Книгата Урантия - Документ 14. Централната Божествена Вселена

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 14. Централната Божествена Вселена



Документ 14. Централната Божествена Вселена

14:0.1 (152.1) С ЪВЪРШЕНАТА и божествена вселена се намира в центъра на цялото творение; тя е вечното ядро, около което се въртят обширните творения на времето и пространството. Раят представлява исполински, абсолютно стабилен централен Остров-ядро, който стои неподвижно в самия център на величествената вечна вселена. Това централно планетарно семейство се нарича Хавона и се намира на огромно разстояние от локалната вселена Небадон. Тя е с колосални размери и практически непостижима маса, обединяваща милиарди сфери с невъобразима красота и потресаващо величие, но възможностите на човешкия разум са напълно недостатъчни за постигане на истинските мащаби на това огромно творение.

14:0.2 (152.2) Хавона е единствена, неизменна, безупречна и завършена съвкупност от светове. Тя представлява изцяло сътворена и съвършена вселена; тя не е резултат от еволюционно развитие. Около това вечно и съвършено ядро кръжат безкрайните процесии на вселените – потресаващ еволюционен експеримент, дръзко начинание на Божиите Синове-Създатели, стремящи се да пресъздадат във времето и възпроизведат в пространството вселената-еталон, идеала за божествена цялост, висша завършеност, пределна реалност и вечно съвършенство.

1. Системата Рай-Хавона

14:1.1 (152.3) От периферията на Рая до вътрешните граници на седемте свръхвселени съществуват седем състояния и движения на пространството:

14:1.2 (152.4) 1. Спокойните зони на междинно пространство, влизащи в съприкосновение с Рая.

14:1.3 (152.5) 2. Трите кръга на Рая и седемте кръга на Хавона, въртящи се по посока на часовниковата стрелка.

14:1.4 (152.6) 3. Пространствените зони на относителен покой, отделящи кръга на Хавона от тъмните гравитационни тела на централната вселена.

14:1.5 (152.7) 4. Вътрешният пояс от тъмни гравитационни тела, въртящи се в посока, обратна на часовниковата стрелка.

14:1.6 (152.8) 5. Втората уникална пространствена зона, разделяща двете орбити на тъмните гравитационни тела.

14:1.7 (152.9) 6. Външният пояс от тъмни гравитационни тела, въртящи се около Рая по часовниковата стрелка.

14:1.8 (152.10) 7. Трета пространствена зона – зона на относителен покой, отделяща външния пояс от тъмни гравитационни тела от вътрешните кръгове на седемте свръхвселени.

14:1.9 (152.11) Милиардният свят на Хавона е организиран в седем концентрични кръга, непосредствено обкръжаващи трите кръга със спътниците на Рая. Повече от тридесет и пет милиона свята се намират във вътрешния кръг на Хавона и повече от двеста четиридесет и пет милиона свята се намират във външния кръг, като техният брой пропорционално нараства в посока от вътрешния кръг към външния. Всеки кръг се отличава от другите, но на всички тях е присъщо съвършенство на пропорциите и изискана организация, като всеки от тях е изпълнен с особено изображение на Безкрайния Дух – един от Седемте Духа на Кръговете. В допълнение към другите функции този неличностен Дух координира небесните дела във всеки кръг.

14:1.10 (153.1) Планетарните кръгове на Хавона не се закриват един друг; техните светове се разполагат в подредена линейна процесия. Централната вселена се върти около неподвижния Остров на Рая в единна гигантска плоскост, състояща се от десет концентрични стабилизирани образувания – три кръга, в които влизат сферите на Рая, и седем кръга, включващи световете на Хавона. Във физически аспект кръговете на Рая и Хавона са една и съща система; разделение съществува само във функционален и административен план.

14:1.11 (153.2) В Рая времето не се изчислява; за обитателите на централния Остров представата за последователност на събитията е присъща. Но времето е относително за кръговете на Хавона и за пребиваващите тук многобройни същества както с небесен, така и със земен произход. Във всеки свят на Хавона си имат свое местно време, определяно според съответния кръг. Тъй като всички светове в един и същи кръг се въртят еднообразно около Рая, техните години имат еднаква продължителност и при придвижване от външните кръгове към вътрешността планетарната година намалява.

14:1.12 (153.3) Освен кръговото време на Хавона съществува стандартният ден на системата Рай-Хавона и други обозначения на времето, определяни на седемте Райски спътника на Безкрайния Дух и предавани оттам. Стандартният ден в системата Рай-Хавона е основан на продължителността на времето, което е необходимо за пълното завъртане около Райския Остров на планетарните обители на първия – или вътрешен, кръг на Хавона, и независимо от огромните скорости, които се дължат на тяхното разположение между тъмните гравитационни тела и исполинския Рай, за пълния оборот на тези сфери са необходими почти хиляда години. Вие дори не сте предполагали, че пред вашите очи е била дадена истината, изразена с думите „Един ден е като хиляда години с Бога, като страж в нощта.“ Един ден в системата Рай-Хавона е само със седем минути, три цяло и една осма секунди пократък, отколкото едно хилядолетие по съвременния урантийски високосен календар.

14:1.13 (153.4) Денят в системата Рай-Хавона е еталонът за време за седемте свръхвселени, макар че всяка от тях се придържа към свой собствен вътрешен времеви стандарт.

14:1.14 (153.5) В далечните предели на обширната централна вселена, много далеч от седемте кръга на Хавона, се въртят невероятен брой тъмни гравитационни тела. По много аспекти тези многобройни тъмни маси са напълно различни от останалите пространствени тела, като се отличават даже по своята форма. Тези черни гравитационни тела не отразяват и не поглъщат светлината; те не реагират на светлината като на физическа енергия и обкръжават Хавона с толкова плътен слой, че да я направят невидима даже за съседните обитаеми вселени на времето и пространството.

14:1.15 (153.6) Огромният пояс от тъмни гравитационни тела на свой ред е разделен на два равни елипсовидни пояса чрез вмъкване на особено пространство. Вътрешният пояс се върти обратно, а външният – по посока на часовниковата стрелка. Противоположно насоченото движение заедно с необичайната маса на тези тъмни тела дотолкова ефективно компенсират липсата на гравитация на Хавона, че осигуряват на централната вселена физическа пропорционалност и съвършена устойчивост.

14:1.16 (153.7) Вътрешният пояс от тъмни гравитационни тела има тръбовидна форма и се състои от три кръгообразни групи. На неговото напречно сечение са били забелязани три концентрични кръга с приблизително еднаква плътност. Външният пояс на тъмните гравитационни тела е организиран перпендикулярно, при което неговата височина превишава височината на вътрешния пояс десет хиляди пъти. Вертикалният диаметър на външния пояс превишава петдесет хиляди пъти неговия напречен диаметър.

14:1.17 (154.1) Разделящото два гравитационни пояса пространство е уникално в такъв смисъл, че никъде в цялата обширна вселена няма нищо подобно. Тази зона се характеризира с исполински вълнообразни движения и е изпълнена с колосална енергийна активност от неизвестен тип.

14:1.18 (154.2) По наше мнение бъдещата еволюция на външните нива на пространството няма да е свързана с появата на нещо, подобно на тъмните гравитационни тела на централната вселена; ние смятаме тези редуващи се шествия от осигуряващи гравитационен баланс исполински тела за уникални в цялото мироздание.

2. Строежът на Хавона

14:2.1 (154.3) Духовните същества не обитават в мъглявинно пространство; те не населяват етерни светове; тяхна обител са истински материални сфери – светове, подобни на тези, в които живеят смъртните. Световете на Хавона са оригинални и буквални, макар тяхната буквална субстанция да се отличава от материалната организация на планетите в седемте свръхвселени.

14:2.2 (154.4) Физическите реалности на Хавона представляват тип организация на енергията, който коренно се отличава от всяка енергийна организация, разпространена в еволюционните вселени на пространството. Хавона характеризира тройствеността на видовете енергия; свръхвселенските единици на енергияматерията съдържат двоен енергиен заряд, макар че един от видовете енергия съществува както в отрицателната, така и в положителната фази. Моделът на централната вселена е тройствен (Троица); моделът (непосредственият) на локалната вселена е двойствен: в него участват Синът-Създател и Съзидателният Дух.

14:2.3 (154.5) Материята на Хавона се състои от организацията на хиляда основни химически елемента и от балансираните функции на седемте форми на енергия на Хавона. Всеки от тези основни видове енергия притежава седем фази на възбуждане така, че местните на Хавона реагират на четиридесет и девет различни дразнителя. С други думи, от чисто физическа гледна точка местните на централната вселена притежават четиридесет и девет специфични вида усещания. Броят на моронтийните чувства е седемдесет, а броят на чувствата във висшите духовни категории се колебае между седемдесет и двеста и десет в зависимост от типа същество.

14:2.4 (154.6) Нито едно физическо същество на централната вселена не би било видимо за урантийците, както и нито един от физическите дразнители на тези далечни светове не би предизвикал ответна реакция от вашите груби органи на чувствата. Ако можеше смъртен на Урантия да бъде пренесен в Хавона, той би се оказал глух, сляп и напълно лишен от останалите си проявления на усещанията; той би могъл да функционира само като ограничено съзнаващо същество, напълно лишено от дразнителна среда и от каквито и да било реакции спрямо нея.

14:2.5 (154.7) В централното творение се извършват много физически явления и духовни реакции, които са съвършено неизвестни в световете, подобни на Урантия. Принципната организация на тройственото творение съвсем не прилича на двойствения строеж, създаден на вселените на времето и пространството.

14:2.6 (154.8) Всички естествени закони са създадени според принципи, напълно отличаващи се от двуенергийните системи на формиращите се творения. Цялата централна вселена е организирана в съответствие с тройствената система на безупречно и симетрично управление. По цялата система Рай-Хавона се поддържа съвършено равновесие между всички космически реалности и всички духовни сили. Раят, с неговия абсолютен обхват на материалното творение, в съвършенство регулира и поддържа физическите енергии на централната вселена; Вечният Син, в рамките на всеобщия духовен обхват, напълно съвършено поддържа духовния статут на всички обитатели на Хавона. В Рая няма нищо експериментално, а системата Рай-Хавона е единно цяло на съзидателно съвършенство.

14:2.7 (155.1) Всеобхватната духовна гравитация на Вечния Син е поразително ефективна в цялата централна вселена. Всички духовни ценности и духовни личности неуморно се устремяват към центъра, към обитателите на Боговете. Това влечение към Бога е интензивно и непреодолимо. Стремежът към Бога с особена сила се проявява в централната вселена не заради това, че духовната гравитация тук се усеща повече, отколкото във вселените, лежащи извън нейните предели, а защото достигналите Хавона същества са по-одухотворени и следователно по-възприемчиви към вездесъщата сила на духовната гравитация на Вечния Син.

14:2.8 (155.2) По такъв начин Безкрайният Дух притегля към Рая всички интелектуални ценности. По цялата централна вселена интелектуалната гравитация на Безкрайния Дух действа съвместно с духовната гравитация на Вечния Син и те заедно съставляват единна движеща сила, подбуждаща духовно извисяващите се души към търсене на Бога, към постигане на Божеството – да достигнат Рая и да познаят Отеца.

14:2.9 (155.3) Хавона е духовно съвършена и физически устойчива вселена. Управлението и хармоничната устойчивост на централната вселена са безупречни. Всичко, което се отнася към физическото или духовното, е до съвършенство предсказуемо, което не може да се каже за явленията на разума и волеизявленията на личността. Ние действително смятаме за невероятно, че тук можеш да се сблъскаш с греха, но подобно предположение е основано на това, че притежаващите свободна воля местни жители на Хавона никога не са били виновни за нарушаване волята на Божеството. От векове тези небесни същества са неизменно предани на Извечно Вечните, точно както нямаше грях в нито едно същество, появило се тук като странстващ. Не е известен нито един случай на лошо поведение на някакво същество или групи личности, създадени някога в централната вселена Хавона или допуснати тук. Толкова съвършени и божествени са средствата за подбор във вселените на времето, че историята на Хавона не помни нито една простъпка; не е била направена нито една грешка; нито една духовно извисяваща се душа не е била допусната тук преждевременно.

3. Световете на Хавона

14:3.1 (155.4) Що се отнася до управлението на централната вселена, то такова не съществува. Хавона се отличава с толкова изискано съвършенство, че каквато и да е система на интелектуално управление се превръща в ненужна. Няма нито периодически назначавани съдилища, нито законодателни асамблеи; Хавона се нуждае единствено от административно ръководство. Тук се проявяват найвисшите идеали на истинското само управление.

14:3.2 (155.5) Толкова съвършени или близки до съвършенството разумни същества не се нуждаят от управление. Те не е нужно да бъдат контролирани, тъй като тези същества са с вродено съвършенство, а сред тях има и еволюционни създания, в далечното минало преминали през щателна проверка във върховните съдилища на свръхвселените.

14:3.3 (155.6) Управлението на Хавона не е автоматично, но се отличава с изумително съвършенство и божествена целесъобразност. С административните пълномощия, предимно планетарни, е натоварен местният Извечно Вечен; всяка сфера на Хавона се ръководи от една от тези личности с Троичен произход. Извечно Вечните не принадлежат към създателите, но те са прекрасни администратори. Тези във висша степен изкусни учители ръководят своите планетарни деца със съвършенство на мъдростта, граничещо с абсолютност.

14:3.4 (156.1) Милиард сфери на централната вселена – това са подготвителните светове на висшите личности, местните обитатели на Рая и Хавона; освен това тук се провежда окончателното изпитание за духовно извисяващите се създания от еволюционните светове на времето. Изпълнявайки великия план на Всеобщия Баща, свързан с духовното извисяване на създанията, странстващите на времето се приземяват в приемните светове на външния – или седми, кръг и след като преминат нужната подготовка и придобият разширен опит, пристъпват към последователно придвижване към центъра, като преминават от планета на планета, от кръг на кръг, докато не стигнат до Божествата и не станат жители на Рая.

14:3.5 (156.2) Макар че сферите на седемте кръга се поддържат в цялата им небесна красота, понастоящем само един процент от съвкупните планетарни възможности се използва за съдействие по всеобщия план на Отеца за духовно извисяване на смъртните. Около една десета от процента на цялото пространство на тези исполински светове е посветено на живота и дейността на Корпуса на Завършилите – същества, увековечени в светлината и живота, които често обитават в световете на Хавона и служат тук. Постоянните лични резиденции на тези възвишени създания се намират в Рая.

14:3.6 (156.3) Планетарният строеж на сферите на Хавона съвсем не прилича на строежа на еволюционните светове и системи на пространството. Никога в голямата вселена не се използват толкова огромни сфери като обитаеми светове. Триадното физическо устройство в съвкупност с компенсиращия ефект на колосалните тъмни гравитационни тела позволява в съвършенство да се уравновесят физическите сили и с точност да се уравновесяват различните притегления на това потресаващо творение. В организацията на материалните функции и духовната дейност на тези огромни светове се използва и антигравитацията.

14:3.7 (156.4) Архитектурата, осветлението и отоплението, както и биологическото и художествено украсяване на сферите на Хавона, не се поддават даже на найдръзкото човешко въображение. Почти нищо не може да ви бъде разказано за Хавона; за да разберете нейната красота и грандиозност, трябва да я видите. Но в тези съвършени светове има истински реки и езера.

14:3.8 (156.5) Тези светове са идеални за духовен живот; те служат като прекрасни видове обител за многобройни категории различни същества, действащи в централната вселена. Разнообразна дейност протича в тези възхитителни светове, която е много над човешкото разбиране.

4. Създанията на Централната Вселена

14:4.1 (156.6) В световете на Хавона има седем основни форми на живи създания и същества, всяка от които се състои от три обособени фази. Всяка от тези три фази обединява седемдесет основни типа, които се подразделят на хиляда подтипа, където на свой ред влизат нови градации и така нататък. Основните групи живи същества могат да се класифицират така:

14:4.2 (156.7) 1. Материални.

14:4.3 (156.8) 2. Моронтийни.

14:4.4 (156.9) 3. Духовни.

14:4.5 (156.10) 4. Абсонитни.

14:4.6 (156.11) 5. Пределни.

14:4.7 (156.12) 6. Коабсолютни.

14:4.8 (156.13) 7. Абсолютни.

14:4.9 (157.1) Стареенето и смъртта не влизат в жизнения цикъл на световете на Хавона. В централната вселена низшите живи същества претърпяват материално преобразуване. Тяхната форма и проявление се изменят, но те не се разпадат на съставните си части чрез разрушение и клетъчна смърт.

14:4.10 (157.2) Всички местни на Хавона произхождат от Райската Троица. Те нямат родители-създания и са неспособни за възпроизводство. Ние не можем да опишем процеса на създаване на тези обитатели на централната вселена – несътворените същества. Целият разказ за сътворяването на Хавона е опит за прилагане на пространствено-времевите категории към факта на вечността, който няма връзка с времето и пространството в този смисъл, в който ги разбира смъртният човек. Но ние сме длъжни да направим отстъпка на човешката философия по въпроса за произхода; даже личности, които с много превишават нивото на човека, се нуждаят от понятието „начало“. Още повече че системата Рай-Хавона е вечна.

14:4.11 (157.3) Местните на Хавона населяват милиарди светове в централната вселена в този смисъл, в който останалите категории жители постоянно обитават в своите съответстващи сфери. Така както материалната категория Божии синове се занимава с материалната, интелектуална и духовна организация в милиард локални системи на една от свръхвселените, така и местните на Хавона обитават и действат в милиардите светове на централната вселена. Можете да смятате обитателите на Хавона за материални създания, при условие че думата „материален“ включва физическите реалности на божествената вселена.

14:4.12 (157.4) Съществува живот, типичен само за Хавона и притежаващ самоценност. Хавонци всячески помагат на тези, които се възнасят към Рая или слизат надолу в свръхвселените, но те живеят също така живот, присъщ само на централната вселена и имащ относителен смисъл извън връзката с Рая или свръхвселените.

14:4.13 (157.5) Така както поклонението на вярващите синове на еволюционните светове помага да се удовлетвори любовта към Всеобщия Баща, така и възвишеното преклонение на създанията на Хавона утолява съвършените идеали на божествената красота и истина. Както смъртният човек се стреми към изпълнение на Божията воля, така и тези същества на централната вселена живеят за това, да отговарят на идеала на Райската Троица. В самата си същност те са Божията воля. Божията добродетел извиква радост в човека, божествената красота предизвиква ликуване в обитателите на Хавона; както те, така и другите се ползват с благотворната свобода, присъща на живата истина.

14:4.14 (157.6) Жителите на Хавона имат както възможно настоящо, така и неразкрито бъдещо назначение. Местните на централната вселена преминават и през собствен, присъщ само на централната вселена път на развитие, не предполагащ нито възвисяване към Рая, нито проникване в свръхвселените. Това движение към висшия статут на Хавона може да се представи по следния начин:

14:4.15 (157.7) 1. Емпирично движение навън – от първия до седмия кръг.

14:4.16 (157.8) 2. Движение към центъра – от седмия кръг към първия.

14:4.17 (157.9) 3. Вътрешнокръгово движение – път, преминаващ през световете на един кръг.

14:4.18 (157.10) Освен местните на Хавона сред обитателите на централната вселена има многобройни класи еталонни същества, служещи за модел за различни вселенски групи: съветници, ръководители и учители, които са подобни на тях и са предназначени за подобни на тях същества в цялото творение. Всички същества във всички вселени се създават по образа на една от категориите еталонни създания, обитаващи в един от милиардите светове на Хавона. Даже целта и идеалите на смъртните на времето, присъщи на живота на създадените същества, се намират на външните кръгове на тези еталонни небесни сфери.

14:4.19 (157.11) Тук има и постигнали Всеобщия Баща създания, притежаващи правото да се отдалечават и отново да идват тук и изпращани в различни краища на вселените за изпълнение на особени мисии. Във всеки свят на Хавона може също така да бъдат срещнати и кандидатите за достигане до Отеца, които са достигнали централната вселена физически, но които все още не притежават духовното развитие, позволяващо да се претендира за място в Рая.

14:4.20 (158.1) Безкрайният Дух е представен в световете на Хавона от множество личности – благодатни и славни същества, които вникват в детайлите на сложните интелектуални и духовни дела на централната вселена. Тук, в световете на божественото съвършенство, те изпълняват труда, необходим за нормалното функциониране на това обширно творение и освен това се занимават с различни дела, свързани с обучението, подготовката и опеката на огромния брой извисяващи се създания, възвисили се към блаженството от тъмните светове на пространството.

14:4.21 (158.2) Съществуват многобройни групи от местни в системата Рай-Хавона, които нямат някакво пряко отношение към програмата за възход и усъвършенстване на създанията; затова тях ги няма в класификацията на личностите, представена от смъртните раси. Само основните групи свръхчовешки същества, а също и тези категории, които са непосредствено свързани с вашия опит за продължаване на живота, влизат в тази класификация.

14:4.22 (158.3) Хавона изобилства с живот, в който са представени всички фази разумни създания, стремящи се да преминат от низшите към по-висшите кръгове в опит да се издигнат на ново ниво на въплъщение на божественост и разширеното разбиране на висшите значения, пределните ценности и абсолютната реалност.

5. Животът в Хавона

14:5.1 (158.4) На Урантия преминавате през кратко и интензивно изпитание в течение на вашия начален живот в условията на материално съществуване. В обитаемите светове и по-далеч – на нивата на системата, съзвездията и локалната вселена, ви чакат моронтийните стадии на възход. В подготвителните светове на свръхвселената преминавате през истински духовните стадии на развитие и се подготвяте за последващия преход в Хавона. На седемте кръга на Хавона постигате ново ниво на разума, духа и опита. И във всеки от световете, на всеки кръг, е необходимо да се постигне определено ниво.

14:5.2 (158.5) Животът в божествените светове е толкова богат и наситен, толкова изобилен и пълен, че излиза изцяло извън рамките на човешката представа за нещо достъпно за опита на създаденото същество. Социалният и икономически живот на това вечно творение няма нищо общо със заниманията на материалните създания, живеещи в еволюциони светове, подобни на Урантия. Даже начинът на мислене на Хавона се различава от мисловния процес на Урантия.

14:5.3 (158.6) На нормите на живот в централната вселена е присъща надлежна естественост; правилата за поведение са лишени от произволност. Във всяко изискване на Хавона се разкриват принципите на праведност и правосъдие. На Урантия тези два фактора в съвкупност биха били наречени справедливост. След пристигането си в Хавона вие ще получавате естествено удоволствие, постъпвайки именно така, както трябва.

14:5.4 (158.7) Когато разумните създания за пръв път достигнат централната вселена, те биват приемани и настанявани в направляващия свят на седмия кръг на Хавона. В зависимост от духовния им прогрес – осъзнаване на индивидуалноста на Главния Дух, съответстващ на свръхвселената, те биват премествани на шестия кръг. (Именно оттук – по аналогия с реда, приет в централната вселена, са получили названието си кръговете на еволюцията на човешкия разум.) След като извисяващите се създания постигнат осъзнаване на Върховността и следователно са готови за пътешествие към Божествата, те попадат на петия кръг; постигайки Безкрайния Дух, те биват преведени в четвъртия кръг. След постигането на Вечния Син биват пренасяни в третия кръг; след разпознаването на Всеобщия Баща се отправят към втория кръг, където се запознават по-отблизо с обитателите на Рая. Пристигането им на първия кръг означава, че създанията на времето са утвърдени като кандидати за служене в Рая. В течение на неопределено време, в зависимост от продължителността и характера на извисяването, създанията остават на вътрешния кръг на постепенните духовни постижения. Оттук възвисяващите се странстващи преминават към центъра за заселване в Рая и за зачисляване в Корпуса на Завършилите.

14:5.5 (159.1) В течение на своето пребиваване в Хавона със статут на духовно извисяващ се странстващ вие ще можете свободно да посещавате световете, влизащи в кръга на вашето назначение. Ще ви бъде позволено и да се връщате на планетите от кръговете, вече преминати от вас. И всичко това е възможно без участието на свръхнафим. Странстващите на времето са способни сами да подготовят себе си за пресичане на „преминатото“ пространство, но за преодоляване на „непреминатото“ пространство са принудени да зависят от предписаните начини за пренасяне; без помощта на транспортен свръхнафим такъв странстващ не може да напусне Хавона или да се премести от нивото на своето назначение на следващо ниво.

14:5.6 (159.2) Това обширно централно творение се отличава с живителна самобитност. С изключение на физическата структура на материята и общата класификация на основните категории разумни същества и други живи същности, световете на Хавона нямат помежду си нищо общо. Всяка от тези планети е самобитно, уникално и изключително творение; всяка планета представлява несравнимо, величествено и съвършено произведение. И това разнообразие от индивидуалности обхваща всички черти на физическия, интелектуалния и духовния аспекти на планетарно съществуване. Развитието и украсяването на всяка от милиардите сфери е изпълнено в съответствие с плановете на намиращия се на нея Извечно Вечен. Именно по тази причина в централната вселена няма две еднакви сфери.

14:5.7 (159.3) Вие ще наситите своята жажда за приключения и ще удовлетворите своето любопитство едва тогава, когато пресечете последния кръг на Хавона и пристигнете в последния от нейните светове. И тогава влечението, стремежът към вечността ще замени своя предшественик – свойствения на времето дух на приключенията.

14:5.8 (159.4) Еднообразието е признак на незрелостта на творческото въображение и на отсъствието на активно взаимодействие между интелектуалното и духовното нива. Когато духовно извисяващият се смъртен започва да изследва тези небесни светове, той вече притежава емоционална, интелектуална и социална, ако не духовна, зрелост.

14:5.9 (159.5) Вас ви очакват невъобразими промени не само при преместването по поредните кръгове в Хавона: с неизказано изумление ще се съпровожда и преходът към нови планети в рамките на един и същи кръг. Всеки от милиардите такива учебни светове е неизчерпаем източник на изненади. Непрекъснато изумление, нескончаемо чудо обкръжава този, който пресича тези кръгове и пътешества по техните гигантски сфери. Еднообразието не е част от пътя към Хавона.

14:5.10 (159.6) Жаждата за приключения, любопитството и страхът от еднообразието са чертите, присъщи на формиращата се природа на човека, те са заложени в него, не просто за да ви дразнят в течение на краткото ви пребиваване на Земята, а поскоро за да ви внушават мисълта за това, че смъртта е само началото на един безкраен устрем към приключение, едно нескончаемо предварително очакване, едно вечно изследователско пътешествие.

14:5.11 (160.1) Любопитството е духът на търсенето, подтикът към открития, страстта към изследвания – всичко това е част от вродения и божествен дар на еволюционните създания на пространството. Тези естествени импулси са ви били дадени, не само за да предизвикват във вас чувство за безизходица и подтиснатост. Разбира се, за вашия кратък живот на Земята се налага нерядко да сдържате тези страстни влечения, често преживявайки разочарования, но с течение на предстоящите продължителни епохи те ще се реализират изцяло и вие ще получите това, което ви се полага, в цялото му величие и великолепие.

6. Предназначението на Централната Вселена

14:6.1 (160.2) Колосален е размахът на дейността на седемте кръга на Хавона. Като цяло можем да я разделим на следните направления:

14:6.2 (160.3) 1. Свързана с Хавона.

14:6.3 (160.4) 2. Свързана с Рая.

14:6.4 (160.5) 3. Свързана с възхода на крайните същества и еволюцията на Върховния-Краен.

14:6.5 (160.6) В течение на днешната космическа епоха Хавона служи като място за много видове свръхкрайни дейности, включително безбройните разновидности на абсонитни и на други стадии интелектуални и духовни функции. Възможно е в централната вселена да има много неразкрити за мен назначения, тъй като цял ред от нейните функции излиза извън пределите на разбиране на сътворения разум. И все пак аз ще се опитам да опиша как това съвършено творение удовлетворява духовните интереси и допринася за благополучието на седем категории вселенски разумни същества:

14:6.6 (160.7) 1. Всеобщият Баща – Първи Източник и Център. Бог-Баща получава висше родителско удовлетворение от съвършенството на централното творение, изпитва наслада от наситеността с любов на почти равните нему нива. Съвършеният Създател е божествено удовлетворен от преклонението на съвършеното създание.

14:6.7 (160.8) Хавона дава на Отеца удовлетворение от висшето постижение. Въплътеното тук съвършенство компенсира пространствено-времевото задържане, с което се сблъсква неговият вечен стремеж към безкрайно разпространение.

14:6.8 (160.9) Отецът получава удоволствие от това, колко съвършено Хавона отговаря на представата за божествена красота. Божественият разум изпитва удовлетворение от предоставянето на съвършен еталон за изискана хармония за всички развиващи се вселени.

14:6.9 (160.10) Със съвършено наслаждение съзерцава нашият Баща централната вселена – достойно проявление на реалността на духа за всички личности на вселената на вселените.

14:6.10 (160.11) С благотворно внимание се отнася Богът на вселените към Хавона и Рая – вечното средоточие на могъщество за цялото последващо разпространение на вселената във времето и пространството.

14:6.11 (160.12) С нескончаемо удовлетворение гледа вечния Отец на Хавона творението, което е достойна и пленителна цел за извисяващите се кандидати на времето, неговите смъртни внуци в пространството, достигащи вечното местопребиваване на своя Създател-Баща. Бог се наслаждава на вселената Рай-Хавона и като вечна обител на Божеството и на божественото семейство.

14:6.12 (160.13) 2. Вечният Син – Вторият Източник и Център. За Вечния Син величественото централно творение е извечно потвърждение на действеността на приятелството на божественото семейство – Баща, Син и Дух. То служи като духовно и материално основание за абсолютното доверие във Всеобщия Баща.

14:6.13 (160.14) Хавона дава на Вечния Син практически безгранична основа за вечно разширяващото се реализиране на духовното могъщество. Хавона е станала за него тази арена, където може надеждно и уверено да демонстрира духа и метода на посвещенческото служение за обучението на неговите младши Райски Синове.

14:6.14 (161.1) Хавона е фундаментът на реалността, използван от Вечния Син в неговото управление на духовната гравитация на вселената на вселените. Това творение позволява на Сина да удовлетворява своята родителска страст за духовно възпроизводство.

14:6.15 (161.2) Световете на Хавона и техните безупречни обитатели са първата и във вечността окончателна демонстрация на Сина като Слово на Бащата. Така Синът в съвършенство бива удовлетворен от съзнанието за това, че е безкрайно допълнение на Отеца.

14:6.16 (161.3) И тази вселена позволява да се въплъти взаимното и равноправно приятелство между Всеобщия Баща и Вечния Син, което служи за вечно доказателство за безкрайната личност на всеки от тях.

14:6.17 (161.4) 3. Безкрайният Дух – Третият Източник и Център. За Безкрайния Дух вселената Хавона служи като потвърждение за това, че той е Съвместният Извършител, безкрайният представител на обединените Баща-Син. Хавона дава на Безкрайния Дух двойно удовлетворение – от неговата творческа активност и от абсолютното съсъществуване с това божествено творение.

14:6.18 (161.5) Хавона е станала за Безкрайния Дух тази арена, на която той може да демонстрира своята способност и желание да проявява милосърдие. В това съвършено творение Духът подготвил себе си за увлекателния път на попечител на еволюционните вселени.

14:6.19 (161.6) Това съвършено творение позволило на Безкрайния Дух да вземе участие в ръководството на вселената заедно с двамата божествени родители; то му дало възможност, като техен потомък и съвкупен Създател, да ръководи една от вселените и с това да подготви себе си за съвместно ръководство на локалните вселени в лицето на Съзидателните Духове – партньори на Синовете-Създатели.

14:6.20 (161.7) Световете на Хавона са лабораторията за разум на създателите на космически разум и на попечителите на разума на всяко съществуващо създание. Във всеки от световете на Хавона разумът е различен и служи като модел за всеки духовен или материален интелект.

14:6.21 (161.8) Тези съвършени светове представляват висши школи за разум за всички същества, на които предстои да попаднат в Райското общество. Те са предоставили на Духа богата възможност да изпита метода за служене на разума на надеждни и заинтересувани личности.

14:6.22 (161.9) Хавона е възнаграждение, което Безкрайният Дух получава за своята обширна и безкористна дейност във вселенските пространства. Хавона е съвършената обител и място за уединение за неуморимия Попечител на Разума на времето и пространството.

14:6.23 (161.10) 4. Висшето Същество – еволюционното обединение на емпиричното Божество. Творението на Хавона е вечно и съвършено доказателство за духовната реалност на Висшето Същество. Това безупречно творение е разкритие на съвършената и симетрична духовна природа на Бог-Върховния до началото на енерго-личностния синтез на крайните отражения на Райските Божества в емпиричните вселени на времето и пространството.

14:6.24 (161.11) В Хавона енергийните потенциали на Всемогъщия са обединени с духовната природа на Върховния. Това централно творение служи като нагледен пример за единството на Върховното Същество във вечноста на бъдещето.

14:6.25 (161.12) Хавона е безупречният модел на универсалните възможности на Върховното Същество. Тази вселена е завършено изображение на бъдещото съвършенство на Върховния и показва възможностите на Пределния.

14:6.26 (162.1) Хавона демонстрира завършеност на духовните ценности, съществуващи под формата на живи волеви създания с висше и съвършено самообладание; тя демонстрира разум, който е пределен еквивалент на духа; тя демонстрира реалност и единство на интелекта, притежаващ неограничени възможности.

14:6.27 (162.2) 5. Еднородните Синове-Създатели. Хавона е мястото, където Райските синове Михаиловци получават своето образование и преминават подготовка за последващото дръзновено начинание – създаване на вселена. Това божествено и съвършено творение е еталон за всеки Син-Създател. Той се стреми да създаде своя собствена вселена, в която да постигне същите нива на съвършенство като на системата Рай-Хавона.

14:6.28 (162.3) Синът-Създател използва създанията на Хавона като възможни модели за личности за своите собствени смъртни деца и духовни същества. За Синовете Михаил, както и за Синовете от другите Райски категории, Раят и Хавона са божественото предназначение за децата на времето.

14:6.29 (162.4) Синовете-Създатели знаят, че централното творение е реален източник на това безценно вселенско свръхуправление, което стабилизира и обединява техните локални вселени. Те знаят, че в Хавона се намира личното присъствие на вездесъщото влияние на Върховния и Пределния.

14:6.30 (162.5) Хавона и Раят са източникът на творческа сила за всеки Син Михаил. Тук обитават съществата, които му помагат в създаването на вселената. От Рая идват Вселенските Духовни Майки – съвместните създателки на локални вселени.

14:6.31 (162.6) За Райските Синове централната вселена е обител на техните божествени родители, а значи – техният дом. Отново и отново те с радост се завръщат тук.

14:6.32 (162.7) 6. Еднородни Попечителски Дъщери. Вселенските Духовни Майки, съвместните създателки на локални вселени, преминават своята доличностна подготовка в световете на Хавона в тясна взаимовръзка с Духовете на Кръговете. Тук Духовните Дъщери на локалните вселени, овладели необходимите методи за взаимодействие с Райските Синове, остават неизменно послушни на волята на Отеца.

14:6.33 (162.8) В световете на Хавона Духът и Дъщерите на Духа намират моделите на разум за всички свои групи от духовни и материални разумни същества и тази централна вселена понякога е бъдещата цел на тези създания, началото на които е съвместно поставено от Вселенската Духовна Майка и взаимодействащия Син-Създател.

14:6.34 (162.9) Майката-Създателка на Вселената помни Рая и Хавона като мястото на своето раждане и като мястото на обитание на Безкрайния Майчински Дух – обителта, в която пребивава личността на Безкрайния Разум.

14:6.35 (162.10) Централната вселена е посветила на Майчинския Дух личните съзидателни прерогативи, благодарение на които Божествената Попечителка на Вселената допълва Сина-Създател при сътворяването на живи волеви създания.

14:6.36 (162.11) И накрая, предвид това, че тези Дъщерни Духове на Безкрайния Майчински Дух едва ли някога ще се върнат в своя Райски дом, те получават огромно удовлетворение от всеобщото отражение, свързано с Висшето Същество в Хавона и персонализирано в Райския Маджестон.

14:6.37 (162.12) 7. Възходящите еволюиращи смъртни. Хавона служи като източник на еталонната личност на всеки смъртен тип и като обител на всички свръхчовешки личности, които са свързани със смъртните, но не са местни за творението на времето.

14:6.38 (162.13) Тези светове дават стимул на всички човешки пориви за придобиването на истински духовни ценности на най-високите възможни нива на реалност. Хавона е предшестващата Рая цел, място за подготовката на всички възходящи смъртни. Тук смъртните постигат предрайското Божество – Висшето Същество. За всяко волево създание Хавона представлява вратите на Рая и преддверието за постигане на Бога.

14:6.39 (163.1) Раят е домът, а Хавона – работилницата и игровата площадка на завършилите. А всеки познаващ Бога смъртен се стреми да стане завършил.

14:6.40 (163.1) Централната вселена е не само признатото назначение на човека, но и това място, откъдето в уречения час завършилите тръгват на своето неизвестно и всеобхватно пътешествие – изследването на безкрайността на Всеобщия Баща.

14:6.41 (163.1) Хавона безусловно ще съхрани абсонитното значение на своите функции даже в предстоящите вселенски епохи, когато странстващите на пространството ще могат да се опитат да постигнат Бога на свръхкрайните нива. Хавона е способна да стане вселена за подготовка на абсонитни същества. Възможно е тя да стане висша школа, когато седемте свръхвселени ще служат като средна степен за випускниците на началните училища на външното пространство. И ние сме склонни да смятаме, че потенциалните възможности на вечната Хавона са наистина безгранични, че централната вселена притежава вечния потенциал, необходим за изпълнението на функциите на емпирична подготвителна вселена за всички минали, настоящи или бъдещи типове създадени същества.

14:6.42 (163.1) [Представено от Възпитател в Мъдростта, назначен като такъв от Извечно Древния на Уверса.]





Back to Top