Книгата Урантия - Документ 21. Райските Синове-Създатели

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 21. Райските Синове-Създатели



Документ 21. Райските Синове-Създатели

21:0.1 (234.1) С ИНОВЕТЕ-СЪЗДАТЕЛИ са създателите и управителите на локалните вселени на времето и пространството. Тези създатели и властващи имат двойствен произход, олицетворявайки качествата на Бог-Бащата и Бог-Сина. Но всеки Син-Създател се отличава от всеки друг; всеки е уникален в своята същност и личност; всеки „единороден Син“ е въплъщение на съвършения божествен идеал.

21:0.2 (234.2) Огромните усилия на върховните Синове по създаването, развитието и усъвършенстването на една локална вселена се ползват от неизменната благотворна поддръжка и одобрение на Всеобщия Баща. Трогателни и ненадминати са взаимоотношенията на Синовете-Създатели с техния Райски Баща. Несъмнено е, че дълбокото чувство на Божеството към своето потомство е източник на същата тази прекрасна и почти божествена любов, която изпитват към своите деца даже смъртните родители.

21:0.3 (234.3) Тези първични Райски Синове се въплъщават като Михаиловци. Когато напускат Рая, за да основат свои вселени, те се наричат Михаиловци-Създатели. Когато се утвърдят в своята висша власт, се наричат Михаиловци-Владетели. Понякога ние говорим за владетеля на вашата вселена Небадон като за Христос Михаил. Винаги и вечно управляват те, както подобава на реда Михаил“, тъй като такова е името на първия Син от тяхната категория и същност.

21:0.4 (234.4) Изначалният – или първороден, Михаил никога не се е инкарнирал в образа на материално същество, но е придобил седмократен опит на духовно извисяващи се създания в седем кръга на Хавона, придвижвайки се от външните сфери към вътрешния кръг на централното творение. Синовете Михаиловци са опознали голямата вселена открай докрай; няма такъв опит, който да има принципно значение за децата на времето и пространството, който да е непознат на Михаиловците; те действително съдържат в себе си не само божествената, но и вашата природа, с други думи – всяка същност: от най-висшата до най-низшата.

21:0.5 (234.5) Когато във всеобщия център се събират съветите на първичните Райски Синове, възглавява ги изначалният Михаил. Неотдавна ние записахме на Уверса вселенската транслация на един извънреден конклав, който се състоя на Вечния Остров; в него взеха участие сто и петдесет хиляди Синове-Създатели, събрали се в присъствието на Отеца, за да обсъдят процеса на единение и стабилизация на вселената на вселените. Това беше избрана група от Пълновластни синове Михаиловци, преминали пътя на седмократните посвещения.

1. Произходът и природата на Синовете-Създатели

21:1.1 (234.6) Когато пълнотата в абсолютната духовна представа на Вечния Син среща във Всеобщия Баща пълнотата на абсолютната концепция на личността, когато подобен съзидателен съюз става окончателен и изчерпващ, когато се достига толкова абсолютна индивидуалност на духа и толкова безкрайна цялост на концепцията за личността, тогава в този момент, без каквито и да било загуби на личността или прерогативите на всяко от безкрайните Божества, възниква пълноценен, нов и оригинален Син-Създател; този единороден Син въплъщава в себе си съвършения идеал и могъщата идея, чийто съюз е породил тази нова личност на създател, снабден с могъщество и съвършенство.

21:1.2 (235.1) Всеки Син-Създател е единородно и единствено възможно дете на съвършения съюз на оригинални концепции на двата безкрайни, вечни и съвършени разума на непреходните Създатели на вселената на вселените. Поява на втори такъв Син е невъзможна, тъй като всеки Син-Създател е безусловен, завършен и окончателен израз и въплъщение на всички и всяка страна, на всяко качество, присъстващо във всяко възможно съществуване на всяка божествена реалност, която в продължение на цяла вечност би могла някога да бъде открита, изразена или формирана от божествените съзидателни потенциали, обединили се за пораждане на Син Михаил. Всеки Син-Създател е абсолютът на обединените концепции на Божеството, съставляващи неговия божествен произход.

21:1.3 (235.2) По принцип божествените същности на тези Синове-Създатели се образуват в равна степен от атрибутите на двамата Райски родители. Всички Синове носят в себе си пълнотата на божествената същност на Всеобщия Баща и съзидателните прерогативи на Вечния Син, но наблюдавайки практическите проявления на функциите на Михаиловците във вселените, ние забелязваме очевидни различия. Създава се впечатлението, че някои Синове-Създатели напомнят повече Бога-Баща, други – Бога-Син. Например: тенденцията, съществуваща в управлението на вселената Небадон, дава основание да се предполага, че по своята природа и характер Синът, който е нейн Създател и управител, повече напомня Вечния Майчински Син. Трябва също така да отбележим, че някои вселени се възглавяват от Райските Михаиловци, които в равна степен напомнят Бог-Бащата и Бог-Сина. Всички тези наблюдения в никаква степен не са критични забележки; това е само констатация на факт.

21:1.4 (235.3) Аз не зная точния брой на Синовете-Създатели, но имам всички основания да предполагам, че са над седемстотин хиляди. От друга страна, ние знаем, че съществуват точно седемстотин хиляди Извечно Единни и че нови не се създават. По наше мнение предопределените планове на днешната вселенска епоха показват, че във всяка локална вселена трябва да има по един Извечно Единен като съветник и посланик на Троицата. Освен това ние забелязваме, че постоянно нарастващият брой на Синовете-Създатели вече превишава неизменния брой на Извечно Единните. Но на нас не ни е известно нищо за съдбата на Михаиловците, невлизащи в седемстотинте хиляди.

2. Създателите на локалните вселени

21:2.1 (235.4) Райските Синове от първичната категория са проектанти, създатели, строители и управляващи своите владения – локалните вселени на времето и пространството, основните съзидателни единици в седемте еволюционни свръхвселени. Синът-Създател получава правото да избира мястото на своята бъдеща дейност в пространството, но още преди да може да пристъпи към физическата организация на своята вселена, той трябва да отделя много време за наблюдаване и изучаване усилията на своите старши братя в различните творения, разположени в свръхвселената на неговата планирана дейност. Но първото, през което трябва да премине един Син Михаил, е допълнителният и уникален опит по наблюдаване на Рая и подготовка в Хавона.

21:2.2 (235.5) Когато Син-Създател напуска Рая и се отправя на неизвестно пътешествие – да създаде вселена, за да стане нейн върховен ръководител, фактически Богът на организираното от него самия локално творение, тогава той за пръв път установява тясна връзка с Третия Източник и Център и в много отношения – своята зависимост от него; макар Безкрайният Дух да пребивава заедно с Отеца и Сина във всеобщия център, неговото призвание се състои в това, да стане действителен и ефективен помощник на всеки Син-Създател. Затова всеки Син-Създател се съпровожда от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух – същество, на което е съдено да стане Божествената Попечителка, Духовната Майка на новата локална вселена.

21:2.3 (236.1) Заминаването на Сина Михаил го освобождава завинаги от присъщите на създателя прерогативи от Райските Източници и Центрове; в сила остават само такива ограничения, които са свързани с пред-съществуването на тези Източници и Центрове, а също тези, които се определят от някои предшестващи сили и присъствия. Над прерогативите на създател, който във всички останали аспекти е всемогъщ Баща на локалната вселена, се налагат следните ограничения:

21:2.4 (236.2) 1. Енергия-материята се контролира от Безкрайния Дух. Преди Синът-Създател да може да пристъпи към създаване на неща с някаква форма, големи или малки, докато получи възможността да се заеме с трансформация на енергия-материята, той трябва да си осигури съгласието и поддръжката на Безкрайния Дух.

21:2.5 (236.3) 2. Типовете и видовете създания се контролират от Вечния Син. Преди Синът-Създател да може да пристъпи към създаването на нов тип същества, на какъвто и да е нов тип създания, той трябва да получи съгласието на Вечния и Изначален Майчински Син.

21:2.6 (236.4) 3. Личността бива замисляна и посвещавана от Всеобщия Баща.

21:2.7 (236.5) Типовете и моделите разум се определят от факторите на битието, съществуващи до появата на създания. След като от тяхната взаимна връзка възниква създание (личностно или друго), разумът е дар от Третия Източник и Център, който представлява всеобщия източник на служене на разума на всички същества под нивото на Райските Създатели.

21:2.8 (236.6) Контролът над типовете и видовете дух зависи от нивото на тяхното проявление. В крайна сметка духовният тип се контролира от Троицата или пред-троичното духовно съдържание на троичните личности – Отеца, Сина и Духа.

21:2.9 (236.7) Когато подобен съвършен и божествен Син получи на свое разположение избраната за своята вселена област от пространството, когато са решени началните проблеми, свързани с материализацията на вселената и поддържането на общото равновесие, когато е сключен действен и плодотворен съюз с допълващата го Дъщеря на Безкрайния Дух, тогава този Вселенски Син и този Вселенски Дух поставят основата на връзката, на която е съдено да доведе до появата на великото множество деца на локалната вселена. Във връзка с това събитие Съзидателният Дух, средоточие на Райския Безкраен Дух, изменя своята природа, придобивайки личните качества на Духовна Майка на локалната вселена.

21:2.10 (236.8) Независимо от това, че всички Синове-Създатели притежават божествено сходство със своите Райски родители, нито един от тях не е точно копие на другия; всеки е изключителен, различен, неповторим и самобитен – както по своята природа, така и като личност. А доколкото те са творци в своите владения и разработват планове за създаване в тях на живот, то самото това разнообразие става гаранция за това, че за всеки стадий на съществуване на живота в локалната вселена ще бъде характерно това разнообразие на породените от Михаил форми, създавани или възникващи в неговите владения впоследствие. С това се обяснява разнообразието на категорията местни обитатели на локалните вселени. Няма две такива вселени, които да се управляват или да са населени с изцяло идентични изконни същества с двойствен произход. Във всяка свръхвселена половината от присъщите на съществата атрибути е напълно еднаква, тъй като те се наследяват от еднородни Съзидателни Духове; другата половина се различава, тъй като се наследява от разнообразни Синове-Създатели. Но такова многообразие не е характерно нито за създанията, произходащи само от Съзидателния Дух, нито за привнесените същества – местни обитатели на централната вселена или свръхвселена.

21:2.11 (237.1) Когато Син Михаил напуска своята вселена, начело на нейното правителство остава първородното изконно същество – Ясната Утринна Звезда, главата на изпълнителната власт на локалната вселена. В такива периоди е неоценимо значението на съвета и помощта на Извечно Единния. За времето на своето отсъствие Синът-Създател е способен да прехвърли на свързания с него Майчински Дух функциите на върховно управление със своето духовно присъствие в обитаемите светове и в сърцата на смъртните деца. И Майчинският Дух на локалната вселена неизменно остава в столичния свят, като обхваща със своите благотворни грижи и духовна опека и най-отдалечените ъгълчета на еволюционната сфера.

21:2.12 (237.2) Личното присъствие на Сина-Създател в неговата локална вселена не е задължително за устойчивото съществуване на организираното материално творение. Такива Синове могат да извършват пътешествия до Рая и техните вселени ще продължават своето движение в пространството. Те могат да снемат от себе си пълномощия, дори да се превръщат в деца на времето и техните светове ще продължават да кръжат около съответните центрове. Никоя материална система не е свободна от обхвата на абсолютната гравитация на Рая или космическото върховно управление на заключения в пространственото присъствие Безусловен Абсолют.

3. Пълновластието в локалната вселена

21:3.1 (237.3) Синът-Създател получава на свое разположение участъка от пространството със съгласието на Райската Троица и след одобрение от Главния Дух, контролиращ съответната свръхвселена. Това му дава правото на физическо владение – космическа аренда. Но възвисяването на един Син Михаил от този начален и самоограничен стадий на владеене до емпиричната върховност на пълновластието, придобито със собствен труд, се постига благодарение на личния опит, натрупан при създанията във вселената и вследствие инкарнационното посвещаване. До придобиването на заслуженото в посвещенията пълновластие той управлява като наместник на Всеобщия Баща.

21:3.2 (237.4) Във всеки момент Син-Създател може да обяви пълновластие в своето лично творение, но той мъдро предпочита да не прави това. Ако той още преди приключването на своите посвещения в облика на създания обяви такова незаслужено все още върховно пълновластие, намиращите се в неговата локална вселена личности на Рая биха го напуснали. Но такова нещо не се е случвало никъде и никога в творенията на времето и пространството.

21:3.3 (237.5) Самият статут на създател предполага напълно суверенна власт, но Михаиловците предпочитат да я придобиват емпирично, запазвайки целостта на сътрудничеството с всички Райски личности, които вземат участие в управлението на локалната вселена. Ние не сме чували за нито един Михаил, който някога да е постъпил иначе; при все това всички те са могли да постъпят така – та нали те са Синове, притежаващи истинска свобода на волята.

21:3.4 (237.6) Съществуват шест, може би седем стадия на емпирично проявление на пълновластието на Сина-Създател в локалната вселена. Те се проявяват в следния ред:

21:3.5 (237.7) 1. Първоначални наместнически пълномощия – временната еднолична власт на Сина-Създател, съхранявана от Михаил дотогава, докато свързаният с него Съзидателен Дух не придобие атрибутите на личността.

21:3.6 (237.8) 2. Съвместни наместнически пълномощия – обединено управление на Рай ската двойка след придобиването на статут на личност от Майчинския Дух на Вселената.

21:3.7 (238.1) 3. Разширяване на наместническите пълномощия – повишаване властта на Сина-Създател по време на неговите седем посвещавания като създания.

21:3.8 (238.2) 4. Висши пълномощия – постоянните пълномощия, придобивани след извършването на седмото посвещение. В Небадон даването на висшите пълномощия се извърши при приключването на посвещението на Михаил на Урантия. Тази фаза продължи малко над деветнадесет столетия от вашето планетарно време.

21:3.9 (238.3) 5. Разширяване на върховните пълномощия – задълбочено взаимоотношение, израстващо от встъпването на повечето обитаеми сфери в ерата на светлината и живота. Този стадий се отнася към бъдещето на вашата локална вселена.

21:3.10 (238.4) 6. Тринитарните пълномощия се придобиват след прехода на цялата локална вселена в ерата на светлината и живота.

21:3.11 (238.5) 7. Неразкрити пълномощия – неизвестните взаимоотношения, присъщи на бъдещата вселенска епоха.

21:3.12 (238.6) При приемането на първоначалните наместнически пълномощия от владетеля на планираната локална вселена Създателят Михаил се заклева на Троицата да не приема върховни пълномощия преди завършването на седемте посвещения в образа на създания и утвърждаването му след тези посвещения като управител на свръхвселената. Но ако Синът Михаил не можеше по свое желание да си присвои такива незаслужени пълномощия, неговата клетва да не прави това би загубила всякакъв смисъл.

21:3.13 (238.7) Даже в допосвещенческите епохи Синът-Създател практически притежава висша власт в своята сфера, ако нито в една от нейните части няма разкол. Ограничеността на управлението едва ли би била очевидна, ако пълновластието никога не срещаше противодействие. Пълномощията, упражнени от допосвещенческия Син във вселена, непознаваща въстания, не са по-високи, отколкото пълномощията в познала въстание вселена; но в първия случай ограничеността на пълномощията не се проявява – във втория тя е очевидна.

21:3.14 (238.8) Синът-Създател полага вечна клетва да поддържа, защитава, отбранява и при необходимост да спасява своето лично творение при възникване на заплаха за неговата лична власт или ръководство. Да тревожат или безпокоят такива Синове могат или сътворени от тях създания, или избрани от тях по-висши същества. Може да се предположи, че „по-висшите същества“, водещи своя произход от нива, по-високи от нивото на локалната вселена, едва ли ще послужат като източник на безпокойство за Сина-Създател и това съответства на действителността. Но ако те пожелаят това, то би било по силите им. Личността трябва сама да избере добродетелта; праведността не е автоматично придобито качество на дарените със свободна воля създания.

21:3.15 (238.9) Докато не е преминат пътят на посвещенията, Синът-Създател управлява с някои въведени от него самия ограничения на пълномощията, но след приключването на посвещенческото служене той започва да управлява на основание действителния опит, придобит по образ и подобие на своите разнообразни създания. След седемкратното пребиваване на Създателя сред своите създания, след завършването на неговия посвещенчески път се извършва върховното утвърждаване на неговите вселенски пълномощия; той става Син-Владетел – пълновластен и върховен управител.

21:3.16 (238.10) За придобиване на върховна власт в локалната вселена Синът-Създател трябва да премине през седем емпирични степени:

21:3.17 (238.11) 1. Емпирично да преодолее седемте нива на битието – нива на създания, чрез инкарнационно посвещение в облика на създание от съответното ниво.

21:3.18 (238.12) 2. Емпирично да посвети себе си на всеки аспект на седмократната воля на Райското Божество, въплътена в Седемте Главни Духа.

21:3.19 (239.1) 3. Да премине през всеки от седемте етапа на натрупване на опит върху нивата на създанията едновременно с изпълнението на една от седемте повели на Райското Божество.

21:3.20 (239.2) 4. На всяко ниво от творението емпирично да демонстрира на Райското Божество и на всички разумни същества във вселената идеала за живот като създание.

21:3.21 (239.3) 5. На всяко ниво от творението емпирично да разкрие на съществата от даденото ниво от своето посвещение и на цялата вселена един от аспектите на седемкратната воля на Божеството.

21:3.22 (239.4) 6. Емпирично да обедини седмократния опит на създанията със седмократния опит от самоотверженото разкриване на природата и волята на Райското Божество.

21:3.23 (239.5) 7. Да постигне нови и по-високи взаимоотношения с Върховното Същество. Следствие от съвкупния опит на Създателя и създанията е разширяването на свръхвселенската реалност на Бог-Върховния и пространствено-времевото пълновластие на Всемогъщия-Върховен, а също така и реализацията на върховното пълновластие на Райския Михаил в локалната вселена.

21:3.24 (239.6) Решавайки проблема с пълновластието в локалната вселена, Синът-Създател не само демонстрира своята собствена компетентност като притежаващ качествата, необходими, за да стане управител на вселената, но също така разкрива природата и изобразява седемкратното отношение на Райските Божества. Когато Синът-Създател низхожда към своите създания, приемайки тяхната форма и придобивайки техния опит, то, отправяйки се на това непознато пътешествие, той се стреми към това, крайните създания да осмислят, осъзнаят и приемат Отеца. Първичните Райски Синове наистина разкриват любвеобилната природа и благотворната власт на Отеца – същия този Отец, който, в съюз със Сина и Духа, е всеобщ ръководител на всички сили, личности и на цялото управление във всички светове.

4. Посвещенията на Михаиловците

21:4.1 (239.7) Съществуват седем групи посвещенчески Синове-Създатели според класификацията, съответстваща на броя на техните посвещения на създанията в техните светове: те варират от началния опит, преминават през петте сфери за разширяване на посвещенческия опит и завършват със седмия и последен етап от придобиването на опит от типа създания-Създател.

21:4.2 (239.8) Посвещенията на Авоналовците винаги стават в образа на смъртна плът, но седемте посвещения на Сина-Създател предполагат неговото явяване на седемте нива на битието, отнасяйки се към разкриването на седемте основни проявления на волята и природата на Божеството. Всички без изключение Синове-Създатели преминават през това седемкратно самоотдаване на своите създадени деца, преди да придобият непоклатима и върховна юрисдикция във вселената на своето собствено творение.

21:4.3 (239.9) Макар тези седем посвещения да протичат различно в различните сектори и вселени, едно от тези пътешествия винаги е било свързано с посвещение в облика на смъртен. По времето на своето завършващо посвещение Синът-Създател се явява като представител на една от високоразвитите смъртни раси в един от обитаемите светове – обикновено това е тази расова група, в жилите на която тече предимно адамическа кръв, преди това привнесена с цел да се повиши физическият статут на народите с животински произход. В продължение на целия си път като посвещенчески Син Райският Михаил се ражда от жена само веднъж, както се е родил витлеемският Младенец. Само веднъж той живее и умира като представител на най-низшата категория еволюционни волеви създания.

21:4.4 (239.10) След всяко от посвещенията Синът-Създател се възнася „отдясно на Отеца“ и получава бащинско признание на своето посвещение, а също и наставления преди следващия етап от своето вселенско служене. След седмото и заключително посвещение Синът-Създател получава от Всеобщия Баща върховна власт и пълномощия в своята вселена.

21:4.5 (240.1) Както е известно, последният от явилите се на вашата планета божествени Синове е бил Райски Син-Създател, преминал шест етапа от своя посвещенчески път; затова, когато съзнанието напускало неговото тяло, в което преживял своята инкарнация – живота на Урантия, той с право могъл да произнесе: „Свърши се“; посвещението действително било свършило. Смъртта му на Урантия завършила пътя на неговото посвещение, ставайки последен етап от изпълнението на свещената клетва на Райски Син-Създател. Обогатен с такъв опит, посвещенческият Син става върховен владетел на вселената: подобни Синове управляват не като наместници на Отеца, а по собствено право и от собствено име като „Цар на Царете и Господар на Господарите“. С някои указани изключения, след тези изминали седем посвещения Синовете придобиват безусловна върховна власт във вселените на своето пребиваване. По отношение на своята локална вселена „цялата власт на небето и на земята“ бива предадена на Сина-Владетел, възкачил се триумфално на престола.

21:4.6 (240.2) След завършването на посвещенията Синовете-Създатели биват отделяни в отделна категория – седмократни Синове-Владетели. Като личности Синовете-Владетели са идентични със Синовете-Създатели, но те придобиват толкова уникален опит при посвещенията, че обикновено биват разглеждани като особена категория. Когато даден Създател реши да стъпи на пътя на посвещението, с това той предопределя появата в себе си на действителна и постоянна промяна. Истина е, че посвещаващият се Син си остава Създател, но той добавя към своята природа опита на създание, позволяващ му завинаги да напусне божественото ниво на Син-Създател и да се извиси до емпиричния план на Син-Владетел – Син, завоювал пълното право да господства в своята вселена и да управлява нейните светове. Такива същества са въплъщение на всичко, което може да се наследи от божествените родители, и съдържат в себе си всичко, което може да се извлече от опита на усъвършенствано създание. Струва ли си тогава човекът да се жалва от своя скромен произход и заради необходимостта от еволюционно развитие, ако самите Богове са длъжни да преминат през такъв опит, преди да могат да се смятат за достатъчно опитни и компетентни за установяване на окончателно и всеобхватно управление в своите вселени!

5. Връзката на Синовете-Владетели с Вселената

21:5.1 (240.3) Могъществото на Владетеля Михаил е неограничено, защото се извлича от емпиричната взаимовръзка с Райската Троица; то е несъмнено, тъй като се натрупва от фактическия опит на самите създания, подчиняващи се на такава власт. Характерът на пълновластието на седмократния Син-Създател е върховен по силата на следните причини:

21:5.2 (240.4) 1. Включва седмократния подход на Райското Божество.

21:5.3 (240.5) 2. Въплъщава седмократното отношение на пространствено-времевите създания.

21:5.4 (240.6) 3. В съвършенство обединява отношението на Рая и подхода към създанията.

21:5.5 (240.7) Така това емпирично пълновластие съдържа в себе си цялата божественост на Бог-Седмократния, достигащо апогея си във Върховното Същество. Личното пълновластие на даден седмократен Син е сравнимо с окончателното установяване в бъдещето на пълновластие на Върховно Същество, на което предстои да бъде завършено, тъй като в него се съдържа най-голямата пълнота на могъщество и власт на Райската Троица, възможна във въпросните пространствено-времеви предели.

21:5.6 (240.8) С придобиването на върховно пълновластие в локалната вселена Синът Михаил се лишава от способността и възможността да създава принципно нови типове същества в течение на настоящата вселенска епоха. Но загубата от Сина-Владетел на способността да поражда качествено нови категории същества в никаква степен не препятства развитието на вече съществуващите форми на живот или на тези, които се намират в процес на установяване; тази обширна програма за еволюция на вселената се осъществява без прекъсвания или съкращения. Заедно с придобиването на върховно пълновластие се появява отговорността, предполагаща лична преданост на Сина-Владетел и изискваща той да укрепва и контролира това, което вече е замислено и сътворено, а също и това, което ще бъде впоследствие създадено от така замислените и сътворени същества. С течение на времето може да се образува практически безкрайно разнообразие същества, но от момента на придобиване на върховно пълновластие Синът-Владетел не поражда нито едно разумно създание от принципно нов модел или тип. Това е първата стъпка, началото на устойчиво ръководство във всяка локална вселена.

21:5.7 (241.1) Възвисяването на седмократния посвещенчески Син до висотите на неоспоримото пълновластие в своята вселена е началото на края на вековната неопределеност и относителна нестабилност. От този момент нататък това, което не се поддаде на одухотворяване, ще бъде подложено на дезинтеграция; това, което е невъзможно някога да се съгласува с космическата реалност, ще бъде унищожавано. Когато в стремежа си да завоюва верността и предаността на населяващите световете създания се изчерпят възможностите на безкрайното милосърдие и неизказаното търпение, връх вземат правосъдието и праведността. Това, което е невъзможно да се възроди с милосърдие, рано или късно ще бъде унищожено от правосъдието.

21:5.8 (241.2) След утвърждаването им като пълновластни управители Владетелите Михаил стават върховните същества в своята локална вселена. Определените ограничения, които биват налагани над тяхното управление, се обясняват с космическото предсъществуване на някои сили и личности. Във всичко друго такива Синове-Владетели съдържат в себе си върховната власт, отговорност и административното могъщество в своите вселени; те са като Създатели и Богове, върховни същества практически във всичко. По отношение на функционирането на съответната вселена няма мъдрост, по-голяма от мъдростта на такива Синове.

21:5.9 (241.3) Възвисявайки се до нивото на неизменното пълновластие в локалната вселена, Райският Михаил придобива пълен контрол над всички Божии Синове, действащи в неговите владения, и може свободно да управлява в съответствие със собствените си представи за потребностите на своите светове. Синът-Владетел може по свое усмотрение да изменя реда на духовното съдопроизводство и да внася поправки в хода на еволюционните процеси на обитаемите планети. И такива Синове изготвят и претворяват своите собствени планове по всякакви въпроси, засягащи специфичните потребности на планетите; това е особено вярно по отношение на световете, където те са се намирали в образа на създания, но в още по-голяма степен – по отношение на света на своето завършващо посвещение, планетата, на която се е състояла инкарнацията в образа на смъртен.

21:5.10 (241.4) Очевидно е, че Синовете-Владетели притежават съвършената връзка със световете на своето посвещение – не само тези, в които те лично са се намирали, но и с всички светове, на които са се посветили Синовете-Арбитри. Тази връзка се поддържа благодарение на тяхното собствено духовно присъствие – Духът на Истината, който те са способни „да излеят над цялата плът“. Освен това тези Синове-Владетели поддържат неразривна връзка с Вечния Майчински Син във всеобщия център. Тяхното благоразположение се простира от Всеобщия Баща в Рая до низшите планетарни раси в реалиите на времето.

6. Предназначението на владетелите Михаиловци

21:6.1 (241.5) Никой няма право да се осмели с пълна категоричност да обсъжда природата или предназначението на седмократните Пълновластни Владетели на локалните вселени; и въпреки това всички ние много разсъждаваме на тази тема. Нас ни учат – и ние вярваме в това, че всеки Райски син Михаил е абсолютът на двойствената представа на Божеството, станало негов източник; така той въплъщава в себе си действителните аспекти на безкрайността на Всеобщия Баща и Вечния Син. Михаиловците трябва да са частични по отношение на всеобхватната безкрайност, но те вероятно са абсолютни относно тази част на безкрайността, която е свързана с техния произход. Но в този вид, в който тяхната дейност се представя пред нас в настоящата вселенска епоха, ние не намираме нито едно действие, което да излиза извън рамките на крайното; очевидно всички предполагаеми свръхкрайни способности са непоискани и засега все още неразкрити.

21:6.2 (242.1) Завършването на посвещенията си като създание и придобиването на висше пълновластие във вселената трябва да означава окончателно освобождаване на способностите на Михаил за крайни действия, съпровождано с появата на способности за служене, излизащи извън пределите на крайното. Именно във връзка с това ние отбелязваме, че такива Синове-Владетели са ограничени в сътворяването на нови типове създания, и не се съмняваме, че това ограничение става необходимо поради освобождаването на техните свръхкрайни потенциали.

21:6.3 (242.2) Много вероятно е в течение на цялата съвременна епоха тези неразкрити способности на създателя да останат непоискани. Но ние вярваме, че в далечното бъдеще във формиращите се днес вселени на външното пространство връзката на преминалия седем посвещения Син-Владетел с преминалия седем стадия Съзидателен Дух ще може да достигне абсонитните нива на служене, съпровождащи се с появата на нови неща, значения и ценности на трансценденталните нива на крайния вселенски смисъл.

21:6.4 (242.3) Така както актуализацията на Върховното Божество се постига благодарение на емпиричното служене, така и Синовете-Създатели постигат лична реализация на Райските потенциали за божественост, скрити в техните непостижими природи. Докато беше на Урантия, Христос Михаил веднъж каза: „Аз съм пътят, истината и животът.” И ние вярваме, че в безкрайността на Синовете-Михаиловци буквално им е съдено да станат „пътят, истината и животът“, извечно да прокарват път за всички вселенски личности, водейки ги от висшата божественост към крайната абсонитност и по-нататък – към завършеността на божеството във вечността.

21:6.5 (242.4) [Представено от Възпитател по Мъдрост от Уверса.]





Back to Top