Книгата Урантия - Документ 32. Еволюцията на локалните вселени

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част II: Локалната вселена

Документ 32. Еволюцията на локалните вселени



Документ 32. Еволюцията на локалните вселени

32:0.1 (357.1) ЛОКАЛНАТА вселена представлява творението на Син-Създател, който принадлежи към Райската категория на Михаиловците. Тя включва сто съзвездия, всяко от които наброява сто системи от обитаеми светове, като общо всяка система обединява около хиляда обитаеми сфери.

32:0.2 (357.2) Всички тези вселени на времето и пространството са еволюционни. Съзидателният план на Райските Михаиловци винаги предвижда постепенна еволюция и последователно развитие на физическата, интелектуална и духовна природа и възможностите на разнообразните създания, които населяват различните типове сфери на локалната вселена.

32:0.3 (357.3) Урантия принадлежи на локалната вселена, чийто пълновластен управител е Богочовекът от Небадон – Иисус Назарянин и Михаил Салвингтонски. И всички планове на Михаил по отношение на тази локална вселена били напълно одобрени от Райската Троица дълго преди той да предприеме най--великия подвиг в пространството.

32:0.4 (357.4) Божиите Синове имат право да избират реалиите за своята съзидателна дейност, но тези материални творения били изначално разработени и планирани от Райските Архитекти на Мирозданието.

1. Физическата поява на вселените

32:1.1 (357.5) На довселенския стадий пространствената сила и първичните енергии са подвластни на Райските Главни Организатори на Силата, но в пределите на свръхвселените, когато проявяващата се енергия започва да се подчинява на локалната или линейната гравитация, те отстъпват своето място на управляващите енергията на съответната свръхвселена.

32:1.2 (357.6) Тези управляващи енергията действат самостоятелно на предматериалните и постсилови фази на съответната локална вселена. Съответният Син-Създател не може да пристъпи към организация на вселената, докато управляващите енергията не мобилизират пространствените енергии, достатъчни за осигуряване на материален фундамент – истински слънца и материални сфери, за възникващата вселена.

32:1.3 (357.7) Всички локални вселени притежават приблизително еднакъв енергиен потенциал, макар да се отличават значително по своите физически размери, а съдържанието в тях на видимо вещество може понякога да се променя. Енергийният заряд на локалната вселена и придобитата от нея потенциална материя се определят от манипулациите на управляващите енергиите и техните предшественици, както и от действията на Сина-Създател и от вродения дар за физическо управление на неговия съзидателен партньор.

32:1.4 (358.1) Енергийният заряд на съответната локална вселена представлява около една стохилядна от силовия запас, съответстващ на нейната свръхвселена. Във вашата локална вселена Небадон съотношението между материализацията и масата е малко по-малко. Във физически аспект Небадон притежава такъв физически запас от енергия и материя, какъвто и всяко от останалите локални творения на Орвонтон. Единственото физическо ограничение за еволюционното развитие на вселената Небадон се съдържа във величината на заряда от пространствена енергия, задържана с помощта на гравитационното управление на взаимосвързаните сили и личности на обединения вселенски механизъм.

32:1.5 (358.2) След като енергия-материята достигне определена степен на материализация на масата, на сцената се появява Райски Син-Създател, съпровождан от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух. Едновременно с появата на Сина-Създател започва и работата по устройството на архитектурната сфера, която ще стане столичен свят на проектираната локална вселена. Установяването на такава локална вселена отнема дълги епохи, в течение на които слънца придобиват устойчивост, планети се образуват и намират своите орбити и продължава работата по създаването на архитектурните светове, на които предстои да станат столици на съзвездия и системи.

2. Организацията на вселената

32:2.1 (358.3) В организацията на вселената Синовете-Създатели биват предшествани от управляващите енергията и от други същества, породени от Третия Източник и Център. От пространствените енергии, организирани предварително от тези същества, вашият Син-Създател Михаил е създал обитаемите светове на вселената Небадон и оттогава е посветен на тяхното усърдно управление. Като използват предварително съществуващата енергия, тези божествени Синове създават видимо вещество, проектират живи създания и с помощта на вселенското присъствие на Безкрайния Дух сътворяват многоликата свита от духовни личности.

32:2.2 (358.4) Тези управляващи и регулатори на енергията, които дълго преди появата на Сина-Създател са провели подготвителна работа по физическата организация на вселената, впоследствие се съединяват с Вселенския Син във величествена връзка, като остават завинаги съвместни управляващи на тези енергии, които отначало са организирали и включили към кръговете. В Салвингтон понастоящем действат същите сто енергийни центъра, които са си сътрудничили с вашия Син-Създател при изначалното формиране на тази локална вселена.

32:2.3 (358.5) Първият завършен акт на физическо творение в Небадон е бил организирането на столичния свят – архитектурната сфера на Салвингтон заедно с нейните спътници. От времето на първите действия на енергийните центрове и физически регулатори до пристигането на живия персонал на завършените сфери на Салвингтон са изминали малко повече от един милиард от вашите настоящи планетарни години. Веднага след Салвингтон последвало създаването на стоте столични свята от заплануваните съзвездия и десетте хиляди столични свята на заплануваните локални системи за планетарно управление и администрация, заедно с техните архитектурни спътници. Подобни архитектурни светове са предназначени както за физически, така и за духовни личности, а също и за промеждутъчните, моронтийни или преходни степени на съществуване.

32:2.4 (359.1) Салвингтон – столицата на Небадон, е разположена в самия център на енергомасата на локалната вселена. Но вашата локална вселена не е единична астрономическа система, макар че в нейния физически център се намира огромна система.

32:2.5 (359.2) Салвингтон е личната резиденция на Михаил Небадонски, но Той не пребивава там постоянно. За безпрепятственото функциониране на вашата локална вселена вече не се изисква неотлъчното присъствие на Сина-Създател в столичната сфера, но в ранните епохи на физическата организация на Небадон положението е било друго. Съответният Син-Създател не може да напусне своя столичен свят дотогава, докато с помощта на материализация на достатъчно количество енергия не се достигне гравитационна устойчивост на неговото владение, за да могат различните контури и системи да се уравновесяват посредством взаимно материално притегляне.

32:2.6 (359.3) Когато физическият план за създаването на вселената е изпълнен, Синът-Създател – съвместно със Съзидателния Дух, разработва собствен план за сътворяване на живот, след което Съзидателният Дух – въплъщение на Безкрайния Дух, започва да действа във вселената като самостоятелна съзидателна личност. След формулирането и осъществяването на този първи творчески акт се появява Ярката Утринна Звезда – персонификацията на тази първа творческа представа за индивидуалност и въплъщение на идеала за божественост. Това е главният администратор на вселената, личния партньор на Сина-Създател – същият като него във всички аспекти на характера, макар и съществено ограничен в атрибутите на божествеността.

32:2.7 (359.4) И сега, след като на Сина Създател са осигурени пръв помощник и главен администратор, бива сътворено огромно и великолепно войнство от разнообразни създания. Възникват синове и дъщери на локалната вселена, след което се създава системата за управление на съответното творение, като се започне от върховните съвети на вселената и се стигне до бащите на съзвездия и пълновластните управители на локалните системи – съвкупностите от тези светове, които впоследствие трябва да станат места за обитаване на разнообразни смъртни раси от волеви създания; и начело на всеки от тези светове застава Планетарен Принц.

32:2.8 (359.5) И тогава, след цялостното завършване на организацията на вселената и окончателното комплектоване на нейния персонал, Синът-Създател претворява предложението на Отеца: да създаде смъртен човек по техен божествен образ.

32:2.9 (359.6) Организацията на планетарните обители на Небадон продължава, тъй като тази вселена е наистина едно младо образувание в звездните и планетарни владения на Орвонтон. Съгласно последните данни в Небадон се намират 3 840 101 обитаеми планети, а Сатания – локалната система, към която принадлежи и вашият свят, в много отношения прилича на другите системи.

32:2.10 (359.7) Сатания не е еднородна физическа система, единна астрономическа единица или организация. Нейните 619 обитаеми свята са разположени в над петстотин различни физически системи. Само в пет от тях има повече от два обитаеми свята и от тях само в един има четири обитаеми планети, докато в четиридесет и шест има по два обитаеми свята.

32:2.11 (359.8) Системата с обитаеми светове на Сатания се намира на голямо разстояние от Уверса и от това огромно струпване на звезди, което служи като физически или астрономически център на седмата свръхвселена. Над двеста хиляди светлинни години делят Йерусем – столицата на Сатания, от физическия център на свръхвселената Орвонтон, която се намира много навътре, в плътната част от диаметъра на далечния Млечен Път. Сатания е разположена в периферията на локалната вселена, а Небадон понастоящем се е изместила значително към границата на Орвонтон. От най--отдалечените системи от обитаеми светове до центъра на свръхвселената има малко по--малко от двеста и петдесет хиляди светлинни години.

32:2.12 (360.1) Понастоящем въртенето на вселената Небадон се извършва в отдалечен регион в югоизточната част на свръхвселенските предели на Орвонтон. Най--близките съседни вселени са: Авалон, Хенселон, Санселон, Порталон, Уолверинг, Фановинг и Алворинг.

32:2.13 (360.2) Но еволюцията на локалната вселена е дълга история. Документите, които разказват за свръхвселената, са уводът в тази тема; тези, които се отнасят към настоящия раздел, са продължението й, а следващите, които се отнасят до историята на Урантия и нейното предназначение – са нейният завършек. Но вие ще можете адекватно да проумеете предназначението на смъртните от локалното творение, едва когато внимателно прочетете разказа за живота и ученията на вашия Син-Създател, живял в облика на смъртен човек във вашия собствен еволюционен свят.

3. Идеята за еволюция

32:3.1 (360.3) Единственото абсолютно неизменно творение е централната вселена Хавона, сътворена директно от мисълта на Всеобщия Отец и словото на Вечния Син. Хавона е екзистенциална, съвършена и наситена вселена, която обкръжава обителта на вечните Божества, всеобщия център. Творенията на седемте свръхвселени се отличават с краен и еволюционен характер и последователно развитие.

32:3.2 (360.4) По своя произход всички физически системи на времето и пространството са еволюционни. Даже физическата си стабилност те получават, едва след като придобият постоянни орбити в своите свръхвселени. И локалната вселена се утвърждава в светлината и живота, едва след като се изчерпят възможностите за нейното физическо развитие и всички нейни обитаеми светове придобият вечна неизменност и устойчивост на духовния статут.

32:3.3 (360.5) Освен в централната вселена съвършенството се придобива постепенно. В лицето на централната вселена ни е даден еталон на съвършенство, но всички други владения трябва да придобиват това съвършенство с помощта на съответни методи, предвидени за развитието на съответните светове и вселени. Почти безкрайно разнообразие отличава плановете на Синовете-Създатели, свързани с организацията, развитието, обучението и слагането в ред на техните локални вселени.

32:3.4 (360.6) С изключение на божественото присъствие на Отеца, всяка локална вселена в известен смисъл е копие на административната организация на централната или еталонна вселена. Макар Всеобщият Отец лично да присъства във вселената на своето обитание, той не пребивава в ума на съществата, които произхождат от тази вселена, така, както присъства буквално в душите на смъртните на времето и пространството. Но компенсиращият характер на съгласуването и регулирането на духовните дела на обширното творение изразява върховна мъдрост. В централната вселена Отецът присъства като такъв лично, но отсъства в умовете на децата на това съвършено творение; във вселените на пространството Отецът отсъства като личност: представляват го неговите Пълновластни Синове, а самият той съкровено пребивава в умовете на своите смъртни деца чрез духовното представителство на доличностното присъствие на Тайнствените Наставници, които пребивават в умовете на тези волеви създания.

32:3.5 (360.7) В столицата на съответната локална вселена обитават всички съзидателни личности и техните партньори, които представляват автономната власт и административното самоуправление, с изключение на личното присъствие на Всеобщия Отец. В локалната вселена можете да откриете по нещо от всяко същество и от представителите на почти всички класове разумни създания на централната вселена, с изключение на Всеобщия Отец. Макар че Всеобщият Отец не присъства в дадена локална вселена, той има свой личен представител – Сина-Създател на тази вселена, който отначало е наместник на Бога, а впоследствие – върховен и пълновластен владетел със свои собствени права.

32:3.6 (361.1) Колкото по--надолу се спускаме по стълбицата на живота, толкова по--трудно ни е да съзрем невидимия Отец с очите на вярата. На низшите създания, а понякога и на висшите личности, не винаги се отдава да видят Всеобщия Баща в неговите Синове-Създатели. И така, в очакване на своя духовен растеж, когато съвършенството на развитието ще им позволи да видят Бога със собствените си очи, те постепенно се уморяват, поддават се на духовни съмнения, объркват се и така изолират себе си от прогресивните духовни цели на своето време и вселена. Така губят способността да видят Отеца, виждайки Сина-Създател. Най--надеждната защита на създанието по неговия дълъг път, когато независимо от стремежа към Отеца вътрешните причини правят това невъзможно, е твърдо да се държи за истината-факт за присъствието на Отеца в неговите Синове. Буквално и фигуративно, духовно и личностно Отецът и Синовете са едно. Вярно е: този, който е видял Сина-Създател, е видял Отеца.

32:3.7 (361.2) Устойчивостта и надеждността на личностите от дадена вселена в началото зависи само от степента на сходството им с Божеството. Когато родството, което свързва създанието с изначалните и божествени Източници, стане достатъчно далечно, било то на Божии Синове или на попечители, които принадлежат на Безкрайния Дух, нараства вероятността за дисхармония, объркване, а оттам – за въстания и грях.

32:3.8 (361.3) С изключение на съвършените същества, източник на които e Божеството, всички волеви създания в свръхвселените имат еволюционна природа, като започват своя път от примитивни състояния и се издигат непрекъснато нагоре, в действителност – към центъра. Даже високодуховните личности продължават да се възвисяват по жизнения път, като последователно преминават от живот в живот и от една сфера на друга. За тези, в които присъстват Тайнствените Наставници, действително не съществуват предели за духовен възход и прогрес във вселените.

32:3.9 (361.4) Съвършенството на създанията на времето, когато такова съвършенство накрая бъде постигнато, е изцяло придобито и е истинска собственост на личността. И макар че с постиженията на създанията могат широко да се смесват елементи на благоволение, тези постижения са резултат от индивидуалните усилия и фактическия живот, реакция на личностите спрямо съществуващото обкръжение.

32:3.10 (361.5) От гледна точка на вселената фактът за животинския произход не поставя позорно клеймо на нито една личност, тъй като представлява особен метод за сътворяване на единия от двата основни типа разумни крайни волеви създания. Когато са покорени висотите на съвършенството и вечността, толкова по--голяма е честта за този, който е започнал от най--ниската точка и радостно се е изкачвал стъпка по стъпка по стълбата на живота, и който, достигайки висотите на блаженството, придобива личен опит, който включва неподправеното знание от всеки жизнен етап от началото до върха.

32:3.11 (361.6) Във всичко това е видна мъдростта на Създателите. За Всеобщия Отец би било еднакво просто да направи всички смъртни съвършени създания, да ги дари със съвършенство със силата на своето божествено слово. Но това би ги лишило от чудесния опит, придобиван в резултат от дерзанието и подготовката, присъщи на дългото и постепенно възвисяване към центъра – опит, даден само на тези, които са имали щастието да започнат от най--ниската степен на живота.

32:3.12 (362.1) В обкръжаващите Хавона вселени съществуват точно толкова съвършени създания, колкото е необходимо за удовлетворяване потребностите от образцови наставници на тези, които се възвисяват по еволюционната стълба на живота. Емпиричната природа на личностите от еволюционен тип е естествено космическо допълнение към извечно-съвършената природа на създанията, които населяват Рая-Хавона. В действителност както съвършените, така и станалите съвършени създания са незавършени с оглед на крайната тоталност. Но при взаимодопълващото се обединение на екзистенциално съвършените създания на Рая-Хавона и станалите емпирично съвършени завършили, които се възвисяват от еволюционните сфери, двата типа се освобождават от присъщите им ограничения и така могат да се опитат съвместно да достигнат небесните висоти – висшия статут на създанията.

32:3.13 (362.2) Тези процеси, в които са въвлечени създанията, са вселенско отражение на действия и реакции в Седмократното Божество, където извечната божественост на Райската Троица се съвместява с формиращата се божественост на Висшите Създатели на пространствено-времевите вселени в пределите, с помощта и посредством енергийно-актуализиращото Божество на Върховното Същество.

32:3.14 (362.3) Божествено съвършеното създание и еволюционно станалото съвършено създание са равни по потенциал на божественост, но се отличават по нейния тип. За постигането на върховната степен на служене те са принудени да зависят един от друг. Еволюционните свръхвселени зависят от съвършената Хавона, която осигурява окончателна подготовка за техните възходящи обитатели, но и на съвършената централна вселена ú е необходимо съществуването на усъвършенстващи се свръхвселени за осигуряване на пълнота в развитието на нейните низхождащи жители.

32:3.15 (362.4) Двете основни проявления на крайната реалност – вроденото и придобитото съвършенство, независимо дали това са личности или вселени, се характеризира със съгласуваност, взаимозависимост и взаимовръзка. Всяко се нуждае от своята противоположност за постигане на завършеност на функциите, служенето и предназначението.

4. Връзката на Бога с локалната вселена

32:4.1 (362.5) Не бива да смятате, че доколкото Всеобщият Отец е предал толкова много от самия себе си и от своята власт на други, Той е мълчалив или пасивен член на съюза на Божествата. Освен личностната сфера и посвещаването на Настройчиците Той се представя като най--малко активното от Райските Божества, в смисъл, че позволява на равноправните Божества, своите Синове, както и на множеството създадени разумни същества, да правят толкова много за претворяването на неговия вечен замисъл. Той е мълчаливият член на съзидателното трио само в този смисъл, че никога не прави нищо от това, което могат да направят неговите равноправни или подчинени партньори.

32:4.2 (362.6) Бог в пълна степен разбира потребността на всяко разумно създание от действия и опит и затова във всяка ситуация, независимо дали тя има отношение към съдбата на вселената или към благополучието на най--скромното от нейните създания, Бог се въздържа от активност в полза на милиардите създания и личности Създатели, които по присъщия за тях начин се явяват като негови посредници във всяка вселенска ситуация или творчески акт. Но независимо от тази сдържаност, независимо от това проявление на безкрайна съгласуваност чрез предопределени сили и личности съществува действително, буквално и лично участие на Бога в тези събития. Всички тези средства Отецът използва за благото на цялото свое обширно творение.

32:4.3 (363.1) Що се отнася до политиката, ръководството и управлението на дадена локална вселена, Всеобщият Баща действа в лицето на своя Син-Създател. Всеобщият Баща никога не се намесва във взаимоотношенията на Божиите Синове, в груповите взаимовръзки на личностите, които водят началото си от Третия Източник и Център, или в отношенията между които и да са други създания, такива като човешките същества. Винаги главен е законът на Сина--Създател, владичеството на Бащите на Съзвездия, Пълновластните Управители на Системи и Планетарните Принцове – правилата и методите, предопределени за съответната вселена. Не съществува разделение на властите; божествената власт никога не противоречи на божествения замисъл. Божествата се отличават със съвършено и вечно единодушие.

32:4.4 (363.2) Синът-Създател притежава върховна власт по всички въпроси, свързани с етиката, взаимоотношенията на всеки клас създания с всеки друг клас или на двама или повече индивиди в която и да е група; но подобен план не означава, че Всеобщият Баща не може по своему да се намесва и да направи нещо по желание на своя божествен разум с всяко отделно създание във всяка точка на творението във всичко, което се отнася до текущия статут на този индивид или до неговите възможности в бъдещето и което има отношение към вечния план на Отеца и към неговия безкраен замисъл.

32:4.5 (363.3) В смъртните волеви създания присъствието на Отеца се състои във вътрешния Настройчик – частица от неговия доличностен Дух; освен това Отецът е източникът на личността на подобно смъртно волево създание.

32:4.6 (363.4) Тези Настройчици на Съзнанието са посвещения на Всеобщия Баща и са сравнително изолирани; те пребивават в човешкия разум, но нямат някакво забележимо отношение към етическите проблеми на съответното локално творение. Те не са непосредствено координирани нито със серафическата служба, нито с администрацията на системите, на съзвездията или на дадена локална вселена, нито даже с управлението на Сина-Създател, чиято воля е върховен закон в неговата вселена.

32:4.7 (363.5) Вътрешните Настройчици представляват един от обособените, макар и унифицирани, начини, с помощта на които Бог установява връзка със създанията на своето почти безкрайно творение. Така невидимото за смъртния човек същество показва своето присъствие и ако Бог можеше, би ни открил себе си и по други начини, но такова по-нататъшно разкриване не е божествено възможно.

32:4.8 (363.6) Ние виждаме и разбираме механизма, посредством който Синовете придобиват задълбочени и пълни сведения за вселените под тяхна юрисдикция; но не можем напълно да разберем онези методи, които позволяват на Бог лично да има толкова изчерпателни познания за вселената на вселените, макар да сме способни да осъзнаем поне възможния път за получаване от Всеобщия Баща на информация за съществата в своето гигантско творение и откриването от негова страна на своето присъствие пред тях. Посредством личностния кръг Отецът знае – притежава лично знание за всички мисли и деяния на всички същества във всички системи на всички вселени в цялото творение. Макар че сме неспособни докрай да осмислим този метод на общуване на Бога със своите деца, ние можем да потвърдим своята увереност в това, че “Господ познава своите деца“ и че по отношение на всеки от нас той „забелязва къде сме се родили“.

32:4.9 (363.7) В духовно отношение, във вашата вселена и вашето сърце, Всеобщият Баща присъства чрез един от Седемте Главни Духа на централната обител и неговото конкретно присъствие се проявява в божествения Настройчик, който живее, труди се и очаква в дълбините на смъртния разум.

32:4.10 (363.8) Бог не е егоцентрична личност; Отецът щедро отдава себе си на своите творения и на своите деца. Той живее и действа не само в Божествата, но и в своите Синове, на които доверява абсолютно всичко, което е божествено възможно за тях. Всеобщият Отец наистина се е отказал от всички функции, които може да изпълни друго същество. И това е толкова вярно по отношение на смъртния човек, както и по отношение на Сина--Създател, който управлява от името на Бога в столицата на локалната вселена. Така виждаме как се претворява идеалната и безкрайна любов на Всеобщия Отец.

32:4.11 (364.1) Всеобщото посвещаване на Отеца на вселената е предостатъчно доказателство както за величието, така и за великодушието на неговата божествена природа. Ако Бог не е предал някаква своя част на всеобщото творение, то от този остатък той с голяма щедрост посвещава на обитаващите в реалиите на смъртните Настройчици на Съзнанието – Тайнствените Наставници на времето, които така търпеливо пребивават в смъртните кандидати за вечен живот.

32:4.12 (364.2) Всеобщият Баща сякаш е излял себе си, за да може щедро да дари цялото творение с личност и възможност за духовно развитие. Бог ни е дал себе си, за да можем да бъдем като него, и е запазил за себе си само част от своето могъщество и слава, необходими за поддържане на тези неща, от любов към които той е лишил себе си от всичко останало.

5. Извечният и божествен замисъл

32:5.1 (364.3) В движението на вселените през пространството има велика и славна цел. Усилията на смъртните не са напразни. Всички ние участваме в претворяването на един грандиозен замисъл, на едно колосално начинание и неговата необятност ни позволява да видим само малка част във всяко конкретно време и в течение на всеки един живот. Всички ние сме част от вечен проект, който Боговете надзирават и преработват. Целият великолепен и всеобщ механизъм продължава величественото си движение в пространството под акомпанимента на музиката, която отмерва безкрайната мисъл и вечната цел на Първия Велик Източник и Център.

32:5.2 (364.4) Вечната цел на вечния Бог е висш духовен идеал. Събитията на времето и усилията на материалното съществуване са само временна опора – мост, който води до другата страна, до обетованата земя на духовната реалност и небесното битие. Разбира се, за вас, смъртните, не е лесно да постигнете идеята за вечен замисъл; вие сте практически неспособни да осмислите вечността на това, което няма начало и край. Всичко, което на вас ви е познато, е крайно.

32:5.3 (364.5) Що се отнася до отделния живот, продължителността на съществуване на един свят или хронологията на всяка свързана последователност от събития, то на вас ви се струва, че имате работа с изолиран отрязък от време, че винаги съществуват начало и край. Може привидно да изглежда, че при последователно подреждане на една поредица от подобни преживявания, животи, периоди или епохи се образува прав път, обособено времево събитие, което успява само да хвърли мимолетна сянка върху безкрайния лик на вечността. Но когато гледаме на всичко това иззад кулисите, откриващата се пред нас по-цялостна картина и по-дълбоко разбиране внушават мисълта за това, че подобно тълкуване е неадекватно, че то е откъслечно и съвършено непригодно като правилно обяснение и съотнасяне на процесите на времето към основната цел на най-важните реакции на вечността.

32:5.4 (364.6) На мен ми се струва, че с цел обясняване на смъртния разум би имало голям смисъл да се представи вечността като цикъл, а вечният замисъл – като безкраен кръг, при което цикълът на вечността е по определен начин синхронизиран с преминаващите материални цикли на времето. Що се отнася до секторите на времето, съединени с цикъла на вечността и явяващи се негова част, то ние сме принудени да признаем, че такива времеви епохи се раждат, живеят и умират точно така, както се раждат, живеят и умират времевите същества. Мнозинството хора умират затова, защото не постигат такова ниво на духовно развитие, което би им позволило да се слеят с Настройчика, вследствие на което метаморфозата на смъртта става единственият възможен начин, който им позволява да се освободят от оковите на времето и от връзките на материалното творение и с това да тръгнат в крак с устремената напред процесия на вечността. Преминали успешно изпитателния живот във времето и материалното битие, вие получавате възможност да продължите своя път във връзка със и даже като част от вечността, в безкрайно завъртане по кръга на вечните епохи заедно със световете на пространството.

32:5.5 (365.1) Секторите на времето са подобни на мимолетното проявление на личността в преходна форма; те се появяват за известно време, след което изчезват от човешкото полезрение, само за да се появят отново като нови участници и неизчезващи съставни елементи на по-висшия живот – безкрайното завъртане по кръга на вечността. В светлината на нашата вяра в една имаща граници вселена, която се движи по огромна издължена орбита около централната обител на Всеобщия Баща, вечността едва ли може да бъде представена като прав път.

32:5.6 (365.2) Откровено казано, за крайния разум на времето вечността е непостижима. Вие сте просто неспособни да я обхванете с ума си; неспособни сте да я осмислите. Аз не я представям в цялата ú пълнота, но даже ако бях направил това, пак нямаше да мога да изложа своята представа пред човешкия разум. И все пак направих всичко, което е по силите ми, за да изразя изобщо някак нашия възглед и да ви разкажа поне нещо за нашето разбиране на вечните явления. Стремя се да ви помогна да си съставите определена представа за тези ценности, които притежават безкрайна същност и вечен смисъл.

32:5.7 (365.3) В съзнанието на Бога съществува план, който обхваща всяко създание в цялото му обширно владение, и този план е една вечна цел с безгранични възможности – неограничен напредък и вечен живот. И неизчерпаемите съкровища на този несравним път ви очакват – нужно е само да се стремите към тях!

32:5.8 (365.4) Пред вас е вечната цел! Очаква ви дръзновено пътешествие – постигането на божественост! Надпреварата за съвършенство е започнала! Участник в нея може да стане всеки и със сигурна победа ще се увенчаят усилията на всяко човешко същество, което ще се включи в надпреварата за вяра и доверие, осланяйки се на водачеството на вътрешния Настройчик и на ръководството на добрия дух на Вселенския Син, така щедро излят върху всичката плът.

32:5.9 (365.5) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Върховния Съвет на Небадон и назначен за изпълнението на тази мисия от Гавраил Салвингтонски.]





Back to Top