Книгата Урантия - Документ 59. Ерата на морския живот на Урантия

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 59. Ерата на морския живот на Урантия



Документ 59. Ерата на морския живот на Урантия

59:0.1 (672.1) В НАШИТЕ представи историята на Урантия започна преди около един милиард години и обхваща пет големи епохи:

59:0.2 (672.2) 1. Ерата до появата на живота обхваща първите четиристотин и петдесет милиона години – приблизително от времето, когато планетата достигна своите днешни размери и до появата на живота. Вашите учени наричат този период Архай (или Архайска ера – б.р.).

59:0.3 (672.3) 2. Ерата на зараждане на живота продължава през следващите сто и петдесет милиона години. Тази епоха отделя ерата до появата на живота или ерата на катаклизмите от следващия период на по-развит морски живот. Тази епоха е позната на вашите изследователи като Протерозой (или Алгонска ера – б.р.).

59:0.4 (672.4) 3. Ерата на морския живот обхваща следващите двеста и петдесет милиона години и ви е позната като като Палеозой (или Палеозойска ера – б.р.).

59:0.5 (672.5) 4. Ерата на ранния наземен живот продължава през следващите сто милиона години и е известна като Мезозой (или Мезозойска ера – б.р.).

59:0.6 (672.6) 5. Ерата на млекопитаещите обхваща следващите петдесет милиона години. Тази последна ера е известена като Ценозой (или Неозойска ера – б.р.).

59:0.7 (672.7) Така ерата на морския живот покрива около една четвърт от вашата планетарна история. Тя може да се подраздели на шест продължителни периода, всеки от които се характеризира с определени еволюционни измествания както в геоложката, така и в биологичната области.

59:0.8 (672.8) В началото на тази епоха морското дъно, обширните континентални шелфове и многобройните плитки крайбрежни басейни се покриха с обилна растителност. По-простите и примитивни форми на животински живот, вече развити от предшестващите ги растителни организми и ранните животински организми, постепенно се разпространяваха покрай обширните крайбрежия на различните континенти, изпълвайки многобройните вътрешни морета с примитивен морски живот. Доколкото тези древни организми като правило нямаха раковини, само малка част от тях се запазиха под формата на изкопаеми. Въпреки това всичко беше готово за създаването на началните глави на тази гигантска „каменна книга“, която съхранява в себе си летописа на живота, толкова методично записван в продължение на последващите епохи.

59:0.9 (672.9) Североамериканският континент притежава изумителна колекция богати на вкаменелости отлагания, обхващащи цялата ера на морски живот. Най-първите и древни пластове са отделени от най-късните слоеве на предшестващия период от обширни ерозионни отлагания, ясно разделящи тези два етапа на планетарна еволюция.

1. Ранният морски живот в плитководните морета : ЕПОХАТА НА ТРИЛОБИТИТЕ

59:1.1 (673.1) От зората на този период на относително спокойствие на земната повърхност животът беше ограничен от различните вътрешни морета и океанската брегова линия; все още не съществуваше нито една форма на наземни организми. Примитивните морски животни се аклиматизираха добре и бяха готови за следващия етап на еволюцията. Амебите са типични оцелели организми от този начален стадий на развитие на животинския живот – те се появиха към края на предидущия преходен период.

59:1.2 (673.2) Преди 400 000 000 години както растителният, така и животинският морски живот успешно се разпространиха по целия свят. Световният климат стана малко по-топъл и по-равномерен. Извършваше се всеобщо потопяване на морските брегове на различните континенти, особено Северна и Южна Америка. Появиха се нови океани и значително се разшириха по-древните водни масиви.

59:1.3 (673.3) Растителността за първи път изпълзя на земята и скоро направи значителен напредък в адаптацията към неморска среда на обитание.

59:1.4 (673.4) Внезапно и без образуване на промеждутъчни форми възникнаха първите многоклетъчни. Появиха се трилобитите, които в течение на много векове останаха преобладаващ вид на морската фауна. От гледна точка на морския живот настъпи епохата на трилобитите.

59:1.5 (673.5) В завършващия период от този времеви сегмент значителна част от Северна Америка и Европа излязоха изпод водата. Земната кора временно се стабилизира; планините – или по-скоро възвишенията, се издигнаха покрай атлантическото и тихоокеанското крайбрежия, над островите Западна Индия и в южната част на Европа. Целият Карибски регион се издигна високо над нивото на морето.

59:1.6 (673.6) Преди 390 000 000 години се извърши по-нататъшно издигане на сушата. В някои райони на Източна и Западна Америка и Западна Европа се срещат пластове отлагания от това време и това са най-древните камъни, съдържащи изкопаеми трилобити. Съществуваха много дълбоко врязали се в сушата пръстовидни заливи, в които се отлагаха тези съдържащи вкаменелости скали.

59:1.7 (673.7) След няколко милиона години Тихият океан започна да запълва Американските континенти. Потопяването на земята ставаше главно вследствие адаптацията на кората, макар че своя роля изигра и латералното разпространение на сушата или пълзенето на континентите.

59:1.8 (673.8) Преди 380 000 000 години Азия започна да изплува, а другите континенти се издигаха за кратко. Но с развитието на тази епоха новоформиращият се Атлантически океан направи дълбоки нахлувания във всички съседни брегови линии. Северните атлантически или арктически морета в това време се съединиха с водите на Мексиканския залив. Когато това южно море влезе в Апалачинската падина, неговите вълни се разбиваха на изток в планини, толкова високи, колкото Алпите, но по принцип континентите представляваха еднообразни неизменности, напълно лишени от каквато и да е живописност.

59:1.9 (673.9) Утаечните депозити от този период се отнасят към четири вида:

59:1.10 (673.10) 1. Конгломерати – материал, отложен около бреговата линия.

59:1.11 (673.11) 2. Пясъчници – отлагания в плитководието, но на такива места, където вълните можеха да предотвратят отлагането на кал.

59:1.12 (673.12) 3. Глинести шисти – отлагания в по-дълбоките и спокойни води.

59:1.13 (673.13) 4. Варовик – включително отлаганията на трилобитни раковини в дълбоките места.

59:1.14 (673.14) В изкопаемите трилобити от този период има както някои принципни сходства, така и ясно изразени различия. Ранните животни, развили се върху основата на трите изначални имплантации на живот, притежаваха характерни различия – тези, които се появиха в западното полукълбо, бяха малко по-различни от онези на евразийската, австрало-азиатската или австрало-антарктическата група.

59:1.15 (674.1) Преди 370 000 000 години стана обширно и почти пълно потопяване на Северна и Южна Америка,след които под водата отидоха Африка и Австралия. Само някои части на Северна Америка останаха над нивото на тези плитководни Камбрийски морета. След пет милиона години моретата отстъпиха пред издигащата се суша. И всички тези процеси на потопяване и подем на сушата бяха лишени от драматизъм, бавно протичайки в продължение на милиони години.

59:1.16 (674.2) Отнасящият се към тази епоха пласт, съдържащ изкопаеми останки от трилобити, излизаше ту тук, ту там на повърхността на всички континенти, с изключение на Централна Азия. Обикновено тези скали улягат хоризонтално, но в планините те са разположени под наклон и деформирани поради натиска и образуването на гънки. На много места такова свиване е променило първоначалния характер на тези отлагания. Пясъчникът се превърна в кварц, глинестият шист – в аспиден сланец, а варовикът – в мрамор.

59:1.17 (674.3) Преди 360 000 000 години продължаваше прирастът на сушата. Северна и Южна Америка се издигнаха на значителна височина. Западна Европа и Британските острови изплуваха, с изключение на някои части на Уелс, които се намираха дълбоко под водата. По време на тези епохи отсъстваха големи ледници. Предполагаемите ледникови отлагания, които се срещат във връзка с тези пластове в Европа, Африка, Китай и Австралия, се обясняват с изолирани планински ледници или с изместването на по-късните ледникови наноси. Световният климат беше океански, а не континентален. Южните морета бяха по-топли, отколкото сега, простирайки се на север през Северна Америка до полярните региони. Гълфстрийм преминаваше през централната част от Северна Америка и се отклоняваше на изток, миейки и сгрявайки бреговете на Гренландия и превръщайки този сега покрит с ледена покривка континент в истински тропически рай.

59:1.18 (674.4) Морският живот беше приблизително еднакъв по целия свят и се състоеше от морски водорасли, едноклетъчни организми, най-прости гъбички, трилобити и други ракообразни – скариди, раци и омари. Към края на този период се появиха три хиляди разновидности на брахиоподи, от които се запазиха само двеста. Тези животни представляват една от тези разновидности на древен живот, които достигнаха до наши дни практически в неизменен вид.

59:1.19 (674.5) Но преобладаващите живи същества бяха трилобитите. Тези разнополови животни съществуваха в много форми; бидейки лоши плувци, те вяло се поклащаха на повърхността или пълзяха по морското дъно, свивайки се за самозащита при нападения от появилите се впоследствие врагове. Те нарастваха на дължина от пет до тридесет сантиметра и се разделиха на четири отчетливи групи: плътоядни, тревоядни, всеядни и „калоядни“. Именно умението на последната да съществува основно за сметка на неорганична материя – а те бяха последната група многоклетъчни животни, притежаващи такава способност – обяснява огромното увеличаване на тяхната популация и дългото им съществуване.

59:1.20 (674.6) Така изглеждаше биологичната картината на Урантия в края на този дълъг период от световната история, обхващащ петдесет милиона години, наречен от вашите геолози Камбрий.

2. Първият етап на на континенталните наводнения : ЕПОХАТА НА БЕЗГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ

59:2.1 (674.7) Характерните за това време периодически явления повдигане и потопяване се извършваха постепенно и бяха лишени от зрелищност, съпровождани от незначителна или никаква вулканична дейност. В продължение на всички тези редуващи се повдигания и депресии на сушата историята на изначалния Азиатски континент не във всичко съвпадаше с историята на другите части от сушата. Той неведнъж се потопяваше, потъвайки ту в една посока, ту в друга, което беше характерно за началния етап. Но тук няма еднородни скални отлагания, каквито могат да се срещнат на другите континенти. В последните епохи Азия беше най-устойчивата от всички масиви суша.

59:2.2 (675.1) Преди 350 000 000 години започна периодът на голямото потопяване на всички континенти, с изключение на Централна Азия. Земните маси многократно отиваха под водата; само крайбрежните възвишения оставаха над тази плитки, но обширни и изменящи своите очертания вътрешни морета. Този период се характеризираше с три големи наводнения, но още преди неговото завършване континентите отново се издигнаха, при което общата повърхност на сушата превиши с петнадесет процента съществуващата днес. Карибският регион се издигна на голяма височина. В Европа този период остави малко следи, тъй като колебанията на сушата тук бяха по-незначителни, при голяма вулканична активност.

59:2.3 (675.2) Преди 340 000 000 години стана ново обширно потопяване на сушата, което не засегна само Азия и Австралия. Водите на океаните повсеместно се смесиха. Това беше великият период на варовика, при което голяма част от този камък се отлагаше от вароотделящите водорасли.

59:2.4 (675.3) Няколко милиона години по-късно изпод водата започнаха да изплуват големи части от Американските континенти и Европа. В западното полукълбо остана само ръкавът на Тихия океан над Мексико и днешните райони на Скалистите планини, но към края на тази епоха атлантическото и тихоокеанското крайбрежие отново започнаха да потъват.

59:2.5 (675.4) Преди 330 000 000 години в целия свят започна период на относителна стабилност, при което значителна част от сушата се намираше над повърхността на водата. Единственото нарушение на земното спокойствие стана при изригването на огромния североамерикански вулкан в източната част на Кентъки – една от най-мощните прояви на вулканична активност в историята на нашия свят. Този вулкан покри площ от хиляда и триста квадратни километра със слой пепел с дебелина пет до шест метра.

59:2.6 (675.5) Преди 320 000 000 години стана третото голямо наводнение от този период. Водата покри цялата повърхност на сушата, потопена по време на предишното наводнение, в много посоки навлизайки още по-далеч в дълбините на Америка и Европа. Източните части на Северна Америка и Западна Европа бяха на 3 000 до 4 500 метра под водата.

59:2.7 (675.6) Преди 310 000 000 години сушата отново се издигна на значителна височина в целия свят, с изключение на южните части на Северна Америка. Мексико изплува, в резултат на което се образува Мексиканският залив, запазил и досега своите тогавашни очертания.

59:2.8 (675.7) Животът на този период продължава своето развитие. Планетата за пореден път стана относително спокойна и мирна; климатът остана мек и равномерен; наземните растения мигрираха все по-далеч от морските брегове. Жизнените форми се развиваха успешно, макар че изкопаеми растения от този период се срещат рядко.

59:2.9 (675.8) Този период стана великата епоха на индивидуална еволюция на животинските организми, макар че много от принципните изменения – както например преходът от растителен живот към животински – станаха по-рано. За нивото на развитие на морската фауна говори това, че сред изкопаемите, съдържащи се в отлаганията на този период, са представени всички форми на живот до гръбначните. Но всички тези животни са морски организми. Все още не се бяха появили наземните животни, с изключение на някои видове червеи, зарили се в земята на морските крайбрежия, както не беше станало все още и повсеместното разпространение на растенията. Във въздуха все още имаше твърде много двуокиси на въглерода за появата на същества с атмосферен тип дишане. На началния етап на развитие всички животни, с изключение на някои най-примитивни форми, пряко или косвено зависят от растителния живот.

59:2.10 (676.1) Господстващата група си оставаха трилобитите. Тези малки животни съществуваха в десетки хиляди видове и бяха предшественици на съвременните ракообразни. В някои видове имаше от двадесет и пет до четири хиляда мънички очички; при други очите се редуцираха. Към края на този период трилобитите господстваха в моретата заедно с някои други видове безгръбначни. Но те изцяло измряха в началото на следващия период.

59:2.11 (676.2) Широко се разпространиха отделящите варовик водорасли. Съществуваха хиляди видове, станали прародители на коралите. В изобилие бяха представени морските червеи и съществуваха много разновидности медузи, които оттогава измряха. Появиха се коралите и по-късните разновидности на гъбите. Добро развитие достигнаха главоногите, запазили се под формата на съвременните перлени молюски, октоподи, сепии и калмари.

59:2.12 (676.3) Съществуваха много разновидности раковинни, чиито раковини не бяха толкова необходими за защита, колкото в последващите епохи. В древните морета се развиваха гастроподи, включващи молюски с цялостна раковина, брегови и други подобни охлюви. Двучерупковите гастроподи, съхранили се в течение на изминалите милиони години, обединяват пресноводните и морските молюски, мидите, стридите и раковините. Появиха се и организми със затварящи се черупки и тези организми, външно напомнящи двукрили, обитаваха в древните морета в много отношения такива, каквито съществуват и днес; техните черупки вече бяха снабдени с приспособления за затваряне, канали и бразди, както и други видове защитни приспособления.

59:2.13 (676.4) Така завършва историята на еволюцията в течение на втория продължителен период на морски живот, който е познат на вашите геолози като Ордовик.

3. Вторият етап на големите наводнения : ПЕРИОДЪТ НА КОРАЛИТЕ – ЕПОХАТА НА БРАХИОПОДИТЕ

59:3.1 (676.5) Преди 300 000 000 години започна поредният продължителен период на потопяване на сушата. Навлизането на древните силурийски морета в южна и северна посока доведе до поглъщането на по-голямата част от Европа и Северна Америка. Сушата не беше много над нивото на морето, затова многобройни крайбрежни отлагания нямаше. Моретата изобилстваха със същества с варовикови раковини и отлагането на тези раковини на морското дъно постепенно формира обширни отлагания на варовик, което обхвана практически цялата Европа и Северна Америка, но само на някои места се появи над земната повърхност. Дебелината на този древен скален слой достига средно триста метра, но много от тези отлагания с времето бяха деформирани поради наклоняване на пластове, катаклизми и разседи, а други се превърнаха в кварц, шист и мрамор.

59:3.2 (676.6) В слоевете на камъка от този период не са намерени нито кремък, нито лава, с изключение на онова, което беше изхвърлено от огромните вулкани в Южна Европа и източните райони на щата Мейн, а също и от лавовите потоци на Квебек. Вулканичната дейност остана предимно в миналото. Това беше време на мащабни водни отлагания, образуване на планини практически не се извършваше.

59:3.3 (676.7) Преди 290 000 000 години морето до голяма степен се беше оттеглило от континентите и дъната на обкръжаващите океани се отпускаха. Масивите на сушата оставаха в неизменен вид чак до поредното потопяване. На всички континенти започваха ранните планинообразуващи движения и най-значителните от тези повдигания на кората бяха Хималаите в Азия и огромните Каледонски планини, простиращи се от Ирландия през Шотландия и по-нататък към Шпицберген.

59:3.4 (677.1) Отлаганията в този период са богати на газ, нефт, цинк и олово. Газът и нефтът се образуват от огромните натрупвания на растително и животинско вещество, отложило се в течение на предишното потопяване на сушата, докато минералните отлагания са следствие от образуването на утайки в стоящите масиви вода. Към този период се отнасят много отлагания на каменна сол.

59:3.5 (677.2) Трилобитите бързо намаляваха, тяхното място беше заето от по-големи молюски или главоноги. Тези животни, достигащи пет метра дължина и тридесет сантиметра в диаметър, станаха властелини на моретата. Този вид животни се появиха внезапно и станаха преобладаваща форма на морски живот.

59:3.6 (677.3) Мощната вулканична дейност от този период беше в европейския сектор. Изригванията на вулканите около средиземноморската падина и особено близо до Британските острови бяха най-яростни и обширни сред възниквалите в продължение на много милиони години. Лавовият поток, пресякъл района на Британските острови, днес има вид на редуващи се слоеве лава и скали с дебелина 8 000 метра. Тези скали бяха отложени от периодични потоци лава, които – смесвайки се със скалите, запълниха морското дъно, по този начин разнообразявайки скалните отлагания, и всичко това впоследствие беше издигнато на голяма височина над нивото на морето. Силни земетресения имаше в Северна Европа, особено в Шотландия.

59:3.7 (677.4) Океанският климат оставаше мек и равен и бреговете на полярната суша се миеха от топлите морета. Изкопаемите останки от брахиоподи и други форми на морски живот могат да бъдат открити в тези отлагания чак до Северния полюс. Продължаваше да се увеличава числеността на гастроподите, брахиоподите, гъбите и рифообразуващите корали.

59:3.8 (677.5) Краят на тази епоха стана свидетел на второто нашествие на силурийските морета с ново смесване на водите на южния и северния океан. Главоногите бяха господстващи представители на морския живот, докато съпътстващите форми на живот постепенно се развиваха и диференцираха.

59:3.9 (677.6) Преди 280 000 000 години голяма част от континентите се издигна след второто силурийско наводнение. Скалните отлагания, свързани с това потопяване, са известни в Северна Америка като „ниагарски варовик“, тъй като именно по този пласт скали тече понастоящем Ниагарският водопад. Този пласт скала се простира от източните планини до долините на река Мисисипи, но продължава в западна посока само в южната долина. Няколко пласта покриват територията на Канада, част от Южна Америка, Австралия и голяма част от Европа; средната дебелина на ниагарските пластове е около двеста метра. Веднага над ниагарските отлагания в много райони може да се срещне натрупване на конгломерат, шист и каменна сол, които представляват съвкупност от вторични отлагания на грунт. Солта се утаяваше в огромни лагуни, които ту се отваряха и затваряха към морето, ту се оказваха в изолация, затова при изпаряването се отлагаше сол, а също и други вещества, съдържащи се в разтвора. В някои региони такова солено дъно достига двадесет метра на дебелина.

59:3.10 (677.7) Климатът беше равен и мек и морските изкопаеми се утаяваха в арктическите региони. Но към края на тази епоха моретата станаха дотолкова солени, че оцеля само малка част от техните обитатели.

59:3.11 (677.8) Към края на заключителното силурийско потопяване значително се увеличи броят на иглокожите – морските лилии, – за което свидетелства отлагането на криноиден варовик. Почти напълно изчезнаха трилобитите, а молюските продължаваха да си остават царе на моретата; значително се ускори образуването на коралови рифове. В тази епоха, в най-благоприятните места за пръв път се появиха примитивните водни скорпиони. Скоро след това и внезапно се появиха истинските скорпиони – животните, притежаващи собствен атмосферен тип дишане.

59:3.12 (678.1) С това завършва третият период в развитието на морския живот, обхващащ двадесет и пет милиона години и известен на вашите изследователи като Силур.

4. Стадият на голям подем на сушата : ПЕРИОДЪТ НА ВЕГЕТАТИВНИЯ НАЗЕМЕН ЖИВОТ. : ЕПОХАТА НА РИБИТЕ

59:4.1 (678.2) В многовековната борба между сушата и водата сравнително по-често и за по-дълго време победител се оказваше морето, но времето на сушата вече предстоеше. Освен това процесът на континентален дрейф беше още далеч от своето завършване и понякога практически цялата световна суша се съединяваше с тънките провлаци и прегражденията от тясна земя.

59:4.2 (678.3) С издигането на сушата при завършването на силурийското наводнение завършва важен период в развитието на света и еволюцията на животните. На Земята настъпи нова епоха. Голият и непривлекателен ландшафт от предишните епохи се покри с разкошна зеленина и в недалечно бъдеще предстоеше да се появят първите великолепни гори.

59:4.3 (678.4) Изключителното разнообразие от морски живот в тази епоха се обяснява с ранното разделение на видовете, но впоследствие тези различни форми свободно се смесваха и обединяваха. Брахиоподите, които бързо достигнаха пика на своето развитие, бяха сменени от членестоногите и се появиха първите раци. Но най-важното събитие беше внезапната поява на рибите. Започна епохата на рибите – период в световната история, за който са характерни гръбначните животни.

59:4.4 (678.5) Преди 270 000 000 години континентите бяха изцяло над нивото на морето. От много милиони години за пръв път такова количество суша едновременно се намираше над водата; това беше една от най-големите епохи на прираст на суша.

59:4.5 (678.6) Пет милиона години по-късно стана кратковременно наводнение на регионите на Северна и Южна Америка, Европа, Африка, Северна Азия и Австралия, при което в Северна Америка в течение на определен период от време потопяването беше почти пълно. Възникналите в резултат на това пластове варовик достигаха дебелина от 150 до 1 500 метра. Тези разнообразни девонски морета се простираха отначало в една посока, после в друга, вследствие на което огромното вътрешно арктическо море на Северна Америка намери изход в Тихия океан през Северна Калифорния.

59:4.6 (678.7) Преди 260 000 000 години, към края на този голям период на депресия на сушата, Северна Америка беше частично покрита с морета, които едновременно се свързваха с тихоокеанските, атлантически и арктически води в Мексиканския залив. Отлаганията, образуващи се при тези късни стадии от първото девонско наводнение, имат средно триста метра дебелина. Кораловите рифове, характерни за това време, говорят за това, че вътрешните морета бяха прозрачни и плитки. Такива коралови отлагания могат да се видят по бреговете на река Охайо недалеч от град Луисвил в щата Кентъки, имат около тридесет метра дебелина и включват над двеста разновидности. Тези коралови образувания се простират през територията на Канада и Северна Европа до арктическите региони.

59:4.7 (678.8) След тези потопявания много брегове се издигнаха на значителна височина, така че по-древните отлагания бяха скрити под слой кал или шист. Освен това слой червен пясъчник, характерен за едно от девонските отлагания, обхваща значителна част от повърхността на Земята, срещайки се в Северна и Южна Америка, Европа, Русия, Китай, Африка и Австралия. Такива червени отлагания са характерни за засушливите или полузасушливи климатични условия, но климатът на тази епоха продължаваше да остава топъл и равен.

59:4.8 (679.1) В продължение на целия този период сушата, намираща се на югоизток от остров Цинцинати, оставаше на значителна височина над нивото на морето, но огромни части от Западна Европа, включително Британските острови, бяха потопени. В Уелс, Германия и на други места от Европа дебелината на девонските скали е приблизително 6 000 метра.

59:4.9 (679.2) Преди 250 000 000 години се появиха рибите – гръбначните животни, станали една от най-важните степени от еволюцията до появата на човека.

59:4.10 (679.3) Прародителите на първите гръбначни бяха членестоногите или ракообразните. Предшественици на семейството на рибите станаха две модифицирани членестоноги; едното от тях имаше дълго тяло, съединяващо главата и опашката, докато вторият вид представляваше безгръбначна и безчелюстна предриба. Но тези предварителни форми бяха бързо унищожени, след като от север внезапно се появиха първите представители на гръбначните животни.

59:4.11 (679.4) Към тази епоха се отнасят много от най-големите истински риби; някои зъбати разновидности достигаха дължина от приблизително осем до десет метра. Съвременните акули са единствените съхранили се представители на тези древни риби. Снабдени с броня и дробове, рибите достигнаха своя еволюционен апогей и до завършването на тази епоха рибите се приспособиха както към прясната, така и към солената вода.

59:4.12 (679.5) В отлаганията, образували се към края на този период, могат да се срещнат цели костни залежи, състоящи се от зъби и скелети на риби, и богати изкопаеми пластове, разположени по крайбрежието на Калифорния, тъй като много защитени заливи на Тихи океан се врязваха в сушата на този регион.

59:4.13 (679.6) Земята бързо се покриваше с нова наземна растителност. Дотогава растенията основно растяха при водата; сега внезапно се появи плодовито семейство папрати, стремително разпространили се по повърхността на бързо издигащата се суша. Скоро се образуваха три вида, имащи шестдесет сантиметра и дванадесет метра височина, по-късно се появиха листа, но при тези първи разновидности те бяха едва в зачатъчно състояние. Съществуваха множество неголеми растения, но техните изкопаеми останки не се запазиха поради това, че те обикновено биваха унищожавани от появилите се по-рано бактерии.

59:4.14 (679.7) В резултат от постепенното издигане на континентите Северна Америка се съедини с Европа с мостове суша, които се простираха до Гренландия. И днес Гренландия пази под своите ледове останки от брони от тези древни растения.

59:4.15 (679.8) Преди 240 000 000 години части от сушата в Европа, Северна и Южна Америка започнаха да потъват. С това спадане беше отбелязано началото на последното и най-малко обширно от девонските наводнения. Арктическите морета отново се преместиха на юг, разпространявайки се на голяма част от Северна Америка, Атлантикът наводни значителна част от Европа и Западна Азия, докато южната акватория на Тихия океан покри голяма част от Индия. Това наводнение се разпространяваше бавно и също така бавно отстъпваше. Катскилските планини покрай западния бряг на река Хъдзън представляват един от най-големите геоложки паметници от тази епоха на повърхността на Северна Америка.

59:4.16 (679.9) Преди 230 000 000 години моретата продължаваха да отстъпват. Обширни територии от Северна Америка се намираха над нивото на морето и мощна вулканична дейност имаше в района на реката Свети Лаврентий. Планината Роял, в близост до Монреал, представлява ерозираната гърловина на един от тези вулкани. Отлаганията от цялата тази епоха се виждат добре в Апалачите в Северна Америка, където река Саскуеханна проряза долината, оголвайки тези последователни слоеве, достигащи дебелина над 4 000 метра.

59:4.17 (680.1) Повдигането на континентите продължаваше и атмосферата се насищаше с кислород. Земята беше покрита с обширни места, обрасли с папрати, издигащи се на височина тридесет метра, и с необичайните дървета от тези дни: в безмълвните гори не се чуваше нито звук, нито помръдване на листа, тъй като тези дървета бяха безлистни.

59:4.18 (680.2) Така завърши един от най-продължителните периоди в еволюцията на морския живот – епохата на рибите. Този период от световната история продължи почти петдесет милиона години и е известен на вашите изследователи като Девон.

5. Стадият на наместване на кората : КАМЕНОВЪГЛЕНИЯТ ПЕРИОД НА ПАПРАТОВИДНИТЕ ГОРИ. : ЕПОХАТА НА ЖАБИТЕ

59:5.1 (680.3) Появата на рибите в предишната епоха се ознаменува с пик в еволюцията на морския живот. От това време нататък все по-голямо значение придобиваше еволюцията на наземния живот. В началото на този период съществуваха почти идеални условия за появата на първите наземни животни.

59:5.2 (680.4) Преди 220 000 000 години много райони от континенталната суша, включително голяма част от Северна Америка, се намираха над нивото на водата. Земята се покри с пищна растителност; настъпи епохата на папратите. Въглеродният двуокис все още присъстваше в атмосферата, но неговото количество намаляваше.

59:5.3 (680.5) Скоро след това централната част на Северна Америка се запълни с вода и се образуваха две огромни вътрешни морета. Крайбрежните възвишения както на атлантическото, така и на океанското крайбрежие се намираха непосредствено зад съвременната брегова линия. След немного време тези морета се съединиха, смесвайки различните форми на живи същества, и обединението на морската фауна положи началото на бързия и обхващащ целия свят упадък на морския живот и откриването на последващия период на наземен живот.

59:5.4 (680.6) Преди 210 000 000 години топлите арктически морета скриваха голяма част от Северна Америка и Европа. Южните полярни води затопляха Южна Америка и Австралия, докато и Африка, и Азия се намираха на значителна височина над нивото на морето.

59:5.5 (680.7) Когато нивото на водата достигна своя пик, внезапно стана ново еволюционно събитие – неочакваната поява на първите наземни животни. Съществуваха многобройни видове такива животни, способни да живеят както на сушата, така и във водата. Тези използващи въздушен тип дишане амфибии произлязоха от членестоногите, чиито плавателни мехури се бяха превърнали в дробове.

59:5.6 (680.8) От солената морска вода на сушата изпълзяха охлюви, скорпиони и жаби. Жабите и днес оставят всички свои яйца във водата, а по-младите от тях имат вид на малки риби, попови лъжички. Този период би могъл по-правилно да се нарича епохата на жабите.

59:5.7 (680.9) Много след това се появиха насекоми, които – наред с паяците, скорпионите, хлебарките, щурците и скакалците – бързо се разпространиха по всички континенти. Размахът на крилете при водните кончета достигаше седемдесет и пет сантиметра. Появиха се хиляда вида хлебарки, някои от които имаха дължина десет сантиметра.

59:5.8 (680.10) Особено добре бяха развити две групи иглокожи и в действителност те са ръководните изкопаеми от тази епоха. Високо развитие достигнаха и хранещите се с молюски акули, господстващи в океаните в течение на почти пет милиона години. Климатът – както и преди, беше мек и равен, морският живот почти не претърпя изменение. Появиха се пресноводни риби, а трилобитите изчезнаха от лицето на земята. Коралите се срещаха рядко и голяма част от варовика се утаяваше за сметка на водните лилии. През тази епоха се образуваха отлагания на по-тънкослоен строителен варовик.

59:5.9 (681.1) Водата на много вътрешни морета беше толкова наситена с вар и други минерали, че това съществено повлия на установяването и развитието на цял ред морски видове. В крайна сметка моретата се очистиха в резултат от обширното отлагане на скали, на някои места включващи цинк и олово.

59:5.10 (681.2) Отлаганията от този каменовъглен период съставляват от 150 до 600 метра в дебелина и се състоят от пясъчник, шист и варовик. Най-древните пластове съдържат изкопаеми остатъци както от наземни, така и от морски растения и животни, наред с големите количества чакъл и утаечните скали във водоемите. В тези по-древни пластове почти не се срещат промишлени въглища. В Европа такива отлагания са най-сходни със североамериканските.

59:5.11 (681.3) Към края на тази епоха Северна Америка започна да се издига. След кратко прекъсване морето се върна, запълвайки около половината от своето предишно ложе. След кратковременното наводнение голяма част от земята отново се издигна на значителна височина над нивото на морето. Южна Америка все още се съединяваше с Европа чрез Африка.

59:5.12 (681.4) В тази епоха започнаха да се формират Вогези, Шварцвалд и Уралските планини. Останките от други, по-древни планини се срещат по цяла Великобритания и Европа.

59:5.13 (681.5) Преди 200 000 000 години започнаха да действат наистина активни стадии от каменовъгления период. Ранните отлагания на въглен се формираха в течение на двадесетте милиона години, предшестващи това време, но сега образуването на въглища ставаше в по-широки мащаби. Продължителността на епохата на действителното въглеобразуване беше малко над двадесет и пет милиона години.

59:5.14 (681.6) Сушата периодически се издигаше и отпускаше вследствие на това, че нивото на морето се колебаеше поради процеси, ставащи на дъното на океана. Неспокойното състояние на кората – утаяването и подемът на сушата, в съчетание с богатата растителност на крайбрежните блата, спомагаше за формиране на големи въглищни отлагания, вследствие на което този период е известен като Карбон. В целия свят се запазваше мекият климат.

59:5.15 (681.7) Пластовете въглища се редуваха с шист, каменни скали и конгломерат. Тези въглищни пластове в централните и източни части на Съединените щати имат различна дебелина – от дванадесет до петнадесет метра. Но много от тези отлагания са били измити в течение на последващите подеми на сушата. В някои части на Северна Америка и Европа дебелината на въглищния пласт е 5 400 метра.

59:5.16 (681.8) Наличието на корени на дървета, които са расли в слоя глина, лежащ под днешните пластове въглища, говори за това, че въглищата са се формирали именно на тези места, където ги намират сега. Въглищата представляват запазили се във водата и видоизменени от налягането останки от пищна растителност, съществуваща в тази далечна епоха в блатата на потопените крайбрежия. Въглищните пластове нерядко съдържат както газ, така и нефт. Торфените пластове – останки от древна растителност, биха се превърнали в един от видовете въглища, ако бяха подложени на необходимото налягане и висока температура. Антрацитът претърпя по-голямо налягане и нагряване, отколкото другите видове въглища.

59:5.17 (681.9) В Северна Америка количеството въглищни слоеве в различните пластове, означаващи броя подеми и улягания на земята, варира от десет в Илинойс, двадесет в Пенсилвания и тридесет и пет в Алабама до осемдесет и пет в Канада. В тези въглищни пластове се срещат изкопаеми останки от пресноводен и морски живот.

59:5.18 (682.1) В течение на тази епоха планините в Северна Америка се намираха в активно състояние: издигаха се както Андите, така и древните Скалисти планини. Обширни региони на атлантическото и тихоокеанското крайбрежие започнаха да се потопяват, в резултат на което ерозираха и бяха потопени дотолкова, че бреговите линии на двата океана се отдалечиха приблизително до тези граници, които съществуват днес. Отлаганията на това наводнение имат средно около триста метра дебелина.

59:5.19 (682.2) Преди 190 000 000 години в западно направление започна разширение на морето, съществуващо в каменовъгления период на територията на Северна Америка; това море потопи областта на днешните Скалисти планини и образува изход в Тихия океан през Северна Калифорния. Слой след слой, въглищата продължаваха да се отлагат по цялата територия на Америка и Европа според това как крайбрежната суша се издигаше и отпускаше в тази епоха на брегови колебания.

59:5.20 (682.3) Преди 180 000 000 години завърши каменовъгленият период, в течение на който каменните въглища се формираха по целия свят – в Европа, Индия, Китай, Северна Африка и двете Америки. В края на този период на образуване на въглища на изток от долината на Мисисипи се издигна част от Северна Америка и оттогава голяма част от този регион остана над нивото на морето. Този период на издигане на сушата ознаменува началото на формиране на съвременните североамерикански планини – както в региона на Апалачите, така и на запад. Действащите вулкани съществуваха на Аляска и в Калифорния, а също така и в планинообразуващите райони на Европа и Азия. Източна Америка и Западна Европа се съединяваха с гренландския континент.

59:5.21 (682.4) Издигането на сушата започна да води до изменение на морския климат на предшестващите епохи, който започна постепенно да се заменя с по-малко мекия и по-контрастен континентален климат.

59:5.22 (682.5) Растенията от този период имаха спори и вятърът ги разнасяше навсякъде. Стволовете на дърветата от каменовъгления период обикновено имаха два метра диаметър и нерядко достигаха почти четиридесет метра височина. Съвременните папратовидни наистина са реликви от тези отдавнашни епохи.

59:5.23 (682.6) Като цяло това бяха епохи на развитието на пресноводни организми; измененията в морския живот бяха незначителни. Но важната черта на този период беше внезапната поява на жабите и техните многобройни родственици. Характерни представители на живота в каменовъгления период бяха папратовидните и жабите.

6. Стадият на преходния климат : ПЕРИОДЪТ НА СЕМЕННИТЕ РАСТЕНИЯ. : ЕПОХАТА НА БИОЛОГИЧНИТЕ ТРУСОВЕ

59:6.1 (682.7) Този период ознаменува края на основното еволюционно развитие на морския живот и началото на преходния период, водещ към последващите епохи на наземни животни.

59:6.2 (682.8) През тази епоха се стигна до значително обедняване на живота. Хиляди морски видове измряха, а животът на сушата едва бе започнал да се закрепва. Това беше време на биологически трусове – епоха, когато животът почти напълно изчезна от повърхността на сушата и от дълбините на океана. В края на продължителната ера на морския живот на земята съществуваха почти сто хиляди вида живи същества. Към края на преходния период оцеляха под петстотин.

59:6.3 (682.9) Особеностите на този нов период бяха свързани не толкова с охлаждането на земната кора или с продължителното отсъствие на вулканична дейност, колкото с необичайното съчетание на първични и отдавна действащи фактори – стесняването на моретата и все по-голямото издигане на огромни масиви суша. Мекият морски климат на предшестващите времена отиваше в миналото; извършваше се все по-бързо формиране на по-рязък, континентален тип климат.

59:6.4 (683.1) Преди 170 000 000 години еволюционните изменения и адаптации обхващаха цялата повърхност на Земята. По целия свят земята се издигаше, а океанското дъно потъваше. Появиха се изолирани планински хребети. Източната част на Северна Америка се намираше високо над нивото на морето; бавно се издигаха западните региони. Континентите бяха покрити с големи и малки солени езера и многобройни вътрешни морета, които се съединяваха с океаните чрез тесни проливи. Пластове от този период са с дебелина 300 до 2 000 метра.

59:6.5 (683.2) В течение на тези подеми на сушата в земната кора стана обширно образуване на гънки.Това беше времето на поява на континентите, с изключение на изчезването на определени земни мостове, включително континентите, които толкова дълго бяха свързвали Южна Америка с Африка и Северна Америка с Европа.

59:6.6 (683.3) Вътрешните езера и морета постепенно изсъхваха по целия свят. Започнаха да се появяват отделни планински и регионални ледници, особено в южното полукълбо, и в много райони ледови отлагания, възникнали в резултат от тези локални образувания на лед, могат да се срещнат даже сред някои повърхностни и по-късни въглищни отлагания. Появиха се два нови климатични фактора: вледеняване и засушливост. Много възвишения станаха сухи и безплодни.

59:6.7 (683.4) През целия този период на климатични преобразувания огромни изменения станаха и сред наземните растения. Отначало се появиха семенните растения, благодарение на което се подобри храненето на наземните животни, броят на които впоследствие се увеличи. Радикални промени станаха сред насекомите. Появиха се диапаузи, представляващи периоди на намаляване на активността през зимата и по време на засушаванията.

59:6.8 (683.5) Що се отнася до наземните животни, то жабите, които в предшестващата епоха достигнаха пика на своето развитие, бързо стигнаха до упадък, но оживяха за сметка на това, че можеха дълго да живеят даже в изсъхващи езера и водоеми в тези далечни и изключително сурови времена. В периода на упадък на жабите в Африка се извърши първото еволюционно изместване по пътя на превръщането на жабите в пълзящи. И тъй като масивите на сушата все още се съединяваха един с друг, това дорептилоидно създание, имащо атмосферен тип дишане, се разпространи по целия свят. Към това време атмосферата се измени дотолкова, че превъзходно осигуряваше наземен тип дишане. Скоро след появата на дорептилоидни жаби Северна Америка беше временно изолирана – отрязана от Европа, Азия и Южна Америка.

59:6.9 (683.6) Постепенното охлаждане на водата силно повлия върху унищожаването на океанския живот. Морските животни от тази епоха намериха временен приют в три благоприятни убежища: в днешния регион на Мексиканския залив, в залива на река Ганг в Индия и в Сицилийския залив на Средиземноморския басейн. Именно от тези три региона впоследствие излязоха новите морски видове, които – преминавайки сурови изпитания – отново запълниха морето.

59:6.10 (683.7) Преди 160 000 000 години сушата основно беше покрита с растителност, която можеше да служи като храна за наземните животни, а атмосферата стана идеална за тяхното дишане. Така завърши периодът на упадък на морския живот и суровото време на биологични трусове, унищожили всички форми на живот, освен тези, които притежаваха осигуряващи оцеляването качества, което им позволи да станат предшественици на по-стремително развиващ се и изключително разнообразен живот в последващите епохи на планетарна еволюция.

59:6.11 (684.1) Завършването на този период на биологични трусове, известен на вашите изследователи като Перм, ознаменува също така и края на Палеозоя — ерата, обхващаща четвърт част от цялата планетарна история и продължаваща двеста и петдесет милиона години.

59:6.12 (684.2) Обширната океанска люлка на живота на Урантия изпълни своето предназначение. В течение на продължителни епохи, когато Земята не беше приспособена към поддържането на живот – докато атмосферата достатъчно се насити с кислород за осигуряването на живота на наземните животни с по-висока степен на развитие, – морето се грижеше за и хранеше древния живот на този свят. От този момент нататък биологичното значение на морето постепенно намалява, докато на сушата започна да се разгръща вторият етап на еволюцията.

59:6.13 (684.3) [Представено от Носител на Живота на Небадон, член на изначалния корпус на Носителите на Живот на Урантия.]





Back to Top