Книгата Урантия - Документ 3. Атрибутите на Бога

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 3. Атрибутите на Бога



Документ 3. Атрибутите на Бога

3:0.1 (44.1) БОГ присъства навсякъде; Вселенският Баща владее кръга на вечността. Но той управлява в локалните вселени в лицето на своите Райски Синове Създатели, а също така и дарява живот посредством тези Синове. „Бог ни е дарил живот вечен и този живот се съдържа в неговите Синове.“ Божиите СиновеСъздатели са самоизражението на Бога в секторите на времето; то е отправено към децата на планетите, които кръжат в развиващите се вселени на космоса.

3:0.2 (44.2) Тези високоличностни Божии Синове са ясно различими за разумните създания от по-ниско ниво, което компенсира невидимостта на безкрайния и, следователно, послабо различим Баща. Райските Синове-Създатели на Всеобщия Баща представляват разкриване на едно иначе невидимо Същество, невидимо поради абсолютността и безкрайността, присъщи на кръга на вечността и на личностите на Райските Божества.

3:0.3 (44.3) Съзидателността едва ли е атрибут на Бога; поскоро е съвкупно проявление на неговата същност. И проявлението на тази всеобща функция на съзидателността вечно се обуславя и контролира от всички съгласувани атрибути на безкрайната и божествена реалност на Първия Източник и Център. Ние искрено се съмняваме в това, че някакво отделно качество на божествената същност е могло да предшества останалите, но ако това беше така, то съзидателната природа на Божеството би предшествала всички останали качества на неговия характер, дейности и атрибути. И венецът на съзидателността на Божеството е всеобщата истина за Бащинството на Бога.

1. Вездесъщността на Бога

3:1.1 (44.4) Способността на Вселенския Баща да бъде и да присъства навсякъде едновременно съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може по едно и също време да бъде на две или много места. Бог присъства едновременно „на небето отгоре и на земята отдолу“; както е възкликнал Псалмопевецът: „Къде да отида от Духа Твой? Къде от Твоето присъствие да се скрия?“

3:1.2 (44.5) „Аз съм Бог, Който е и близо, и далеч – казва Господ. - Не изпълвам ли Аз небето и земята?“ Всеобщият Отец непрестанно присъства на всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ и „Който произвежда всичко във всичко“; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че „небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да Го вместят“. „Буквално вярно е, че Бог е всичко и във всичко.“. Но дори това не е целият Бог. Та нали Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайност; причината никога не може да бъде докрай разбрана чрез анализ на следствията; живият Бог е неизмеримо по-голям от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат от съзидателните актове на неговата от нищо нескована свободна воля. Бог се разкрива чрез космоса, но космосът никога не може да вмести или обхване цялата пълнота на безкрайността на Бога.

3:1.3 (45.1) Мирозданието се охранява от неуморното присъствие на Отеца. „Той застава на единия край на небето, по кръга отива до другия; и така нищо не е скрито от светлината Му.“

3:1.4 (45.1) Създанието не само съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. „Ние познаваме, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той ни е дал своя дух. Този дар на Райския Баща е неизменен спътник на човека.“ „Той е вездесъщ и всепроникващ Бог.“ „Духът на предвечния Баща се таи в съзнанието на всяко смъртно дете.“ „Човек тръгва да търси другар, докато същият този другар живее в неговото собствено сърце.“ „Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ „Бащата живее в детето. Бог е винаги с нас. Той е духът, водещ ни по вечния път.“

3:1.5 (45.1) Вярно е било казано за човешката раса: „Вие сте от Бога“, защото „който е в любовта, е в Бога; в него е и Бог“. Даже в прегрешенията си вие терзаете Божия дар, защото на Настройчика на Съзнанието му се налага да преживява последствията от злия умисъл заедно с човешкия разум на своята инкарнация, заключил го в своите окови.

3:1.6 (45.1) В действителност вездесъщността на Бога е част от неговия безкраен образ; пространството не представлява бариера за Божеството. Съвършено и неограничено различимото присъствие на Бога е само в Рая и в централната вселена. Неговото присъствие не се поддава на наблюдение в творенията, които обкръжават Хавона, защото Бог е ограничил своето непосредствено и явно присъствие в знак на признаване на суверенността и божествените прерогативи на равноправните създатели и управители на пространствено-времевите вселени. Затова понятието за божествено присъствие включва широк кръг както от начини, така и от средства за неговото проявление, където влизат кръговете на присъствие на Вечния Син, Безкрайния Дух и Райския Остров. Не винаги е възможно да се отличи присъствието на Всеобщия Баща от действията на неговите вечни равноправни Божества и изпълнители, така съвършено претворяват те всички безкрайни изисквания на неговия неизменен замисъл. Но това не се отнася за личностния кръг и Настройчиците; тук Бог действа уникално, непосредствено и изключително.

3:1.7 (45.1) Всеобщият Властелин потенциално присъства в гравитационните кръгове на Райския Остров във всички части на вселената, по всяко време и в еднаква степен – в съответствие с масата, в зависимост от физическите потребности от неговото присъствие и предвид присъщите на цялото творение свойства, които карат всички неща да се стремят към него и да се заключават в него. Така Първият Източник и Център потенциално присъства в Безусловния Абсолют, вместилището на несътворените вселени на безкрайното бъдеще. По този начин Бог потенциално изпълва със себе си физическите вселени на миналото, настоящето и бъдещето. Той е изконният фундамент на обединението на така нареченото материално творение. Този недуховен потенциал на Божеството периодически се реализира на нивата на физическото съществуване благодарение на необяснимата намеса на един от неговите особени изпълнители върху сцената на космическото действие.

3:1.8 (45.1) Присъствието на Бога в разума се съотнася с абсолютния разум на Съвместния Извършител – Безкрайния Дух, но в крайните творения това присъствие се различава позабележимо в повсеместното действие на космическия разум на Главните Духове на Рая. Първият Източник и Център присъства потенциално в кръговете на разума на Съвместния Извършител – по същия начин той потенциално присъства и в напреженията на Всеобщия Абсолют. Но разумът от човешки тип е дар от Дъщерите на Съвместния Извършител – Божествените Попечителки на еволюиращите вселени.

3:1.9 (46.1) Вездесъщият Дух на Всеобщия Баща е координиран с всеобщото духовно присъствие на Вечния Син и постоянния божествен потенциал на Абсолютното Божество. Но се създава впечатление, че както духовната активност на Вечния Син и неговите Райски Синове, така и даряването с разум, извършвано от Безкрайния Дух, не изключват непосредственото действие на Настройчиците на Съзнанието – частиците от Бога, които обитават в сърцата на неговите деца-създания.

3:1.10 (46.2) Що се отнася до присъствието на Бога на планета, в система, в съзвездие или във вселена, то степента на такова присъствие във всяка единица на творението зависи от степента на възникващото присъствие на Върховното Същество: тя се определя от масовото признаване на Бога и верността към него в обширната организация на вселената, която обхваща всички нива, които лежат по-долу, чак до самите системи и планети. Затова понякога, за съхраняване и защита на тези скъпоценни аспекти на Божието присъствие, тези планети (или дори системи), които дълбоко са се потопили в духовен мрак, биват поставяни под определена карантина, тоест частично се изолират от общуване с покрупните единици на творението. Приложено към Урантия, всичко това е защитна духовна реакция на повечето светове, стремеж да се обезопасят, доколкото това е възможно, от тази изолация, до която довеждат действията на твърдоглавото, злонамерено и разбунтувало се малцинство.

3:1.11 (46.3) Макар Отецът по родителски да обединява всички свои синове – всички личности, неговото влияние в тях е ограничено от степента на отдалеченост на техния произход от Второто и Третото Лица на Божеството и нараства с постигането от тях на съответните нива. Фактът на Божието присъствие в разума на създанията се определя от пребиваването или отсъствието в него на частиците на Отеца, например, Тайнствените Наставници, но ефективността на неговото присъствие зависи от степените на сътрудничество на разума с тези временно пребиваващи вътрешни Настройчици.

3:1.12 (46.4) Различната степен на присъствие на Отеца не е следствие от променливостта на Бога. Отецът не се оттегля в уединение, защото е пренебрегнат; прегрешенията на създанията не карат Отеца да оттегля своята любов. Поскоро неговите деца, надарени със способността да избират (по отношение на самите себе си) и правещи този избор, сами определят степента и ограниченията на божественото влияние на Отеца в своите собствени сърца и души. Отецът свободно е дарил себе си без ограничение и без предпочитания. Той не изпитва почтителност към лица, планети, системи или вселени. В секторите на времето той удостоява с особена чест само Райските личности на БогСедмократния, равноправните създатели на крайните вселени.

2. Безкрайното могъщество на Бога

3:2.1 (46.5) Всички вселени знаят, че „царува Господ Бог всемогъщият“. Това, което става в този и други светове, се намира под божествено наблюдение. „По волята Своя Той действа и сред небесното войнство, и сред обитателите на земята.“ Извечна истина е: „Няма власт, която да не е от Бога.“

3:2.2 (46.6) В пределите на това, което е съвместимо с божествената същност, буквално вярно е твърдението, че „за Бога няма нищо невъзможно“. Продължителните еволюционни процеси на хора, планети и вселени се управляват в съвършенство от създателите и разпоредителите на вселените и се развиват в съответствие с вечния замисъл на Всеобщия Баща, като протичат в хармония и порядък и следват премъдрия план на Бога. Съществува само един законодател. Той поддържа пространствените светове и върти вселените по безкрайния кръг на вечността.

3:2.3 (47.1) От всички божествени атрибути найдобре се разбира неговото всемогъщество, особено всемогъществото в материалната вселена. Като недуховно явление Бог е енергия. Провъзгласяването на този физически факт се основава на непостижимата истина, че Първият Източник и Център е първопричината на всички явления в цялото пространство. От тази божествена активност водят своето начало всички видове физическа енергия и други проявления на материята. Светлината, тоест светлината без топлина, представлява още едно недуховно проявление на Божествата. Освен това има и още един вид недуховна енергия, практически неизвестна и засега все още непризната на Урантия.

3:2.4 (47.2) Бог контролира цялата енергия; той е определил „пътя на мълнията“; той е предопределил всички енергийни кръгове. Той е предопределил времето и начина на проявление на всички видове енергияматерия. И всичко това се удържа непрестанно в неговата вечна власт – в гравитационното управление, чийто център е в долния Рай. Така светлината и енергията на вечния Бог продължават нескончаемото си въртене по неговия величествен кръг, безкрайната, но подчиняваща се на определен ред процесия на звездните светове, които образуват вселената на вселените. Цялото творение кръжи вечно около Райската Личност – центъра на всички неща и същества.

3:2.5 (47.3) Всемогъществото на Отеца се отнася към повсеместното преобладаване на абсолютното ниво, на което трите вида енергии – физическа, умствена и духовна, са неразличими в близост до него – Източника на всички неща. Разумът на създанието, който не е Райска монота или Райски дух, е неспособен да реагира непосредствено на въздействието на Вселенския Баща. Бог се настройва към несъвършения разум – при смъртните от Урантия това става посредством Настройчиците на Съзнанието.

3:2.6 (47.4) Вселенският Баща не е преходна сила, непостоянно могъщество или колебаеща се енергия. Могъществото и мъдростта на Отеца са напълно подходящи да се справят с всякакви и всички потребности на вселената. Всички непредвидени ситуации, които възникват в човешкия опит, са предвидени от него и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не са отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайното отсъждане. Независимо как изглежда отстрани, могъществото на Бога не действа във вселените като сляпа сила.

3:2.7 (47.5) Възникват ситуации, когато изглежда, че са взети изключителни мерки, че са преустановени естествени закони, че са осъзнати злоупотреби и се предприемат усилия за коригиране на създалото се положение; но това не е така. Такива представи за Бога се обясняват с ограничения обхват на вашия възглед, с крайността на вашето разбиране и с ограничеността на вашия кръгозор; подобно неразбиране на Бога е следствие от вашето дълбоко невежество по отношение съществуването на по-висши закони на съответния свят, на величието на личността на Отеца, на безкрайността на неговите атрибути и на факта на неговата свободна воля.

3:2.8 (47.6) Разхвърляни по всички вселени на пространството, планетарните създания, в които пребивава Божия Дух, са така безкрайно многобройни и разнообразни, така различни по своя интелект, притежават толкова ограничен и толкова примитивен разум, толкова са късогледи и провинциални, че практически е невъзможно да се формулират общи положения на закона, които да изразяват адекватно безкрайните атрибути на Отеца и в същото време да са донякъде понятни за тези създадени разумни същества. Затова много от деянията на всесилния Създател на вас, създанията, ви изглеждат произволни, отвлечени и нерядко безсърдечни и жестоки. Но отново ви уверявам, че това не е така. Във всичко, което прави Бог, присъстват замисъл, интелект, мъдрост, доброта и вечен стремеж към най-голяма полза – не винаги за отделното същество, отделната раса, отделната планета и даже отделната вселена; делата Божии са насочени към благополучие и постигане на най-голяма полза за всички – от най-низшите до най-висшите. В епохите на времето може понякога да изглежда, че благополучието на частта се различава от благополучието на цялото; в кръга на вечността подобни очевидни разлики не съществуват.

3:2.9 (48.1) Ние всички сме част от Божието семейство и поради това ни се налага да споделяме семейната дисциплина. Много от деянията на Бога, които толкова ни безпокоят и смущават, са резултат от решенията и окончателните постановления на Премъдрия, като упълномощават Съвместния Извършител да изпълни избора, направен по безупречната воля на безкрайния разум, да претвори решенията на съвършената личност, чийто надзор, визия и загриженост преследват най-висшето и вечно благополучие на цялото обширно творение.

3:2.10 (48.2) Ето как става така, че вашата отвлечена, частична, крайна, примитивна и твърде материалистична гледна точка, както и ограниченията, свойствени на природата на вашето съществуване, са това препятствие, поради което сте неспособни да видите, разберете или познаете мъдростта и добротата на много от божествените деяния, които ви се струват изпълнени с такава съкрушителна жестокост и на които според вас е присъщо такова явно безразличие към покоя и благополучието, към планетарното щастие и личния успех на подобните на вас създания. Поради ограниченията на човешкото зрение, поради ограничеността на вашето съзнание и крайността на разума вие разбирате неправилно мотивите и изопачавате намеренията на Бога. Но в еволюционните светове се случват и много неща, които не са лични деяния на Всеобщия Баща.

3:2.11 (48.3) Божественото всемогъщество е в съвършенство съгласувано с останалите атрибути на личноста на Бога. В своето духовно проявление във вселената могъществото на Бога обикновено е ограничено само от три условия или ситуации:

3:2.12 (48.4) 1. От природата на Бога, особено от неговата безкрайна любов, истина, красота и добродетел.

3:2.13 (48.5) 2. От волята на Бога, от неговата милосърдна опека и бащинско отношение към личностите на вселената.

3:2.14 (48.6) 3. От закона на Бога, от праведността и справедливостта на вечната Райска Троица.

3:2.15 (48.6) Могъществото на Бога е неограничено, същността му е божествена, волята – окончателна, атрибутите – безкрайни, мъдростта – вечна, и реалността – абсолютна. Но всички тези черти на Вселенския Баща са обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и в Божествените Синове на Троицата. В останалото, извън пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко, отнасящо се към Бога, е ограничено от еволюционното присъствие на Върховния, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано от трите екзистенциални Абсолюта – Божеството, Всеобщия и Безусловния. Така присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.

3. Всезнанието на Бога

3:3.1 (48.8) „Бог знае всичко.“ Божественият разум осъзнава мисленето на цялото творение и е добре запознат с него. Неговото знание за събитията е универсално и съвършено. Изходящите от него божествени същности са част от него; този, който „удържа облаците“, е също така и „съвършен в познанията“. „На всяко място са очите Господни.“. Вашият велик Учител е казал за незначителните врабчета: „Нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на моя Отец“, а също: „Даже космите на главите ви са преброени“. „Той изчислява количеството на звездите; той нарича всички тях по име.“

3:3.2 (49.1) Всеобщият Баща е единствената личност в цялата вселена, която действително знае броя на звездите и планетите, които се намират в пространството. Всички светове във всички вселени непрестанно са обхванати от съзнанието на Бога. На него принадлежат и думите: „Видях страданието на Моя народ, чух воплите му и зная скърбите му.“ Тъй като „от небесата се взира Господ; Той вижда всички синове човешки; от мястото на Своето пребиваване Той се вглежда във всички живеещи на земята“. Всяко дете-създание може наистина да каже: „Той знае пътя, по който вървя; и след като ме е изпитал – ще изляза като злато“. „Бог знае кога лягаме и кога ставаме; Той разбира нашите мисли отдалеч и всички пътища наши са му известни.“ „Всичко е оголено и открито пред взора на Този, Комуто ще даваме отчет.“ Истинско утешение за всеки човек трябва да стане разбирането на това, че „Той знае състава ви; Той помни, че вие сте прах“. Когато говорел за живия Бог, Иисус е казал: „Вашият Отец знае от какво се нуждаете още преди да сте помолили за него.“

3:3.3 (49.2) Бог притежава неограничена способност за всезнание; неговото съзнание е универсално. Неговият личностен кръг обединява всички личности, а неговото знание даже за низшите създания се допълва опосредствено – чрез низходящите категории божествени Синове, и непосредствено – чрез Настройчиците на Съзнанието, които пребивават в създанието. Освен това повсеместно и непрестанно е присъствието на Безкрайния Дух.

3:3.4 (49.3) Ние не сме напълно уверени предпочита ли Бог да знае предварително за греховните постъпки. Но даже ако Бог знае предварително за доброволните действия на своите деца, такова предварително виждане ни най-малко не ги лишава от тяхната свобода. Несъмнено е едно: за Бога нищо не е неочаквано.

3:3.5 (49.4) Всемогъществото не подразбира способността да се извършва неизвършваемо действие, което не подобава на Бога. Така и всезнанието не подразбира знаене на това, което е невъзможно да се знае. Но подобни положения едва ли могат да бъдат обяснени на човешкия разум. Създанието едва ли е способно да разбере пределите и ограниченията на волята на Създателя.

4. Безкрайността на Бога

3:4.1 (49.5) Последователното посвещаване на себе си на вселените с тяхното възникване в никакъв случай не намалява потенциала на могъществото или мъдростта, които продължават да съществуват в централната личност на Божеството. Безпределните посвещавания на себе си на синовете на Рая, на своите подчинени творения и техните разнообразни създания не са отслабили нито един от потенциалите на силата, мъдростта и любовта на Отеца, не са лишили неговата възхитителна личност от нито един атрибут.

3:4.2 (49.6) Сътворяването на всяка нова вселена изисква поредно коригиране на гравитацията; но даже ако процесът на творене продължаваше безгранично, вечно, до безкрайност, така, че в края на краищата материалното творение да стане неограничено, то и тогава могъществото на управление и координация, заключено в Райския Остров, би се оказало достатъчно и адекватно за господство, управление и координация в подобна безкрайна вселена. И след това отдаване на безкрайна сила и мощ на безбрежната вселена Безкрайният, както и преди, би съдържал в себе си пак толкова сила и енергия; Безусловният Абсолют би останал неизменен; Бог би притежавал същия безкраен потенциал, сякаш силата, енергията и мощта никога не са били изливани за направата на все нови и нови вселени.

3:4.3 (50.1) Така е и с мъдростта: фактът на свободното разпределяне на разума за нуждите на световете нито на йота не обеднява централния източник на божествена мъдрост. Ако успоредно с умножаването на вселените и невъобразимото увеличаване броя на обитаващите в световете същества бъдат безкрайно дарявани с разум все нови създания с висок и нисък статут, то и тогава централната личност на Божеството ще съдържа все същия вечен, безкраен и преизпълнен с мъдрост разум.

3:4.4 (50.2) Фактът, че Отецът изпраща своите духовни посланици от самия себе си за пребиваване в мъжете и жените от вашия и другите светове, в никаква степен не отслабва неговата способност да действа като божествена и всемогъща духовна личност; и няма никакъв предел за мярката или броя на духовните Наставници, които е способен да изпрати Отецът. Като отдава част от себе си на своите създания, той осигурява смъртните, които притежават божествен дар, с безгранични, почти невъобразими възможности за бъдещ прогрес на следващите етапи от съществуването. И такова щедро посвещаване на себе си под формата на тези духовни пастири в никакъв случай не намалява мъдростта и съвършенството на истината и знанията, които се съдържат в премъдрия, всезнаещ и всемогъщ Отец.

3:4.5 (50.3) За смъртните на времето има бъдеще, но Бог обитава във вечността. Независимо от това, че самият аз съм роден на място, което се намира близо до самото обиталище на Божеството, аз не мога да смятам, че се изказвам за безкрайността на много от божествените атрибути със съвършено разбиране. Само безкрайността на разума е способна да постигне цялата безкрайност на съществуването и вечността на действието.

3:4.6 (50.4) За смъртния човек е недостъпно познанието за безкрайността на небесния Баща. Крайният разум е неспособен напълно да разбере толкова абсолютна истина или факт. Но същият този краен човек може действително да почувства – буквално да преживее, пълнота и сила на въздействие толкова безкрайни, колкото е ЛЮБОВТА на Отеца. Такава любов наистина може да се почувства и макар качественото усещане да е безпределно, количествено то е строго ограничено от духовната възприемчивост на човека и от свързаната с това способност да обича Отеца в отговор.

3:4.7 (50.5) Крайното разбиране на безкрайните качества значително превъзхожда логически ограничените възможности на създанията предвид факта, че смъртният човек е създаден по образ Божий – в него живее частица от безкрайността. Затова най-близкият и ценен за човека път към Бога е пътят в любовта и чрез любовта, тъй като Бог е любов. И всяко от тези уникални отношения е истинско познание за космическата социология, отношенията между Създател и създания – обичта между Баща и деца.

5. Върховната власт на Отеца

3:5.1 (50.6) В своя контакт с творенията на постхавонския период Отецът използва своето безконечно могъщество и висши пълномощия не лично, а чрез Синовете и подчинените им личности. И Бог прави всичко това по своя собствена свободна воля. При възникване на определена ситуация и в случай на вземане от божествения разум на съответно решение всяка и всички предадени функции могат да се осъществяват и непосредствено, но, като правило, подобно действие се предприема само при неспособност на упълномощената личност да изпълни божественото поръчение. В такива случаи и пред лицето на подобна простъпка Отецът, в пределите на необходимото божествено могъщество и потенциал, действа независимо и в съответствие с взетите от него самия решения; и такива решения винаги се отличават с неизменно съвършенство и безкрайна мъдрост.

3:5.2 (51.1) Отецът управлява чрез своите синове; в организацията на вселената съществува единна система от управители, която завършва с Планетарните Принцове, които направляват съдбите на еволюционните сфери, принадлежащи към обширните владения на Отеца. И следните възклицания не са просто красиви думи: „Господня е земята и онова, което я изпълва“, „Той отстранява царе и поставя царе“, „Всевишните управляват в царствата на хората“.

3:5.3 (51.2) Не всичко, което произхожда от сърцата човешки, е угодно на Всеобщия Баща, но ръководството на планетата и нейната съдба са подчинени на божествения план; побеждава вечният замисъл на мъдростта и любовта.

3:5.4 (51.3) Иисус каза: „Моят Отец, Който Ми е дал тях, е повече от всички; и никой не може да ги похити от ръцете на Моя Отец.“ Възможно е, като наблюдавате цялото многообразие и потресаваща грандиозност по цялото безгранично Божие творение, да изпитвате съмнения в изначалността на Бога, но вие не трябва да се съмнявате в това, че той непоколебимо и вечно управлява в Райския център на цялото творение като благодетелен Баща на всички разумни същества. Има само „един Бог и всеобщ Отец, Който е над всички и във всички“, „и Той е преди всичко и всичко е заключено в Него“.

3:5.5 (51.4) Жизнените съмнения и превратности по никакъв начин не противоречат на концепцията за всеобщата суверенност на Бога. Животът на еволюционните създания се съпровожда от определени неизбежности. Замислете се над следното:

3:5.6 (51.5) 1. Желателно ли е мъжеството – сила на характера? Ако да, то човекът трябва да бъде възпитаван в такова обкръжение, което го принуждава да се бори с трудностите и да реагира на разочарованията.

3:5.7 (51.6) 2. Желателен ли е алтруизмът – служба на себеподобните? Ако да, то жизненият опит трябва да го сблъсква със социално неравенство.

3:5.8 (51.7) 3. Желателна ли е надеждата – величие на доверието? Ако да, то човешкото съществуване трябва постоянно да се сблъсква с неувереност и периодически съмнения.

3:5.9 (51.8) 4. Желателна ли е вярата – висше утвърждаване на човешката мисъл? Ако да, то човешкият разум трябва да се оказва в това мъчително положение, в което винаги знае помалко от това, в което може да повярва.

3:5.10 (51.9) 5. Желателна ли е любовта към истината – и желанието да се отиде там, където тя те изведе? Ако да, то човекът трябва да израсне в свят, където присъства заблуждението и където винаги е възможна лъжата.

3:5.11 (51.10) 6. Желателен ли е идеализмът – понятие, граничещо с божественото? Ако да, то човек трябва да води своята борба в обкръжение на относителна доброта и красота, в обкръжение, което пробужда неукротим стремеж към подобро.

3:5.12 (51.11) 7. Желателна ли е верността – преданост към повисшия дълг? Ако да, то човек трябва да живее сред възможности за предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта на предаността към дълга се състои в предполагаемата опасност от простъпка.

3:5.13 (51.12) 8. Желателна ли е безкористността – духът на самоотверженост? Ако да, то смъртният човек трябва да живее лице в лице със своето неизбежно „аз“ и неговите нескончаеми изисквания за признание и почести. Човекът не би могъл активно да избере божествения живот, без да жертва егоистичния живот. Човекът никога нямаше да може да се приобщи към спасителната праведност, ако не съществуваше потенциално зло, на фона на което да се възвисява и диференцира доброто.

3:5.14 (51.13) 9. Желателно ли е наслаждението – удовлетворението на щастието? Ако да, то човек трябва да живее в свят, където наличието на болка и вероятността за страдание са извечни емпирични възможности.

3:5.15 (52.1) По цялата вселена всяка единица се смята за част от цялото. Оцеляването на частта зависи от сътрудничеството с плана и целта на цялото, от чистосърдечния стремеж и пълната готовност да се изпълни божествената воля на Отеца. Единственият еволюиращ свят без заблуждения (без възможности за неразумно решение) би бил един свят без свободен интелект. Вселената Хавона обединява един милиард съвършени свята заедно с безупречните създания, които ги населяват, но на развиващия се човек трябва да е свойствено да греши, иначе няма да е свободен. Свободният и неопитен интелект не може да бъде отначало постоянно мъдър. Възможността за погрешни решения (зло) се превръща в грях едва тогава, когато човешката воля съзнателно приема безнравствено решение и преднамерено му се подчинява.

3:5.16 (52.2) На усъвършенстването на божествената вселена е присъщо пълно разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на световете на Хавона потенциалът на нивата на относителните ценности не е нужен като стимул за избор; такива съвършени създания са способни да виждат доброто и да го избират в условията на пълно отсъствие на контрастни или стимулиращи работата на мисълта нравствени ситуации. Но по своята нравствена природа и духовен статут всички тези съвършени същества са такива по силата на факта на своето съществуване. Те са се сдобили с емпирично развитие само в пределите на присъщия им статут. Смъртният човек придобива даже своя статут на кандидат за възвисяване чрез собствената си вяра и надежда. Всичко божествено, в което прониква човешкият разум и което придобива човешката душа, е емпирично постижение; то представлява реалност на личния опит, а, следователно – уникално притежание, в противоположност на вродената добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона.

3:5.17 (52.3) Създанията на Хавона са по природа смели, но не са изпълнени с кураж в човешкия смисъл на думата. Те по рождение са добри и разумни, но едва ли са алтруисти, както го разбира човекът. Те очакват приятно бъдеще, но не хранят тази особена надежда, която е свойствена на доверието на смъртното създание от изменчивите еволюционни сфери. Те вярват в стабилността на вселената, но им е съвършено непозната тази спасителна вяра, благодарение на която смъртният човек се издига от положението на животно до вратите на Рая. Те обичат истината, но не знаят нищо за нейните спасяващи душата качества. Те са идеалисти, но такива са се родили; на тях им е съвършено неизвестен възторгът на създанието, станало идеалист в резултат от опияняващия избор. Те са верни, но никога не изпитват упоението от чистосърдечната и интелигентна привързаност към дълга въпреки съблазанта на простъпката. Те са безкористни, но никога не постигат такива нива на опита посредством величествена победа над войнстващия „аз“. Те умеят да се наслаждават, но не разбират прелестта на наслаждението от избягването на възможността за болка.

6. Първенството на Отеца

3:6.1 (52.4) С божествена безкористност и съвършено великодушие Всеобщият Баща отстъпва пълномощия и предава власт, но неговото първенство е непоколебимо; неговата ръка е на могъщия лост, който управлява състоянието на вселенските сфери; той е запазил за себе си правото на последно решение и непогрешимо държи в ръце всемогъщия скиптър на ветото – скиптъра на неговия вечен замисъл и неоспорима власт над благополучието и съдбата на обширното мироздание, което се върти и описва вечен кръг.

3:6.2 (52.5) Пълномощията на Бога са неограничени; това е основополагащ факт на цялото творение. Появата на Вселената не беше неизбежна. Вселената не е случайност, както не е самосъществуваща. Вселената е продукт на творение и вследствие на това изцяло се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествена истина, жива любов; поради това усъвършенстващите се създания на еволюиращите вселени се отличават с добродетел – близост до божествеността, и потенциално зло – отдалеченост от божествеността.

3:6.3 (53.1) Рано или късно всяка религиозна философия достига до понятието “обединено вселенско управление”, “един Бог”. Вселенските причини не могат да бъдат подолу от вселенските следствия. Източникът на потоците от вселенски живот и космически разум трябва да бъде над нивата на тяхното проявление. Човешкият разум е невъзможно да бъде обяснен последователно с термините на по-ниските степени на съществуване. Разумът на човека е истински постижим само чрез признаване на реалността на повисоките нива на мисълта и целенасочената воля. Като нравствено същество човекът е необясним без признаване реалността на Всеобщия Отец.

3:6.4 (53.2) Философът на механистичния тласък обявява открито своето отрицание на идеята за всеобща и суверенна воля – същата тази суверенна воля, чиято дейност в създаването на законите на вселената той така дълбоко почита. Какво неволно почитане оказва такъв философ на Твореца на законите, когато предполага, че тези закони са автоматични и не изискват разяснения!

3:6.5 (53.3) Да се очовечава Бог, с изключение на пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, значи да се извършва огромна грешка, но още по-голяма глупост е пълната механизация на идеята за Първия Велик Източник и Център.

3:6.6 (53.4) Страда ли Райският Баща? Не зная. За Синовете-Създатели преживяванията определено са възможни и те могат и понякога страдат както смъртните. Вечният Син и Безкрайният Дух страдат в друг смисъл. Аз мисля, че Вселенският Баща страда, но не мога да разбера как; може би посредством личностния кръг или посредством индивидуалността на Настройчиците на Съзнанието и други посвещения на своята вечна природа. За смъртните раси той е казал: „Във всяка скръб ваша Аз скърбя с вас.“ Нему безусловно е присъщо бащинско съчувствие; той може би истински страда, но аз не разбирам природата на неговото страдание.

3:6.7 (53.5) Безкрайният и Вечен Управител на вселената на вселените е сила, форма, енергия, процес, модел, принцип, присъствие и идеализирана реалност. Но той е повече; той е личност; той осъществява върховна воля, преживява самосъзнание за божественост, следва повелите на съзидателния разум, стреми се към удовлетворение от претворяването на вечния замисъл и проявява Бащинска любов и привързаност към своите вселенски деца. И всички тези поличностни черти на Отеца могат да бъдат подобре разбрани през призмата на посвещенията на вашия СинСъздател Михаил в неговия живот в плът на Урантия.

3:6.8 (53.6) Бог-Баща обича хората; Бог-Син служи на хората; Бог-Дух подбужда децата на вселената към все повисоки дерзания в стремежа да се придобие Богът-Баща по пътя, предопределен от Боговете-Синове, чрез благодатното служене на Бога-Дух.

3:6.9 (53.7) [Като Божествен Съветник, получил задачата да подготови документите, които разкриват Всеобщия Баща, аз продължих своя труд с настоящото изложение, посветено на атрибутите на Божеството.]





Back to Top