Книгата Урантия - Документ 58. Установяване живота на Урантия

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част III: Историята на Урантия

Документ 58. Установяване живота на Урантия



Документ 58. Установяване живота на Урантия

58:0.1 (664.1) В ЦЯЛАТА Сатания има само шестдесет и един свята, подобни на Урантия; тези светове са планети за видоизменение на живота. Повечето обитаеми светове се населяват в съответствие с нормативните методи. На такива сфери на Носителите на Живота се предоставя само ограничена възможност да се отклоняват от плановете по имплантация на живота. Но приблизително всеки десети свят се нарича десетична планета и се отделя в особен регистър на Носителите на Живота; и на такива десетични планети на нас ни се разрешава да провеждаме някои експерименти с живота с цел да модифицираме или, по възможност, да подобрим стандартните вселенски типове живи същества.

1. Предпоставки за физически живот

58:1.1 (664.2) Преди 600 000 000 години изпратената от Йерусем комисия на Носителите на Живота пристигна на Урантия и преди да положи началото на живота в 606-ия свят в системата на Сатания, пристъпи към изучаването на физическите условия. Това трябваше да стане нашата шестстотин и шеста инициация на небадонските прототипи на живот, проведена в Сатания, и за шестдесети път на нас ни се предостави възможност да внесем изменения и да започнем модификация на основните, стандартни форми на живот на локалната вселена.

58:1.2 (664.3) Необходимо е да подчертаем, че Носителите на Живот не са способни да инициират живот, докато сферата не стане готова за началото на еволюционния цикъл. Ние не можем да осигурим и развитието на живота да става с по-бързи темпове, отколкото позволява това физическият прогрес на планетата, който поддържа и приспособява развиващия се живот.

58:1.3 (664.4) Носителите на Живот на Сатания създадоха прототип на живота, основан на натриевия хлорид; затова каквито и да са крачки по пътя на имплантацията на живот бяха невъзможни, докато океанската вода не стане достатъчно солена. Урантийският тип протоплазма е способен да съществува само в подходящ сóлен разтвор. Целият древен живот – както растителен, така и животински, се появи в среда, представляваща солен разтвор. И даже по-високоорганизираните наземни животни не биха могли да продължат да живеят, ако този необходим солен разтвор не циркулираше по тяхното тяло в кръвообращението, което свободно мие – буквално потопява, всяка най-малка жива клетчица в това „солено море“.

58:1.4 (664.5) Вашите примитивни предци свободно циркулираха в соления океан. Днес същият този подобен на океан солен разтвор спокойно циркулира във вашите тела, свободно миейки всяка отделна клетка с химически разтвор, който по всички основни параметри е сравним със солената вода, стимулирала първите протоплазмени реакции на първите живи клетки на планетата.

58:1.5 (664.6) В началото на тази епоха Урантия във всички отношения се приближаваше до състояние, благоприятно за поддържането на изначалните форми на морски живот. Физическата еволюция на Земята и в обкръжаващите региони на пространството бавно, но сигурно подготвяше почвата за последващите опити по създаването на такива форми на живот, които по наше мнение биха били по най-добрия начин приспособени към формиращото се физическо обкръжение – както наземно, така и пространствено.

58:1.6 (665.1) След това сатанийската комисия на Носителите на Живота се върна в Йерусем, решавайки преди да пристъпи към самата имплантация на живот да дочака нови разломи на континенталните масиви на сушата, което би довело до образуването на още по-голям брой вътрешни морета и защитени лагуни.

58:1.7 (665.2) На планета, където животът има морски произход, идеалните условия за имплантация на живота се осигуряват от голям брой вътрешни морета, от обширно крайбрежно плитководие и от изобилие от защитени лагуни по бреговата линия; водите на Земята бързо се разпределяха именно по такъв начин. Тези древни вътрешни морета рядко бяха дълбоки повече от сто и петдесет до сто и осемдесет метра, а слънчевата светлина е способна да проникне в океанската вода на над двеста метра.

58:1.8 (665.3) Именно от тези крайбрежни морски води, в условията на мекия и равен климат на по-късната епоха, примитивният растителен живот излезе на брега, където високото съдържание на въглерод в атмосферата предостави на новите разновидности наземен живот възможност за бърз и пищен растеж. Макар че тази атмосфера беше идеална за растителен живот, в нея имаше толкова въглероден двуокис, че на повърхността на Земята не можеше да живее никакво животно, какво ли остава за човек.

2. Атмосферата на Урантия

58:2.1 (665.4) Планетарната атмосфера пропуска на Земята около една двумилиардна част от цялата излъчвана от Слънцето светлина. Ако светлината, попадаща върху Северна Америка, се заплащаше на база два цента за киловатчас, годишната сметка щеше да бъде над 800 квадрилиона долара. Град Чикаго щеше да трябва да плати за слънчевата светлина сума, значително надвишаваща 100 милиона долара на ден. И необходимо е да се помни, че вие получавате от Слънцето и други видове енергии – светлината не е единственият дар на Слънцето, който достига до вашата атмосфера. На Урантия се изливат колосални потоци от слънчева енергия, включително вълните, чиито диапазони са над и под видимия спектър.

58:2.2 (665.5) Атмосферата на Земята е практически непрозрачна за значителна част от слънчевата радиация в крайната ултравиолетова част на спектъра. Голяма част от тези къси вълни се поглъщат от озона, чийто горен слой съществува на височина около шестнадесет километра над повърхността на Земята и се простира навън още на шестнадесет километра. В условията, преобладаващи на повърхността на Земята, насищащият това пространство озон би образувал слой с дебелина само два и половина милиметра. При все това сравнително неголямото и изглеждащо незначително количество озон защитава обитателите на Урантия от излишъка от тези опасни и ултравиолетови лъчи, присъстващи в слънчевата светлина. А ако този озонов слой беше малко по-дебел, то вие бихте се лишили от изключително важните и благотворни за здравето ултравиолетови лъчи, които достигат днес до земната повърхност и обуславят появата на един от вашите най-важни витамини.

58:2.3 (665.6) Независимо от това някои ограничени механисти от числото на смъртните упорито смятат, че материалното творение и еволюцията на човека са били случайност. Промеждутъчните създания на Урантия са събрали над 50 000 факта от областта на физиката и химията, които по тяхно убеждение са несъвместими със законите на случайността и които, както те предполагат, безпогрешно демонстрират присъствието на разумен план в материалното творение. И то без да вземаме предвид техния каталог с над сто хиляди факта, намиращи се извън пределите на областта на физиката и химията, които по тяхно мнение доказват присъствието на разум в планирането, създаването и поддържането на материалния космос.

58:2.4 (666.1) Слънцето излива истински потоци смъртоносни лъчи и вашият приятен живот на Урантия е възможен благодарение на „случайните“ въздействия на над четиридесет защитни операции, които изглеждат непреднамерени и чието въздействие е сходно с въздействието на уникалния озонов слой.

58:2.5 (666.2) Ако не беше „обвиващият“ ефект на атмосферата през нощта, загубите на топлина поради нейното излъчване щяха да стават толкова бързо, че животът щеше да може да се поддържа само с изкуствени мерки.

58:2.6 (666.3) Петте или осем до девет и половина долни километра от атмосферата на Земята се падат на тропосферата; ветровете и въздушните потоци на този слой са причина за атмосферните условия. Над този пояс се намира вътрешната йоносфера, над която започва стратосферата. При отдалечаване от повърхността от Земята става равномерно спадане на температурата в продължение на девет и половина до тринадесет километра; на тази височина тя е около 57˚ под нулата по Целзий. Този температурен диапазон – от 54˚ до 57˚ под нулата по Целзий – остава неизменен на продължение на следващите шестдесет и пет километра нагоре. Това е стратосферата – област с постоянна температура. На височина от седемдесет и два до осемдесет километра температурата започва да нараства, достигайки 6500˚С на височината на полярните сияния. Именно това интензивно топлинно излъчване йонизира кислорода. Но температурата в такава разредена атмосфера едва ли може да се сравнява с температурата на повърхността на Земята. Необходимо е да се има предвид, че половината от цялата ваша атмосфера е на първите пет километра. Височината на земната атмосфера се определя като най-голямата височина на полярното сияние – около шестстотин и четиридесет километра.

58:2.7 (666.4) Полярните сияния имат непосредствено отношение към слънчевите петна – тези противоположно насочени слънчеви циклони, които, подобно на земните тропически урагани, се въртят над и под слънчевия екватор. Такива атмосферни потоци се въртят в противоположни посоки, когато се образуват над или под екватора.

58:2.8 (666.5) Способността на слънчевите петна да изменят честотата на светлинните вълни показва, че по своето действие тези центрове на слънчеви бури са гигантски магнити. Такива магнитни полета са способни да изхвърлят заредени частици от кратерите на слънчевите петна през пространството чак до вашата външна атмосфера на Земята, където тяхното йонизиращо въздействие води до появата на толкова зрелищните полярни сияния. Затова най-интензивните полярни сияния се наблюдават при вас в периодите на максимална активност на слънчевите петна или скоро след тях, когато петната обикновено се разполагат по продължение на екватора.

58:2.9 (666.6) Даже стрелката на компаса реагира на това въздействие на Слънцето, отклонявайки се малко повече на изток на изгрев и малко повече на запад – по залез. Това се случва всеки ден, но в пика на слънчевата активност тези отклонения на компаса се усилват двойно. Такива ежедневни отклонения на компаса са следствие от повишената йонизация на горните слоеве на атмосферата под въздействието на слънчевата светлина.

58:2.10 (666.7) Именно с присъствието на две различни нива наелектризирани проводящи слоеве в стратосферата се обяснява възможността за дълговълнови и късовълнови радиотранслации. Вашето радиопредаване понякога се натъква на смущения, които възникват вследствие мощните бури, бушуващи от време на време в горните слоеве на йоносферата.

3. Пространственото обкръжение

58:3.1 (666.8) В началните етапи на материализация на вселената по цялото пространство са разсеяни обширни водородни облаци – такива натрупвания на космическа прах, каквито характеризират днес много региони на далечното пространство. Значителна част от организираната материя, разрушавана и разсейвана от пламтящи слънца под формата на лъчиста енергия, отначало се натрупа в тези древни водородни облаци от пространството. При наличието на някои необичайни условия атомният разпад се наблюдава и в ядрата на големите водородни маси. И всички тези процеси на строеж и разрушаване на атомите, подобни на тези, които се извършват в силно нагрети мъглявини, се съпровождат от освобождаването на потоци от късовълнови пространствени лъчи, носещи лъчиста енергия. Тези разнообразни излъчвания се съпътстват от неизвестен на Урантия вид пространствена енергия.

58:3.2 (667.1) Енергийният заряд късовълново излъчване, съществуващ в пространството на вселената, четиристотин пъти превишава всичките останали видове лъчиста енергия, съществуваща в организираните региони на пространството. Излъчването на късите пространствени вълни – независимо дали техният източник са пламтящите мъглявини, напрегнатостта на електрическите полета, външното пространство или обширните облаци водороден прах, количествено и качествено се модифицират от колебания и внезапни изменения на напрежението вследствие температурни, гравитационни и електронни въздействия.

58:3.3 (667.2) Различният произход на пространствените лъчи се определя от стечението на много космически обстоятелства, точно както и орбитите на циркулиращата материя, варираща от модифицираните кръгове до крайните разновидности на елипсите. Физическите условия също могат съществено да се изменят, тъй като даже в една физическа зона електроните понякога се въртят в посока, противоположна на въртенето на по-големи маси материя.

58:3.4 (667.3) Огромните водородни облаци са истинските химически лаборатории на космоса, обединяващи всички фази на еволюиращата енергия и видоизменящата се материя. Мощни енергийни процеси протичат в маргиналните газове на огромните двойни звезди, които толкова често се препокриват и вследствие на това широко се смесват едни с други. Но нито една от тези колосални и широкомащабни енергийни активности на пространството не оказва ни най-малко въздействие върху феномена на организирания живот – зародишната плазма на живата природа и живите същества. Такива енергийни условия на пространството са присъщи на средата, необходима за установяването на живот, но – за разлика от някои по-дълги лъчи, носещи лъчиста енергия – те не влияят върху последващите модификации на наследствените фактори на зародишната плазма. Животът, имплантиран от Носителите на Живота, не се поддава на въздействието на този удивителен поток от къси пространствени лъчи вселенска енергия.

58:3.5 (667.4) Всички тези необходими космически условия трябваше да достигнат благоприятно ниво на развитие преди Носителите на Живот да могат действително да пристъпят към установяването на живот на Урантия.

4. Ерата на зараждане на живота

58:4.1 (667.5) Вас не трябва да ви смущава това, че нас ни наричат Носители на Живота. Ние сме способни да пренасяме живота и да го доставяме на планетите, но ние не донесохме със себе си живота на Урантия. Урантийският живот е уникален – той се зароди на тази планета. Тази сфера е свят за видоизменен живот, а целият възникващ живот беше формулиран от нас точно тук, на самата планета. И в цялата Сатания, даже в цялата Небадон, няма нито един свят с такъв живот като на Урантия.

58:4.2 (667.6) Преди 550000 000 години корпусът на Носителите на Живота се върна на Урантия. В сътрудничество с духовните и свръхфизически сили ние организирахме и внедрихме изначалните прототипи на живот в този свят и го поместихме в неговите гостоприемни води. Чак до епохата на Планетарния Принц Калигастия целият планетарен живот (с изключение на извънпланетарните личности) води своето начало от три изначални, идентични и едновременни имплантации на морски живот. Тези три имплантации на живот бяха наречени централна (или евразийско-африканска), източна (или австралоазийска), и западна, включваща Гренландия и двете Америки.

58:4.3 (668.1) Преди 500000 000 години първобитната морска флора стабилно се укрепи на Урантия. Гренландия и арктическият масив на сушата, заедно със Северна и Южна Америка, започнаха своя дълъг и бавен дрейф в западно направление. Африка бавно се премести на юг, създавайки между себе си и майчинското тяло източно-западна падина – Средиземноморския басейн. Антарктика, Австралия и сушата, която показват тихоокеанските острови, се отделиха на юг и изток и оттогава се отдалечиха на голямо разстояние.

58:4.4 (668.2) Ние имплантирахме примитивната форма на морски живот в защитените тропически заливи на централните морета на източно-западната пукнатина, образуваща се между раздалечаващите се континенти. Осъществявайки три имплантации на морски живот, искахме да сме сигурни, че след разделянето на сушата плитководните морета на всеки огромен континент ще съдържат в себе си този живот. Предвиждахме, че в по-късната епоха на поява на наземен живот огромни океани ще разделят тези дрейфуващи маси суша.

5. Континенталният дрейф

58:5.1 (668.3) Континенталният дрейф продължаваше. Под натиска на почти 3 500 тона на квадратен сантиметър ядрото на Земята стана плътно и твърдо като стомана и вследствие на колосалното гравитационно свиване на голяма дълбочина то беше и досега си остава разтопено. Температурата се повишава с приближаването към центъра на Земята, където тя е малко над температурата при повърхността на Слънцето.

58:5.2 (668.4) Външният слой земна маса на дълбочина хиляда и шестстотин километра се състои основно от различни видове скали. Под тях са по-плътните и тежки метали. Процесите на стопяване и високите температури на ранните и доатмосферните епохи водеха до това, че светът се намираше практически в течно състояние, затова тежките метали потънаха дълбоко в дълбините на Земята. Тези от тях, които се срещат днес близо до повърхността, представляват отделяния на древните вулкани, по-късните и мощни лавови потоци и сравнително неотдавнашните отлагания на метеорити.

58:5.3 (668.5) Дебелината на външната кора беше около шестдесет и пет километра. Тази външна кора лежеше непосредствено върху разтопено базалтово море с различна дебелина – подвижен слой разтопена лава, удържан от високото налягане, но с неизменна тенденция да се устремява във всяка посока, за да компенсира планетарното налягане и така да стабилизира земната кора.

58:5.4 (668.6) Континентите и днес продължават да плават по некристализиралото “смекчаващо ударите” море от разтопен базалт. Ако не бяха тези предохранителни условия, силните земетресения буквално биха разнесли Земята на части. Земетресенията се предизвикват не от вулкани, а от придвижването и изместването на твърдата горна кора.

58:5.5 (668.7) Намиращите се в земната кора слоеве лава, застивайки, образуват гранит. Средната плътност на Урантия е малко повече от пет и половина пъти по-голяма от плътността на водата; плътността на гранита по-малко от три пъти надвишава плътността на водата. Ядрото на Земята е дванадесет пъти по-плътно от водата.

58:5.6 (668.8) Морското дъно е по-плътно, отколкото земните маси, което задържа континентите над повърхността на водата. Когато изтласканото морско дъно се издигне над нивото на морето, се оказва, че то се състои основно от базалт – вид лава, който е значително по-тежък от континенталния гранит. При това ако материците не бяха по-леки от океанското ложе, силата на тежестта би изтеглила края на океаните на сушата, но подобно явление не се наблюдава.

58:5.7 (668.9) Теглото на океаните също е един от факторите за нарастващото налягане на морското ложе. Заедно с теглото на водния стълб по-ниските, но сравнително по-тежки океански легла приблизително се уравновесяват от теглото на по-високите, но значително по-леки континенти. Но като тенденция всички континенти пълзят към океана. Налягането на континентите на нивото на океанското дъно е около 1 400 килограма на квадратен сантиметър. Тоест такова би било налягането на континенталната маса, намираща се на височина 5 000 метра, на квадратен сантиметър. Тази разлика в налягането e причина за плъзгането на континентите към океанското ложе.

58:5.8 (669.1) Слягането на океанското дъно в епохата до появата на живота издигна твърдата континентална маса на такава височина, че нейното странично налягане доведе до плъзване на източните, западни и южни краища по лежащите отдолу слоеве полугъста лава във водата на обкръжаващия Тихи океан. Толкова пълна компенсация на континенталното налягане позволи да се избегне широкият разлом на източното крайбрежие на древния азиатски континент, но оттогава източната брегова линия надвисна над пропастта на съседните океански дълбини, заплашвайки да се плъзне във водния гроб.

6. Преходният период

58:6.1 (669.2) Преди 450000 000 години се състоя преходът от растителен към животински живот. Тази метаморфоза стана в плитководните, защитени тропически заливи и лагуни, разположени по продължение на бреговата линия на раздалечаващите се континенти. И този процес, всички фази на който бяха заложени в изначалните прототипи живот, протичаше постепенно. Съществуваха много промеждутъчни стадии между първобитните растителни форми и по-късните, добре оформени животински организми. До ден днешен са се запазили преходните плесенни гъбички, които е невъзможно да се причислят нито към растенията, нито към животните.

58:6.2 (669.3) Макар че може да се проследи еволюцията на растителния живот в животински, макар че са били намерени постепенно изменящи се редове растения и животни, последователно водещи от най-простите към най-сложните и развити организми, вие няма да можете да откриете такива съединителни звена нито между големите отдели в царството на животните, нито между висшите от дочовешките животински типове и първобитните хора от човешките раси. Така наричаните “липсващи звена” ще си останат липсващи по простата причина, че никога не са съществували.

58:6.3 (669.4) Те не се образуват в резултат от постепенно натрупване на неголеми отклонения; те се появяват като напълно сформирали се нови категории живот и се появяват внезапно.

58:6.4 (669.5) Внезапната поява на нови видове и различни категории живи организми е изцяло биологично и напълно естествено явление. С тези генетични мутации не е свързано нищо свръхестествено.

58:6.5 (669.6) При подходящо ниво на соленост на океана да се появи животински живот и да се позволи на солената вода да циркулира по телата на морските животни беше сравнително проста задача. Но след като океаните бяха свити и концентрацията на солта рязко нарасна, същите тези животни си изработиха способността да понижават съдържанието на солта в течността на своите тела – точно както организмите, научили се да живеят в прясна вода, са придобили способността да поддържат нужното ниво натриев хлорид в течностите на своето тяло с помощта на изкусни методи за задържане на солите.

58:6.6 (669.7) Изучаването на изкопаемия морски живот в скалите разкрива стремежа на тези примитивни организми да се приспособят към средата. Растенията и животните никога не прекратяват такива адаптационни експерименти. Средата постоянно се изменя и живите организми винаги се опитват да се приспособят към нейните безкрайни колебания.

58:6.7 (670.1) Физиологичното осигуряване и анатомичната структура на всяка нова категория живот са реакция спрямо действието на физически закони, но последващото снабдяване с разум е посвещение, изпълнявано от спомагателните духове на разума в зависимост от природните възможности на мозъка, които се осигуряват от чисто физически и еволюционни процеси.

58:6.8 (670.2) В течение на почти безкрайните цикли придобивания и загуби, адаптация и повторна адаптация всички живи организми извършват излитания и падания от една епоха в друга. Придобиващите космическо единство остават, а тези, на които това не се отдава, прекратяват съществуването си.

7. Геоложката летопис

58:7.1 (670.3) Обширната група скални системи, съставляваща външната кора на света в зората на живота или епохата на Протерозоя, понастоящем се среща само на редки места по повърхността на Земята. Когато тя излиза изпод всички натрупвания от последващите епохи, в нея се откриват само вкаменени останки от растителен и примитивен животински живот. Някои от тези най-древни потопени във водата породи са смесени с по-късни слоеве и понякога те съдържат вкаменелости на ранни форми на растителен живот, докато в най-горните слоеве понякога се срещат по-примитивни форми на древни морски животински организми. На много места тези най-древни напластени скални слоеве, съдържащи в себе си изкопаеми на ранен морски живот – както животински, така и растителен, могат да бъдат открити над по-древния, недиференциран камък.

58:7.2 (670.4) Сред изкопаемите от тази ера се срещат водорасли, приличащи на корали растения, примитивни Протозоа и преходни организми от типа гъби. Но отсъствието на такива изкопаеми в слоевете на долните каменни слоеве не говори задължително за това, че по време на образуването на тези отлагания животът не е съществувал на други места. В продължение на тези древни епохи животът беше рядко явление и бавно се разпространяваше по повърхността на Земята.

58:7.3 (670.5) Понастоящем скалите от тази древна епоха са до повърхността на Земята или много близо до повърхността, покривайки около една осма част от днешната територия на сушата. Средната дълбочина на този преходен пласт – най-древните слоеве утаечни слоеве, е около два и половина километра. На някои места такива системи древни породи достигат дълбочина шест и половина километра, но много слоеве, приписвани на тази епоха, се отнасят до по-късни периоди.

58:7.4 (670.6) В Северна Америка този древен слой, носещ в себе си първобитни изкопаеми останки, излиза на повърхността на много места в източните, централни и северни райони на Канада. Освен това тук е разположен промеждутъчен източно-западен гребен от тази скала, който се простира от Пенсилвания и древния планински масив Адирондак на запад през Мичиган, Уисконсин и Минесота. Други гребени преминават от Нюфаундленд до Алабама и от Аляска до Мексико.

58:7.5 (670.7) Скалите от тази епоха излизат на повърхността на много места, но най-лесно

58:7.6 (670.8) обяснимо е образуването на тези от тях, които се намират в района на езерото Горно езеро, а също и в Големия каньон на река Колорадо, където тези скали, съдържащи първобитни вкаменелости и съществуващи в няколко слоя, потвърждават катаклизмите и колебанията на повърхността в тези далечни времена. Този каменен слой – най-древният пласт кора, носещ в себе си изкопаеми – беше набръчкан, нагънат и по най-невъобразим начин усукан в резултат от земетресенията и ранната вулканична активност. Потоците лава на тази епоха издигнаха към повърхността на Земята голямо количество желязо, мед и олово.

58:7.7 (670.9) Рядко такива процеси се демонстрират с по-голяма графична нагледност, отколкото в долината Сейнт-Кроа в Уисконсин. В този район станаха сто двадесет и седем последователни изтичания на лава с последващо потопяване на сушата и последващо отлагане на скали. Макар че значителна част от горните скални отлагания и промеждутъчни лавови потоци днес отсъства и макар че долната част на тази система е погребана дълбоко в земята, на повърхността се намират около шестдесет и пет или седемдесет от тези напластени страници от каменната книга на миналото.

58:7.8 (671.1) В тези древни епохи, когато значителна част от сушата беше съвсем малко над нивото на морето, земята нееднократно се потопяваше и отново се издигаше. Кората на Земята още едва встъпваше в по-късния период на относителна стабилизация. Вълнообразните движения – подеми и потопявания в началния период на континенталния дрейф – въздействаха върху честотата на периодическите потопявания на огромните земни маси.

58:7.9 (671.2) По време на тази епоха на примитивен морски живот обширни крайбрежни райони от континентите се спуснаха под нивото на морето на дълбочина от няколко метра до почти километър. Голямата част от по-ранния пясъчник и конгломерати представлява утаечни натрупвания, образували се от тези древни брегове. Утаечните скали от този древен пласт лежат непосредствено над тези слоеве, които са се формирали дълго преди възникването на живота, по време на появата на световния океан.

58:7.10 (671.3) Някои от горните слоеве от тези промеждутъчни отлагания от скални наноси съдържат неголеми количества тъмен шист или аспидни плочи, което говори за присъствието на органичен въглерод и свидетелстват за съществуването на предшественици на тези форми растителен живот, които запълниха Земята в течение на последващия Въгленосен, или каменовъглен, период. Значителна част от медта в тези каменни слоеве е следствие от водни отлагания. Някакво количество мед се среща в пукнатините на по-древните скали и представлява концентрат, който се образува в застоелите блата, съществуващи покрай някои древни защитени брегове. Местонахожденията на желязна руда в Северна Америка и Европа са разположени в отлагания и вулканични разливи, лежащи отчасти в по-древните, неутаени скали и отчасти в по-късните, отложени скали, отнасящи се към преходните периоди на образуването на живот.

58:7.11 (671.4) Тази ера е период на разпространение на живота във водната среда на света; морският живот се установи трайно на Урантия. Дъното на плитководните и просторни вътрешни морета постепенно се запълваше с обилна и пищна растителност, докато крайбрежните води изобилстваха с най-простите форми на животински живот.

58:7.12 (671.5) Цялото това повествувание е нагледно изложено върху изкопаемите страници на огромната “каменна книга”, разказваща за събитията на отминалите дни. И страниците на тази гигантска биогеологична летопис непременно ще ви разкрият истината, стига само да се научите да ги тълкувате. Дъното на много морета се надигна днес на голяма височина и техните многовековни отлагания свидетелстват за борбата за съществуване в тези отдавнашни дни. Буквално верни са думите на вашия поет, заявил: “И прахът, по който стъпваме, някога е бил жив.”

58:7.13 (671.6) [Представено от член на Корпуса на Носителите на Живот на Урантия, понастоящем постоянно пребиваващ на планетата.]





Back to Top