Книгата Урантия - Документ 55. Сферите на светлината и живота

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част II: Локалната вселена

Документ 55. Сферите на светлината и живота



Документ 55. Сферите на светлината и живота

55:0.1 (621.1) Е похата на светлината и живота е завършващият етап в еволюцията на пространствено-времевия свят. Започвайки от древните времена на първобитния човек, такъв свят е преминал през редица последователни планетарни епохи: епохата до и след пристигането на Планетарния Принц, епохата след пристигането на Адам, епохата след пристигането на Сина-Арбитър и епохата след идването на посвещенческия Син. След това, благодарение на последователните планетарни мисии на Троичните Синове-Учители и все по-голямото разкриване от тях на божествената истина и космическата мъдрост, такъв свят се подготвя за кулминационното еволюционно постижение: придобиването на устойчив статут на светлината и живота. В своите усилия, насочени към установяване на завършващата планетарна епоха, на Троичните Синове-Учители винаги им помагат Ярките Вечерни Звезди, а понякога и самите Мелхиседек.

55:0.2 (621.2) Ерата на светлината и живота, която Синовете-Учители откриват при завършването на своята последна планетарна мисия, продължава в обитаемите светове безкрайно. Всяка следваща ера с устойчив статут може да се разделя на редица съдни периоди от съдебните действия на Синовете-Арбитри; но всички подобни съдебни действия са чисто формални и по никакъв начин не изменят течението на планетарните събития.

55:0.3 (621.3) Продължителният живот е гарантиран само на тези планети, които постигат съществуване в главните кръгове на свръхвселената, но доколкото знаем, на световете на светлината и живота е предопределено да съществуват в продължение на вечните епохи на цялото бъдеще време.

55:0.4 (621.4) Еволюционният свят преминава през седем етапа на постепенно установяване на ерата на светлината и живота и в тази връзка е необходимо да отбележим, че световете на смъртните, слели се с Духа, се развиват аналогично на сферите, чиито обитатели се сливат с Настройчиците. Ето тези седем етапа на светлината и живота:

55:0.5 (621.5) 1. Първи – етап планета.

55:0.6 (621.6) 2. Втори – етап система.

55:0.7 (621.7) 3. Трети – етап съзвездие.

55:0.8 (621.8) 4. Четвърти – етап локална вселена.

55:0.9 (621.9) 5. Пети – етап малък сектор.

55:0.10 (621.10) 6. Шести – етап голям сектор.

55:0.11 (621.11) 7. Седми – етап свръхвселена.

55:0.12 (621.12) В заключителната част на настоящото повествувание стадиите на постепенното развитие са описани в тяхната връзка с вселенската организация, но планетарните ценности на всеки стадий могат да бъдат постигнати от всеки от световете, съвършено независимо от развитието на останалите светове или от свръхпланетарните нива на управление на вселената.

1. Моронтийният храм

55:1.1 (622.1) Наличието на моронтиен храм в столицата на обитаемия свят е свидетелство за встъпване на такава сфера в устойчивите епохи на светлината и живота. Преди да напуснат света след своята последна мисия, Синовете-Учители откриват тази завършваща епоха на еволюционни постижения; те управляват в този ден, когато „светият храм низхожда от небето на земята“. Това събитие, ознаменуващо началото на светлината и живота, винаги се почита с личното присъствие на Райския Посвещенчески Син на съответната планета, който пристига, за да засвидетелства този велик ден. В този храм с несравнима красота Райският Посвещенчески Син провъзгласява отдавна изпълняващия своите задължения Планетарен Принц за новия Планетарен Владетел, дарявайки верния Син-Ланонандек с нова власт и разширени пълномощия при воденето на планетарните дела. Присъства също така и Властелинът на Системата, който официално потвърждава тези декларации.

55:1.2 (622.2) Моронтийният храм се състои от четири части. Централната част представлява светилището на Райския Посвещенчески Син. Дясната част е предназначена за Планетарния Принц, станал вече Планетарен Владетел; когато се намира в храма, този Син-Ланонандек е видим за най-духовните индивиди на сферата. Лявата част се определя за изпълняващия задълженията на глава на прикрепените към планетата завършили.

55:1.3 (622.3) Макар че за планетарните храмове са говорели като за „низхождащи от небето“, в действителност самият материал не се транспортира от столицата на системата. Архитектурата на всеки храм се разработва в миниатюра в столицата на системата и впоследствие управляващите Моронтийната Енергия доставят тези утвърдени проекти на планетата. Тук, съвместно с Главните Физически Регулатори, те пристъпват към построяването на моронтийния храм в съответствие с проекта.

55:1.4 (622.4) Обикновено моронтийният храм вмества около триста хиляди зрители. Тези постройки не се използват за поклонение, отдих или сеанси за далечни връзки; те са посветени на особени тържества на планетата – такива като общуването с Властелина на Системата или Всевишните, специални визуализации, в хода на които се проявява личностното присъствие на духовни същества, а също и за безмълвни космически размишления. Училищата по космическа философия провеждат тук випускните си изпити и освен това смъртните сфери получават тук планетарно признание на успехите си в областта на високото обществено служене и на други известни постижения.

55:1.5 (622.5) Такъв моронтиен храм служи и като място за наблюдаване на преобразуването на живите смъртни в моронтийно състояние. Предвид това, че храмът се състои от моронтийни материали, той не се унищожава от огненото великолепие на всепоглъщащия огън, така безследно изтриващ от лицето на земята физическите тела на тези смъртни, които в тези мигове претърпяват окончателно сливане със своите божествени Настройчици. В големите светове тези прощални блясвания се извършват почти непрекъснато и според ръста на броя преобразувания в различни части на планетата се създават спомагателни светини на моронтиен живот. Неотдавна се намирах в един от световете далеч на север, където действаха двадесет и пет моронтийни светини.

55:1.6 (622.6) На планетите, непостигнали устойчиво състояние, на които все още няма моронтийни храмове, тези блясвания от сливането често се извършват в планетарната атмосфера, където материалното тяло на кандидата за преобразуване се издига от промеждутъчните създания и физическите регулатори.

2. Смъртта и преобразуването

55:2.1 (623.1) Естествената физическа смърт не е неизбежен атрибут на смъртното съществуване. Повечето високоразвити еволюционни същества – обитатели на световете, съществуващи в завършващата ера на светлината и живота, не умират; от живота си в плът те направо преминават към моронтиен живот.

55:2.2 (623.2) Този опит на преобразуване от материалния живот в моронтийно състояние – сливането на безсмъртната душа с вътрешния Настройчик, става все по-обичайно явление в хода на еволюционния прогрес на планетата. Поначало само някои смъртни от всяка епоха достигат такова духовно развитие, което съответства на нивото на преобразуване. Но с встъпването в последователните епохи на Синовете-Учители сливането с Настройчиците все по-често се извършва още преди прекратяването на живота, продължителността на който при тези развиващи се смъртни постоянно се увеличава; и към времето на завършващата мисия на Синовете-Учители приблизително една четвърт от тези възвишени смъртни се освобождава от естествената смърт.

55:2.3 (623.3) На по-късни етапи от ерата на светлината и живота промеждутъчните създания или техните партньори чувстват приближаването на статута на възможното сливане с Настройчика и съобщават за това на хранителите на съдбата, които на свой ред предават това на групата завършили, в чието владение може да се намира въпросният смъртен; и тогава Планетарният Владетел повелява подобен смъртен да прекрати всякакви планетарни дела, да се прости със своя свят и да отиде във вътрешния храм на Планетарния Владетел в очакване на моронтиен пренос – проблясването от преобразуването, от материалната сфера на еволюция до моронтийното ниво за преддуховно развитие.

55:2.4 (623.4) Събрали се в моронтийния храм, семейството, приятелите и колегите на такъв кандидат за сливане се разполагат около централното възвишение, на което кандидатите почиват, свободно общувайки със събралите се тук техни приятели. Около кандидатите, отделяйки ги от останалите същества, се нареждат небесните личности, за да предпазят материалните смъртни от въздействието на енергиите, които възникват в момента на “проблясването на живота” и освобождават кандидатите за възход от връзките на материалната плът, с което оказват на тези еволюционни смъртни такова въздействие, каквото оказва естествената смърт на тези, които се освобождават от плътта с тяхна помощ.

55:2.5 (623.5) В просторния храм могат да се съберат едновременно много кандидати за сливане. Наистина е прекрасно, когато събралите се по този случай смъртни стават свидетели на това как скъпите на сърцето им създания възхождат в духовния пламък и как поразително се отличава това от по-древните епохи, когато смъртните са принудени да предават своите покойници във властта на земните стихии! На мястото на риданията и стенанията, характерни за началните епохи на човешката еволюция, идват екстазната радост и най-възвишеното ликуване на позналите Бога смъртни, прощаващи се за известно време с любимите същества, които се освобождават от своите материални връзки чрез духовния пламък на всепоглъщащо величие и възходящо блаженство. В световете, утвърдили се в светлината и живота, „погребенията“ са събития на огромна радост, най-дълбоко удовлетворение и неизразима надежда.

55:2.6 (623.6) Душите на такива прогресиращи смъртни все повече се изпълват с вяра, надежда и увереност. По своето настроение присъстващите на процедурата преобразуване напомнят радостните приятели и роднини, които са дошли на випускния изпит на един от членовете на своята група или за да станат свидетели на високата ч

55:2.7 (624.1) ест, оказана на един от тях. И би било несъмнено полезно, ако по-слабо развитите смъртни се научеха да се отнасят към естествената смърт поне с част от това веселие и безгрижие. След проблясъка от сливането преобразуваното създание напълно изчезва от полезрението на своите смъртни другари. Вследствие преместването на Настройчика такива преобразувани души се отправят направо в залите за възкресение на съответния свят на моронтийна подготовка. Тези процеси, свързани с преобразуването на хората и прехода в моронтийния свят, протичат под наблюдението на архангела, назначен на планетата в деня на нейното встъпване в ерата на светлината и живота.

55:2.8 (624.2) Към времето на достигане от света на четвъртия етап на светлината и живота повече от половината смъртни напускат планетата посредством преобразуване от числото на живите. Намаляването на броя на създанията, преминаващи през смъртта, продължава и по-нататък, но аз не зная нито една система, където в обитаемите светове – даже в такива, които вече отдавна са се утвърдили в светлината и живота, естествената смърт напълно да отсъства като метод за освобождаване от връзките на плътта. И докато достигането на такова високо ниво на планетарна еволюция не стане всеобщо, световете за моронтийна подготовка на локалната вселена трябва да продължават своята дейност като образователни и културни сфери за еволюиращи моронтийни прогресори. Отстраняването на смъртта е теоретически възможно, но по мои наблюдения това все още не е станало. Възможно е такъв статут да може да се постигне в далечно бъдеще в течение на последващите епохи от седмия етап на устойчивия планетарен живот.

55:2.9 (624.3) В периода на разцвет на ерата на светлината и живота преобразуваните души на устойчивите сфери не преминават през обителските светове. Няма ги и сред студентите на моронтийните светове на системата или съзвездието. Те не преминават през нито един от тези стадии на моронтийния живот. Те са единствените възходящи смъртни, които почти напълно избягват моронтийната фаза на прехода от материално съществуване към полудуховен статут. В началото на своя възходящ път такива обгърнати от Сина смъртни служат в световете на прогреса на вселенската столица. От тези образователни светове на Салвингтон те се връщат назад като учители в същите тези пропуснати от тях светове и впоследствие се насочват към центъра, към Рая, заставайки на пътя, предназначен за възходящите смъртни.

55:2.10 (624.4) Ако можехте поне веднъж да посетите планета, намираща се на висока степен на развитие, щяхте веднага да видите в какво се крият причините за различния прием на възходящите смъртни в обителските и висшите моронтийни светове. Вие веднага бихте разбрали, че съществата, пристигащи от високоразвити сфери, са готови да възобновят своя възход към Рая от много по-висока степен, отколкото обикновените смъртни, пристигащи от такъв дезорганизиран и изостанал свят като Урантия.

55:2.11 (624.5) От каквото и ниво на планетарно развитие да възхождат смъртните към моронтийните светове, седемте обителски свята им предоставят прекрасна възможност да опознаят като практикуващи учители всичко, което е останало зад пределите на техния опит поради високия статут на тяхната родна планета.

55:2.12 (624.6) Вселената неизменно използва тези компенсационни методи, призвани да осигурят на всяко възходящо създание придобиване на целия опит, който има принципно значение за възхода.

3. Златният век

55:3.1 (624.7) В течение на ерата на светлината и живота светът постига все по-голямо процъфтяване под бащинското управление на Планетарния Владетел. Към това време световете се развиват под въздействието на единен език, единна религия, в нормалните сфери – единна раса. Но тази епоха не е съвършена. В такива светове все още има добре оборудвани болници, домове за грижи за болните. Все още съществуват проблеми във връзка с лечението на телесните увреждания, все още са неизбежни немощта, която идва с преклонната възраст, и недъзите на старостта. Все още не са отстранени всички болести, все още не напълно са подчинени планетарните животни, но в сравнение с по-древните периоди на първобитния човек, живеещ в епохата до идването на Планетарния Принц, такива светове са същински рай. Ако внезапно ви пренесяха на планета, намираща се на такава степен на развитие, вие инстинктивно щяхте да я наречете земен рай.

55:3.2 (625.1) В продължение на тази епоха на относителен прогрес и съвършенство материалните въпроси, както преди, се намират във владение на човешкото правителство. Неотдавна посетих свят, намиращ се на първия етап от епохата на светлината и живота, чиито обществени отношения се финансираха за сметка на вземането на десятък. Всеки възрастен работник – а всички здрави граждани се занимаваха с някаква трудова дейност – плащаше десет процента от своя доход или прираст в обществената хазна и тези средства се разпределяха по следния начин:

55:3.3 (625.2) 1. Три процента се харчеха за разпространяване на истината – наука, образование и философия.

55:3.4 (625.3) 2. Три процента се изразходваха за красотата – развлечения, съвместен отдих и изкуство.

55:3.5 (625.4) 3. Три процента се посвещаваха на добродетелите – обществено служене, алтруизъм и религия.

55:3.6 (625.5) 4. Един процент се отделяше в застрахователния резерв – срещу загуба на трудоспособността при нещастен случай, болест, старост или стихийни бедствия.

55:3.7 (625.6) Природните ресурси на тази планета се смятаха за обществено достояние, за обществена собственост.

55:3.8 (625.7) Най-високата чест, с която можеше да бъде удостоен гражданин на този свят, беше орденът за „висше служене“ – единственият знак на отличие, официално предоставян в моронтийния храм. Тази награда се присъждаше на тези, които притежаваха дългогодишни заслуги в една от областите на свръхматериалните открития или общественото планетарно служене.

55:3.9 (625.8) Голямата част от обществените и административни постове заемаха съвместно мъже и жени. В основни линии обучението също се провеждаше съвместно; такива двойки изпълняваха и всички опекунски функции.

55:3.10 (625.9) В тези възвишени светове периодът на детераждане не продължава много дълго. Твърде голяма разлика във възрастта на децата е нежелателна. Когато децата са приблизително на една възраст, те са способни да принесат много повече полза от взаимното развитие. И в тези светове те преминават великолепна подготовка с използването на състезателни системи, където интензивното изучаване на прогресивни области и отрасли на знанието води към разнообразни постижения в усвояването на истината, красотата и добродетелите. Нека не ви тревожи фактът, че даже такива прославени сфери пораждат достатъчно зло – действително и потенциално, което подбужда да се избира между истината и лъжата, между доброто и злото, между греха и праведността.

55:3.11 (625.10) При все това съществува задължително неизбежното наказание, присъщо на смъртното съществуване на такива развити еволюционни планети. Когато устойчивият свят встъпва в четвъртия етап на светлината и живота, за достигането на малкия сектор на всички възходящи създания е необходимо да изпълнят някаква временна задача на планета, преминаваща през ранните стадии на своята еволю ция.

55:3.12 (626.1) Всеки от тези последващи етапи представлява по-нататъшен прогрес във всички аспекти на планетарните постижения. Разширеното разкриване на истината на първия етап на светлината включва устройството на вселената на вселените, докато изучаването на Божествата на следващия етап се съдържа в стремежа за постигане на многопланова представа за природата, мисията, служенето, връзките, произхода и съдбата на Синовете-Създатели – първото ниво на Бог-Седмократния.

55:3.13 (626.2) След придобиването на достатъчно устойчиво съществуване на планета с такъв размер като Урантия се наброяват около сто центъра за местно управление. Такива спомагателни центрове се възглавяват от една от групите квалифицирани управляващи:

55:3.14 (626.3) 1. Младите Материални Синове и Дъщери, доставени от столицата на системата за изпълнение на задължения като помощници на управляващите Адам и Ева.

55:3.15 (626.4) 2. Потомците на полусмъртния персонал на Планетарния Принц, родили се в някои светове за изпълнение на дадената и аналогични функции.

55:3.16 (626.5) 3. Прякото планетарно потомство на Адам и Ева.

55:3.17 (626.6) 4. Материализираните и очовечени промеждутъчни създания.

55:3.18 (626.7) 5. Слелите се с Настройчиците си смъртни, които по собствено желание временно се освобождават от преобразуване с разпореждане на вселенския глава на Настройчиците на Съзнанието, за да продължат да действат на планетата, изпълнявайки някои важни административни функции.

55:3.19 (626.8) 6. Специално подготвените смъртни от планетарните училища за управление, удостоени освен това и с ордена за висше служене в моронтийния храм.

55:3.20 (626.9) 7. Някои изборни комисии, съставени от трима, притежаващи необходимата квалификация граждани, които по указание на Планетарния Владетел понякога се избират от населението в съответствие с особените дарования, необходими при изпълнението на определена задача в дадения планетарен сектор.

55:3.21 (626.10) Постигането от Урантия на високо планетарно назначение – ерата на светлината и живота, сериозно се усложнява от проблемите с болестите, дегенеративността, войните, разноцветните раси и многоезичието.

55:3.22 (626.11) Нито един еволюционен свят не може да разчита на постигането на втори етап от устойчивото съществуване в света, докато в него не остане един език, една религия и една философия. Принадлежността към една раса съществено опростява подобно постижение, но по-големият брой народи не са препятствие за прехода на Урантия на по-високи степени.

4. Реорганизацията на управлението

55:4.1 (626.12) В течение на последващите епохи на устойчиво съществуване обитаемите светове се сдобиват със значителни успехи под мъдрото и отзивчиво ръководство на доброволческия Корпус на Завършилите – достигналите Рая възходящи създания, върнали се, за да помагат на своите братя в плът. Тези завършили активно сътрудничат с Троичните Синове-Учители, но те пристъпват към своето непосредствено участие в планетарните дела, едва след като на земята се появи моронтийният храм.

55:4.2 (626.13) След като Корпусът на Завършилите пристъпи официално към своето служене, голяма част от небесното войнство напуска планетата. Но серафическите хранители на съдбата продължават лично да се грижат за прогресиращите смъртни в епохата на светлината. Нещо повече – в продължение на устойчивите епохи пристигат все повече такива ангели, тъй като вече все повече смъртни при живота си на планетата достигат третия космически кръг на координираното постижение.

55:4.3 (627.1) Това е само първата крачка в поредицата административни изменения на последващите епохи, отбелязани от все повече блестящи постижения на обитаемите светове с придвижването от първия към седмия етап на устойчивото съществуване:

55:4.4 (627.2) 1. Първият етап на светлината и живота. В продължение на този начален устойчив етап светът се управлява от трима управители:

55:4.5 (627.3) а) Планетарен Владетел, съветник на който междувременно става Троичният Син-Учител, който като правило е глава на последния корпус такива Синове, действащи на планетата;

55:4.6 (627.4) б) Главата на планетарния корпус на завършилите;

55:4.7 (627.5) в) Адам и Ева, които са съвместна обединяваща сила за двойно управление на Принца-Владетел и главата на завършилите.

55:4.8 (627.6) Като преводачи на серафически хранители и завършили функционират възвишените и освободени промеждутъчни създания. Един от последните актове на завършващата мисия на Троичните Синове-Учители е освобождаването на промеждутъчните създания от сферата и повишаването на техния планетарен статут (или неговото възстановяване) с назначаването им на отговорни длъжности в новата администрация на устойчивата сфера. Човешкото зрение претърпява такива изменения, които позволяват на смъртните да виждат невидимите си дотогава събратя от ранния адамически режим. Това става възможно благодарение на последните постижения на физическата наука и разширението на планетарните функции на Главните Физически Регулатори.

55:4.9 (627.7) Със своята власт Властелинът на Системата е способен да освободи промеждутъчните създания по всяко време след завършването на първия устойчив етап, за да може в моронтия с помощта на Носителите на Живота и физическите регулатори да могат да придобият човешки облик и, получавайки Настройчик на Съзнанието, да започнат възхода си към Рая.

55:4.10 (627.8) В течение на третия и последващите етапи някои промеждутъчни създания продължават да изпълняват своите задължения, действайки основно като свързващи при завършилите, но с встъпването във всеки пореден етап на светлината и живота те в основни линии се заместват от новите категории помощник-свързващи; само в редки случаи те остават на планетата след четвъртия етап на светлината. Седмият етап ще стане свидетел на появата на първите абсонитни попечители от Рая, които идват, за да сменят някои вселенски създания.

55:4.11 (627.9) 2. Вторият етап на светлината и живота. Значение на тази епоха е пристигането в света на Носител на Живота, който става доброволен съветник на планетарните управители по отношение на новите пътища за очиставне и стабилизация на смъртните раси. Така Носителите на Живота вземат активно участие в продължаването на еволюцията на човешката раса – физическа, социална и икономическа. След това те разширяват своя контрол, провеждайки по-нататъшно очистване на наследствените признаци на смъртните за сметка на рязко съкращаване на остатъците на изостаналия и трудно изкореняем непълноценен потенциал – интелектуален, философски, космически и духовен. Тези, които планират и зараждат живот в обитаемия свят, са напълно компетентни, за да дават съвети на Материалните Синове и Дъщери, притежаващи всецяла и безпрекословна власт за очистване на еволюционните раси от всякакви вредни влияния.

55:4.12 (627.10) Започвайки от втория етап и в продължение на целия устойчив път, Синовете-Учители служат на планетата като съветници на завършилите. Те изпълняват такива мисии не по задача, а доброволно, като сътрудничат само на корпуса на завършилите, с изключение на тези случаи, когато със съгласието на Властелина на Системата те могат да бъдат използвани като съветници на Адам и Ева.

55:4.13 (628.1) 3. Третият етап на светлината и живота. В тази епоха обитаемите светове достигат до ново осъзнаване на Извечно Древните, втората фаза на Бог-Седмократния и представителите на тези управители на свръхвселената установяват нови взаимоотношения с планетарната администрация.

55:4.14 (628.2) На всеки последващ етап устойчиво съществуване става ново разширяване на полето на дейност на завършилите. Съществува тясна работна връзка между завършилите, Вечерните Звезди (свръхангелите) и Троичните Синове-Учители.

55:4.15 (628.3) В течение на този или следващия етап Синът-Учител, с помощта на четирите попечителски духа, бива прикрепен към изборния глава на изпълнителната власт. Това смъртно същество и Планетарният Владетел стават обединени управляващи на сферата. Продължителността на службата на смъртния глава на изпълнителната власт е двадесет и пет години от планетарното време и именно това нововъведение помага на Адам и Ева в течение на последващите векове да напуснат света, в който са служили толкова дълго време.

55:4.16 (628.4) Четирите попечителски духа са представени от серафическия глава на сферата, секорафическия съветник на свръхвселената, архангела по преобразуване и омниафима, който действа като личен представител на Пълномощния Страж, намиращ се в столицата на системата. Но тези помощници дават съвети само тогава, когато им ги поискат.

55:4.17 (628.5) 4. Четвъртият етап на светлината и живота. Троичните Синове-Учители се появяват в световете с нови функции. При съдействието на тринитизираните от създания синове, така дълго свързани с тяхната категория, те пристигат в световете като доброволни съветници и помощници на Планетарните Владетели и техните партньори. Такива двойки са синовете, тринитизирани от същества на Рая-Хавона, и синовете, тринитизирани от възходящи създания – те изразяват различни вселенски възгледи и разнообразен личен опит, които са толкова полезни за планетарните управители.

55:4.18 (628.6) Започвайки от този етап, Адам и Ева могат по всяко време да се обърнат към Сина-Създател, Властелина на Вселената, с молба за освобождаване от планетарните им задължения, за да започнат своя възход към Рая; или могат да останат на планетата като ръководители на новото, все по-духовно съобщество от високоразвити смъртни, стремящи се да постигнат философските учения на завършилите, изложени от Ярките Вечерни Звезди, които получават назначение в тези светове за сътрудничество по двойки със секонафимите от столицата на свръхвселената.

55:4.19 (628.7) Завършилите са основно заети с приобщаването към новите свръхматериални видове дейности на обществото – социални, културни, философски, космически и духовни. Доколкото разбираме, тяхното служене ще продължава чак до късните етапи на седмата епоха на еволюционна стабилност, когато е възможно те да отидат да служат във външния космос, след което, както на нас ни се струва, техните места ще бъдат заети от абсонитните същества от Рая.

55:4.20 (628.8) 5. Петият етап на светлината и живота. На този етап от устойчивото съществуване измененията засягат почти изключително физическата сфера и са прерогативи на Главните Физически Регулатори.

55:4.21 (628.9) 6. Шестият етап на светлината и живота се ознаменува с възникването на нови функции в кръговете на разума на обитаемия свят. Очевидно космическата мъдрост става част от вселенското служене на разума.

55:4.22 (628.10) 7. Седмият етап на светлината и живота. На ранния стадий на седмата епоха към Сина-Учител, който е съветник на Планетарния Владетел, се присъедин ява доброволен помощник, изпратен от Извечно Древните, а по-късно към него се присъединява трети съветник от Висшето Управление на Свръхвселената.

55:4.23 (629.1) В течение на тази епоха, ако не и по-рано, Адам и Ева винаги се освобождават от планетарните задължения. Ако в корпуса на завършилите влиза Материален Син, той може да се обедини със смъртния глава на изпълнителната власт, а понякога тези функции доброволно поема на себе си един от Мелхиседек. Ако сред завършилите се окаже промеждутъчно създание, то всички останали членове от тази категория незабавно се освобождават от своите задължения.

55:4.24 (629.2) След освобождаването им от многовековната задача Адам и Ева могат да изберат един от следните пътища:

55:4.25 (629.3) 1. След освобождаването им от планетата те могат веднага да започнат възхода си към Рая от столицата на вселената, получавайки Настройчици на Съзнанието след придобиването на моронтийния опит.

55:4.26 (629.4) 2. Често Адам и Ева получават Настройчици още по време на своята служба в света, встъпващ в епохата на светлината и живота, едновременно с получаването на Настройчици от някои от привнесените от тях чистокръвни деца, доброволно пристигнали в света за един период планетарна служба. След това те могат да тръгнат за столицата на вселената, за да тръгнат по пътя за възход към Рая.

55:4.27 (629.5) 3. Планетарните Адам и Ева могат да вземат такова решение, както и Материалните Синове и Дъщери от столицата на системата – да отидат за малко направо в мидсонитния свят, за да получат своите Настройчици.

55:4.28 (629.6) 4. Те могат да решат да се върнат в сполицата на системата и за известно време да станат членове на висшия съд, след което да получат Настройчици и да започнат възхода си към Рая.

55:4.29 (629.7) 5. След изпълнението на административните си задължения те могат да се върнат в света на своето появяване за временно служене като учители и за получаване на Настройчици при преместване в столицата на вселената.

55:4.30 (629.8) В продължение на всички тези епохи Материалните Синове и Дъщери, идващи отвън за оказване на помощ, оказват огромно въздействие върху еволюцията на социалните и икономически редове. Потенциално те са безсмъртни – поне докато вземат решение да придобият човешка природа, да получат Настройчици и да започнат възход към Рая.

55:4.31 (629.9) За получаване на Настройчик на Съзнанието всяко същество от еволюционен свят трябва да придобие човешка природа. Всички възходящи членове на Смъртния Корпус на Завършилите са получили Настройчици и са се слели с тях, с изключение на серафимите, които при зачисляването им в този корпус биват снабдявани с присъствието на Отеца чрез внедряване на дух от друг тип.

5. Върхът на материалното развитие

55:5.1 (629.10) Смъртните създания, населяващи такъв поразен от греха, доминиран от злото, търсещ себе си изолиран свят като Урантия, едва ли са способни да си представят физическото съвършенство, интелектуалното ниво и духовното развитие, характерни за развитите епохи от еволюцията на безгрешната сфера.

55:5.2 (629.11) Последните периоди от ерата на светлината и живота представляват върха на еволюционното материално развитие. В тези културни светове отсъстват безделието и търканията, свойствени на по-ранните и примитивни епохи. Почти напълно изчезват бедността и социалното неравенство, преминава в миналото дегенеративността и редки стават случаите на правонарушения. Практически напълно изчезва лудостта, а слабоумието става рядкост.

55:5.3 (629.12) Високо и съвършено ниво достига икономическото, социално и административно развитие на тези светове. Процъфтяват науката, изкуството и промишлеността и обществото представлява гладко функциониращ механизъм, достигнал висотата на развитие в материалната, интелектуалната и културната области. Промишлеността в значителна степен е посветена на служенето на висшите цели на тази великолепна цивилизация. Икономическият живот на подобен свят става етичен.

55:5.4 (630.1) Войната е останала в миналото, изчезнали са армията или полицията. Постепенно изчезва и правителството. С течение на времето законите, регулиращи човешкото поведение, стават ненужни благодарение на умението на хората да контролират своите постъпки. Сферата на обхват на гражданското управление и държавно регулиране на промеждутъчния стадий на развиващата се цивилизация е обратно пропорционална на нравствеността и духовността на гражданите.

55:5.5 (630.2) Значително са усъвършенствани училищата, посветени на възпитанието на разума и развитието на душата. Центровете за изкуства са изискани, музикалните организации – великолепни. Храмовете за поклонение, както и съществуващите към тях училища по философия и емпирична религия, представляват прекрасни и величествени съоръжения. Възвишените открити арени за поклонение се отличават с простота на художественото си оформление.

55:5.6 (630.3) Съществуват широки възможности за провеждане на подобаващи игрови състезания, хумористични представления и за други индивидуални и групови видове дейности. Особена черта на състезателна дейност в такъв висококултурен свят е стремежът на индивидите и групите да се отличат в космологичните науки и космологичните философски течения. Процъфтяват литературата и ораторското изкуство, а езикът е усъвършенстван дотолкова, че е способен символично да изразява понятията и експресивно да предава идеи. Животът се отличава с живителна простота; накрая човекът се е сдобил с координация на високото ниво на техническо развитие и въодушевяващите интелектуални успехи и е надминал както първото, така и второто възвишени постижения на духа. Стремежът към щастие е опит, който носи радост и удовлетворение.

6. Смъртният индивид

55:6.1 (630.4) Със своето развитие в епохата на светлината и живота обществото става все по-мирно. Макар че индивидът остава също толкова независим и предан на своето семейство, в него се появяват повече алтруизъм и братска любов.

55:6.2 (630.5) В своето днешно състояние на Урантия вие не сте способни да оцените по достойнство високия статут и прогресивната същност на просветените обитатели на тези усъвършенствани светове. Такива народи представляват разцвета на еволюционните раси. Но тези същества си остават смъртни; те продължават да дишат, да ядат, да спят и пият. Тази велика еволюция не е земен рай, но тя е възвишено предвестие на божествените светове, лежащи на пътя към Рая.

55:6.3 (630.6) По време на постадамическите епохи на нормалния свят смъртните раси достигат високо биологично ниво; и сега, в продължение на устойчивите епохи, от век на век продължава физическата еволюция на човека. Усилват се както слухът, така и зрението. Броят на населението става постоянен. Възпроизвеждането се регулира в съответствие с планетарните потребности и вътрешните наследствени фактори: смъртните, населяващи планетата в тази епоха, се делят на пет-десет групи, при което на низшите групи се разрешава да раждат два пъти по-малко от този брой деца, които се раждат на висшите групи. Постоянното подобряване на тази великолепна раса по време на ерата на светлината и живота в голяма степен се обяснява със селективното възпроизвеждане на тези гени, които притежават превъзхождащо качество от социален, философски, космически и духовен характер.

55:6.4 (630.7) Настройчиците продължават да идват така, както и в предишните еволюционни епохи, и с всяка нова епоха смъртните придобиват все по-голяма способност да общуват с вътрешните частици на Отеца. На зачатъчния и преддуховните етапи на развитие продължават да действат спомагателните духове на разума. С настъпването на последващите епохи устойчив живот още по-действени стават Светият Дух и служенето на ангелите. По време на четвъртия етап на светлината и живота прогресивните смъртни изглежда поддържат активна съзнателна връзка с духовното присъствие на Главния Дух със свръхвселенски статут, докато философските стремежи на такъв свят са насочени към постигането на нови откровения от Бога-Висшия. Повече от половината хора, населяващи тези прогресивни планети, преминават в моронтийно състояние от числото на живите. Наистина, „старото отмира; вижте, всичко става ново“.

55:6.5 (631.1) В съответствие с нашите представи физическата еволюция завършва към края на петата епоха на ерата на светлината и живота. По наши наблюдения висшите предели на духовното развитие, имащи отношение към еволюиращия човешки разум, се определят от нивото на сливане с Настройчиците – нивото на обединение на моронтийните ценности и космическите значения. Друго нещо е мъдростта: макар да не знаем със сигурност, ние предполагаме, че не съществува предел за интелектуалната еволюция и за постигането на мъдростта. В свят, достигнал седмия етап, мъдростта може да изчерпи материалните потенциални възможности, да премине към интуицията на мотата и даже да се докосне до абсонитното величие.

55:6.6 (631.2) Ние виждаме, че в тези високоразвити светове, отдавна вече намиращи се на седмия етап на развитието, преди своето преобразуване хората напълно усвояват езика на локалната вселена; и аз посетих няколко много стари свята, обитателите на които се обучаваха при абандонтерите на езика на свръхвселената. В тези светове наблюдавах метод, с помощта на който абсонитните личности разкриваха присъствието на завършилите в моронтийния храм.

55:6.7 (631.3) Такъв е разказът за величествената цел, към която се стремят смъртните от еволюционните светове; и всично споменато по-горе става още преди встъпването на човека на моронтийния път; цялото това блестящо развитие е постижимо за материалните смъртни в обитаемите светове – първия стадий на този безкраен и непостижим път, който води до Рая и до придобиване на божественост.

55:6.8 (631.4) Но нима вие сте способни да си съставите представа за еволюционните смъртни, които възхождат днес от световете, отдавна вече встъпили в седмата епоха на устойчивото съществуване в светлината и живота? Именно такива създания се отправят в моронтийните светове на локалната вселена, за да започнат своя възход.

55:6.9 (631.5) Ако смъртните на Урантия можеха само да погледнат един от тези по-прогресивни светове, отдавна утвърдили се в светлината и живота, те никога нямаше да подложат на съмнение мъдростта на еволюционната програма на творението. Даже ако усъвършенстването на създанието свършваше с това, то и в такъв случай величествените еволюционни успехи на смъртните раси в тези развити, устойчиви сфери биха били напълно достатъчни, за да оправдаят сътворението на човека в световете на времето и пространството.

55:6.10 (631.6) Ние често се замисляме: ако голямата вселена се утвърди в светлината и живота, ще бъде ли подготвян Корпус за Завършили за съвършените възходящи смъртни, както преди? Но ние не знаем това.

7. Първият, или планетарен, етап

55:7.1 (631.7) Тази епоха започва с появата на моронтиен храм в новата планетарна столица и завършва с утвърждаването на цялата система в светлината и живота. Началото на тази епоха поставят Троичните Синове-Учители при завършването на техните последователни планетарни мисии, когато Планетарният Принц се издига до положението на Планетарен Владетел с разпореждане и в личното присъствие на Райския посвещенчески Син от дадената сфера. Едновременно с това завършилите започват активно да участват в планетарните дела.

55:7.2 (632.1) Материалният Син и Материалната Дъщеря – Планетарните Адам и Ева, са зримите и фактически управители или управляващи света, утвърден в светлината и живота. Завършващите са невидими, както и Принцът-Владетел, с изключение на тези случаи, когато се намира в моронтийния храм. Затова фактически и буквални глави на планетарното управление са Материалният Син и Материалната Дъщеря. Именно благодарение на такова устройство на управлението кралската власт е излязла на почит в цялата вселена. Кралете и кралиците са изключително удачно решение в тези идеални обстоятелства, когато светът разполага с такива висши личности, действащи от името на още по-висши, но невидими управители.

55:7.3 (632.2) Когато вашият свят встъпи в тази ера, Макивента Мелхиседек – сега изпълняващ функциите на наместник на Планетарния Принц на Урантия, несъмнено ще се възкачи на трона на Планетарния Владетел; и в Йерусем вече отдавна предполагат, че ще го съпровождат един от синовете и една от дъщерите на Адам и Ева на Урантия, които понастоящем се намират в Едемия като подопечни на Всевишните на Норлатиадек. Тези деца на Адам могат да служат като такива на Урантия съвместно с Владетеля Мелхиседек, доколкото те са се лишили от способността да създават потомство почти преди 37 000 години, оставяйки своите материални тела на Урантия при подготовката за преместване на Едемия.

55:7.4 (632.3) Тази устойчива епоха продължава дотогава, докато всяка обитаема планета в системата не встъпи в ера на стабилизация; и след като най-младият свят, последният достигнал светлината и живота, просъществува в такова устойчиво състояние в течение на един милион години по системното времеизчисление, всяка система ще се стабилизира и индивидуалните светове ще встъпят в системния етап на ерата на светлината и живота.

8. Вторият етап, или етапът Система

55:8.1 (632.4) Когато цялата система се утвърждава в живота, възниква нов вид управление. Планетарните Владетели стават членове на конклава на системата и този нов административен орган, на решенията на който Бащите на Съзвездия могат да налагат вето, притежава висша власт. Такава система от обитаеми светове става фактически самоуправляема. В столичния свят на системата се утвърждава законодателна асамблея, в която всяка планета изпраща по десет представители. Съдилищата се създават сега в столиците на системите и само обжалванията се предават в столицата на вселената.

55:8.2 (632.5) След стабилизацията на системата Пълномощният Страж, представляващ Висшия Администратор на свръхвселената, става доброволен съветник на висшия съд на системата и води заседания на новата законодателна асамблея. След утвърждаването на цялата система в светлината и живота Властелините на Системата престават да се сменят. Владетелят става безсрочен глава на своята система. Помощниците на властелините се сменят, както и в миналите епохи.

55:8.3 (632.6) В течение на епохата на стабилизация от своите столични вселенски светове за пръв път пристигат мидсонитите, които стават съветници на законодателните асамблеи и консултанти на арбитражните съдилища. Тези мидсонити приемат също така определени мерки за включване на нови, притежаващи висша ценност на значението мота в системата на обучението, която се организира от тях съвместно със завършващите.

55:8.4 (632.7) Това, което Материалните Синове са направили за смъртните раси в биологичен аспект, мидсонитните създания правят сега за тези обединени и прославени хора в постоянно прогресиращите области на философията и одухотворената мисъл.

55:8.5 (633.1) В обитаемите светове Синовете-Учители доброволно сътрудничат със завършилите и освен това същите тези Синове съпровождат завършилите при преместването в обителските светове, когато след утвърждаването на цялата система в светлината и живота тези сфери престават да се използват като диференцирани приемни светове. В крайна сметка така става, след като цялото съзвездие достигне дадения етап на развитие. Но в Небадон няма групи, постигнали такъв прогрес.

55:8.6 (633.2) Ние нямаме право да разкриваме същността на работата, извършвана от завършилите, контролиращи дейността на такива преориентирани обителски светове. Но вие вече знаете, че в цялата вселена съществуват различни типове разумни създания, които не са описани в настоящите повествувания.

55:8.7 (633.3) Все нови системи се утвърждават в светлината и живота благодарение на влизащите в тях светове. Накрая настъпва време, когато стабилизацията достига и последната система от даденото съзвездие и вселенските управляващи – Синът-Владетел, Извечно Единният и Ярката Вечерна Звезда, пристигат в столицата на съзвездието, за да провъзгласят Всевишните за безусловни управители на новата съвършена система, състояща се от сто устойчиви системи обитаеми светове.

9. Третият етап, или етапът Съзвездие

55:9.1 (633.4) Обединението на цялото съзвездие устойчиви системи се съпровожда от ново преразпределяне на изпълнителната власт и допълнителна реорганизация на вселенското управление. Тази епоха става свидетел на прогресивни постижения във всеки обитаем свят, но особено се характеризира с промени в столицата на съзвездието при очевидно изменение на взаимоотношенията както с управляващите на ниво система, така и с правителството на локалната вселена. В течение на тази епоха много видове дейности се превеждат от нивото на съзвездието и вселената в столицата на системата и представителите на свръхвселената установяват нови и по-тесни връзки с планетарните, системни и вселенски управители. Едновременно с появата на тези нови връзки някои свръхвселенски управляващи преминават в столиците на съзвездията като доброволни съветници на Всевишните Бащи.

55:9.2 (633.5) Когато съзвездието се утвърждава в светлината, законодателната функция изчезва; вместо това се появява възглавяваната от Всевишните палата на Властелините на Системи. Тези административни групи за пръв път се свързват непосредствено със свръхвселенското правителство по въпросите, отнасящи се към Хавона и Рая. В останалото съзвездието, както и преди, остава свързано с локалната вселена. Унивитатите продължават да управляват моронтийните светове на съзвездието в течение на всеки последващ етап на устойчиво съществуване.

55:9.3 (633.6) Постепенно Бащите на Съзвездията поемат върху себе си все повече и повече от детайлните функции на управлението или надзора, които преди това са били съсредоточени в столицата на вселената. С достигането на шестия етап на стабилизация тези обединени съзвездия придобиват практически пълна автономия. Встъпването в седмия етап на устойчивото съществуване несъмнено се ознаменува от издигане на тези управители и придобиване на истинското величие, изразено в техните имена – Всевишни. След това съзвездието фактически ще поддържа връзка непосредствено с управителите на свръхвселената, докато разширеното правителство на локалната вселена се разшири, за да поеме върху себе си отговорността, свързана със задълженията към нова голяма вселена.

10. Четвъртият етап, или етапът локална вселена

55:10.1 (634.1) Скоро след като вселената се утвърди в светлината и живота, тя преминава към установяване на свръхвселенските орбити и Извечно Древните провъзгласяват създаването на висш съвет с неограничена власт. Новият управляващ съвет се състои от сто Извечно Верни, възглавявани от Извечно Единен, и първият акт на този висш съвет е потвърждение на цялата пълнота на властта на Сина-Владетел.

55:10.2 (634.2) В това, което се отнася до Гавраил и Бащата-Мелхиседек, управлението на вселената остава неизменно. Съветът с неограничена власт се занимава основно с нови проблеми и нови условия, произтичащи от съществуването в развитите условия на светлината и живота.

55:10.3 (634.3) Спомагателният Инспектор мобилизира всички Пълномощни Стражи за създаване на стабилизационен корпус на локалната вселена и предлага на Бащата-Мелхиседек съвместно да наблюдава неговата дейност. И за пръв път корпусът на Свещените Троични Духове се назначава за служене под ръководството на Извечно Единен.

55:10.4 (634.4) Утвърждаването на цялата локална вселена в светлината и живота поставя началото на дълбоки промени в цялата структура на управление – от отделните обитаеми светове до столицата на вселената. Нови връзки се установяват със съзвездията и системите. Майчинският Дух на локалната вселена се свързва с Главния Дух на свръхвселената по новому, а Гавраил установява пряка връзка с Извечно Древните, която се използва в случаите, когато Синът-Владетел отсъства от столичния свят.

55:10.5 (634.5) В течение на тази и последващите епохи Синовете-Арбитри продължават да функционират като правораздаващи при завършването на съдния период, докато сто такива Райски Синове-Авоналовци образуват нов висш съвет на Ясната Утринна Звезда в столицата на вселената. Впоследствие, по молба на Властелина на Системата, един от тези Синове-Арбитри ще стане висш съветник, действащ в столичния свят на всяка локална система чак до настъпването на седмия етап на обединението.

55:10.6 (634.6) В течение на тази епоха Троичните Синове-Учители служат като доброволни съветници на Планетарните Владетели, а също, в групи по трима, оказват аналогична помощ на Бащите на Съзвездия. Накрая тези Синове си намират място в локалната вселена, защото сега те се освобождават от подчинение на локалната система и се назначават във висшия съвет с неограничена власт.

55:10.7 (634.7) За пръв път сега корпусът на завършващите признава пълномощията на извънрайска власт – на висшия съвет. Преди това завършващите не са признавали какъвто и да било контрол, неизлизащ от Рая.

55:10.8 (634.8) Синовете-Създатели на такива устойчиви вселени прекарват много време в Рая и свързаните с него светове, а също и в съвещания с многобройни групи завършили, които служат по цялото локално творение. Така човешката същност на Михаил ще постигне още по-голяма дълбочина на взаимоотношенията с прославените завършили.

55:10.9 (634.9) Напълно безполезно е да се правят догадки за функциите на тези Синове-Създатели по отношение на външните вселени, чието формиране едва започва. Но всички ние от време на време се предаваме на такова теоретизиране. След достигането на този четвърти етап на развитие Синът-Създател бива освобождаван от административни задължения; Божествената Попечителка достига все по-голямо обединение на своето служене с опеката на Главния Дух на свръхвселената и Безкрайния Дух. Очевидно се установяват нови и възвишени отношения между Сина-Създател, Съзидателния Дух, Вечерните Звезди, Синовете-Учители и постоянно растящия корпус на завършилите.

55:10.10 (635.1) Ако на Михаил е съдено някога да напусне Небадон, то Гавраил несъмнено ще стане главен управляващ, а Бащата-Мелхиседек – негов партньор. Едновременно с това новият статут ще бъде присвоен на всички категории постоянно гражданство – такова като на Материалните Синове, унивитатите, мидсонитите, сузатите и смъртните, слели се с Духа. Но дотогава, докато продължава еволюцията, серафимите и архангелите ще са нужни в управлението на вселената.

55:10.11 (635.2) При все това два пункта на нашите разсъждения изглеждат убедителни. Ако на Синовете-Създатели е съдено да отидат във външните вселени, тях несъмнено ще ги съпровождат Божествени Попечителки. Също толкова точно сме уверени в това, че на Мелхиседек им предстои да играят все по-отговорна роля в правителството и управлението на локалната вселена.

11. Етапите малък и голям сектор

55:11.1 (635.3) Планът за утвърждаване в светлината и живота не засяга непосредствено малкия и голям сектори на свръхвселената. Такова еволюционно развитие на първо място засяга локалната вселена като организационна единица и се разпространява само на съставните й части. Свръхвселената се утвърждава в светлината и живота, когато всички входящи в нея локални вселени достигнат съответното съвършенство. Но нито една от седемте свръхвселени не е достигнала ниво на развитие, което макар и смътно да се доближава до такова състояние.

55:11.2 (635.4) Етапът малък сектор. Доколкото нашите наблюдения ни позволяват да предположим, петият етап на стабилизация – етапът малък сектор, засяга изключително физическия статут и съгласувания превод на сто взаимосвързани локални вселени в установени орбити в свръхвселената. По всяка вероятност само силовите центрове и техните партньори са въвлечени в такова преустройство на материалното творение.

55:11.3 (635.5) Етапът голям сектор. Що се отнася до шестия етап на стабилизация, ние можем само да правим догадки, защото никой от нас не е бил свидетел на такова събитие. При все това ние сме способни да постулираме много от това, което се отнася до административното и друго преустройство, което е възможно да се яви следствие от този прогресивен статут на обитаеми светове и техните вселенски групировки.

55:11.4 (635.6) Тъй като статутът на малкия сектор има отношение към координираното физическо равновесие, ние предполагаме, че обединяването на големия сектор ще бъде свързано с постигането на нови нива на интелект – възможно с нов прогрес във висшето постигане на космическата мъдрост.

55:11.5 (635.7) Ние правим изводи относно изменения, които вероятно ще съпровождат реализацията на засега все още недостъпните нива на еволюционен прогрес, наблюдавайки резултатите от съответните постижения в индивидуалните светове и в опита на отделните смъртни, живеещи в тези по-древни и високоразвити сфери.

55:11.6 (635.8) Следва съвсем определено да отбележим, че административните механизми и начини за управление на вселената или свръхвселената никак не могат да ограничат или забавят еволюционното развитие или духовния прогрес на отделната обитаема планета или на когото и да е отделен смъртен от такава сфера.

55:11.7 (635.9) В някои по-древни вселени ние откриваме светове, отнасящи се към петия или шестия етап на светлината и живота – и даже такива, които вече отдавна съществуват в седмата епоха, чиито локални системи още не са се утвърдили в светлината. По-младите планети могат да задържат обединението на системата, но това в никаква степен не затруднява процеса на по-стария и развит свят. По същия начин условията на средата, съществуващи в изолирания свят, не могат да възпрепятстват личните постижения на индивидуалния смъртен; Иисус Назарянин, живял като човек сред хората, лично постигна статута на светлината и живота на Урантия преди деветнадесет столетия.

55:11.8 (636.1) Именно благодарение на наблюденията на събитията, които стават в световете, които отдавна вече са постигнали устойчиво състояние, ние можем да направим достатъчно надеждни изводи относно това какво ще стане и при утвърждаването в светлината и живота на цялата свръхвселена, даже ако сме неспособни с увереност да постулираме резултата от стабилизацията на седемте свръхвселени.

12 СЕДМИЯТ ЕТАП, ИЛИ ЕТАПЪТ СВРЪХВСЕЛЕНА

55:12.1 (636.2) Ние не можем с увереност да предскажем какво ще стане при утвърждаването на свръхвселената в светлината и живота, защото подобно събитие никога досега не се е случвало. Изхождайки от ученията на Мелхиседек, които нито веднъж не са били опровергавани, ние правим извода, че на радикални промени ще бъде подложена цялата организация и управление във всяка съставна част на творенията на времето и пространството – от обитаемите светове до столицата на свръхвселената.

55:12.2 (636.3) Съществува широко разпространено мнение за това, че многобройни групи неприкрепени синове, тринитизирани от създания, ще се събират в столицата и регионалните центрове на устойчивите свръхвселени. Това може да стане предвестник на пристигането на обитатели на външното пространство, възходящи към Хавона и Рая. Но ние не знаем със сигурност това.

55:12.3 (636.4) Предполагаме, че с утвърждаването на вселената в светлината и живота Безусловните Наблюдатели на Висшия, изпълняващи понастоящем консултативна функция, ще станат висш орган на управление на столичния свят на свръхвселената. Тези личности са способни да установяват пряк контакт с абсонитните управляващи, които веднага ще преминат към активни действия в устойчивата свръхвселена. Макар че тези Безусловни Наблюдатели в течение на дълго време са консултанти и съветници в развитите еволюционни творения, те ще приемат върху себе си функциите на управление едва с настъпването на пълновластие на Висшето Същество.

55:12.4 (636.5) Безусловните Наблюдатели на Висшия, по-широко действащи в тази епоха, не са крайни, абсонитни, пределни или безкрайни; те са върховност и представляват само Бога-Висшия. Те са персонализация на пространствено-времевата върховност и вследствие на това не действат в Хавона, функционирайки само като висши обединители. Възможно е те да имат отношение към системата на вселенско отражение. Но ние не сме уверени в това.

55:12.5 (636.6) Нито един от нас няма удовлетворителна представа за това какво ще стане, когато голямата вселена (седемте свръхвселени, подчинени на Хавона) напълно се утвърди в светлината и живота. Това безусловно ще стане най-важното събитие в аналите на вечността от времето на появяване на централната вселена. Има и такива, които смятат, че самото Върховно Същество ще се появи от хавонската тайна, обкръжаваща неговата духовна Личност, и ще се установи в столицата на седмата свръхвселена като емпиричен Владетел на усъвършенстваните творения на времето и пространството. Но ние не знаем това със сигурност.

55:12.6 (636.7) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Съвета на архангелите на Урантия.]





Back to Top