Книгата Урантия - Документ 4. Връзката между Бога и Вселената

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 4. Връзката между Бога и Вселената



Документ 4. Връзката между Бога и Вселената

4:0.1 (54.1) В СЕЛЕНСКИЯТ Отец има вечен замисъл, свързан с материалните, разумни и духовни явления на вселената на вселените и го претворява в живота във всички времена. Бог е създал вселените по своя собствена, свободна и суверенна воля, в съответствие със своя премъдър и вечен замисъл. Съмнително е дали на някого другиго освен на Райските Божества и техните най-висши партньори действително е добре известен вечният замисъл на Бога. Даже възвишените обитатели на Рая се придържат към най-различни мнения за същността на вечните намерения на Божествата.

4:0.2 (54.2) Не е трудно да се стигне до заключението, че единствената цел при създаването на съвършената централна вселена на Хавона е било удовлетворението на божествената природа. Хавона може да служи като образец за създаването на всички останали вселени и училища, в които завършват своето образование странстващите във времето по своя път към Рая; но толкова съвършено творение трябва да съществува на първо място за наслаждение и удовлетворение на съвършените и безкрайни Създатели.

4:0.3 (54.3) Поразителният план за усъвършенстване на еволюционните смъртни, който предвижда – след достигането от тях на Рая и на Корпуса на Завършилите, по-нататъшна подготовка за изпълнение на някаква неразкрита бъдеща работа, се представя понастоящем като една от основните задачи на седемте свръхвселени и техните многобройни подразделения; но тази програма за възход, предназначена за одухотворяване и обучаване на смъртните, подвластни на времето и пространството, далеч не е единственото занимание на разумните личности на вселените. И действително, съществуват множество други увлекателни дела, на които небесното войнство отделя своето време и енергия.

1. Отношението на Отеца към Вселената

4:1.1 (54.4) Жителите на Урантия са разбирали Божия промисъл неправилно. Божественото провидение се претворява във вашия свят, но то не е някаква незряла, произволна и материална опека, както е изглеждало на мнозина смъртни. Божественият промисъл се състои в обединяване дейностите на небесните създания и божествените духове, които – в съответствие с космическия закон, неуморно се трудят за славата на Бога и за духовния прогрес на Неговите вселенски деца.

4:1.2 (54.5) Нима в своите представи за отношенията на Бога и човека вие сте неспособни да се издигнете до осъзнаването на това, че девизът на вселената е прогрес ? В продължение на дълги векове човешкият род се е придвижвал с труд към своето сегашно положение. През всички тези хилядолетия Провидението е разработвало план за прогресивна еволюция. Двете мисли не си противоречат в действителност – само в погрешните представи на човека. Божественото провидение никога не се противопоставя на истинския прогрес на човека – материален или духовен. Божият промисъл винаги е съобразен с неизменната и съвършена природа на върховния Творец на законите.

4:1.3 (55.1) „Верен е Бог“ и „всички Негови заповеди са справедливи“. „Неговата вярност се простира до небесата.“ „Навеки, о, Господи, словото Твое е утвърдено на небето. Верността Ти е за всички поколения; Ти си създал земята и тя съществува.“ „Той е верен Създател.“

4:1.4 (55.2) Няма предели за силите и личностите, от които може да се възползва Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. „Вечният Бог е наше убежище, Неговата власт е непреходна.“ „Живеещият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия.“ „Ето, хранещият ни няма да бездейства или спи.“ „Ние знаем, че всичко става за благото на тези, които обичат Бога“, „защото за праведното следи Божието око и слухът му е насочен към техните молитви“.

4:1.5 (55.3) Бог поддържа „всичко със словото и силата Своя“. И когато се раждат нови светове, Той „изпраща Синовете Свои – и създадени са те“. Бог не само твори, Той също така „охранява всички тях“. Бог оказва непрестанна поддръжка на всички материални творения и на всички духовни същества. Непоколебимостта на вселените е вечна. Сред привидната неустойчивост съществува стабилност. Сред енергийните размествания и физическите катаклизми на звездните светове се срещат ред и безопасност.

4:1.6 (55.4) Всеобщият Баща не се е оттеглил от ръководствата на вселените; Той не е пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора за цялото творение, то незабавно би възникнал всеобщ колапс. Без Бога не би съществувало такова нещо като реалност. В настоящия момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Бог продължава да бъде всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целия кръг на вечността. Вселената не е като навит часовник, настроен да работи определено време, след което да спре; всичко постоянно се обновява. Отецът непрекъснато излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Бога са осезаеми, точно както и духовни. „Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищо.“

4:1.7 (55.5) Същество от моята категория е способно да открие пределна хармония, да види широка и дълбока съгласуваност в ежедневното управление на вселената. Много от това, което на смъртния разум му се струва разразило се и случайно, на мен ми се струва подредено и конструктивно. Но твърде много от онова, което става във вселените, не ми е напълно понятно. В течение на дълго време изучавах общоизвестните видове сили, енергии, разуми, моронтии, духовете и личностите на локалната вселена и свръхвселените и съм повече или помалко сведущ по тези въпроси. Имам обща представа за това как действат тези сили и личности и съм добре запознат с действията на упълномощените разумни създания от голямата вселена. Независимо от моите познания за вселенските явления, обаче, аз непрекъснато се сблъсквам с космически реакции, които не мога да постигна до край. Отново и отново срещам взаимодействия на сили, енергии, интелекти и духове, които ми се струват случайни и на които не мога да дам задоволително обяснение.

4:1.8 (55.6) Моята компетентност е напълно достатъчна, за да набелязвам и анализирам всички феномени, които са пряк резултат от действието на Всеобщия Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух и в значителна степен – Райския Остров. Но се оказвам в затруднено положение, когато се сблъсквам с това, което представлява действието на техните тайнствени равноправни Божества – трите Абсолюта на потенциалността. Създава се впечатление, че тези Абсолюти изместват материята, излизат извън пределите на разума и прерастват в дух. Постоянно ме смущава и често ме довежда до задънена улица моята неспособност да постигна тези сложни процеси, които отнасям към присъствието и действието на Безусловния Абсолют, Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют.

4:1.9 (56.1) Във Вселената тези Абсолюти са непълно проявени присъствия, които – що се отнася до явленията с пространствен потенциал и действия на останалите свръхпределности, не позволяват на физиката, философията и даже религията да предскаже със сигурност как именно първоосновите на силата, идеята или духа ще реагират на потребности възникнали в условията на една сложна реалност, включваща най-висши съгласувания и пределни ценности.

4:1.10 (56.2) В пространствено-времевите вселени има и органическо единство, което изглежда представлява подплата за цялата тъкан на космическите събития. Живото присъствие на развиващото се Върховно Същество – тази Иманентност на Проектираната Незавършеност, от време на време необяснимо се проявява под формата на онова, което изглежда поразително, случайно съгласуване на външно несвързани космически събития. Вероятно това е дейност на Провидението – областта на Върховното Същество и Съвместния Извършител.

4:1.11 (56.3) Аз съм склонен да вярвам, че именно даденото всеобхватно и като цяло скрито управление на координацията и взаимовръзките на всички аспекти и форми на космическа активност позволява на такава пъстра и външно така безнадеждно оплетена смес от физически, умствени, нравствени и духовни явления така безпогрешно да действа за славата на Бога, за доброто на хора и ангели.

4:1.12 (56.4) Но в поширок смисъл привидните „случайности“ на космоса несъмнено са част от крайната драма на пространствено-времевото пътешествие на Безкрайното в неговото вечно управляване на Абсолютите.

2. Бог и природата

4:2.1 (56.5) В ограничен смисъл природата е физическото одеяние на Бога. Поведението или действието на Бога се определя и условно видоизменя от емпиричните планове и еволюционните модели на дадена локална вселена, съзвездие, система или планета. В цялото обширно мироздание Бог действа в съответствие с точно определени, неизменни, непоколебими закони; но Той видоизменя своите действия така, че да спомагат за съгласуваното и балансирано функциониране на всяка вселена, всяко съзвездие, всяка система, всяка планета и личност в съответствие с локалните цели, задачи и планове на крайните проекти за еволюционно развитие.

4:2.2 (56.6) Поради това природата, в разбирането на смъртния човек, е подплатяващият основен и фундаментален фон на неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят от, колебаят поради и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действието на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворени от локалната вселена, съзвездие, система и планетарни сили и личности. Например: Божиите закони такива, каквито са предопределени в Небадон, се видоизменят от плановете, разработени от СинаСъздател и Съзидателния Дух на тази локална вселена; в допълнение към всичко това върху действието на тези закони оказват по-нататъшно влияние заблужденията, простъпките и въстанията на някои същества, които обитават вашата планета и принадлежат на вашата непосредствена планетарна система Сатания.

4:2.3 (56.7) Природата е времепространствена резултанта от два космически фактора: първият е неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райското Божество, а вторият – експерименталните планове, пропуските в изпълнението, греховността на бунта, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извънРайските създания – от найвисшето до найнизшето. Поради това природата носи в себе си непрекъсната, неизменна, величествена и изумителна нишка на съвършенство, протегнала се от кръга на вечността; но във всяка вселена, на всяка планета и във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя и евентуално разваля от действията, грешките и нелоялността на създанията на еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива в своята основа, природата винаги ще бъде променяща се, капризна и видоизменяна в съответствие с действащите норми на съответната локална вселена.

4:2.4 (57.1) Природата е съвършенството на Рая, разделено от несъвършенството, злото и греха на незавършените вселени. Така това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата еволюция видоизменя природата, като увеличава дела на Райското съвършенство и намалява дела на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.

4:2.5 (57.2) Бог не присъства лично в природата или в която и да е от природните сили, защото явлението “природа” е наслагване на несъвършенствата на еволюционното развитие, а понякога и на последиците от метежно въстание, върху Райската основа на всеобщия Божий закон. В своето проявление в свят като Урантия природата никога не може да бъде адекватното изражение, истинското представяне, точното изображение на премъдрия и безкраен Бог.

4:2.6 (57.3) Във вашия свят природата е модификация на законите на съвършенството от еволюционните планове на локалната вселена. Що за подигравка – да боготворите природата за това, че тя в тесен, ограничен смисъл е проникната от Бога; за това, че тя е един от аспектите на всеобщото и вследствие на това божествено могъщество! Освен това природата е и проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, растежа и прогреса, отнасящи се към експеримента в космическата еволюция на една от вселените.

4:2.7 (57.4) Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за някакви сходни недостатъци в личността на Бога. Поскоро такива видими несъвършенства са просто неизбежни спирания при демонстрацията на вечно въртящата се лента на екранизацията на безкрайността. Именно тези дефекти, които прекъсват непрекъсващото съвършенство, позволяват на крайния разум на материалния човек да зърне за миг божествената реалност на времето и пространството. Материалните проявления на божествеността изглеждат за еволюционния разум на човека несъвършени, само защото смъртният човек упорито продължава да разглежда природните явления през своите природни очи, като използва човешко зрение без помощ от моронтийните мота или чрез откровение, което го компенсира в световете на времето.

4:2.8 (57.5) И природата се разваля, нейното красиво лице се покрива с белези, нейните черти потъмняват от метежите, погрешното поведение, погрешното мислене на множеството създания, които са част от природата, но които са допринесли за нейното постепенно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет на поклонение.

3. Неизменният характер на Бога

4:3.1 (57.6) Твърде дълго човекът е мислел за Бога като за себеподобен. Бог не завижда, не е завиждал и никога няма да завижда на човека или на което и да е друго същество във вселената или вселените. Като знае, че по замисъла на СинаСъздател човекът трябвало да стане шедьовър на планетарното творение, властелин на всичко на земята, видът на човека, който се намира във властта на своите собствени неизменни страсти, зрелището как той се прекланя пред идоли от дърво, камък, злато и тщеславие – тези отблъскващи сцени извикват у Бога и неговите Синове безпокойство за човека, а не завист към него.

4:3.2 (57.7) Вечният Бог е неспособен на ярост и гняв в човешкия смисъл и разбиране на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието “човешки”, още по-малко пък божествени; и подобни отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдния характер на Всеобщия Баща.

4:3.3 (58.1) Много, твърде много от трудностите, с които смъртните, които обитават Урантия, се сблъскват при разбирането на Бога, се обясняват с далеч разпрострелите се последствия от бунта на Луцифер и предателството на Калигастия. В световете, неизолирани от греха, еволюционните раси са способни да си създадат много подобра представа за Всобщия Баща; те страдат помалко от объркване, изкривяване и извращаване на понятията.

4:3.4 (58.2) Бог не съжалява за нищо от онова, което някога е извършил, извършва или ще извърши.Той е премъдър, както и всемогъщ. Мъдростта на човека израства от изпитанията и заблужденията, присъщи на човешкия опит; Божията мъдрост се състои в безусловното съвършенство на неговата безкрайна вселенска проницателност и това божествено предвиждане успешно направлява неговата съзидателна свободна воля.

4:3.5 (58.3) Всеобщият Баща никога не прави нещо, което да предизвика впоследствие страдание или разочарование, но дарените с воля същества, планирани и сътворени от неговите Създатели в отдалечените вселени, чрез своите злополучни решения понякога предизвикват божествена печал в личностите, създали ги като техни родители. Но макар че Отецът никога не прави грешки, нито изпитва разочарования или съжаления – Той е изпълнен с бащинско чувство и сърцето му несъмнено се опечалява, когато неговите деца не успяват да постигнат тези духовни нива, на които са способни да се издигнат благодарение на помощта, така щедро предоставяна според плановете за духовно развитие и политиката за възход на смъртните създания на вселените.

4:3.6 (58.4) Безкрайната добродетел на Отеца е недостъпна за крайния времеви разум; затова за успешна демонстрация на всички аспекти на относителна добродетел е необходима постоянна възможност за сравняване с относителното зло (не с греха). Съвършенството на божествената добродетел може да се осмисли с помощта на несъвършената проницателност на смъртните само благодарение на това, че то се намира в контрастиращо взаимодействие с относителното несъвършенство във взаимоотношенията между време и материя, съществени в движенията на пространството.

4:3.7 (58.5) Характерът на Бога е безкрайно свръхчовешки; поради това такава божественост трябва да се персонализира, например, в божествените Синове, преди да може да бъде постигната поне от вярата на крайния човешки разум.

4. Осъзнаването на Бога

4:4.1 (58.6) Бог е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество в цялата вселена на вселените, което няма нищо нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, а те са самосъществуващи и всеобщи.

4:4.2 (58.7) Тъй като Бог е самосъществуващ, Той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменението. „Аз, Бог, не се променям.“ Бог е неизменен; но едва когато достигнете Рая, вие ще можете макар и само да започнете да разбирате как Бог може да преминава от простота към сложност, от единство към многообразие, от покой към движение, от безкрайност към крайност, от божествено към човешко и от единство към двоичност и троичност. Така Бог е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, тъй като божествената неизменност не подразбира неподвижност; Бог притежава воля – той е воля.

4:4.3 (58.8) Бог е единственото същество, което притежава абсолютна независимост; няма предели за неговите космически реакции освен тези, които са установени от самия Него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неотменими от Неговата вечна същност. Затова по отношение на вселената Бог е същество, което олицетворява окончателната добродетел, а също и свободната воля, която е съзидателна безкрайност.

4:4.4 (58.9) Отецът-Абсолют е създателят на съвършената централна вселена и Бащата на всички останали Създатели. Бог споделя с човека и останалите същества и многобройни други качества като личностност, добродетелност и множество други, но безкрайността на волята принадлежи само на Него. В своите творчески актове Бог е ограничен само от чувствата, присъщи на неговата вечна природа, и повелите на Неговата безкрайна мъдрост. Бог лично избира само това, което е безкрайно съвършено, с което се и обяснява върховното съвършенство на централната вселена; и макар Синовете-Създатели изцяло да споделят Неговата божественост – и даже някои стадии на неговата абсолютност, те не са така ограничени с тази завършеност на мъдростта, която направлява безкрайността на волята на Отеца. Затова в категорията на Синовете Михаиловци съзидателната свободна воля става още поактивна, всецяло божествена и практически пределна, ако не и абсолютна. Отецът е безкраен и вечен, но да се отрича възможността за Неговото произволно самоограничение е равностойно на това да се отрича самото понятие за абсолютността на Неговата воля.

4:4.5 (59.1) Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата му абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на неговите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство на създанията на времето Бог на вселените действа под влиянието на божественото чувство. Като общо и въобще – завинаги, безкрайният Бог е Баща. От всички възможни и правомерни названия на Бога на цялото творение аз получих задачата да го опиша като Всеобщия Баща.

4:4.6 (59.2) В Бога-Баща доброволните действия не се управляват със сила и не се определят само чрез единия интелект; божествената личност се определя като заключена в духа и се проявява по отношение на вселените като любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно е любящ Баща. Бог е Баща във върховния смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация е съвършеният идеализъм на божествената любов и тази нежна същност найярко проявява себе си и получава найвисше удовлетворение, когато обича и е обичана.

4:4.7 (59.3) В науката Бог е Първопричината; в религията – всеобщият и любящ Баща; във философията – единственото автономно същество, което не зависи от никого, но милосърдно дарява реалност на съществуването на всичко и всички останали. Но необходимо е откровение, за да може да се покаже, че Първопричината на науката и самосъществуващото Единство на философията, е Богът на религията, изпълнен с милосърдие и добродетели и дал обет да осигури на своите земни деца вечно съществуване.

4:4.8 (59.4) Ние се стремим към постигане на Безкрайното, но почитаме емпиричната представа за Бога, нашата способност винаги и навсякъде да осъзнаваме такива фактори като личност и божественост, които разкриват нашата върховна представа за Божеството.

4:4.9 (59.5) Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от такава вяра на създанието, която се осмелява да отправи предизвикателство при всяко повтарящо се стълкновение с ужасната гледка на човешката ограниченост, като неизменно провъзгласява: “Дори аз да не мога да направя това, в мен живее Този, Който ще може и ще го направи – частица от ОтецаАбсолют на вселената на вселените.” И това е „победата, която побеждава света: вашата вяра“.

5. Погрешните представи за Бога

4:5.1 (59.6) Религиозната традиция – това са лошо запазените свидетелства за опита на позналите Бога хора от миналото, но подобни материали не заслужават доверие като ръководство за религиозен живот или като източник на достоверна информация за Всеобщия Баща. Такива древни вероучения постоянно са се изменяли поради това, че примитивният човек беше създател на митове.

4:5.2 (60.1) Една от найголемите причини за объркването, царящо на Урантия по отношение на същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещени книги да направят ясна разлика между личностите на Райската Троица и Райското Божество, от една страна, и създателите и разпоредителите на локалната вселена, от друга. В течение на изминалите съдни периоди вашите духовници и пророци показвали само частично разбиране на въпроса и не могли уверено да различат Планетарните Принцове, Властелините на Системи, Бащите на Съзвездия, Синовете-Създатели, Управителите на Свръхвселени, Върховното Същество и Всеобщия Баща. Много от посланията на подчинени личности – такива като Носителите на Живот и ангелите с различен чин – били представяни във вашите свидетелства като произхождащи от самия Бог. И досега религиозната мисъл на Урантия все още бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Баща, като обединява всички под едно наименование.

4:5.3 (60.2) Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в буря; които разтърсват в гнева си земята и поразяват в яростта си хората; които проявяват своето недоволство, като им навличат глад и потопи – това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи са останка от времето, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на капризите на подобни въображаеми богове. Но смъртният човек започва да разбира, че живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се отнася до административните методи и ръководство на Върховните Създатели и Върховни Управляващи.

4:5.4 (60.3) Варварската представа за умиротворяване на разгневения Бог, стремежът да умилостивиш оскърбения Господ, да се сдобиеш с благосклонността на Божеството посредством жертвоприношения, покаяния и кръвопролития олицетворява религия абсолютно незряла и примитивна, философия недостойна за просветителската епоха на науката и истината. За небесните същества и божествените управители, които служат и управляват във вселените, такива вярвания са дълбоко отблъскващи. Да вярваш, предполагаш или учиш, че трябва да бъде пролята невинна кръв, за да завоюваш всевишното разположение или да отблъснеш измисления божествен гняв, е оскърбление за Бога.

4:5.5 (60.4) Древните евреи вярваха, че „опрощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв“. Те не можеха да се избавят от древната езическа представа за това, че да умиротвориш Бога може само с вида на кръвта, макар Мойсей да постигна явен прогрес, като забрани принасянето в жертва на хора и го замени в съзнанието на своите по детски наивни последователи на бедуините с ритуалното жертвоприношение на животни.

4:5.6 (60.5) Посвещаването на Райския Син на вашия свят беше присъщо на самата ситуация по завършването на планетарната епоха; то беше неизбежно и не беше направено специално с цел завоюване на Божията милост. Това посвещаване се оказа и последното лично деяние на Сина-Създател в неговото дълго и смело начинание – емпирично придобиване на пълновластие в своята вселена. Каква насмешка над безкрайно милостивия характер на Бога е учението за безсърдечието и безжалостността на Отеца, толкова безучастен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие било проявено, едва след като той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!

4:5.7 (60.6) Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предразсъдъци, засягащи природата на Всеобщия Баща. Излиза на бял свят откровението с истината за Бога и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Баща в цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, така прекрасно описани от Сина-Създател, живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.

4:5.8 (61.1) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]





Back to Top