Книгата Урантия - Документ 2. Природата на Бога

(UF-BUL-001-2014-1)

Книгата Урантия   

Част I: Централната и свръхвселените

Документ 2. Природата на Бога



Документ 2. Природата на Бога

2:0.1 (33.1) Д ОКОЛКОТО най-висшата от възможните представи на човека за Бога се заключава в човешката идея и в идеала за първична и безкрайна Личност, позволено е – и може да се окаже полезно, да се изучат някои особености на божествената природа, представени в личността на Божеството. Найдобре природата на Бога може да бъде разбрана чрез разкриването на Отеца, осъществено от Михаил Небадонски в неговите многобройни учения и възвишен живот в плът. Подълбоко да разбере божествената природа може също така човекът, който смята себе си за Божие дете и който гледа на Създателя като на истински духовен Баща.

2:0.2 (33.2) Природата на Бога може да се изучава чрез разкриването на висши идеи, божествената личност може да бъде представена като олицетворение на най-висши идеали, но от всички разкривания на божествената природа най-добре от всичко просвещава ума и укрепва духа разбирането на религиозния живот на Иисус от Назарет – както до, така и след пълното осъзнаване на своята божественост. Ако разглеждаме живота на Михаил в плът като фон, на който Бог разкрива себе си на човека, то ние можем да се опитаме да изразим в словесните знаци на човешкия език някои идеи и идеали, засягащи божествената природа, които вероятно ще спомогнат за по-нататъшното проясняване и консолидиране на човешката представа за природата на Всеобщия Отец и характера на неговата личност.

2:0.3 (33.3) Огромно препятствие пред всички наши опити за разширяване и одухотворяване на човешката представа за Бога са ограничените възможности на смъртния разум. В сериозен пропуск при изпълнението на нашата задача се превръщат също така и ограниченията на езика и оскъдността на материала, който може да се използва като илюстрации или сравнения в нашия стремеж да опишем божествените ценности и да разкрием духовните значения пред крайния, смъртен разум на човека. Всички наши усилия да разширим човешката представа за Бога биха били напразни, ако не беше фактът, че смъртният разум е обител на Настройчика, посветен от Всеобщия Баща, и че той е изпълнен с Духа на Истината на Сина-Създател. Затова, като разчитам на присъствието в човешкото сърце на тези божествени духове, които ми помагат да разширя представата за Бога, аз с радост пристъпвам към изпълнението на своята задача в опита си да предложа на разума на човека даденото подолу описание на природата на Бога.

1. Безкрайността на Бога

2:1.1 (33.4) „Докосвайки се до Безкрайното, ние не можем да го открием. Неведоми са пътищата Божии.“ „Разумът му е неизмерим и величието му е неизследваемо.“. Ослепителната светлина на присъствието на Отеца е такава, че за неговите низши същества той, очевидно, „обитава в пълна тъмнина“. Не само мислите и плановете му са непроницаеми, но той „твори безброй велики и чудни дела“. „Бог е велик; ние не го разбираме, нито можем да изследваме броя на годините му.“. „Наистина ли Бог живее на земята? Ето, небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не го побират.“ „Колко непостижима е неговата съдба и колко неизповедими са пътищата му!“

2:1.2 (34.1) „Има само един Бог – безкрайният Баща, който е и предан Създател.“ „Божественият Създател е също така и Всеобщият Вседържител, източникът и целта на всяка душа. Той е върховната Душа, Изначалният Разум и Неограниченият Дух на цялото творение.“ „Великият Властващ не греши. Той е великолепен по величие и слава.“ „За Бога-Създател са неведоми страхът и враждебността. Той е безсмъртен, вечен, същински, божествен и щедър.“ „Колко чист и прекрасен, колко дълбок и неизмерим е небесният Прародител на всички неща!“ „Особено великолепен е Безкрайният с това, че дарява себе си на хората. Той е началото и краят, Отецът на всяко благо и съвършен замисъл.“ „Всичко е възможно с Бога; вечният Създател е причината на причините.“

2:1.3 (34.2) Независимо от безкрайността на грандиозните проявления на вечната и всеобща личност на Отеца той открива в безпределното самосъзнание както своята безкрайност, така и своята вечност; така той напълно осъзнава и своето съвършенство и власт. Освен своите равноправни Божества Той е единственото същество във вселената, което притежава съвършена, правилна и изчерпателна самооценка.

2:1.4 (34.3) Отецът непрестанно и неизменно удовлетворява различните потребности в себе си, от време на време изменящи се в различните части на неговото ми-ро-зда-ние. Великият Бог познава и разбира себе си; безкрайно е неговото самосъзнание за всички свои изначални атрибути на съвършенство. Бог не е космическа случайност; нито е вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Бащите на Съзвездията могат да експериментират; главите на системите могат да се упражняват; но Всеобщият Баща вижда края още в началото, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и разбират всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена от неговите необятни владения.

2:1.5 (34.4) Нищо не е ново за Бога и никое космическо събитие никога не се случва изненадващо за него; той обитава кръга на вечността. Дните му нямат начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; цялото време във всеки даден момент е настояще. Той е великото и единствено АЗ СЪМ.

2:1.6 (34.5) Всеобщият Баща е абсолютно и безусловно безкраен във всички свои атрибути; и този факт във и сам по себе си автоматически изключва възможността за пряко лично общуване с крайни материални същества и с други низши типове създадени разумни същества.

2:1.7 (34.6) Всичко това предполага такова устройство на връзката и общуването със своите многобройни създания, което е било предопределено първо в личностите на Райските Божии Синове, които се явяват на планетарните раси, независимо от съвършенството на своята божественост, в плът и кръв, като стават един от вас и се обединяват с вас; така Бог става човек, както стана при посвещаването на Михаил, когото наричаха “Синът Божий” и “Човешкият Син”. И второ, личностите на Безкрайния Дух – различните чинове серафически войнства и други категории разумни небесни същества, се сближават с материалните създания с по-низш произход, като всячески им помагат и им служат. И трето, съществуват и неличностните Тайнствени Наставници, Настройчиците на Съзнанието, действителният дар на самия велик Бог, които се изпращат без предупреждение и обяснение, за да пребивават в създания, подобни на хората на Урантия. Като нескончаем поток те се спускат от висотите на славата и благодатта и се вселяват в скромните умове на онези смъртни, които притежават явна или потенциална способност за Бого-съзнание.

2:1.8 (35.1) По тези и по много други пътища – пътища неведоми и съвършено непонятни за вашия краен разум, Отецът с любов и готовност намалява, всячески видоизменя, отслабва и смекчава своята безкрайност, което му позволява да се приближи до крайния разум на своите деца-създания. Така, чрез последователно разпределяне на личността си и като намалява абсолютността, безкрайният Баща е способен да влиза в тесен контакт с множеството разумни създания в многобройните светове на своята обширна вселена.

2:1.9 (35.2) Всичко това той е извършил, извършва и вечно ще извършва, без в ни наймалка степен да намалява факта и реалността на своята безкрайност, вечност и първичност. Всички тези неща са абсолютно верни независимо от трудностите на тяхното разбиране, от тайната, която ги обвива, или от невъзможността за тяхното разбиране от създания, подобни на обитателите на Урантия.

2:1.10 (35.3) Тъй като Първият Баща е безкраен в своите планове и вечен в своите цели, никое крайно създание, по силата на самата си природа, не е способно да обхване или разбере тези божествени замисли и намерения в цялата им пълнота. Само понякога, само за миг се разкриват на смъртния човек замислите на Отеца, разкривани във връзка с претворяването на плановете за възход на създанията на нови нива от прогреса във вселената. Макар че човек е неспособен да постигне значението на безкрайното, безкрайният Баща несъмнено напълно разбира и с любов съдържа в себе си цялата крайност на всички свои деца във всички вселени.

2:1.11 (35.4) Отецът разделя божествеността и вечността с многобройни висши Райски създания, но ние се съмняваме, че безкрайността и произтичащата от нея космическа изначалност са разделяни напълно с някого освен с неговите равноправни партньори в Райската Троица. Безкрайността на личността трябва, по необходимост, да обхване всичко, което в нея е крайно; оттук произтича истината – буквална истина, на учението, гласящо, че „в Него живеем и се движим, и съществуваме“. Частицата от Божеството на Всеобщия Баща пребивава в смъртния човек и е част от безкрайността на Първия Велик Източник и Център, Отеца на Отците.

2. Вечното съвършенство на Отеца

2:2.1 (35.5) Дори вашите древни пророци са разбирали вечната, кръгова природа на Всеобщия Баща, която няма начало и край. Бог буквално и вечно пребивава в своята вселена на вселените. Той пребивава в нея във всеки момент, с цялото си абсолютно величие и вечно превъзходство. „Отецът има живот в самия себе си и този живот е вечен живот.“ От векове именно Отецът „дарява на всички живот“. В това е безкрайното съвършенство на божествената цялостност. „Аз съм Господ; Аз не се изменям.“ Нашето знание за вселената на вселените говори за него не само като за Отеца на небесните светила, но и за това, че в неговото водене на междупланетните дела „няма изменения и сянка на промяна“. Той „възвестява от началото онова, което ще бъде в края“. Той казва: „Моето решение ще се осъществи и ще направя всичко, което ми е угодно според вечния план, замислен в моя Син“. Затова всички замисли и намерения на Първия Източник и Център са подобни нему: вечни, съвършени и неизменни.

2:2.2 (35.6) В повелите на Отеца има изчерпваща окончателност и пределно съвършенство. „Всичко, което извършва Бог, пребивава вовеки; към това няма какво да се добави и от това няма какво да се отнеме.“ Всеобщият Баща не съжалява за своите изначални замисли, проникнати от мъдрост и съвършенство. Неговите планове са неизменни, неговите решения са неоспорими, а неговите деяния – божествени и непогрешими. „Пред погледа му хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като страж в нощта.“ Ограниченият разум на смъртния човек никога няма да постигне цялото съвършенство на божествеността и величието на вечността.

2:2.3 (36.1) Може да изглежда, че при изпълнението на своя вечен замисъл реакциите на неизменния Бог зависят от изменящото се отношение и преобразуващото се съзнание на създадените от него разумни същества; тоест външно и на повърхността те могат да изглеждат изменчиви, но под повърхността на всички външни проявления е скрита дълбока и неизменна цел – непреходният замисъл на вечния Бог.

2:2.4 (36.2) Във вселените понятието “съвършенство” незбежно трябва да бъде относително, но в централната вселена и особено в Рая съвършенството е пълно; в някои аспекти то е даже абсолютно. Проявленията на Троицата се различават в демонстрацията на божественото съвършенство, но не го отслабват.

2:2.5 (36.3) Изначалното съвършенство на Бога се състои не в предполагаемата праведност, а в съвършенството на добротата, присъща на неговата божествена природа. Отецът е окончателен, изчерпващ и безупречен. Няма дефекти в красотата и съвършенството на неговата праведна личност. И в центъра на целия план, който обединява живите същества на пространственните светове, се намира божественият замисъл: всички волеви създания да бъдат извисени до висшето предназначение на собствения им опит от споделянето на Райското съвършенство на Отеца. Бог не е нито егоистичен, нито затворен; той непрестанно посвещава себе си на всички самоосъзнаващи се същества на необятната вселена на вселените.

2:2.6 (36.4) Бог е вечно и безкрайно съвършен и в личния му опит несъвършенството е неведомо за него; но той осъзнава целия опит на несъвършенството на всички създания, които преодоляват трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели. Личното и освобождаващо съприкосновение на Бога на съвършенството защитава сърцата и обхваща природата на всички смъртни създания, издигнали се на космическото ниво на нравствено разбиране. По този начин, както и посредством преките контакти с божественото присъствие, Всеобщият Баща всъщност участва в опита съвместно с незрелостта и несъвършенството в еволюционния път на всяко нравствено същество в цялата вселена.

2:2.7 (36.5) В божествената природа няма място за човешките ограничения и потенциалното зло, но опитът на смъртните, който включва злото и всички свързани с него човешки отношения, със сигурност е част от непрестанно разширяващото се самопретворяване на Бога в децата на времето – създания, снабдени с нравствената отговорност на същества, създавани или развиващи се от всеки Син-Създател, който излиза от Рая.

3. Правосъдието и праведността

2:3.1 (36.6) Бог е праведен; затова е справедлив. „Праведен е Господ във всички пътища Свои.“ „Аз ненапразно направих всичко, което направих, казва Господ.“. „Наистина, всички Божии Съждения са праведни.“ Създанията на Всеобщия Баща не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, „тъй като няма в Господа, Бога наш, неправда, нито пристрастие, нито подкупничество“.

2:3.2 (36.7) Колко напразно е да се обръщаме към такъв Бог с незрели призиви да измени своите неизменни повели, за да избегнем справедливите последствия от действията на неговите мъдри естествени закони и праведни духовни повели! „Не се заблуждавайте; Бог не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Вярно е, че даже при заслужена жътва на прегрешения божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост е вечният арбитър на съдбите, определящ мярката на правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай. Найголямото наказание (в действителност неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въставане против Божията власт е прекратяването на съществуването като отделен поданик на тази власт. Окончателният резултат за откровената порочност е пълно унищожение. В крайна сметка обединилите се с греха субекти унищожават себе си сами, тъй като, като се отдават на злото, стават напълно нереални. Фактическото изчезване на такова създание, обаче, винаги се отлага чак до осигуряването на пълно съответствие с реда за извършването на правосъдие, установен в съответната вселена.

2:3.3 (37.1) Прекратяването на съществуването се извършва в течение на периодичното или в течение на провежданото в края на всяка епоха раздаване на правосъдие по отношение на света или световете. В свят, подобен на Урантия, това става на заключителния стадий от планетарния съдебен период. В такива периоди прекратяване на съществуването може да бъде постановено чрез координираното действие на всички упълномощени трибунали – като се започне от планетарния съвет и съдилищата на Сина-Създател и се стигне до трибуналите на Извечно Древните. Заповедта за анихилиране се издава от върховните съдилища на свръхвселената и се съпровожда от потвърждаване на обвинителния акт, изготвен в сферата, обитавана от грешника; след потвърждаване на решението за ликвидиране от върховните инстанции то се привежда в изпълнение с непосредствен акт на тези съдии, които се намират в столицата на свръхвселената и провеждат оттам своята дейност.

2:3.4 (37.2) След окончателното потвърждаване на решението обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, става, сякаш никога не е съществувало. Възраждането е невъзможно; подобна участ е неизменна и вечна. Принадлежалите на индивида елементи жива енергия се разпадат на съставните си части посредством трансформация на времето и видоизменение на пространството и се превръщат в този космически потенциал, от който някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя бива лишена от възможността да се спаси вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да вземе такива решения, които биха му осигурили вечен живот. Когато връзката на разума със злото стигне до пълно обединяване с порока, то – след прекратяването на живота и космическото ликвидиране, подобна изолирана личност се поглъща от свръхдушата на творението и става част от развиващия се опит на Висшето Същество. Никога вече тя не става личност; нейната индивидуалност изчезва и става, сякаш никога не я е имало. Ако личността е била обител на Настройчик, то емпиричните духовни ценности се съхраняват в реалността на Настройчика, който продължава да съществува.

2:3.5 (37.3) Във всяко космическо състезание между действителните нива на реалността, личността от повисоко ниво винаги удържа победа над личността от пониско ниво. Този неизбежен резултат от космическия спор се обяснява с това, че божествеността на качеството съответства на нивото на реалността или действителността на всяко волево създание. Неограниченото зло, абсолютното заблуждение, преднамереният грях и отявленото злодейство са вътрешни и автоматически самоубийствени. Такива проявления на космическа нереалност са възможни във вселената само благодарение на временната милосърдна търпимост, в очакване да се приведат в действие механизмите за определяне на правосъдието и докато се търси справедливо решение в праведните вселенски съдилища.

2:3.6 (37.4) Управлението на Синовете-Създатели в локалните вселени се характеризира със съзидание и одухотворяване. Тези Синове посвещават себе си на ефективното претворяване на Райския план за последователно възвисяване на смъртните, за превъзпитаване на метежниците и заблудилите се; но ако всички тези изпълнени с любов усилия бъдат окончателно и завинаги отхвърлени, силите, които действат под ръководството на Извечно Древните, привеждат в изпълнение окончателната заповед за ликвидиране на личността.

4. Божието милосърдие

2:4.1 (38.1) Милосърдието е просто правосъдие, смекчено от тази мъдрост, която произлиза от съвършенството на знанията и пълното разбиране на естествените слабости и недостатъци на крайните създания. „Нашият Бог е милосърден, търпелив и многомилостив.“ Затова „всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен“, „тъй като Той великодушно помилва“. „Милостта Господня е от векове и до векове“; наистина „вечна е неговата милост“. „Аз съм Господ, творящ милост, съд и правда на земята, тъй като това ми е благоугодно.“ „Не по желанието на своето сърце наказвам и огорчавам човешките синове“, тъй като аз съм „Бащата на милосърдието и Бога на всяко утешение“.

2:4.2 (38.2) На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не е необходимо някакво въздействие върху Отеца, за да се предизвика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е напълно достатъчна, за да осигури изобилен поток от нежното милосърдие и спасителната благодат на Отеца. Тъй като Бог знае всичко за своите деца, за него е лесно да им прощава. Колкото подобре човек разбира своя ближен, толкова по-лесно ще му бъде да му прощава и даже да го обича.

2:4.3 (38.3) Само присъщата безкрайна мъдрост и проницателност позволява на праведния Бог да върши правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Баща никога не се терзае от противоречиви мнения по отношение на своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизъм в отношенията. Всезнанието на Бога направлява неговата свободна воля и му позволява безпогрешно да избира такова вселенско действие, което съвършено, едновременно и равностойно удовлетворява всичките му божествени атрибути и безкрайните качества на неговата вечна природа.

2:4.4 (38.4) Милосърдието е естествен и задължителен плод на добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящия Баща просто е неспособен да лиши дори едно от своите вселенски деца от мъдрото съдействие на милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.

2:4.5 (38.5) Божественото милосърдие е основан на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдието на Върховността, адаптирано към положението на разкриващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетвори висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието не е нарушаване на правосъдието, а по-скоро точна интерпретация на изискванията на върховното правосъдие в неговото справедливо приложение към подчинените духовни същества и към материалните създания в еволюиращите вселени. Милосърдието е правосъдието на Райската Троица, мъдро и с любов низхождащо до многобройните разумни създания на пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум и суверенната воля на Всеобщия Баща и всички негови партньори-Създатели.

5. Любовта на Бога

2:5.1 (38.6) „Бог е любов“, затова единственото лично отношение на Бога към онова, което става във вселените, е неизменна проява на божествена любов. Отецът ни обича толкова, че ни дарява своя живот. „Той повелява на Своето слънце да изгрее и над злите, и над добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните.“

2:5.2 (39.1) Невярно е да се предполага, че любовта на Бога към неговите деца трябва да се постига с жертви, давани от неговите Синове, или с ходатайства от подчинените му създания, „тъй като Отецът сам ви обича“. Именно под влиянието на своето родителско чувство Отецът изпраща чудесните Настройчици, които се заселват в ума на хората. Божията любов е всеобхватна; „жадният нека да дойде“. Той желае „всички хора да се спасят, като познаят истината“. Той „не желае гибелта на никого“.

2:5.3 (39.2) Създателите първи се опитват да спасят човека от катастрофалните последствия от неразумното нарушаване на божествените закони от него. По своята природа Божията любов е бащинско чувство; затова понякога той „ни наказва за наше добро, за да можем да вземем участие в неговата святост“. Даже в най-суровите изпитания помнете, че „във всяка наша скръб той скърби с нас“.

2:5.4 (39.3) Бог проявява божествена доброта към грешниците. Когато метежниците се обърнат към праведността, те биват приемани с милосърдие, „тъй като Господ наш е многомилостив“. „Аз съм Този, Който заличава престъпленията ти заради самия Себе Си и греховете ти не помни.“ „Ето с каква любов ни е дарил Отецът, за да се наричаме Божии деца.“

2:5.5 (39.4) В края на краищата найголямото доказателство за Божията добродетел и върховно основание за любовта към него е живеещият във вас дар на Отеца – Настройчикът, който търпеливо очаква часа, когато и двамата ще се слеете във вечно единство. Макар че Бог не може да бъде намерен посредством търсения, ако вие се подчините на пребиваващия във вас дух, той безпогрешно ще ви поведе, стъпка по стъпка, живот след живот, вселена след вселена, век след век, докато накрая се окажете в присъствието на Райската личност на Всеобщия Баща.

2:5.6 (39.5) Колко неразумно е да не се прекланяте пред Бога, само защото ограниченията на вашата човешка природа и материалните препятствия не ви позволяват да го видите. Между вас и Бога има колосално разстояние (физическо пространство), което ви предстои да преминете. Съществува също така и огромна пропаст от духовни различия, която е необходимо да се преодолее; но независимо от всичко физическо и духовно, което ви отделя от личното присъствие на Бога в Рая, спрете и се замислете за тази свята истина, че Бог живее във вас; от своя страна той вече е прехвърлил мост през пропастта. Той е изпратил частица от себе си, от своя Дух, за да живее вътре във вас и да се труди с вас както сега, така и докато следвате своя вечен вселенски път.

2:5.7 (39.6) За мен е лесно и приятно да се прекланям пред този, който е толкова велик и едновременно с такава любов посвещава себе си на възвисяващото служене на своите низши създания. За мен е естествено да обичам този, който е толкова могъщ в творението и управлението на сътвореното и при все това е така съвършен в своето великодушие и толкова верен в своето милосърдие и постоянно ни защитава. Мисля, че бих обичал Бога така силно, дори ако не беше толкова велик и могъщ, а само великодушен и милосърден. Всички ние обичаме Отеца повече заради неговата същност, отколкото заради признаването на неговите поразителни атрибути.

2:5.8 (39.7) Когато виждам с каква доблест Синовете-Създатели и подчинените им същества се борят с различните временни трудности, присъщи на еволюцията на вселените на пространството, откривам в себе си огромно и дълбоко чувство към тези по-малки управители на вселени. В края на краищата аз мисля, че всички ние, включително и смъртните, обичаме Всеобщия Баща и всички останали същества – божествени или човешки, тъй като разбираме, че тези личности действително ни обичат. Пробуждането на любовта в много отношения е пряк отговор на любовта на пробуждащия. Като знам, че Бог ме обича, аз бих продължавал беззаветно да го обичам, дори ако той беше лишен от всички свои атрибути на върховност, безпределност и абсолютност.

2:5.9 (40.1) Любовта на Отеца остава с нас по цялото протежение на безкрайния кръг на вечността. Когато се замисляте над любвеобилната природа на Бога, е възможна само една разумна и естествена личностна реакция: вие все повече ще обичате своя Създател; вашето чувство към Бога ще бъде сравнимо с това, което изпитва детето към земния родител; защото както бащата, истинският баща, обича своите деца, така и Всеобщият Баща обича своите създадени синове и дъщери и неуморно се грижи за тяхното благополучие.

2:5.10 (40.2) Но любовта на Бога е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единството и взаимодействието с божествената мъдрост и всички останали безкрайни качества на съвършената природа на Всеобщия Баща. Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великата проява на божествена любв към смъртните същества е даряването им с Настройчици на Съзнанието, но найвеликото разкриване на любовта на Отеца на Урантия се заключава в посвещаването на неговия Син Михаил, в преживения от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешният Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяка човешка душа.

2:5.11 (40.3) Понякога на мен ми е до болка обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Баща към неговите вселенски деца с помощта на човешкия словесен знак любов. Този термин – независимо от това, че действително изразява най-висшата представа на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, така често се използва за обозначаването на толкова много от човешките отношения, че е твърде низш и крайно непригоден, за да се превърне в думата, която да изрази и несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания! Колко жалко, че не мога да използвам някоя божествена и особена дума, способна да предаде на човешкия разум истинския характер и изискано прекрасния смисъл на небесното чувство на Райския Баща.

2:5.12 (40.4) Когато човек губи от поглед любовта на личностния Бог, царството Божие се превръща просто в царство на доброто. Независимо от безкрайното единство на божествената природа любовта е доминиращото свойство на всички личностни отношения на Бога с неговите създания.

6. Добродетелта на Бога

2:6.1 (40.5) Във физическата вселена можем да наблюдаваме божествената красота, в света на разума – да постигаме вечната истина, но добродетелта на Бога се открива само в духовния свят на личния религиозен опит. В своята истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вярата в него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и личностен, но в религията Бог е длъжен да бъде и нравствен; той трябва да бъде добродетелен. Човекът може да се бои от великия Бог, но доверие и любов той изпитва само към един добър Бог. Тази доброта на Бога е част от неговата личност и може да бъде напълно разкрита само в личния религиозен опит на вярващите Божии синове.

2:6.2 (40.6) Религията предполага, че свръхсветът на Духа знае за основните духовни нужди на човешкия свят и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етическа, но религията става истински и духовно нравствена само чрез откровение. Древната представа за Бога като за Божество с царски морал е била издигната от Иисус до това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родителя и детето, по-нежни и по-прекрасни от които няма в целия опит на смъртните.

2:6.3 (41.1) „Богатството на добродетелта Божия води заблудения към покаяние.“ „Всеки хубав дар и всеки съвършен дар низхожда от Бащата на Небесните Светила.“ „Благ е Господ; Той е вечното убежище на душите човешки.“ „Господ Бог е милосърден и щедър. Той е търпелив и изобилства с добродетел и истина.“ „Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Блажен е човекът, който се уповава на Него.“ „Щедър и милостив е Господ. Той е Богът на спасението.“ „Той изцелява съкрушените сърца и лекува душевните скърби. Той е всесилният благодетел на човека.“

2:6.4 (41.2) Макар представата за Бога като за цар-съдия да е съдействала за появата на високи нравствени критерии и да е създала цял законопослушен народ, тя е оставила индивидуалния вярващ в прискърбно положение на неувереност по отношение на своя статут във времето и вечността. По-късните юдейски пророци са провъзгласили Бога за Баща на Израил; Иисус е разкрил Бога като Баща на всеки човек. Цялата представа на смъртните за Бога се освещава трансцендентално от живота на Иисус. На родителската любов е присъща безкористност. Бог обича не подобно на баща, а като баща. Той е Райският Баща на всяка вселенска личност.

2:6.5 (41.3) Праведността подразбира, че Бог е източникът на нравствения закон на вселената. Истината разкрива в Бога просветител, учител. Любовта създава чувство и жадува за чувства, търси отзивчиво приятелство, подобно на това, което съществува между родителя и детето. Праведността може да бъде божествената мисъл, но любовта е бащинско отношение. Погрешното предположение за несъвместимостта на праведността на Бога и безкористната любов на небесния Баща е допускало отсъствието на единство в характера на Божеството и е довело до създаването на доктрина на изкуплението – философско оскърбление както за единството на Бога, така и за неговата свободна воля.

2:6.6 (41.4) Изпълненият с любов небесен Баща, чийто Дух пребивава в неговите земни деца, не е раздвоена личност – отчасти безпристрастна и отчасти милосърдна; не е нужен на тази личност и посредник, който да осигурява благоволението на Отеца или пък неговото опрощаване. Божествената праведност не се намира във властта на суровото правосъдие, което наказва; Бог като баща превишава Бог като съдия.

2:6.7 (41.5) Бог никога не е гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдрост, а отказът на милосърдие е обусловен от безпристрастност. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не е противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове единството на Райската Троица е абсолютно.

2:6.8 (41.6) Бог обича грешника и мрази греха: такова твърдение е философски вярно, но Бог е трансцендентална личност, а личностите са способни да обичат и ненавиждат само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника като личностна (потенциално вечна) реалност, докато по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, тъй като грехът не е духовна реалност; той не е личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа очевидно се изменя, ако грешникът изцяло се обедини с греха – така както смъртният разум може изцяло да се слее с духовния Настройчик, който пребивава в него. Такъв обединил се с греха смъртен става в своята същност изцяло недуховен (и, следователно, личностно нереален) и в резултат прекратява своето съществуване. Нереалността, даже незавършеността на същността на създанието, не може да съществува вечно във все пореалната и духовна вселена.

2:6.9 (42.1) В света на личностите Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозния опит той е и едното, и другото. Изявяването на волята на Бога се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля – всеобщият стремеж да обичаш, да показваш милосърдие, да проявяваш търпение и да извършваш всеопрощение.

7. Божествената истина и красота

2:7.1 (42.2) Всяко крайно знание и разбиране на създанията е относително. Информацията и сведенията, придобити даже от върховни източници, притежават само относителна пълнота, локална точност и индивидуална истинност.

2:7.2 (42.3) Физическите факти са сравнително еднородни, но истината е жив и пластичен фактор на философията на вселената. В своето общуване една с друга еволюиращите личности откриват само частична мъдрост и относителна истинност. Те могат да бъдат уверени само в пределите на своя личен опит. Това, което на едно място изглежда абсолютно истинско, в друга част на творението може да бъде само относително истинско.

2:7.3 (42.4) Божествената истина, окончателната истина, е еднородна и универсална, но историята на духовните неща в разказите на многобройните индивиди от различните сфери може понякога да се отличава в детайлите, което се обяснява именно с относителността на пълнотата на знанията и различията в личния опит, а също така и с неговата продължителност и обем. Докато законите и повелите, мислите и отношенията на Първия Велик Източник и Център са вечно, безкрайно и универсално истински, в същото време тяхното прилагане и приспособяване към условията на всяка вселена, система, свят и създадени разумни същества определят плановете и методите на Синовете-Създатели, които действат в съответните вселени, а също така съгласуваността с локалните планове и методи на Безкрайния Дух и всички останали взаимодействащи небесни личности.

2:7.4 (42.5) Лъжливото материалистическо учение е готово да отреди на човека участта на отшелник във вселената. Такова частично знание е потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е прекрасна, тъй като тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което е божествено реално.

2:7.5 (42.6) Философите правят найгруба грешка, когато, като изпадат в абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху един аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси съзидателния замисъл, който се крие зад всеки космически феномен и предшества всяко вселенско явление. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.

2:7.6 (42.7) Разумното самосъзнание е способно да открие красотата на истината, нейното духовно качество не само по философската състоятелност на нейното представяне; с още поголяма увереност и успех с нея можеш да се сдобиеш, като следваш безусловно неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат от осъзнаването на истината, тъй като истината може да се въплъти; тя може да се преживее. Разочарованието и съжалението са източник на заблуждения, тъй като, без да са реалност, е невъзможно да ги въплътиш в опит. Божествената истина се отличава преди всичко със своя аромат на духовност.

2:7.7 (42.8) Предмет на вечното търсене е обединението, божествената съгласуваност. Обширната физическа вселена се обединява в Острова на Рая; вселената на разума се обединява в личността на Бога на разума – от Съвместния Извършител; вселената на духа се обединява в личността на Вечния Син. Но отделното смъртно създание на времето и пространството се обединява с Бога-Отец чрез пряката връзка между Настройчика на Съзнанието и Всеобщия Баща. Настройчикът на човека е частица от Бога и неуморно се стреми към божествено единение; Настройчикът се обединява със и във Райското Божество на Първия Източник и Център.

2:7.8 (43.1) Осъзнаването на висшата красота е откриването на реалността и интегрирането ú: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина е пределна красота. Даже очарованието на човешкото изкуство се състои в хармонията на неговото единство.

2:7.9 (43.2) Огромната грешка на юдейската религия беше нейната неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и с вълнуващата красота на изкуството. С развитието на цивилизацията, поради това, че религията неблагоразумно продължи да придава прекомерно значение на добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване на красотата, хората с определен начин на мислене започнаха все почесто да се отвръщат от абстрактната и изолирана представа за изолираната добродетел. Обособеният, нарочен морал на съвременната религия, която е неспособна да задържи привързаността и предаността на много хора на двадесети век, би могла да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления отдава дължимото внимание на истините на науката, философията и духовния опит, а също така и на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиването на истински характер.

2:7.10 (43.3) Религиозното предизвикателство на тази епоха е отправено към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, като притежават духовна проницателност и се опират на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенската красота и божествената добродетел, биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такъв нов и праведен поглед към нравствеността ще привлече всичко хубаво, което е в умовете на хората, и ще ги накара да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се координират и обединяват в Бога, който е любов.

2:7.11 (43.4) Всяка истина – материална, философска или духовна, е толкова прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота – материално изкуство или духовна симетрия, е толкова истинска, колкото и добродетелна. Всяка неподправена добродетел – лична нравственост, социална справедливост или божествена опека, е колкото истинска, толкова и прекрасна. Здравето, здравият ум и щастието са обединения на истината, красотата и добродетелта в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен начин на живот се появяват чрез обединяването на енергийните, идейни и духовни системи.

2:7.12 (43.5) Истината обединява, красотата привлича, добродетелта укрепва. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то резултатът е преход към ново ниво на любовта, обусловен от мъдрост и определен от преданост. Истинското предназначение на всяко вселенско просвещаване се заключава в това, да спомага за подобрата координация на изолираното дете на световете с разширените реалности на неговия нарастващ опит. На човешко ниво реалността е крайна, на върховните и божествени нива тя е безкрайна и вечна.

2:7.13 (43.5) [Представено от Божествен Съветник, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]





Back to Top