на своите потомци – древните прародители ескимосите.

64:2.6 (719.9) Макар че останките от фоксхолските племена бяха открити в Англия последни, в действителност тези андонити бяха първите хора, заселили се в тези места. В това време моста от суша все още съединяваше Франция с Англия, а доколкото повечето древни селища на потомците на Андон в тези далечни времена се намираха покрай речните и морски брегове, днес те са скрити от водите на Ламанша и Северно море. Но три или четири поселения досега се намират над нивото на морето на крайбрежието на Англия.

64:2.7 (720.1) Много от по-разумните и духовни фоксхолски племена запазиха своето расово превъзходство и пренесоха през вековете примитивните религиозни обичаи. След едно от поредните нашествия на ледника тези хора, смесили се впоследствие с по-късни племена, мигрираха от Англия на запад и се запазиха като съвременните ескимоси.

3. Бадонанските племена

64:3.1 (720.2) Освен фоксхолските племена на запад, още един център на културата продължаваше да се бори за съществуване на изток. Тази група обитаваше в предпланинската гориста местност на северозапад от Индия и принадлежеше към племената Бадонан – пра-пра-внука на Андон. Тези хора бяха единствените потомци на Андон, които никога не правеха човешки жертвоприношения.

64:3.2 (720.3) Тези високопланински бадонити заемаха обширно плато, обкръжено от гори, пресечено от реки и изобилстващо с дивеч. Както и някои техни далечни тибетски родственици, те живееха в примитивни каменни жилища, в пещерите по склоновете на хълмовете и полуподземните пещери.

64:3.3 (720.4) Докато северните племена все повече се бояха от леда, тези, които живееха наблизо до своята древна родина, започнаха изключително да се страхуват от водата. Те виждаха как Месопотамския полуостров постепенно се потопява в океана и макар че той на няколко пъти се издигаше, традициите на тези хора се формираха около опасностите на морето и страха от периодическо потопяване. Именно този страх, а също и изпитанията, свързани с разливите на реките, обясняват техния стремеж да достигнат до планините, които те смятаха за безопасно за живеене място.

64:3.4 (720.5) На изток от бадонанските племена, в Сиваликските планини на северна Индия, могат да се открият изкопаеми останки, които са по-близо до предходните типове между човека и различните дочовешки групи, отколкото другите вкаменелости на земята.

64:3.5 (720.6) Преди 850 000 години бадонанските племена започнаха война за унищожение на своите примитивни и полуживотински съседи. За по-малко от хиляда години повечето погранични животински групи в тези региони щяха да бъдат унищожени или изгонени обратно в южните гори. Тази война, насочена към изтребването на примитивните родове, доведе до известно подобряване на планинските племена на тази епоха. Смесените потомци на това подобрено бадонанско племе се появиха на историческата арена като явно изразен нов тип – Неандерталската раса.

4. Неандерталските раси

64:4.1 (720.7) Неандерталците бяха прекрасни войни и неуморими пътешественици. От високопланинските центрове на северо-западна Индия те постепенно се разпространиха на запад във Франция, на изток в Китай и даже на юг – в северна Африка. Тяхното световно господство продължаваше почти половин милион години, чак до миграцията на еволюционните цветни раси.

64:4.2 (720.8) Преди 800 000 години дивечът беше в изобилие, много видове елени, стада слонове и хипопотами скитаха по Европа. Изобилието от животни беше огромно, навсякъде обитаваха коне и вълци. Неандерталците бяха прекрасни ловци и сред живеещите във Франция племена за пръв път се появи обичая да дават на най-успешните ловци най-добрите жени за съпруги.

64:4.3 (721.1) Огромна полза на тези неандерталски племена носеше северния елен: той им даваше храна, дрехи и различни оръдия на труда, за изготвянето на които се използваха рога и кости. Независимо от ниската си култура, те значително подобряваха изкуството за обработка на кремъка, издигайки го почти до това ниво, което съществуваше във времената на Андон. За брадви и пики те отново започнаха да използват големи парчета кремък, прикрепени към дървени тояги.

64:4.4 (721.2) Преди 750 000 години четвъртата ледена кора се спусна далеч на юг. С помощта на своите усъвършенствани оръдия неандерталците пробиваха отвори в леда, който сковаваше северните реки и ловяха приближаващата се към тези отвори риба. Тези племена винаги отстъпваха пред надигащия се лед, който този път извърши най-голямото си нахлуване в Европа.

64:4.5 (721.3) По това време сибирският ледник извършваше своето най-голямо нахлуване в южна посока, заставяйки древния човек да отстъпи още по-далеч на юг, към земята на своите предци. Но човешките видове бяха вече обособени в такава степен, че опасността от новото смесване с останалите маймунски роднини значително намаля.

64:4.6 (721.4) Преди 700 000 години се извършваше отстъплението на четвъртия ледник, най-обширният от всички ледници на територията на Европа; хора и животни започнаха да се връщат на север. Климатът беше прохладен и влажен и първобитният човек отново преуспяваше в Европа и западна Азия. В северните региони, все още неотдавна покрити с лед, постепенно се появиха гори.

64:4.7 (721.5) Обширното нашествие на ледника не внесе съществени изменения в живота на млекопитаещите. Тези животни се съхраниха в тесния пояс суша между леда и Алпите и след отстъплението на ледника отново бързо се разпространиха по цяла Европа. От Африка през Сицилийския мост суша, дойдоха слонове с прави бивни, широконоси носорози, хиени и африкански лъвове и тези нови животни практически унищожиха саблезъбите тигри и хипопотами.

64:4.8 (721.6) Преди 650 000 години климатът оставаше мек. Към средата на междуледниковия период тай стана дотолкова топъл, че Алпите почти напълно се лишиха от лед и сняг.

64:4.9 (721.7) Преди 600 000 години отстъпващият лед достигна своята по това време най-северна точка и след прекъсване от няколко хиляди години климатичните изменения оставаха незначителни. Хората и животните в Европа почти не се измениха. Намаля известнната засушливост от предишния период и алпийските ледници се спуснаха далеч надолу покрай речните долини.

64:4.10 (721.8) Преди 550 000 години настъпващият ледник пак изтласка хората и животните на юг. Но този път човекът имаше достатъчно пространство в широкия пояс на сушата, който се простря на североизток в Азия и се разполагаше между ледения щит и силно разширилата се черноморска част на Средиземно море.

64:4.11 (721.9) По време на четвъртото и петото нашествие на ледниците се извърши по-нататъшното разпространение на първобитната култура на неандерталските раси. Но прогресът беше толкова незначителен, че опитът за създаването на Урантия на нов, модифициран тип разумен живот, като че ли действително се приближаваше към провал. В продължение на почти четвърт милиона години тези първобитни племена странстваха, ловувайки и воювайки, с прекъсвания сдобивайки се с успех в някои направления, но като цяло постепенно деградирайки, в сравнение със своите по-развити предци-андонити.

64:4.12 (721.10) В тези векове на духовен мрак културата на северното човечество се спусна до най-ниското ниво. Неандерталците действително нямаха никаква религия, освен позорни суеверия. Те до смърт се бояха от облаци, особено от мъгли и гъста мъгла. С времето се появи примитивната религия, основана на страх пред природните стихии, докато култа към животните западна, тъй като развитието на оръдията на труда, в съчетание с обилието от дивеч, позволи на тези хора по-малко да се грижат за прехраната; сексуалното възнаграждение на ловците в огромна степен подобри изкуството на лова. Новата религия на страха доведе до опити за умиротворяване на невидимите сили, скрити зад природните явления и по-късно достигна своето висше развитие в практиката на заклинанията на хората за умиротворяване на тези невидими и неведоми природни сили. И тази ужасна практика на принасяне в жертва на хора се запази в най-изостаналите народи на Урантия до двадесетото столетие.

64:4.13 (722.1) Тези древни неандерталци едва ли могат да бъдат наречени поклоници на слънцето. По-скоро, те живееха в страх пред тъмнината; те смъртно се бояха от нощта. Докато луната излъчваше своята слаба светлина, те все още можеха да съществуват, но с настъпването на пълна тъмнина изпадаха в паника и започваха да принасят в жертва своите най-добри мъже и жени в опит да накарат луната да свети отново. Те отдавна знаеха, че слънцето редовно се завръща, но предполагаха, че луната се е върнала само затова, защото са жертвали свои съплеменници. С развитието на тази раса обектът и предназначението на жертвоприношенията се изменяха, но принасянето в жертва на хора още дълго се запази като част от религиозните обреди.

5. Произход на цветните раси

64:5.1 (722.2) Преди 500 000 години бадонанските племена, обитаващи в планинския район на северо-запад в Индия, бяха въвлечени в още една мащабна расова битка. Тази жестока война продължаваше повече от сто години и когато битката завърши, живи останаха само около сто семейства. Но тези оцелели хора бяха най-разумните и перспективни от всички живеещи в това време потомци на Андон и Фонта.

64:5.2 (722.3) И ето, в сред тези високопланински бадонити стана ново и изключително събитие. Мъж и жена, живеещи в североизточната част на обитаемото в това време възвишения, внезапно започнаха създават необичайно разумни деца. Така се появи Сангикското семейство — предшествениците на всичките шест цветни раси на Урантия.

64:5.3 (722.4) Тези деветнадесет на брой сангикски деца не само превъзхождаха своите съвръстници по умствени способности; тяхната кожа притежаваше уникалната способност да се оцветява в определен цвят при попадане върху нея на слънчева светлина. Сред тези деветнадесет деца пет бяха червени, две оранжеви, четири жълти, при две кожата имаше зелен цвят, при четири – син, и още при две – индигов. С възрастта тези цветове станаха по-ярко изразени, а когато по-късно младите хора създадоха потомство заедно със своите съплеменници, то цветът на кожата на техните деца съответстваше на цвета на кожата на сангикския родител.

64:5.4 (722.5) И сега – след като ви обърнах внимание на състоялото се приблизително по това време пристигане на Планетарния Принц – ще прекъсна хронологичния порядък на изложението, за да разгледам отделно тези шест сангикски раси на Урантия.

6. Шестте Сангикски раси на Урантия

64:6.1 (722.6) На обикновена планета шестте еволюционни цветни раси се появяват поотделно. Първи се формира червения човек, който с векове се скита по света, преди да дойдат следващите цветни раси. Едновременната поява на всичките шест раси на Урантия, при това в едно семейство, беше крайно необичайно явление.

64:6.2 (723.1) Появата на Урантия на ранните андонити също беше ново за Сатания. Нито в един друг свят на локалната система подобна раса от волеви създания не се е появявала преди еволюционните цветни раси.

64:6.3 (723.2) 1. Червеният човек. Тези необикновени представители на човешкия род в много отношения превъзхождаха Андон и Фонта. Бидейки най-разумната група, те първи сред сангикските деца създадоха племенната цивилизация и управление. Те винаги живееха в еднобрачие; даже техните смесени потомци рядко практикуваха многоженство.

64:6.4 (723.3) В по-късните времена при тях възникнаха сериозни и продължителни разногласия в отношенията им с жълтите братя в Азия. Помагаха им лъка и стрелите, изобретени от тях още на ранния етап, но за нещастие те в значителна степен наследиха склонността на своите предци да воюват един с друг. Това ги отслаби дотолкова, че жълтите племена можаха да ги изтласкат от Азиатския континент.

64:6.5 (723.4) Преди около осемдесет и пет хиляди години сравнително чистокръвните останки от червени хора изцяло се придвижиха в Северна Америка, скоро преходът от суша на мястото на Беринговия пролив отиде под водата и те се оказаха в изолация. Нито един червен човек не се върна оттогава в Азия. Но навсякъде в Сибир, Китай, централна Азия, Индия и Европа, те оставиха значителна част от своето потомство, смесено с другите цветни раси.

64:6.6 (723.5) Когато червеният човек се пресели в Америка, той донесе със себе си много от ученията и традициите на своите древни предци. Неговите непосредствени предшественици бяха свързани с по-късна дейност в световната резиденция на Планетарния Принц. Но след достигането на Америките, червените хора започнаха бързо да забравят тези учения, извърши се огромен упадък на интелектуалната и духовна култура. Много скоро те отново се предадоха на толкова ожесточена взаимна вражда, че изглеждаше сякаш междуплеменните войни ще доведат до бързо унищожение на този остатък от относително чистокръвната червена раса.

64:6.7 (723.6) Вследствие огромната деградация червените хора щяха да бъдат обречени, ако преди около шестдесет и пет хиляди години като техен вожд и духовен освободител не се появи Онамоналонтон.. Той се сдоби с установяване на временен мир между племената на червения човек на Америка и възроди тяхното поклонение пред “Великия Дух”. Онамоналонтон доживя до деветдесет и шест години, а неговото пристанище се намираше сред огромните секвои на Калифорния. Много от неговите по-късни потомци се запазиха до днешни времена и принадлежат към индианците от племето “Черния крак”.

64:6.8 (723.7) С течение на времето ученията на Онамоналонтон се превърнаха в смътни предания. Отново избухнаха междуособни войни и след този велик учител нито един вожд не успя да се сдобие с всеобщ мир. Най-интелектуалните родове постепенно изчезваха в тези междуплеменни сражения. При друго развитие на събитията на североамериканския континент можеше да се появи велика цивилизация, създадена от тези умели и разумни червени хора.

64:6.9 (723.8) След миграцията от Китай в Америка северните червени хора вече не влизаха в контакт с външния свят (с изключение на ескимосите) дотогава, докато впоследствие те не бяха открити от белия човек. За огромно съжаление, червеният човек почти не се възползва от възможността за биологично усъвършенстване за сметка на привнесена кръв от появилата се по-късно адамическа раса. Така или иначе, червените хора бяха неспособни да управляват белите хора и се отказваха доброволно да им служат. В такива случаи, ако две раси не се смесват, едната от тях е обречена.

64:6.10 (723.9) 2. Оранжевият човек. Важна особеност на тази раса беше нейният необичаен стремеж да строи – всичко, каквото и да е, чак до натрупването на огромни к оличества камъни, само за да види кое племе ще построи най-голяма купчина. Макар че не бяха прогресивна раса, те все пак получиха голяма полза от знанията, усвоени в училищата на Принца, където изпращаха свои представители.

64:6.11 (724.1) При отстъпването на Средиземно море на запад, оранжевата раса първа последва бреговата линия на юг, към Африка. Но те така и не завоюваха стабилно положение в Африка и бяха напълно унищожени от пристигналата впоследствие зелена раса.

64:6.12 (724.2) До прекратяването на своето съществуване, тази раса изпогуби значителна част от своето културно и духовно наследство. Наистина, в историята на този народ имаше период на велико възраждане, което стана под мъдрото ръководство на Поршунта – изтъкнат ум на тази нещастна раса, помагащ й в онези времена, когато тяхната столица се намираше в Армагедон, преди около триста хиляди години.

64:6.13 (724.3) Последното голямо сражение между оранжевите и зелените хора стана в района на по-ниската долина на Нил в Египет. Тази дълго водена битка продължи почти сто години, а при завършването й само малцина представители на оранжевата раса останаха живи. Разсеяните останки от този народ бяха погълнати от зелените и появилите се по-късно индигови хора. Но като самостоятелна раса оранжевият човек прекрати своето съществуване преди около сто хиляди години.

64:6.14 (724.4) 3. Жълтият човек. Първобитните жълти хора първи оставиха лова, създадоха селища и организираха бита въз основа на селското стопанство. В интелектуално отношение те донякъде отстъпваха на червените хора, но превъзхождаха всички сангикски народи в развитието на социалния и колективни аспекти на расовата цивилизация. Различните племена се учеха да живеят заедно в условията на относителен мир и благодарение на развиващия се дух на приятелство успяваха да изтласкат червената раса успоредно със своето постепенно разпространение в Азия.

64:6.15 (724.5) Оказвайки се на голямо разстояние от центъра на световното духовно влияние, те се потопиха в голям мрак след измяната на Калигастия. Но в историята на тези хора имаше блестяща епоха, когато преди около сто хиляди години Синглангтон възглави тези племена и провъзгласи поклонението пред “Една Истина”.

64:6.16 (724.6) Оцеляването на сравнително голям брой жълти хора се дължи на междуплеменния мир. От времето на Синглангтон и чак до появата на съвременен Китай, жълтата раса се отнасяше към числото на най-мирните на Урантия. Тя получи неголямо, но чувствително наследство от привнесения впоследствие адамически род.

64:6.17 (724.7) 4. Зеленият човек. Зелената раса се отнасяше към най-малко способните групи първобитни хора и тя изключително отслаби себе си в резултат от постоянните миграции в различни посоки. До своето разсейване тези племена преминаваха през период на огромен разцвет на културата, което стана под ръководството на Фантад преди около триста и петдесет хиляди години.

64:6.18 (724.8) Зелената раса се раздели на три големи клона: северните племена се оказаха в подчинение на жълтата и синята раси, които ги поробиха и погълнаха; източната група се смеси с индийските народи от тези дни, сред които и досега се запазиха техни остатъци; южната нация навлезе в Африка, където унищожи също толкова от своите изостанали оранжеви роднини.

64:6.19 (724.9) В много отношения двете групи се оказаха равни съперници в противоборството, тъй като двете носеха в себе си наследствените признаци на гигантизма: много от техните вождове достигаха височина над два и половина метра. Тези свойствени за зеления човек признаци на гигантизъм се срещаха основно в южната, или египетска, нация.

64:6.20 (725.1) Останките от победоносната зелена раса бяха впоследствие погълнати от индиговите хора – последната цветна раса, мигрирала от изходния сангикски център за разпръскване на расите.

64:6.21 (725.2) 5. Синият човек. Сините хора бяха великолепен народ. Още на ранния стадий от своето съществуване те изобретиха копието и по-късно положиха началото на много съвременни видове изкуства. Синият човек притежаваше умствените способности на червения човек в съчетание с душата и чувствата на жълтия човек. Потомците на Адам го предпочитаха измежду всички останали от съхранилите се впоследствие раси.

64:6.22 (725.3) Ранните сини хора се поддадоха на въздействието на учителите от персонала на Принц Калигастия и впоследствие бяха напълно объркани от порочните учения на тези предателски вождове. Както и другите първобитни раси, те така и не се оправиха напълно от объркването породено от предателството на Калигастия, както не можаха и до край да преодолеят и своята склонност към кървави междуособици.

64:6.23 (725.4) Приблизително петстотин години след падението на Калигастия се извърши мащабно възраждане на образованието, а също така и – макар и примитивна, но истинска и благотворна религия. Велик учител на своята раса стана Орландоф, който върна много племена към поклонение пред истинския Бог, наричан “Върховен Вожд”. Това стана най-значителният прогрес на синия човек чак до най-късните времена, когато тази раса беше изключително усъвършенствана за сметка на привнасянето на адамическа кръв.

64:6.24 (725.5) Европейските изследвания и изучаване на палеолита основно се свеждаха до разкопките на оръдията на труда, костите и предметите на изкуството на древния син човек, тъй като той остана в Европа съвсем доскоро. Така наричаните бели раси на Урантия са потомци на синята раса, видоизменила се след известно смесване с жълтата и червената раси и впоследствие изключително усъвършенствана за сметка на по-голямата асимилация на виолетовата раса.

64:6.25 (725.6) 6. Индиговата раса. Ако червените хора бяха най-развити от всички сангикски раси, то черните хора бяха най-изостаналите. Напускайки последни своята планинска родина, те тръгнаха за Африка, заеха целия континент и оттогава останаха там с изключение на тези случаи, когато, от век на век, биваха насилствено извозвани като роби.

64:6.26 (725.7) Изолирана в Африка, индиговата раса, както и червената, почти изцяло се лиши от расовото усъвършенстване, което би станало възможно при смесване с адамическата кръв. Откъсната от останалите, индиговата раса се сдоби само с незначителен прогрес; така продължаваше до появата на Орвонон, в управлението на който тя преживя огромно духовно възраждане. Макар че впоследствие тези хора почти напълно забравиха провъзгласения от Орвонон “Бог на Боговете”, те не загубиха до край стремежа да се покланят на Неведомия; в крайна сметка, някаква форма на поклонение се запазваше в тях още преди няколко хиляди години.

64:6.27 (725.8) Независимо от своята изостаналост, пред небесните сили тези индигови племена се намират точно в такова положение, както и която и да е друга раса.

64:6.28 (725.9) Тези векове бяха отбелязани с ожесточени сражения между различните раси, но близо до резиденцията на Планетарния Принц най-просветените и получили съвременно образование групи живееха в относителна хармония, макар че широкото разпространение на културата сред световните раси да започна едва след краха на този режим, към който доведе бунта на Луцифер.

64:6.29 (726.1) От време на време всеки от тези различни народи преживяваше културно и духовно възраждане. Велик учител на епохата след пристигането на Планетарния Принц беше Вансант. Но ние споменаваме само тези изтъкнати вождове и учители, които оказаха забележимо влияние на развитието и духовното състояние на цялата раса. С течение на времето в различните региони се появяваха учители, играещи по-малко забележима роля и в съвкупност, те внесоха голям принос в установяването на тези спасителни фактори, които предотвратиха пълния крах на културната цивилизация, особено в течение на дългата и мрачна епоха между бунта на Калигастия и пристигането на Адам.

64:6.30 (726.2) Съществуват много съществени и достатъчни причини а съществуване на плана по развитието на трите или шестте цветни раси в световете на пространството. Макар че на смъртните на Урантия не е дадено напълно да оценят всички тези причини, ние искаме да ви обърнем внимание на следните фактори:

64:6.31 (726.3) 1. Разнообразието е необходимо за осигуряването на възможност за широко действие на естествения подбор – за диференцирано оцеляване на превъзхождащите родове.

64:6.32 (726.4) 2. По-устойчиви и подобрени раси се образуват в резултат от смесването на различни народи, когато тези различни раси са носители на прогресивни наследствени фактори. Урантийските раси биха могли да извлекат голяма полза от подобно ранно смесване, но при условие последващо усъвършенстване на такъв смесен народ за сметка на привнасяне на високоразвитото адамическо потомство. Опит за провеждане на такъв експеримент на Урантия в днешни условия би имал катастрофални последици.

64:6.33 (726.5) 3. Етническото разнообразие стимулира здравословна конкуренция.

64:6.34 (726.6) 4. Статутните различия между расите и групите вътре в една раса са задължителни за развитието на човешките качества търпимост и алтруизъм.

64:6.35 (726.7) 5. Еднородността на човешката раса е нежелателна дотогава, докато народите на развиващи се свят не достигнат сравнително високи нива на духовно развитие.

7. Разпръскване на цветните раси

64:7.1 (726.8) Когато цветното потомство на сангикското семейство започна да се разраства и да търси път за проникване на прилежащите територии, настъпващият на юг пети ледник – третият в геоложката хронология – вече се придвижи далеч в дълбините на Европа и Азия. Древните цветни раси преминаха през жестоки изпитания поради студа и лишенията на съвременния им ледников период. В Азия ледникът покри толкова обширни пространства, че хилядолетия пречеше на миграцията в нейните източни региони. И едва при по-късното отстъпление на Средиземно море в резултат от издигането на Арабия хората можаха да достигнат Африка.

64:7.2 (726.9) По такъв начин в течение на почти сто хиляди години тези сангикски народи се разпространяваха около предпланините, в голяма или малка степен смесвайки се един с друг, независимо от специфичната, макар и етествена антипатия, която веднага възникна между различните раси.

64:7.3 (726.10) Между периодите на Планетарния Принц и Адам, Индия стана родина на най-смесеното население, което някога може да се срещне на земята. За нещастие, тази смес съдържаше много голям процент зелена, оранжева и индигова раса. За вторичните сангикски раси живота на юг беше по-лесен и приятен и много от тях впоследствие мигрираха в Африка. Първичните сангикски народи – високоразвитите раси, избягваха тропиците: червеният човек се отправи на североизток към Азия, по петите го следваше жълтия, а синята раса се придвижи на северозапад в Европа.

64:7.4 (727.1) Още на ранния етап червените хора започнаха да мигрират на североизток покрай краищата на отстъпващия лед; те заобиколиха възвишенията на Индия и заеха почти цялата североизточна Азия. След тях неотстъпно следваха племената на жълтия човек, които впоследствие ги изтласкаха от Азия в Северна Америка.

64:7.5 (727.2) Когато сравнително чистокръвните червени хора напуснаха Азия, те обединяваха единадесет племена, наброяващи малко повече от седем хиляди мъже, жени и деца. След тези племена следваха три неголеми групи със смесен произход, най-голямата от които беше съчетание между оранжевата и синята раси. Тези три групи така и не се сближиха с червения човек и скоро мигрираха на юг – в Мексико и Централна Америка, където по-късно към тях се присъедини неголяма смесена група жълти и червени хора. Всички тези племена се смесиха, образувайки нова смесена раса, която беше значително по-малко войнствена, отколкото чистокръвната червена раса. За пет хиляди години тази смесена раса се раздели на три групи, полагайки началото, съответно, на цивилизациите на Мексико, Централна Америка и Южна Америка. Освен това, южноамериканският клон наследи незначителен дял от кръвта на Адам.

64:7.6 (727.3) До известна степен ранните червени и жълти хора се смесиха в Азия и потомците на този съюз преминаха на изток и покрай южното морско крайбрежие и съответно бяха изтласкани от бързо нарастващата жълта раса на полуострова и най-близките морски острови. Те са съвременните кафяви хора.

64:7.7 (727.4) Жълтата раса продължаваше да заема централните региони на Източна Азия. В количествено отношение от всички цветни раси тя се запази най-добре от всички. Макар че жълтите хора от време на време участваха в расови войни, те не водеха такива непрекъснати и безпощадни войни за унищожение, както червения, зеления и оранжевия човек. Фактически тези три раси се унищожиха една друга още преди да бъдат напълно изтрити от лицето на земята от своите врагове от другите раси.

64:7.8 (727.5) Благодарение на това, че петият ледник не се придвижи твърде далеч на юг от Европа, пътят за миграцията на тези сангикски народи на северо-запад оставаше частично открит. И след отстъпването на леда сините хора, заедно с някои други по-малки расови групи тръгнаха на запад по древните следите на Андонитите. Вълна след вълна те нахлуваха в Европа, завладявайки по-голямата част от континента.

64:7.9 (727.6) В Европа те скоро се срещнаха с неандерталските потомци на техния общ далечен предтец – Андон. Тези по-древни европейски неандерталци бяха изтласкани на юг и изток от настъпващите ледници. По силата на своето положение те веднага се сблъскаха с нахлуващите родственици на сангикските племена и бързо ги погълнаха.

64:7.10 (727.7) Като цяло, на първо място сангикските племена бяха по-разумни, отколкото деградиралите потомци на ранните андонити обитатели на равнините и в много отношения ги превъзхождаха. Затова смесването на тези сангикски племена с неандерталците доведе до незабавно подобряване на по-древната раса. Именно това привнасяне на сангикска кръв – основно кръвта на синия човек, доведе до забележимо усъвършенстване на неандерталците, което се прояви в тези все по-разумни племена, които, вълна след вълна, се преместваха по Европа от изток.

64:7.11 (727.8) По време на следващия междуледников период тази нова неандерталска раса се разпространи от Англия до Индия. Останките от синята раса на древния Персийски полуостров впоследствие се смесиха с някои други раси, основно с жълтата. И появилата се в резултат разновидност по-късно донякъде подобрена за сметка на виолетовата раса на Адам, се запази под формата на смуглите чергарски племена на съвременните араби.

64:7.12 (728.1) Всички опити за установяване степента на родство на съвременните народи със сангикските племена трябва да отчитат настъпващите впоследствие подобрения на расовите признаци в резултат от привнасянето на адамическа кръв.

64:7.13 (728.2) По-развитите раси се стремяха да се заселят в северните или умерени климатични зони, докато оранжевата, зелената и индиговата раса, една след друга се добраха до Африка по отново издигналия се мост от суша, който отделяше отстъпващите на запад Средиземно море от Индийския океан.

64:7.14 (728.3) Индиговите племена последни от сангикските народи мигрираха от своя изходен център за разселване на расите. Приблизително докато зелената раса изтребваше в Египет оранжевата, при това изключително отслабвайки себе си, започна големият изход на черната раса през Палестина, покрай крайбрежието, на юг. И когато по-късно тези физически силни хора завладяха цял Египет, те изтриха от лицето на земята зелената раса за сметка единствено на численото си превъзходство. Тези индигови народи погълнаха останките от оранжевия човек и значителна част от зелената раса и благодарение на това смесване някои от индиговите племена бяха съществено подобрени.

64:7.15 (728.4) Както е видно, в началото в Египет преобладаваха оранжевите племена, после – зелените, след които последваха индиговите (черните), а още по-късно – расата, образувана в резултат от смесването на индиговия, синия и видоизменения зелен човек. Но дълго до идването на Адам сините племена в Европа и смесените раси на Арабия изтласкаха индиговата раса от Египет далеч на юг от африканския континент.

64:7.16 (728.5) Приближавахме се към завършването на сангикските миграции; изчезнаха зелената и оранжевата раса, червеният човек владееше Северна Америка, жълтият – източна Азия, синият човек – Европа, а индиговата раса се пресели в Африка. Индия беше населена със смесени вторични сангикски племена, а кафявият човек, съчетаващ в себе си червената и жълтата раси – държеше островите покрай азиатското крайбрежие. Възвишенията на Южна Америка заемаше смесената раса, притежаваща определен прогресивен потенциал. Най-чистокръвните андонити обитаваха в регионите на крайния север на Европа, Исландия, Гренландия и в североизточната част на Северна Америка.

64:7.17 (728.6) В периодите на най-голямо нахлуване на ледниците за племената на андонитите в крайния запад съществуваше заплаха да бъдат изтласкани в морето. В течение на много години те живееха на тясна ивица земя покрай южното крайбрежие на съвременна Англия. Именно повтарящите се настъпления на леда ги заставиха да излязат в морето с идването на шестия и последен ледник. Андонитите станаха първите морски пътешественици. Те строяха лодки и се впускаха в търсенето на нови земи, в които - както те се надяваха, не ги заплашват ужасните нашествия от лед. Някои от тях стигнаха до Исландия, други – до Гренландия, но преобладаващото мнозинство загинаха в открито море от глад и жажда.

64:7.18 (728.7) Преди малко повече от осемдесет хиляди години, скоро след като червените хора достигнаха северозападната част на Северна Америка, замръзването на северните морета и приближаването на локалните ледникови полета на Гренландия накараха ескимосите – потомците на коренните жители на Урантия, да търсят нова, по-подходяща родина. Съпътстваше ги късмет: те успешно пресякоха тесните проливи, отделящи в това време Гренландия от североизточните масиви суша на Северна Америка и достигнаха континента приблизително двадесет и един век след като червения човек се добра до Аляска. Впоследствие част от смесеното потомство на синия човек се придвижи на запад и се сля с късните ескимоси. Този съюз оказа известно благотворно въздействие на племената на ескимосите.

64:7.19 (728.8) Преди около пет хиляди години на юго-източните брегове на Хъдзъновия залив едно от индийските племена се натъкна на самотна група ескимоси. Двете племена зле се разбираха, но скоро се смесиха и в резултат ескимосите бяха погълнати от по-многобойните червени хора. Това е единственият случай на контакт на североамериканския червен човек с друга човешка раса чак до времето, когато преди около хиляда години белият човек успя да слезе на атлантическото крайбрежие.

64:7.20 (729.1) В тези древни епохи борбата се отличаваше с кураж, храброст и даже с героизъм. Всички ние съжаляваме за това, че тези благородни и сурови черти на вашите древни предци изчезнаха в последващите раси. Макар че отдаваме необходимото значение на многото постижения на еволюиращата цивилизация, на нас ни липсва величествената упоритост и висшата преданост на вашите ранни предци – черти, които нерядко граничеха с благородство и възвишеност.

64:7.21 (729.2) [Представено от Носител на Живота, постоянно пребиваващ на Урантия.]





Back to Top