Книгата Урантия - Документ 9. Връзката между Безкрайния : Дух и Вселената

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 9. Връзката между Безкрайния : Дух и Вселената



Документ 9. Връзката между Безкрайния : Дух и Вселената

9:0.1 (98.1) С ТРАННО нещо се случва, когато в присъствието на Рая Вселенският Баща и Вечният Син се обединяват, за да се претворят в нова личност. Нищо в тази ситуация на вечността не предвещава, че Съвместният Извършител ще се въплъти като неограничена духовност, съгласувана с абсолютния разум и дарена с уникални прерогативи за манипулация на енергията. Появата на трето лице завършва процеса на на освобождаването на Отеца от обвързаността му с централизираното съвършенство и оковите на абсолютизма на личността. И това освобождаване е разкрито в поразителните возможности на Съвместния Създател да сътворява същества, приспособени да служат като духове-попечители даже за материалните създания от еволюиращите вселени.

9:0.2 (98.2) Отецът е безкраен в своята любов и волеизявление, в духовната си мисъл и намерения; Той е поддръжникът на вселената. Синът е безкраен по мъдрост и истина, в духовно изражение и тълкуване; той е всеобщият просветител. Раят е безкраен с оглед потенциала му за даряване със сила и от гледна точка на капацитета му за енергийно доминиране; той е всеобщ стабилизатор. Съвместният Извършител притежава уникални прерогативи за синтез, безкрайна способност за съгласуване на всички съществуващи универсални енергии, всички действителни вселенски духове и всички реални разумни субстанции във вселената; Третият Източник и Център е всеобщият обединител на многобройните енергии и разнообразни творения, които се появиха вследствие на божествения план и вечния замисъл на Вселенския Баща.

9:0.3 (98.3) Безкрайният Дух, Съвместният Създател, е универсален и божествен попечител. Духът служи ревностно на милосърдието на Сина и любовта на Отеца, в хармония с непоколебимата, неизменна и праведна справедливост на Райската Троица. Влиянията на Безкрайния Дух и неговите личности са винаги близо до вас; те наистина ви познават и истински ви разбират.

9:0.4 (98.4) Във всички вселени посредниците на Съвместния Извършител непрекъснато управляват силите и енергиите на целия космос. Подобно на Първия Източник и Център, и Третият Източник е възприемчив както към духовното, така и към материалното. Съвместният Извършител разкрива единството на Бога, в когото е всичко – неща, значения и ценности; цялата енергия, целият разум и целият дух.

9:0.5 (98.5) Безкрайният Дух прониква в целия космос; Той пребивава в кръга на вечността. Подобно на Отеца и Сина, Духът е съвършен и неизменен – абсолютен.

1. Атрибутите на Третия Източник и Център

9:1.1 (98.6) Третият Източник и Център е известен с много имена, всяко от които показва отношението и обозначава функцията: като Бог-Дух той е личност, равностойна и равна по божественост на Бог-Син и Бог-Баща. Като Безкраен Дух той е всеприсъстващо духовно влияние. Като Всеобщ Оператор той е прародителят на създанията, управляващи енергиите, активиращи космическите сили на пространството. Като Съвместен Извършител той е съвместният представител и изпълнител на партньорството БащаСин. Като Абсолютния Разум той е източникът на интелект във всички вселени. Като Богът на Действието той е очевидният предшественик на движението, промяната и взаимовръзката.

9:1.2 (99.19) Някои от атрибутите на Третия Източник и Център са извлечени от Отеца, някои от Сина, докато други пък не присъстват стриктно и персонално нито в Отеца, нито в Сина – атрибути, които едва ли биха могли да бъдат обяснени, освен като приемем, че партньорството Баща-Син, което увековечава Третия Източник и Център, признава истината за вечната абсолютност на Рая и последователно действа в съзвучие с тази истина. Съвместният Създател въплъщава пълнотата на обединените и безкрайни представи за Първата и Втора Личности на Божеството.

9:1.3 (98.8) Ако си представяте Отеца като изначален създател, а Сина като духовен ръководител, би трябвало да мислите за Третия Източник и Център като за всеобщ координатор, служител, предлагащ безкрайно сътрудничество. Съвместният Извършител осъществява взаимовръзката на цялата въплътена реалност; той е Божествохранилище на Бащината мисъл и словото на Сина и със своите действия е вечно загрижен за материалната абсолютност на централния Остров. Райската Троица е учредила всеобщия ред на прогреса и промисълът на Бога е областта на Съвместния Създател и еволюиращото Върховно Същество. Никоя съществуваща или формираща се реалност не може да избегне евентуална взаимовръзка с Третия Източник и Център.

9:1.4 (98.9) Вселенският Баща председателства над областите на преденергия, преддух и предперсоналност; Вечният Син доминира в сферите на духовни дейности; наличието на Райския Остров обединява областта на физическа енергия и материализираща сила; Съвместният Извършител оперира не само като безкраен Дух, представляващ Сина, но също и като един универсален оператор на силите и енергиите на Рая, благодарение на което се появява всеобщият и абсолютен разум. Съвместният Извършител функционира в голямата вселена като безусловна и самостоятелна личност, особено в повисшите сфери на духовни ценности, физикоенергийни взаимоотношения и истински интелектуални значения. Той изпълнява специфична функция, където и когато енергията и духът се свързват и си взаимодействат; той доминира над всички реакции на разума, борави с огромна сила в духовния свят и упражнява мощно влияние върху енергията и материята. По всяко време Третият Източник е изразител на същността на Първия Източник и Център.

9:1.5 (98.10) Третият Източник и Център съвършено и без резерви споделя всеприсъствието на Първия Източник и център, наричан понякога Вездесъщият Дух. По особен и много личен начин Богът на разума споделя всезнанието на Всеобщия Баща и неговия Вечен Син; знанието за Духа е задълбочено и цялостно. Съвместният Създател проявява определени аспекти от всемогъществото на Всеобщия Баща, но всъщност е всемогъщ единствено в областта на ума. Третото Лице на Божеството е интелектуален център и вселенски ръководител на сферите на разума; в това неговият статут е абсолютен – неговата суверенност е безусловна.

9:1.6 (98.11) Съвместният Извършител изглежда мотивиран от партньорството Баща-Син, но всички негови действия явно се извършват с оглед на взаимоотношенията Баща-Рай. Понякога и в някои свои функции той изглежда компенсира непълнотата на развитието на емпиричните Божества – Бог Върховния и Бог Крайния.

9:1.7 (100.1) И тук се натъкваме на една безкрайна тайна: че Безкрайното едновременно разкрива своята безкрайност в Сина и като Рай, а след това започва съществуването си едно създание, по божественост равно на Бога, отразяващо духовната същност на Сина и способно да активира модела на Рая, едно създание, условно подчинено по отношение на върховната власт, но в много отношения несъмнено найразностранно в действията си. И това очевидно превъзходство в действията се проявява в един от атрибутите на Третия Източник и Център, който затъмнява дори физическата гравитация – универсалното проявление на Райския Остров.

9:1.8 (100.2) В допълнение към това свръхуправление на енергията и на света на физическите неща Безкрайният Дух е великолепно надарен с качествата търпимост, милосърдие и любов, които толкова изключително се проявяват в неговата духовна опека. Съвършена е способността на Духа да носи любов и да засенчи справедливостта с милосърдие. Бог-Дух притежава цялата божествена доброта и милосърдното чувство на Първородния и Вечен Син. Вашата локална вселена се изковава между наковалнята на справедливостта и чука на страданието; но онези, които държат в ръцете си чука, са децата на милосърдието, духовните потомци на Безкрайния Дух.

2. Вездесъщият Дух

9:2.1 (100.3) Бог е Дух с оглед на три неща: Той самият е Дух; в своя Син той се проявява като безусловен Дух; в Съвместния Извършител – като Дух, съюзил се с разума. И в допълнение към тези духовни реалности ние смятаме, че различаваме нива на емпирично духовни явления – Духовете на Върховното Същество, Крайното Божество и Божеството-Абсолют.

9:2.2 (100.4) Безкрайният Дух е точно толкова допълнение на Вечния Син, колкото Синът е допълнение на Вселенския Баща. Вечният Син е одухотворена персонализация на Отеца; Безкрайният Дух е персонализирано одухотворяване на Вечния Син и Вселенския Баща.

9:2.3 (100.5) Съществуват много открити канали на духовна сила и източници на свръхматериална енергия, свързващи хората на Урантия пряко с Божествата на Рая. Съществува пряката връзка на Настройчиците на Съзнанието с Всеобщия Баща, широко разпространеното влияние на подтика на духовната гравитация на Вечния Син и духовното присъствие на Съвместния Създател. Съществува разлика във функцията между духа на Сина и духа на Духа. Третата Личност в своята духовна служба може да функционира като разум плюс дух или само като дух.

9:2.4 (100.6) Освен тези Райски божества на Урантия помагат духовните влияния и дейностите на локалната вселена и свръхвселената с техния почти безкраен брой изпълнени с любов личности, неизменно водещи към висотите и дълбините на идеалите на божествеността и целите на върховно усъвършенстване на тези, чиито намерения са истинни и чиито сърца са чисти.

9:2.5 (100.7) Присъствието на универсалния дух на Вечния Син ни е известно – ние можем безпогрешно да го разпознаваме. Присъствието на Безкрайния Дух – Третата Личност на Божеството, дори смъртният човек може да познае, защото материалните същества действително могат да преживеят ползата от това божествено присъствие, което функционира като посветения на расите на човечеството Свят Дух на локалната вселена. Човешките същества също така могат в определена степен да осъзнаят и Настройчика, неличностното присъствие на Всеобщия Баща. Тези божествени духове действат в съгласие и съвършена хармония за издигането и одухотворяването на човека. Те са като едно в претворяването на плановете за духовно извисяване и постигане на съвършенство.

3. Всеобщият Оператор

9:3.1 (101.1) Райският Остров е източникът и субстанцията на физическа гравитация; и това трябва да бъде достатъчно, за да разберете, че гравитацията е едно от най-реалните и вечно надеждни от гледна точка на вечността неща в цялата физическа вселена на вселените. Гравитацията не може да бъде модифицирана или анулирана освен под въздействието на силите и енергиите, възникващи при съвместното участие на Отеца и Сина; те са били поверени на и са функционално свързани с Третия Източник и Център.

9:3.2 (101.2) Безкрайният Дух притежава уникална и удивителна сила – антигравитацията. Тази сила не присъства функционално (в зрим вид) в Отеца или Сина. Тази способност на Третия Източник да противостои на действието на материалната гравитация се проявява в личните реакции на Съвместния Извършител на определени аспекти на вселенските взаимоотношения. И това уникално свойство може да се прехвърля на някои по-висши категории личности на Безкрайния Дух.

9:3.3 (101.3) Антигравитацията може да анулира гравитацията локално; тя прави това чрез упражняване на равностойно силово присъствие. Тя действа само по отношение на материалната гравитация и не е действие на разума. Антигравитационният ефект на жироскопа е добра илюстрация на проявлението на антигравитацията, но няма никаква стойност при илюстрирането на нейната причина.

9:3.4 (101.4) Освен това Съвместният Извършител е способен да преодолява сила и да неутрализира енергия. Това става чрез забавяне на енергията до точката на материализиране, както и посредством други технически похвати, неизвестни за вас.

9:3.5 (101.5) Съвместният Създател не е енергия, нито източникът на енергия, нито нейното назначение; Той е оператор на енергия. Съвместният Създател е действиедвижение, изменение, модификация, съгласуване, стабилизация и равновесие. Енергиите, подчиняващи се на прякото или косвено управление на Рая, са по природата си отзивчиви спрямо въздействията на Третия Източник и Център и неговите разнообразни сили.

9:3.6 (101.6) Вселената на вселените е проникната от управляващи силата създания на Третия Източник и Център: това са физически контрольори, управляващи енергията, енергийните центрове и други представители на Бога на Действието, които се занимават с регулирането и стабилизацията на физическите енергии. Тези уникални създания, изпълняващи физически функции, притежават различни средства за управление на енергията, например, антигравитация, които използват в своите усилия да установят физическо равновесие на материята и енергиите в голямата вселена.

9:3.7 (101.7) Очевидно всички тези материални дейности на Бога на Действието се отнасят към Райския Остров, и наистина: всички енергийни фактори отчитат и дори зависят от абсолютността на вечния Остров. Но Съвместният Извършител не действа за Рая или в отговор на неговото влияние. Като личност той е представител на Отеца и Сина. Раят не е личност. Неличностните, безличностни и други извънличностни действия на Третия Източник и Център са волеви действия на самия Съвместен Извършител; те не са отражения, производни или следствия на нещо или някого.

9:3.8 (101.8) Раят е моделът за безкрайност, Богът на Действието е активаторът на този модел. Раят е материална точка на опора на безкрайността; силите на Третия Източник и Център са лостове на интелекта, които мотивират материалното ниво и внасят спонтанност в процеса на материалното съзидание.

4. Абсолютният разум

9:4.1 (102.1) Интелектуалната природа на Третия Източник и Център е разграничена ясно от неговите физически и духовни атрибути. Подобна природа едва ли позволява да се влезе в контакт с нея, но е възможно да се свържеш с нея не лично, а интелектуално. Тя се различава от физическите атрибути и духовния характер на Третата Личност на функционално-интелектуални нива, но в достъпен за личностите вид тази природа никога не съществува независимо от физическите или духовни проявления.

9:4.2 (102.2) Абсолютният разум е разумът на Третата Личност; той е неотделим от личността на Бога-Дух. Във функциониращите същества разумът е свързан с енергията или духа или и с двете. Разумът не е поместен в енергията; енергията е възприемчива към разума и се поддава на неговото въздействие; разумът може да се наложи върху енергията, но съзнанието не се намира само в чисто материалното ниво. Разумът не трябва да се добавя към чистия дух, защото духът е вътрешно способен да осъзнава и идентифицира. Духът е винаги интелигентен, в определен смисъл разумен. Това може да бъде разум от различен тип, може да бъде предварителен разум или свръхум, дори разум-дух, но той винаги ще бъде способен да мисли и знае. Проницателността на духа превъзхожда разума, прераства в него и теоретично предшества интелектуалното осъзнаване.

9:4.3 (102.3) Съвместният Създател е абсолютен само в областта на разума, в сферите на всеобщия интелект. Разумът на Третия Източник и Център е безкраен; той излиза извън пределите на активните и функциониращи кръгове на разума във вселената на вселените. Даряването с разум на седемте свръхвселени се осигурява от Седемте Главни Духа, най-важните личности на Съвместния Създател. Тези Главни Духове разпределят разума в голямата вселена под формата на космически разум и вашата локална вселена е проникната от Небадонския вариант на Орвонтонския тип космически разум.

9:4.4 (102.4) Безкрайният разум пренебрегва времето, крайният разум преодолява времето, космическият разум е обусловен от времето. Същото е и с пространството: Безкрайният Разум е независим от пространството, но докато се извършва слизането от безкрайното ниво до спомагателните духове на разума, интелектът все повече се съобразява с факта и ограниченията на пространството.

9:4.5 (102.5) Космическата сила отговаря на въздействието на разума, както космическият ум отговаря на въздействието на духа. Духът е божествен замисъл, а разумътдух – божественият замисъл в действие. Енергията е явление, разумът е значение, духът е ценност. Даже във времето и пространството разумът установява тези относителни връзки между енергията и духа, които се основават на взаимното си родство във вечността.

9:4.6 (102.6) Разумът преобразува духовните ценности в интелектуални значения; волята е способна да оплодотвори значенията на разума и в материалните, и в духовните области. Духовното извисяване до Рая включва един сравнителен и диференциран растеж от гледна точка на духа, разума и енергията. Личността е обединяващото начало на тези компоненти на емпирична индивидуалност.

5. Служенето на разума

9:5.1 (102.7) Третият Източник и Център е безкраен по разум. Даже ако вселената нарастне до безкрайност, то и тогава неговият интелектуален потенциал би бил достатъчен, за да дари неограничен брой същества с подходящ тип разум и с останалите предпоставки на интелекта.

9:5.2 (102.8) В областта на сътворения разум Третата Личност, със своите равноправни и подчинени помощници, притежава върховна власт. Третият Източник и Център е единствен източник на разума на създанията; именно той дарява разум. Дори частиците на Отеца са неспособни да проникнат в човешкия разум, докато Безкрайният Дух не им подготви пътя чрез своето интелектуално и духовно въздействие.

9:5.3 (103.1) Уникалната характеристика на разума се състои в това, че той може да бъде даряван на толкова широк диапазон от живи създания. Посредством своите съзидателни и създадени партньори Третият Източник и Център служи на всички видове разум във всички сфери. Той помага на човешкия и субчовешкия интелект чрез спомагателните духове на локалните вселени и с посредничеството на физическите оператори съдейства даже на най-низшестоящите, лишени от усещания организми на най-примитивните типове живи същества. Управлението на разума винаги се проявява чрез служене на разумно-духовните или разумно-енергийни личности.

9:5.4 (103.2) Тъй като Третата Личност на Божеството е източник на разума, съвсем естествено е еволюиращите волеви създания да намират за полесно да формират разбираеми концепции за Безкрайния Дух, отколкото за Вечния Син или за Всеобщия Баща. Несъвършеното разкриване на реалността на Съвместния Създател се открива в самото съществуване на човешкия разум. Съвместният Създател е прародителят на космическия разум, а разумът на човека е един индивидуализиран кръг, неличностна част от този космически разум, посветен на локалната вселена от Дъщерята-Създателка на Третия Източник и Център.

9:5.5 (103.3) Не смятайте, че всички явления на разума са божествени, само защото техният източник е Третата Личност. Човешкият интелект се корени в материалния произход на животинските раси. Вселенската интелигентност е не поистинско изражение на Бога, който е разум, отколкото физическата природа е истинско изражение на красотата и хармонията на Рая. В природата има съвършенство, но природата не е съвършена. Съвместният Създател е източник на разума, но разумът не е Съвместният Създател.

9:5.6 (103.4) На Урантия разумът е следствие от компромиса между върховното съвършенство на мислите и устройството на незрелия човешки разум. Целта на вашето интелектуално развитие е върховното съвършенство, но докато сте в своето временно жилище от плът, вие сте все още далеч от тази божествена цел. Разумът е наистина с божествен произход и има божествено предназначение, но вашият смъртен разум все още не притежава божествено достойноство.

9:5.7 (103.5) Твърде често, наистина прекалено често вие опетнявате своите умове с неискреност и ги изсушавате с неправедни помисли; вие ги подлагате на животински страх и ги терзаете с излишно безпокойство. Източникът на разума е божествен, но разумът, какъвто го знаете във вашия свят за духовно извисяващи се, трудно може да стане обект на особено възхищение, още по-малко пък на обожание или преклонение. Съзерцанието на незрелия и пасивен човешки интелект би трябвало да доведе единствено до смирение.

6. Кръгът на гравитацията на разума

9:6.1 (103.6) Третият Източник и Център – всеобщият интелект, лично осъзнава всеки разум, всеки интелект в цялото творение и поддържа лична и съвършена връзка с всички физически, моронтийни и духовни разумни създания в необятните вселени. Цялата интелектуална активност на разума е обхваната от абсолютния кръг на гравитацията на разума, който се фокусира в Третия Източник и Център, и е част от личното съзнание на Безкрайния Дух.

9:6.2 (103.7) Така, както Отецът привлича към себе си всички личности, а Синът привлича цялата духовна реалност, така и Съвместният Извършител упражнява притегателна сила върху всеки разум; той безусловно господства и контролира кръга на всеобщия разум. Всички истински и неподправени интелектуални ценности, всички божествени помисли и съвършени идеи се притеглят в абсолютния кръг на разума.

9:6.3 (104.1) Гравитацията на разума може да действа отделно от материалната и духовна гравитация, но където и когато и да се сблъскат двата типа, налице е действието на гравитацията на разума. При обединяване и на трите материалното създание – физическо или моронтийно, крайно или абсонитно, може да бъде обхванато от личностната гравитация. Независимо от това даряването с разум дори на неличностни същества им позволява да мислят и осъзнават независимо от пълната липса на личност.

9:6.4 (104.2) Но индивидуалността, присъща на достойнството на личността – човешка или божествена, безсмъртна или потенциално безсмъртна, не произхожда нито от духа, нито от разума, нито от материята; тя е дар от Вселенския Баща. Взаимодействието на духовната, интелектуална и материална гравитация също не е непременно условие за появата на личностна гравитация. Кръгът на Отеца може да обхване разумно материално същество, нереагиращо на духовната гравитация, или може да включи в себе си едно разумно духовно същество, което не реагира на материалната гравитация. Действието на личностната гравитация е винаги волеви акт на Вселенския Баща.

9:6.5 (104.3) Макар че в чисто материалните същества разумът е свързан с енергията, а в чисто духовните – с духа, неизброими категории личности, включително човешките, притежават разум, свързан както с енергията, така и с духа. Духовните аспекти на разума на създанието се проявяват в неговата неизменна реакция спрямо влечението на духовната гравитация на Вечния Син, материалната страна – в реакция спрямо гравитацията на материалната вселена.

9:6.6 (104.4) Космическият разум, когато не е асоцииран нито с енергия, нито с дух, е неподвластен на гравитацията нито на материалните, нито на духовните кръгове. Чистият разум е предмет на вселенски гравитационен обхват единствено на Съвместния Извършител. Чистият разум е в близко родство с разума на безкрайния разум, а безкрайният разум (теоретически равностоен на абсолютите на духа и енергията) се подчинява очевидно само на самия себе си.

9:6.7 (104.5) Колкото по-голямо е духовноенергийното разнообразие, толкова позабележима е функцията на разума; колкото по-малко е различието между енергия и дух, толкова помалко забележима е дейността на разума.Очевидно максималната активност на космическия разум се наблюдава във времевите вселенски пространства. Тук разумът изглежда функционира в промеждутъчната зона между енергията и духа, но на по-високи нива на разума положението е различно; в Рая енергията и духът съставляват в същността си едно цяло.

9:6.8 (104.6) Кръгът на гравитацията на разума е надежден; той се поражда от Третата Личност на Божеството в Рая, но не всички наблюдаеми функции на разума са предсказуеми. По цялото творение, паралелно на този кръг на разума, съществува едно слабо разбирано присъствие, чиито функции са непредсказуеми. Ние вярваме, че тази непредсказуемост може отчасти да бъде отдадена на функцията на Всеобщия Абсолют. Каква е тази функция, ние не знаем; какво я активира, можем само да предполагаме; за нейната връзка със съществата можем само да гадаем.

9:6.9 (104.7) Определени аспекти, свързани с непредсказуемостта на крайния разум, могат да се дължат на незавършеността на Върховното Същество и съществува обширна зона на дейност, в която Съвместният Извършител и Всеобщият Абсолют може евентуално да осъществяват съприкосновение един с друг. Има много неща във връзка с разума, които са ни неизвестни, но в едно сме сигурни: Безкрайният Дух е съвършеното изражение на разума на Създателя на всички създания; Върховното Същество е формиращото се изражение на разума на всички създания спрямо техния Създател.

7. Вселенското отражение

9:7.1 (105.1) Съвместният Извършител е способен да съгласува всички нива на вселенска реалност така, че да направи възможно едновременното възприемане на интелектуалното, материалното и духовното. Това явление се нарича вселенско отразяване и представлява уникалното и необяснимо умение да виждаш, чуваш, чувстваш и знаеш всички неща, ставащи в свръхвселената, и с помощта на отразяването да фокусираш цялата тази информация и знание във всяко желано място. Действието отразяване се демонстрира съвършено във всеки от световете със столиците на седемте свръхвселени. Това явление също така се наблюдава и във всички сектори на свръхвселените и в пределите на локалните вселени. Окончателното съсредоточаване на вселенското отразяване се извършва в Рая.

9:7.2 (105.2) Явлението отразяване, както е разкрито на световете със столици в свръхвселените в изумителните проявления на намиращите се там отразяващи личности, представлява найсложната взаимовръзка между всички аспекти на битието, които могат да се открият в цялото творение. Може да бъде проследено как линиите на духа водят до Сина, физическата енергия – до Рая, а разумът – до Третия Източник; но в необикновеното явление на вселенското отразяване се извършва уникално и изключително обединяване и на трите начала, взаимосвързани така, че да позволят на вселенските ръководители да узнават за отдалечените обстоятелства мигновено, едновременно с тяхното възникване.

9:7.3 (105.3) Голяма част от механизма на отразяването ние разбираме, но съществува цяла поредица аспекти, които наистина ни се изплъзват. Ние знаем, че Съвместният Извършител е център на интелектуалния кръг на вселената и че той е предшественикът на космическия разум, и че космическият разум функционира под ръководството на абсолютната гравитация на разума на Третия Източник и Център. Ние също така знаем и това, че кръговете на космическия разум оказват влияние върху интелектуалните нива на цялото известно съществуване; те съдържат всеобщите пространствени доклади и ние сме сигурни, че те изхождат от Главните Духове и се събират в Третия Източник и Център.

9:7.4 (105.4) Връзката между крайния космически разум и божествения абсолютен разум изглежда се формира в емпиричния разум на Върховния. Нас ни учат, че в зората на времето този емпиричен интелект е бил дарен на Върховния от Безкрайния Дух и ние смятаме, че някои свойства на феномена отразяване могат да се обяснят единствено с признаване активността на Върховния Разум. Ако Върховният няма нищо общо с отразяването, то ние не можем да обясним сложните операции и безпогрешни действия на това космическо съзнание.

9:7.5 (105.5) В пределите на емпиричното и крайното отразяването се представя като всезнание и може да се яви като свидетелство за появата на присъствие-съзнание на Върховното Същество. Ако това предположение е вярно, тогава използването на който и да е аспект на отразяването е еквивалентно на частична връзка със съзнанието на Върховното Същество.

8. Личностите на Безкрайния Дух

9:8.1 (105.6) Безкрайният Дух притежава цялото необходимо могъщество за предаване на много от своите способности и прерогативи на своите равноправни и подчинени личности и изпълнители.

9:8.2 (105.7) Първият Божествено-съзидателен акт на Безкрайния Дух, несвързан с Троицата, но намиращ се в някаква неразкрита връзка с Бащата и Сина, стана появата на личностите на Седемте Главни Духа на Рая, разпространителите на Безкрайния Дух във вселените.

9:8.3 (106.1) В столиците на свръхвселените няма пряк представител на Третия Източник и Център. Всяко от тези седем творения се намира в подчинение на един от Главните Духове на Рая, който действа с помощта на седемте Отразяващи Духа, намиращи се в столицата на свръхвселената.

9:8.4 (106.2) Следващият продължаващ творчески акт на Безкрайния Дух периодически се разкрива в сътворяването на Съзидателните Духове. Всеки път, когато Вселенският Баща и Вечният Син стават родител на нов Син-Създател, Безкрайният Дух поражда Дух-Създател на локалната вселена, който се превръща в близък сътрудник на този Син-Създател в цялата следваща дейност във вселената.

9:8.5 (106.3) Точно както е необходимо да са прави разлика между Вечния Син и Синовете-Създатели, по същия начин е необходимо да се прави разлика и между Безкрайния Дух и Духовете-Създатели, равноправните партньори на Синовете-Създатели в локалните вселени. Каквото е Безкрайният Дух за цялото творение, това е и един Дух-Създател за дадена локална вселена.

9:8.6 (106.4) Третият Източник и Център е представен в голямата вселена от огромно множество управляващи духове, посланици, просветители, съдници, помощници и съветници, както и ръководители на някои кръгове от физическо, моронтийно и духовно естество. Не всички тези същества са личности в прекия смисъл на думата. Личността на разнообразните крайни създания се характеризира от следните фактори:

9:8.7 (106.5) 1. Субективно самосъзнание.

9:8.8 (106.6) 2. Обективна реакция на личностния кръг на Отеца.

9:8.9 (106.7) Съществуват съзидателни личности и личности на създания и освен тези два основни типа съществуват и личности на Третия Източник и Център – същества, които са личностни за Безкрайния Дух, но които не са безусловно личностни за сътворените създания. Тези личности на Третия Източник не са част от личностния кръг на Отеца. Личностите на Първия и на Третия източник са способни да осъществяват контакт една с друга; това е свойствено на всички личности.

9:8.10 (106.8) Отецът дарява личност по своя собствена воля. Защо прави това, можем само да предполагаме; как прави това, ние не знаем. Нито пък знаем защо Третият Източник дарява личност, чийто източник не е Отецът; но това Безкрайният Дух прави по свое усмотрение в творческо единение с Вечния Син и по много начини, непознати за вас. Освен това Безкрайният Дух може да действа и от името на Отеца при даряването с личност от страна на Първия Източник.

9:8.11 (106.9) Съществуват многобройни типове личности на Третия Източник. Безкрайният Дух дарява личност на Третия Източник на многобройни групи същества, които не са включени в личностния кръг на Отеца, както например някои управляващи енергиите. Подобно на това Безкрайният Дух третира като личности многобройни други групи същества, сред които Съзидателните Духове, които са в отделен клас сами за себе си в своите взаимоотношения със създанията, влизащи в кръга на Отеца.

9:8.12 (106.10) Както произхождащите от Първия Източник, така и произхождащите от Третия Източник личности са дарени с всичко, което човек свързва с понятието “личност”; техният разум включва памет, разсъдък, съждения, творческо въображение, асоциативно мислене, решения, избор и многобройни допълнителни интелектуални способности, напълно непознати на смъртните. С малко изключения, разкритите ви категории притежават форма и точно определена индивидуалност; те са реални същества. Повечето от тях са видими за всички категории на духовното битие.

9:8.13 (107.1) Даже вие ще бъдете в състояние да видите своите духовни партньори от низшите категории, щом се освободите от ограниченото зрение на вашите настоящи материални очи и придобиете моронтийната форма, с нейната повишена възприемчивост към духовната реалност.

9:8.14 (107.2) Функционалното семейство на Третия Източник и Център, във вида, в който е разкрито в настоящите материали, се дели на три големи групи:

9:8.15 (107.3) І. Висшите Духове. Група със смесен произход, която, освен другите, обхваща следните категории:

9:8.16 (107.4) 1. Седемте Главни Духа на Рая.

9:8.17 (107.5) 2. Отразяващите Духове на свръхвселените.

9:8.18 (107.6) 3. Съзидателните Духове на локалните вселени.

9:8.19 (107.7) ІІ. Управляващите Енергията. Група управляващи създания и сили, действащи в цялото организирано пространство.

9:8.20 (107.8) ІІІ. Личностите на Безкрайния Дух. Такова название не означава непременно, че това са личности на Третия Източник, макар че някои от тях – като създания с воля, са уникални. Те обикновено се групират в три основни класа:

9:8.21 (107.9) 1. Висшите личности на Безкрайния Дух.

9:8.22 (107.10) 2. Войнството на посланиците на пространството.

9:8.23 (107.11) 3. Служещите духове на времето.

9:8.24 (107.12) Тези групи служт в Рая, в централната вселена, вселената за обитание или свръхвселените и обединяват категории, действащи в локалните вселени, включващи дори съзвездия, системи и планети.

9:8.25 (107.13) Духовните личности от обширното семейство на Божествения и Безкрайния Дух са неизменно предани на своето служене, посветено на любовта на Бога и милосърдието на Сина към всички интелигентни същества от еволюиращите светове на времето и пространството. Тези духовни същества съставляват живата стълба, по която смъртният човек се изкачва от хаос към блаженство.

9:8.26 (107.14) [Разкрито на Урантия от един Божествен Съветник на Уверса, комуто бе възложено от Извечно Древния да опише същността и дейността на Безкрайния Дух.]





Back to Top