Книгата Урантия - Документ 20. Райските Божии Синове

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 20. Райските Божии Синове



Документ 20. Райските Божии Синове

20:0.1 (223.1) С ЪГЛАСНО техните функции в свръхвселената Орвонтон Божиите Синове се обединяват в три групи:

20:0.2 (223.2) 1. Низходящи Божии Синове.

20:0.3 (223.3) 2. Възходящи Божии Синове.

20:0.4 (223.4) 3. Тринитизирани Божии Синове.

20:0.5 (223.5) Низходящите категории на синовство включват личности, непосредствено сътворени от Божества. Възходящите синове, такива като смъртните създания, придобиват този статут чрез емпирично участие в съзидателния метод, известен като еволюция. Тринитизираните Синове са смесена група, включваща всички обгърнати от Троицата същества, макар и не произхождащи непосредствено от Троицата.

1. Низходящите Божии Синове

20:1.1 (223.3) Всички низходящи Божии Синове имат върховен и божествен произход. Те са посветени на низходяща опека, тоест служат в светове и системи на времето и пространството, подпомагайки извисяването към Рая на низшите създания с еволюционен произход – възходящите синове на Бога. От многобройните категории низходящи Синове в настоящите повествувания ще бъдат описани седем. Тези Синове, които се пораждат от Божествата на централния Остров на Светлината и Живота, наричащи се Райски Божии Синове, обхващат три категории:

20:1.2 (223.4) 1. Синове-Създатели – Михаил

20:1.3 (223.5) 2. Синове-Арбитри – Авонал.

20:1.4 (223.6) 3. Троични Синове-Учители – Дейнал.

20:1.5 (223.7) Четирите останали категории на низходящо синовство са известни като Божии Синове на Локалните Вселени:

20:1.6 (223.8) 4. Синове-Мелхиседек.

20:1.7 (223.9) 5. Синове-Ворондадек.

20:1.8 (223.10) 6. Синове-Ланонандек.

20:1.9 (223.11) 7. Носители на Живот.

20:1.10 (223.12) Мелхиседек са общото потомство на Сина-Създател на локалната вселена, Съзидателния Дух и Бащата-Мелхиседек. Както Ворондадек, така и Ланонандек произхождат от Сина-Създател и обединения с него Съзидателен Дух. Ворондадек са известни на първо място като Най-Висшестоящите – Бащите на Съзвездия; Ланонандек – като Пълновластни Управители на Системи и като Планетарни Принцове. Тройствената категория на Носителите на Живота се сътворява от Син-Създател и Съзидателен Дух, обединен с един от тримата Извечно Древни на съответната свръхвселена. Но по-уместно ще бъде да се продължи описанието на характера и дейността на тези Божии Синове на локалната вселена в документите, отнасящи се към локалните творения.

20:1.11 (224.1) Райските Божии Синове имат тройствен произход. Първичните Синове или Синовете-Създатели се пораждат от Всеобщия Баща и Вечния Син; вторичните Синове или Синовете-Арбитри са деца на Вечния Син и Безкрайния Дух; Троичните Синове-Учители са потомство на Отеца, Сина и Духа. По отношение на служенето, поклоненията и възнасянето на молитви Райските Синове са еднакви; те притежават единен дух, а техните деяния са идентични по качество и завършеност.

20:1.12 (224.2) Така както Райските категории „Извечни“ са проявили себе си като божествени управляващи, така и категориите на Райските Синове са разкрили себе си като божествени изпълнители – създатели, служители, дарители, съдии, учители и просветители. Поле на тяхната дейност е цялата вселена на вселените – от вечния Остров до обитаемите светове на времето и пространството, включвайки различните функции в централната вселена и свръхвселените, неразкрити в настоящото повествувание. Те са различно организирани, което зависи от характера и мястото на техния труд, но в локалната вселена както Синовете-Арбитри, така и Синовете-Учители служат под ръководството на Сина-Създател, управляващ тази вселена.

20:1.13 (224.3) Очевидно Синовете-Създатели са средоточия на духовност, които са способни да управляват и които могат да преминават през посвещения – както направи това вашият собствен Син-Създател, излял своя дух над цялата смъртна плът на Урантия. Всеки Син-Създател е дарен с тази притегателна духовна сила в своите владения; той лично осъзнава всяко действие и чувство на всеки низходящ Божий Син, служещ в неговата сфера. В това има божествено отражение – повторение в локалната вселена на тази абсолютна духовна притегателна сила на Вечния Син, която му позволява лесно да установява и поддържа връзка с всички свои Райски Синове независимо от това къде във вселената на вселените се намират.

20:1.14 (224.4) Райските Синове-Създатели служат не само като Синове, отдаващи себе си на низходящо служене: преминавайки пътя на посвещенията, всеки от тях става вселенски Баща на своето собствено творение, докато останалите Божии Синове продължават своята мисия на посвещение и духовно възвисяване постепенно, завоювайки на своя страна една след друга планетите, доброволно признаващи изпълненото с любов управление на Всеобщия Баща, а кулминация на този процес става посвещаването на създанията на волята на Отеца и на планетарната вярност към вселенското владичество на неговия Син-Създател.

20:1.15 (224.5) Създателят и създанието са навеки слети в изпълнена с разбиране, доброжелателност и милосърдие връзка чрез вече осъществените седем посвещения на Сина-Създател. Цялата категория на Михаиловците – Синовете-Създатели, е толкова уникална, че разказът за тяхната природа и дейност ще бъде отложен до следващото повествувание, а настоящото ще бъде посветено предимно на двете други категориии на Райско синовство: на Синовете-Арбитри и на Троичните Синове-Учители.

2. Синовете-Арбитри

20:2.1 (224.6) Всеки път, когато формулираната от Вечния Син оригинална и абсолютна концепция за същества се съединява със замисления от Безкрайния Дух нов и божествен идеал за предано служене, се появява новият и оригинален Божий Син – Райският Син-Арбитър. Тези Синове образуват категорията Авоналовци, за разлика от категорията Михаиловци, Синовете-Създатели. Тъй като не са създатели в личностния смисъл на думата, те в цялата си дейност са тясно свързани с Михаиловците. Авоналовците са планетарни попечители и съдии – мировите съдии в пространствено-времевите светове за всички раси, за всички светове и във всички вселени.

20:2.2 (225.1) Ние имаме основания да предполагаме, че общият брой Синове-Арбитри в голямата вселена е около един милиард. Тази самоуправляваща се категория се подчинява на намиращия се в Рая върховен съвет, в който са представени опитните Авоналовци от всички вселени; когато Авоналовците получават назначение и пристигат в локалната вселена, те преминават под ръководството на нейния Син-Създател.

20:2.3 (225.2) Авоналовците са Райските Синове, служещи и посвещаващи се на планетите на локалните вселени. Неповторимостта на личността на всеки Авонал, отсъствието сред тях на двама еднакви Сина обяснява индивидуалността и уникалността на техния труд в световете на назначението им, където те често се въплъщават в образа на смъртни, а понякога се раждат от земни майки в еволюционните светове.

20:2.4 (225.3) В допълнение към служенето на повисши административни нива Авоналовците изпълняват тройствена функция в обитаемите светове:

20:2.5 (225.4) 1. Съдийска дейност. Авоналовците действат при приключването на планетарните периоди. С течение на времето те могат десетки и стотици пъти да посещават всеки свят и несметен брой пъти да отиват в един и същи или различни светове като завършители на периода за съдене – освобождаващи и съхраняващи живота на спящите създания.

20:2.6 (225.5) 2. Арбитражни мисии. Посещаването на планета с мисия от такъв тип обикновено се извършва преди пристигането на посвещенчески Син. При изпълняването на подобна мисия Авонал използват метод на инкарнация, непредполагащ раждането им от смъртен човек – явяват се в образа на зряло създание от дадения свят. След първото и обикновено арбитражно посещение един Авонал може нееднократно да служи на същата планета като арбитър – както до, така и след появата на посвещенчески Син. В течение на тези допълнителни арбитражни мисии този Авонал може да се явява или да не се явява в материален и зрим вид, но в нито един от тези случаи той не се ражда като безпомощен младенец.

20:2.7 (225.6) 3. Посвещенчески мисии. Всички Авоналовци посвещават себе си поне по веднъж на една от смъртните раси на някой еволюционен свят. Съдебните посещения се извършват многократно, арбитражните мисии могат да се повторят, но само веднъж на планетата се явява посвещаващ се Син. Посвещаващите се Авоналовци се раждат от жени, както е станало при инкарнацията на Михаил Небадонски на Урантия.

20:2.8 (225.7) Не съществуват ограничения за броя на арбитражните или посвещенческите мисии на Авоналовците, но обикновено след седемкратното им повторение те отстъпват своето място на тези, които още не притежават такъв опит. Синовете, натрупали опит от многократни посвещения, биват превеждани във висшия личен съвет на Сина-Създател, вземайки по този начин участие в управлението на вселенските дела.

20:2.9 (225.8) В цялата си работа за благото на обитаемите светове на Синовете-Арбитри им помагат представителите на две категории създания на локалната вселена – Мелхиседек и арахангелите, докато при посвещенческите мисии тях ги съпровождат и Ярките Вечерни Звезди, които също водят своето начало от локалните творения. Всички планетарни мисии на вторичните Райски Синове – Авоналовци, се поддържат от цялата сила и власт на първичния Райски Син – Сина-Създател на тази локална вселена, в която те служат. По същество техният труд в обитаемите сфери е също толкова ефективен и приемлив, колкото би било и служенето на самия Син-Създател в обитаваните от смъртни светове.

3. Съдебната дейност

20:3.1 (226.1) Авоналовците са известни като Синовете-Арбитри, защото са върховните арбитри в световете – раздават правосъдие в последователните съдебни периоди в световете на времето. Те ръководят пробуждането на съхранилите живота си спящи създания, явяват се съдии при слушанията на делата на дадения свят, разглеждат отложени дела, изпълняват поръчения, свързани с епохата на изпитателното милосърдие, възлагат на пространствените създания на планетарното служене задачи, свързани с нови съдебни периоди, а след изпълнението на мисията се връщат в столицата на своята локална вселена.

20:3.2 (226.2) Решавайки съдбата на епохата, Авоналовците определят участта на еволюционните раси, но независимо от това, че могат да излизат с решения за ликвидацията на индивидуални личностни създания, Авоналовците не привеждат такива присъди в изпълнение: това е изключителен прерогатив на властите на съответната свръхвселена.

20:3.3 (226.3) Пристигането на Райския Авонал в еволюционния свят за приключване на съдебния период и откриване на новата ера на планетарно развитие не е задължително свързано с арбитражна или посвещенческа мисия. Арбитражните мисии понякога – а посвещенческите винаги, са инкарнации; това означава, че при изпълнението на такива задачи Авоналовците служат на планетата в материален вид – в буквалния смисъл на думата. Останалите им мисии са „технически“ и за тяхното изпълнение не се изискват инкарнации. Ако Син-Арбитър пристигне само като съдия-избавител, той се появява на планетата като духовно същество, невидимо за материалните създания на света. Такива технически посещения се изпълняват нееднократно в продължение на дългата история на обитаемия свят.

20:3.4 (226.4) Авоналовците могат да действат като планетарни съдии до придобиването както на арбитражен, така и на посвещенчески опит. Въпреки това, при изпълнението на мисиите и от този, и от другия тип инкарнираният Син влиза в ролята на съдия на планетарната епоха; така постъпва и Синът-Създател, претърпял инкарнация в смъртна плът за изпълнение на мисията на посвещението. Когато Райски Син посещава еволюционен свят и става един от обитателите на този свят, неговото присъствие приключва периода за раздаване на правосъдие и ознаменува съдебната процедура над съответния свят.

4. Арбитражните мисии

20:4.1 (226.5) Като правило преди поява върху планетата на посвещенчески Син в обитаемия свят пристига Райски представител на Авоналовците, изпълняващ арбитражна мисия. Ако това посещение е първа арбитражна мисия, то съответният представител на Авонал винаги приема образа на материално същество, като се появява на планетата на своето назначение в образа на зряло създание от мъжки пол от една от смъртните раси – същество, което е напълно видимо за неговите съвременици и което поддържа с тях физически контакт. В течение на цялата арбитражна инкарнация се съхраняват пълната и непрекъсната връзка на съответния Авонал с локалните и всеобщи духовни сили.

20:4.2 (226.6) Планетата може да стане арена на много арбитражни мисии както преди, така и след появата на посвещенчески Син. Тя може нееднократно да бъде посещавана от един и същи или от различни Авоналовци, действащи като арбитражни съдии-избавители, но подобни технически съдийски мисии не са свързани нито със завършването на периода, нито с изпълнението на арбитражните функции и в такива случаи Авоналовците никога не преминават през инкарнация. Даже в тези случаи, когато планетата се благославя от многократни арбитражни мисии, Авоналовците не винаги прибягват към инкарнации; а дори да служат в образа на смъртен, те неизменно се представят в образа на възрастни същества от съответния свят; те не биват раждани от жени.

20:4.3 (227.1) Инкарнирайки се за посвещенческа или арбитражна мисия, Райските Синове получават опитни Настройчици, при което всяка инкарнация е свързана с нов Настройчик. Настройчиците, присъстващи в разума на инкарнираните Божии Синове, се лишават завинаги от надеждата да придобият личност чрез сливане с тези божествено-човешки същества, но те нерядко получават личностен статут по нареждане на Всеобщия Баща. Такива Настройчици образуват висш ръководен съвет на Сферата на Божеството, занимаващ се с ръководство, идентифициране и изпращане на Тайнствените Наставници в обитаемите светове. Те също така приемат и атестират Настройчиците при връщането им в „недрата на Отеца“ след разрушаването на техните смъртни земни субекти. Така верните Настройчици на съдиите на световете стават възвишени повелители на себеподобните си.

20:4.4 (227.2) Урантия никога не е приемала Авоналовци с арбитражна мисия. Ако Урантия беше следвала общия план за еволюция на обитаемите светове, тя щеше да бъде благословена с арбитражна мисия в периода между Адам и посвещаването на Христос Михаил. Но на вашата планета обичайната последователност за посещение от Райски Синове е била напълно нарушена от явяването на вашия Син-Създател – неговото завършващо посвещение, състояло се преди деветнадесет столетия.

20:4.5 (227.3) Урантия все още може да бъде посетена от Авонал, насочен насам за инкарнация и изпълнение на арбитражна мисия, но що се отнася до бъдещите явявания на Райски Синове, то даже „ангелите небесни не знаят деня и часа на такива пришествия“, тъй като светът на посвещението на Михаил попада под личната опека на Сина-Владетел и като такъв изцяло се подчинява на неговите собствени планове и решения. Освен това в случая с вашия свят нещата още повече се усложняват от обещанието на Михаил да се върне. Каквито и недоразумения да са свързани с пребиваването на Урантия на Михаил Небадонски, неговото обещание да се върне във вашия свят е неоспорим факт. В светлината на тази перспектива само времето ще може да разкрие бъдещия ред за посещаване на Урантия от Райски Божии Синове.

5. Посвещаването на Райските Божии Синове

20:5.1 (227.4) Вечният Син е вечното Слово Божие. Вечният Син е съвършеният израз на „първата“ абсолютна и безкрайна мисъл на своя вечен Баща. Когато личното възпроизвеждане или божествено продължение на този Първороден Син пристъпва към посвещенческа мисия и се явява в плът, тогава буквална истина става твърдението, че „Словото стана плът“ и че Словото пребивава в това си качество сред низшите създания с животински произход.

20:5.2 (227.5) На Урантия е широко разпространена вярата в това, че цел на посвещението на Сина е бил, в известен смисъл, стремежът да се повлияе на отношението на Всеобщия Баща. Но вашата просветеност трябва да ви подсказва, че това не е така. Посвещението на Авоналовците и Михаиловците е неотменима част от емпиричния процес, призван да превърне тези Синове в надеждни и благожелателни арбитри и управители както на хората, така и на планетите на времето и пространството. Пътят на седмократните посвещения е върховната цел на всички Райски Божии Синове. И всички СиновеАрбитри ги подбужда същият този дух за служене, който така изчерпателно характеризира първичните Синове-Създатели и Вечния Син на Рая.

20:5.3 (227.6) Представителят на една от категориите Райски Синове трябва да бъде посветен на всеки населен със смъртни свят, за да могат Настройчиците на Съзнанието да се заселят в разума на всички нормални човешки същества от съответната сфера, тъй като Настройчиците не идват при всички добронамерени хора, докато Духът на Истината не се излее над цялата плът, а спускането на Духа на Истината зависи от завръщането в столицата на вселената на Райския Син, успешно приключил своето посвещение в плът в еволюиращия свят.

20:5.4 (228.1) През своята дълга история обитаемата планета става свидетел на много периодически раздавания на правосъдие и евентуално на повече от една арбитражна мисия, но обикновено само един път тук служи посвещенчески Син. За всеки обитаем свят е достатъчен един Син, пристигащ с мисия за посвещение и преживяващ целия живот на смъртен човек от раждането до смъртта му. Рано или късно, независимо от своя духовен статут, на всеки населен със смъртни свят е съдено да приеме СинАрбитър с мисия за посвещение, с изключение на тази една планета във всяка локална вселена, която е била избрана от Сина-Създател като свят, в който да осъществи своето смъртно посвещение.

20:5.5 (228.2) Узнавайки повече за посвещенческите Синове, вие ще разберете защо в историята на Небадон на Урантия се отделя такова голямо внимание. Вашата малка и незначителна планета интересува локалната вселена само затова, защото е смъртният дом на Иисус Назарянин. Тя е била място на заключителното и триумфално посвещение на вашия Син-Създател – арената, на която Михаил спечели статута на върховен владетел във вселената Небадон.

20:5.6 (228.3) В столицата на своята локална вселена Синът-Създател – особено след завършването на своето лично посвещение в образа на смъртен, прекарва много време, обучавайки и консултирайки колегията на обединените Синове – Синовете-Арбитри и други. С любов и самоотдаденост, с милосърдие и нежно участие тези СиновеАрбитри посвещават себе си на световете на пространството. И такива планетарни посвещения по нищо не отстъпват на смъртното посвещение на Михаиловците. Вярно е, че като място на своето последно приключение в процеса на придобиването на опит на създание вашият Син-Създател е избрал свят, на който възникнали необичайни нещастия. Но нито една планета не е способна да се окаже в такова състояние, че за нейното духовно спасение непременно да се изисква посвещаването именно на Син-Създател. Всеки от останалите Синове от посвещенческата група може да изпълни такава мисия със същия успех, тъй като целият продължителен опит на СиноветеАрбитри в световете на локалните вселени свидетелства за това, че те са толкова божествено действени и мъдри, както и техният Райски брат – Синът-Създател.

20:5.7 (228.4) Макар посвещенческите инкарнации на Райските Синове да са винаги съпроводени с възможността за нещастие, аз не зная нито едно съобщение за неуспех или простъпка на Син-Арбитър или Син-Създател при изпълнението на посвещенческата си мисия. По своя произход както единият, така и другият са твърде близки до абсолютното съвършенство, за да претърпят неуспех. Те наистина рискуват, те действително стават подобни на смъртните създания в плът и кръв и така придобиват уникалния опит на създание, но доколкото ми е известно – винаги постигат успех. Те неизменно постигат целта, поставена пред мисията на посвещението. Разказът за техните посвещения и планетарно служене по цялата Небадон са найблагородната и завладяваща страница от историята на вашата локална вселена.

6. Посвещенията в образа на смъртни

20:6.1 (228.5) Методът, с помощта на който един Райски Син става готов за инкарнация като посвещенчески Син и се ражда на планетата на своето посвещение, е вселенска тайна; всеки опит да се разкрие действието на този метод от Сферата на Сина е обречен на пълен провал. Нека възвишеното знание за земния живот на Иисус Назарянина проникне във вашите души, но оставете напразните разсъждения за механизма, по който е осъществена тайнствената инкарнация на Михаил Небадонски. Нека се радваме на познанието и увереността в това, че подобни постижения са във властта на божествената природа, и да не си губим напразно времето за излишни догадки относно метода, с помощта на който божествената мъдрост извършва това.

20:6.2 (229.1) Изпълнявайки мисия на посвещение в образа на смъртен, съответният Райски Син винаги се ражда от жена и расте като дете от мъжки пол, както е било при появяването на Иисус на Урантия. Всеки Син при върховното си служене преминава такова развитие, както и всеки човек – от младенчество през юношество до зряла възраст. Във всяко отношение Синът се уподобява на смъртен от този народ, като представител на който се появява на света. Той се обръща с молби към Отеца, както правят това и децата на световете, където преминава неговото служене. От материална гледна точка такъв божествено-човешки Син живее обикновен живот, с едно изключение: не оставя потомство в света на своето пребиваване; това е всеобщо ограничение, налагано на всички категории посвещенчески Райски Синове.

20:6.3 (229.2) Както Иисус се е трудил във вашия свят като син на дърводелец, така и другите Райски Синове водят трудов живот на планетите на своите посвещения. Едва ли ще се намери род дейност, с която да не се е занимавал някой от Райските Синове при своето посвещение на една от еволюционните планети на времето.

20:6.4 (229.3) Когато посвещаващият себе си Син придобива опит от живота в плът, когато постигне съвършена хармония с вътрешния си Настройчик, той започва изпълнението на тази част от своята планетарна мисия, която е призвана да просвети и да въодушеви неговите събратя в плът. Като учители тези Синове посвещават себе си изключително на духовното просвещение на смъртните в световете на своето пребиваване.

20:6.5 (229.4) Макар че в много отношения са сравними, посвещенията в плът на Михаиловците и Авоналовците не във всичко са идентични: Син-Арбитър никога не провъзгласява: „Който е видял Сина, е видял Бащата“, както е направил това вашият Син-Създател, намирайки се на Урантия в плът. Но посвещавайки себе си, Авонал възвестява: „Който е видял мен, е видял Вечния Божий Син.“ Синовете-Арбитри не са преки потомци на Всеобщия Баща и не преминават през инкарнации по волята на Отеца. Те винаги посвещават себе си като Райски Синове, изпълнявайки волята на Вечния Син на Рая.

20:6.6 (229.5) Когато посвещенческите Синове – Създатели или Арбитри, преминат през порталите на смъртта, те се появяват отново на третия ден. Но вие не трябва да смятате, че на тях винаги им е подготвен толкова трагичен край като този, който преди деветнадесет столетия очаквал Сина-Създател на вашата планета. Изключителното и крайно жестоко изпитание, през което е преминал Иисус Назарянин, е станало причината, поради която в локалната вселена Урантия придобила известност като „светът на кръста“. Няма необходимост от подлагането на Божии Синове на толкова нечовешко отношение и на огромното мнозинство планети им е било отделяно повече внимание, така че Синът е успявал да завърши своя смъртен път, да сложи край на епохата, да извърши съдебната процедура над съхранилите живота си спящи създания и да открие новия съдебен период, без да бъде предаван на насилствена смърт. Посвещенческият Син е длъжен да се срещне със смъртта, трябва да премине през целия действителен опит на смъртните от дадения свят, но божественият план не изисква тази смърт да бъде насилствена или необичайна.

20:6.7 (229.6) Ако такива Синове не бъдат умъртвени насилствено, те напускат живота доброволно и преминават през порталите на смъртта, не за да се подчинят на „суро вото правосъдие“ или за да бъде умиротворен „Божият гняв“, а за да приключат посвещението, за да „изпият чашата“ на инкарнацията и да придобият личен опит в ъв всичко, което представлява животът на създанията в този му вид, в който те го преживяват на планетата на съществуването си като смъртни. Посвещаването е планетарна и вселенска неизбежност и физическата смърт е само необходима част от посвещенческата мисия.

20:6.8 (230.1) Завършвайки инкарнацията като смъртен, Авонал отива в Рая, бива приет от Всеобщия Баща, завръща се в своята локална вселена и получава признание от Сина-Създател. След такава посвещенческа мисия съответният Авонал и Синът-Създател изпращат общия Дух на Истината, за да действа в сърцата на смъртните народи в света на посвещението. Ако един Син-Създател все още не е станал пълновластен управител на своята локална вселена, то такъв Дух се явява обединеният дух на двамата Синове, осъществен от Съзидателния Дух. Той донякъде се отличава от Духа на Истината, който е характерен за епохите на локалната вселена след седмото посвещаване на Михаил.

20:6.9 (230.2) След завършването на последното посвещаване на Сина-Създател природата на Духа на Истината, изпращан във всички светове на посвещение на Авоналовци в локалната вселена, се изменя: той в по-буквален смисъл става духът на пълновластния Михаил. Този феномен става едновременно с освобождаването на Духа на Истината за служене на планетата на смъртното посвещение на Михаил. След това във всеки свят, удостоен с посвещение на Син-Арбитър, се изпраща такъв духовен Утешител; изпраща го преминалият през седем посвещения Син-Създател съвместно със Син-Арбитър и той е такъв Дух, какъвто би се появил в световете на вселената, ако Пълновластният Син на локалната вселена лично би се посветил на всеки от тях.

7. Троичните Синове-Учители

20:7.1 (230.3) Тези високоличностни и високодуховни Райски Синове се пораждат от Райската Троица. В Хавона тази категория е известна като Дейналовци. В Орвонтон ги знаят като Троичните Синове-Учители, наречени така поради техния произход. В Салвингтон понякога ги наричат Духовните Синове на Рая.

20:7.2 (230.4) Броят на Синовете-Учители постоянно расте. Според транслацията на данни от последната вселенска преписка броят на тези Троични Синове, действащи в централната и свръхвселените, съставлява малко повече от двадесет и един милиарда, при което тук не влиза резервът на Рая, включващ над една трета от всички съществуващи Троични Синове-Учители.

20:7.3 (230.5) Синовната категория на Дейналовците не е органична част от администрацията на локалните или свръхвселените. Нейните членове не са създатели или спасители, съдии или управители. Те са свързани не толкова с управлението на вселената, колкото с нравственото просвещение и духовно развитие. Те са просветителите на вселената, посветени на духовното пробуждане и нравствено водителство на всички светове. Тяхното служене е неразривно свързано със служенето на личностите на Безкрайния Дух и има пряко отношение към възхода на създанията към Рая.

20:7.4 (230.6) Тези Синове на Троицата съдържат в себе си обединената същност на трите Райски Божества, но се създава впечатление, че в Хавона те на първо място изразяват характера на Всеобщия Баща. В свръхвселените те очевидно отразяват повече природата на Вечния Син, докато в локалните вселени очевидно изразяват характера на Безкрайния Дух. Във всички вселени те са въплъщение на служенето и благоразумието на мъдростта.

20:7.5 (230.7) За разлика от своите Райски братя – Михаиловците и Авоналовците – Троичните Синове-Учители не получават предварителна подготовка в централната вселена. Те се насочват непосредствено към столичните светове на свръхвселените, откъдето се изпращат за служене в една от локалните вселени. Опекунствайки тези еволюционни светове, те използват обединеното духовно влияние на Сина-Създател и свързаните с него Синове-Арбитри, тъй като сами по себе си Дейналовците не притежават духовно привличаща сила.

8. Служенето на Дейналовците в локалните вселени

20:8.1 (231.1) Духовните Синове на Рая са уникални същества с Троичен произход, единствените троични създания, така тясно свързани с ръководството на вселените с двойствен произход. Дейналовците предано служат като учители на смъртните създания и низшите категории духовни същества. Започвайки своя труд в локалните системи, те – в зависимост от опита и успехите, се придвижват към центъра и чрез служене в съзвездията се възвисяват към висшия труд в локалното творение. След атестацията си даден Дейнал може да стане духовен посланик, представител на тази локална вселена, където е преминала неговата служба.

20:8.2 (231.2) Аз не зная точния брой на Синовете-Учители в Небадон; той възлиза на много хиляди. Към тази категория се отнасят много декани в школите на Мелхиседек; тези Синове влизат и в над стохилядния щат на постоянния Салвингтонски Университет. Голямо количество Дейналовци са настанени в различните подготовителни моронтийни светове, където наред с духовното и интелектуално развитие на смъртните създания те се занимават с обучение на серафически и други същества и на местни обитатели на локалните творения. Много от техните помощници излизат от редовете на тринитизираните от създания същества.

20:8.3 (231.3) Синовете-Учители са тази инстанция, през която преминават всички изпити и тестове по квалификация и атестация на всички низшестоящи степени на вселенска служба – от стражите на предни постове до астрономите. Те осъществяват широка и многовековна програма за обучение, която започва с планетарни курсове и завършва с висшия Институт на Мъдростта, разположен в Салвингтон. Признание, съответстващо на усилията и постиженията, е осигурено за всички, които завършват тези пътешествия в мъдростта и истината, независимо дали това е извисяващ се смъртен или амбициозен херувим.

20:8.4 (231.4) Във всички вселени всички Божии Синове са признателни на тези неизменно предани и дейни Троични Синове-Учители. Те са възвишените учители на всички духовни личности, изпитани и истински наставници даже на самите Божии Синове. Но аз едва ли мога да ви разкажа за безбройните детайли, свързани със задълженията и функциите на Синовете-Учители. Обширното поле на дейност на синовството на Дейналовците ще бъде по-добре разбрано на Урантия тогава, когато достигнете повисоко интелектуално развитие, а също така и след като приключи духовната изолация на вашата планета.

9. Планетарното служене на Дейналовците

20:9.1 (231.5) Когато развитието на събитията в еволюционния свят покаже, че той е готов за встъпване в духовната ера, Троичните Синове-Учители неизменно предлагат своите услуги. Вие не сте запознати с тази категория синовство, защото Урантия никога не е преживявала духовна ера – хилядолетия космическо просвещение. Но и сега Синове-Учители посещават вашия свят, за да съставят планове за своето предполагаемо пребиваване на вашата сфера. Те се появяват на Урантия, след като нейните обитатели придобият сравнителна свобода от веригите на животинското наследство и от оковите на материализма.

20:9.2 (231.6) Троичните Синове-Учители нямат никакво отношение към приключването на планетарните съдебни периоди. Те не съдят мъртвите и не преобразуват живите, но при всяка планетарна мисия биват съпровождани от Син-Арбитър, изпълняващ тези функции. Синовете-Учители са изцяло посветени на инициирането на духовната епоха, зората на епохата на духовните реалности на дадена еволюционната планета. Те превръщат духовните аналози на материалното знание и временната мъдрост в реалност.

20:9.3 (232.1) Обикновено Синовете-Учители остават на планетата в течение на хиляда години от планетарното време. Един от тях възглавява едно хилядолетно планетарно управление, а неговите помощници са седемдесет на брой и са от същата категория. Дейналовците не се възползват от инкарнация или други методи, които биха ги направили видими за смъртните същества; затова контактът със света на посещение се установява чрез Ярките Вечерни Звезди – личностите в локалната вселена, свързани с Троичните Синове-Учители.

20:9.4 (232.2) Дейналовците могат нееднократно да се връщат в обитаемия свят и след тяхното завършващо посещение планетата придобива постоянен статут в сферата на светлината и живота, което в настоящата вселенска епоха е еволюционната цел на всички светове, населени със смъртни. Смъртните Корпуси на Завършилите имат пряко отношение към сферите, встъпили в епохата на светлината и живота, и тяхната планетарна дейност е свързана със служенето на Синовете-Учители. Фактически цялата категория Дейналовци е тясно свързана с всички стадии от дейността на завършилите в еволюционните творения на времето и пространството.

20:9.5 (232.3) Очевидната връзка на Троичните Синове-Учители с режима на еволюцията на смъртните от ранните стадии на еволюционния възход е толкова крехка, че често пъти ние неволно се замисляме за перспективите на тяхното сътрудничество със завършилите в неразкритите вселени на бъдещето. Ние забелязваме, че управляващите на свръхвселените са отчасти същества с троичен произход и отчасти – извисяващи се еволюционни създания, обгърнати от Троицата. Ние сме дълбоко убедени в това, че понастоящем Синовете-Учители и завършилите натрупват опит, свързан с времето, което може да послужи като предварителна подготовка за тясно взаимодействие в неразкрит бъдещ път. На Уверса ние вярваме, че след влизането на свръхвселените в епохата на светлината и живота тези Райски Синовете-Учители, така дълбоко познаващи проблемите на еволюционните светове и в течение на толкова дълго време свързани с извисяването на еволюционните смъртни, вероятно ще преминат във вечно взаимодействие с Райските Корпуси за Завършили.

10. Обединеното служене на Райските Синове

20:10.1 (232.4) Всички Райски Божии Синове са божествени по своя произход и природа. Деянията на всеки Райски Син за благото на всеки свят се извършват така, както ако всеки от тях беше първият и единствен Божий Син.

20:10.2 (232.5) Райските Синове представляват божествената демонстрация на действащата природа на трите лица на Божеството в сферите на времето и пространството. Категорията на Синовете Създатели, Арбитри и Учители е дар от вечните Божества на хората и всички други вселенски създания, притежаващи потенциална способност за извисяване. Тези Божии Синове са божествени попечители, неуморно помагащи на създанията на времето в постигането на висшата духовна цел на вечността.

20:10.3 (232.6) В Синовете-Създатели любовта на Всеобщия Баща се слива с милосърдието на Вечния Син и се разкрива на локалните вселени в съзидателното могъщество, преданото служене и мъдрото пълновластие на Михаиловците. В Синовете-Арбитри милосърдието на Вечния Син, обединено със служенето на Безкрайния Дух, се разкрива на еволюционните сфери в деянията на Авоналовците – в тяхното съдене, служене и посвещения. В Троичните Синове-Учители любовта, милосърдието и служенето на трите Райски Божества са съгласувани на върховно пространствено-времево ниво на ценности и се проявяват във вселените като жива истина, божествена добродетел и истинска духовна красота.

20:10.4 (233.1) В локалните вселени Синовете от тези категории си сътрудничат един с друг, помагайки за разкриването на Божествата от Рая пред създанията на пространството: като Бащата на локалната вселена, Синът-Създател демонстрира безкрайния характер на Всеобщия Баща; както посвещенческите Синове на милосърдието, Авоналовците разкриват несравнената природа на Вечния Син и неговото безкрайно състрадание. Като истински учители на възходящите личности Троичните Синове Дейналовци разкриват просветителската личност на Безкрайния Дух. В своето божествено съвършено сътрудничество Михаиловците, Авоналовците и Дейналовците внасят своята лепта в реализацията и разкриването на личността и пълновластието на Бог-Върховния в пространствено-времевите вселени. В хармоничността на своята триединна дейност тези Райски Божии Синове винаги се намират в авангарда на личностите на Божеството, участващи в нескончаемите разширения на божествеността на Първия Велик Източник и Център – от вечния Остров на Рая в неизвестните дълбини на пространството.

20:10.5 (233.2) [Представено от Възпитател по Мъдрост от Уверса.]





Back to Top